Военната хунта в Мианмар удължи извънредното положение с 6 месеца на фона на бушуваща гражданска война

Генерал Мин Аунг Хлаинг, главнокомандващ на въоръжените сили на Мианмар, отдава почитта си на героя на мианмарската независимост генерал Аунг Сан и осем други, убити през 1947 г., по време на церемония за отбелязване на 71-ата годишнина от Деня на мъчениците в Янгон, 19 юли 2018 г.
📸 Снимка: AFP

🇲🇲 На 31 юли 2024 г. военната хунта, която пое властта в Мианмар преди 3 години и половина, удължи извънредното положение в страната с още шест месеца, заявявайки, че има нужда от време, за да се подготви за отдавна обещаваните избори.

Първоначално извънредното положение беше обявено, когато войските свалиха редовно избраното правителство на Аун Сан Су Чи на 1 февруари 2021 г., арестувайки нея и членове на партията ѝ „Национална лига за демокрация“.

Извънредният указ дава правомощия на военните да поемат всички държавни функции, давайки на ръководителя на управляващия военен съвет, генерал Мин Аунг Хлаинг, законодателни, съдебни и изпълнителни правомощия.

В момента военният режим е изправен пред най-голямото си предизвикателство, откакто е начело на страната. Милициите на етническите малцинства и „Силите за защита на народа“, които подкрепят основната опозиция в Мианмар, поеха контрол над обширни територии от страната след ожесточени сражения през последните месеци.

Сега се смята, че армията контролира по-малко от половината територия на страната, но все още държи голяма част от централен Мианмар, включително столицата Найпидо, която наскоро беше обект на ограничени по мащаб ракетни атаки и два бомбени атентата.

Съединените щати разкритикуваха извънредното положение и призоваха военния режим да сложи край на насилието срещу народа на Мианмар и да позволи достъпа на населението до хуманитарна помощ.

„Удължаването на извънредното положение от военния режим е в противоречие със стремежите на народа на Бирма, включително продължаващата им силна опозиция срещу военното управление“, заяви говорителят на Държавния департамент на САЩ Матю Милър, използвайки предишното име на Мианмар. „Призоваваме режима да се ангажира с всички заинтересовани страни, за да следва път към мирно, представително и демократично бъдеще.“

В изявлението, публикувано в сряда, се казва, че действията на армията само са удължили кризата, която доведе до вътрешното разселване на над 3 милиона души и изпрати хиляди други да търсят закрила зад граница.

Удължаването на извънредното положение беше предоставено от Съвета за национална отбрана и сигурност (NDSC), след като неговият ръководител заяви, че е необходимо повече време за възстановяване на стабилността в страната и провеждане на преброяване в подготовката за национални избори, съобщи държавната MRTV.

Планът за общи избори е широко възприеман като опит да се нормализира завземането на властта от военните чрез урните и да се постигне резултат, който гарантира, че генералите запазват своя контрол над страната.

Мнозина вече изразиха опасения, че планираните от военните избори няма да бъдат нито свободни, нито честни, защото няма свободни медии и повечето от лидерите на партията „Национална лига за демокрация“ на Су Чжи са арестувани.

Съгласно изготвената от армията конституция на страната от 2008 г. военните могат да управляват страната при извънредно положение за период от една година, който може да бъде удължен най-много два пъти с по шест месеца преди провеждането на избори.

Удължаването в сряда обаче беше шестото за режима и отново беше подпечатано от NDSC, който номинално е конституционен административен правителствен орган, но на практика се контролира от военните, които не пожелаха да предоставят никакви подробности за решението си.

Първоначално военните обявиха, че изборите ще се проведат през август 2023 г., но след редовни отлагания на датата, наскоро обявиха, че изборите ще бъдат проведени някъде през 2025 г.

Съгласно конституцията на страната, за да се проведат избори, военните трябва да прехвърлят държавните функции на президента най-малко шест месеца преди това.

Превземането на властта през 2021 г. беше посрещнато с широко разпространени мирни протести, които бяха потушени с насилие. Това накара много от противниците на военният режим да вземат оръжие в ръка, в резултат на което обширни части от страната бяха въвлечени в конфликта.

Най-ожесточените сражения напоследък се водиха на североизток, където миналата седмица етническите милиции от Армията на Националния демократичен алианс на Мианмар заявиха, че са превзели два ключови града – Лашио, в който се помещава главният регионален военен щаб, и Могок, център на доходоносната индустрия за добив на скъпоценни камъни.

Докладите сочат, че войските на режима продължават да удържат регионалния щаб, но може скоро да бъдат изтласкани от района.

Съобщава се, че главната врата на затвора в Лашио е била отворена през уикенда и повече от 200 политически затворници, сред които Тун Тун Хейн, бивш заместник-председател на долната камара на парламента на Мианмар и дългогодишен член на партията „Национална лига за демокрация“ на Су Чжи, са били освободени .

Маунг Маунг Све, член на основната опозиционна група в Мианмар, Правителството на националното единство, чието ръководство действа предимно в изгнание извън страната, заяви пред Асошиейтед прес, че неговите сили в Мианмар полагат грижи за освободените политически затворници.