🇲🇲 Внезапният колапс на режима на Башар ал-Асад в Сирия след 13 години война и привиден триумф на правителствените сили накара анализатори и бойци в други продължителни войни да се замислят дали тяхната страна няма да бъде следващата. Мнозина смятат, че Мианмар, който по същество е в състояние война от преврата на хунтата през 2021 г. и където армията непрекъснато губи позиции и в момента контролира едва около 20% от градовете и общините в страната, армията и правителството на хунтата може внезапно да се сринат.
Някои от условията за пълен крах на хунтата изглежда са налице. По-голямата част от населението на Мианмар вече ненавижда армията, която е на власт от началото на 60-те години на миналия век и като цяло срина икономиката на страната. Военните се борят с голям брой дезертьори, доставяйки храна, пари и други основни предмети на своите войници.
Както и в Сирия, изглежда, че има известна степен на хаос и липса на информация сред висшите командири на хунтата в Мианмар, различни от тесния кръг около лидера на хунтата Мин Аунг Хлаинг, който многократно е уволнявал и сменял голям брой офицери от висшето командване, оставяйки мнозина в неведение относно бъдещите планове на армията.
И след като загуби контрола върху повечето пунктове на китайската граница от бунтовниците, което вероятно ще повлияе негативно на линиите за доставки и ще ограничи сериозно търговията, през последните седмици военните почти загубиха битката за Миндат – стратегически град, който, ако бъде превзет, може да позволи на бунтовниците по-свободно движение и евентуално да подготви почвата за движение на юг към столицата. Военните все още бомбардират ежедневно града, но имат недостиг на жива сила за евентуална контраатака.
Но в много отношения армията на Мианмар се намира в различна ситуация от тази на Башар Асад и неговите сили. Въпреки че в Сирия имаше няколко видни групи бунтовници, в Мианмар те са много повече, някои от които в миналото са водили битки една срещу друга. Сега те са фокусирани върху целта си, свалянето на хунтата, но една евентуална офанзива срещу столицата ще изисква по-добра координация и също така няма гаранция, че ако хунтата падне, големият брой въоръжени групи в Мианмар ще избегнат война помежду си. В страната липсва авторитетна фигура, която би могла да се намеси, за да се избегне подобен сценарий.
Освен това международната общност сега е много по-малко фокусирана върху Мианмар, отколкото беше върху Сирия. Както Mizzima Weekly, водещо мианмарско издание, чиито автори са в изгнание, отбелязва в скорошен брой, „глобалният отговор на съпротивата на Мианмар е много по-слаб от опозицията в Сирия. Наложени са санкции срещу режима в Мианмар, но координираната военна и финансова подкрепа за правителството на националното единство или етническите въоръжени групи са много по-слаби в сравнение с помощта за сирийската опозиция. Най-важната регионална групировка , Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН), изобщо не успя да създаде условия за диалог с военните и евентуален бъдещ компромис.
Междувременно правителството на САЩ, което по-рано беше силен поддръжник на демокрацията в Мианмар, като предостави на продемократични групи над 1,5 милиарда долара за едно десетилетие, изглежда все по-незаинтересовано, особено когато има толкова много конфликти в области като Европа и Близкия изток, които са по-високи стратегически приоритети за Вашингтон от Мианмар. Дори когато Конгресът прие Закона за Бирма от 2023 г., той всъщност не промени тази политика на незаинтересованост. Актът беше смекчен от много от първоначалните си по-строги разпоредби, сред които назначаването на специален координатор за страната, който ще наблюдава целия отговор на правителството на САЩ. Такъв индивид, упълномощен от разполагането на всички лостове под негов контрол и от способността на САЩ да предоставят помощ на страна, която е уредила войната си и се е върнала към демокрация, може да бъде агресивен играч в промяната на ситуацията.
Междувременно съседите на Мианмар, включително Тайланд, Индия и със сигурност Китай, искат да запазят хунтата на власт, опасявайки се, че ако тя падне, Мианмар ще се превърне в кървава баня от въоръжени групи, които се сражават помежду си, подобно на Сомалия в началото на 90-те години. Освен това те се опасяват, че пълен колапс ще доведе до масивен бежански поток. Когато въоръжени групи от Мианмар нападнаха етническите рохинги в Западен Мианмар през 2017 до 2018 г., те прогониха най-малко 750 000 рохинги в Бангладеш. Неподготвена да се справи с този наплив, страната ги настани в импровизирани лагери, изпълнени с болести, престъпност и природни бедствия и многократно се опита да ги върне обратно в Мианмар.
Индия, от една страна, продава оръжие и предоставя друга помощ на хунтата, въпреки че наскоро раздаде такива и на опозицията. Тайланд предостави финансова спасителна линия на хунтата и я защити на различни дипломатически форуми. Русия, макар и да не е съсед на Мианмар, доскоро продаваше оръжия на хунтата, включително самолети, които хунтата използва, за да бомбардира цивилни, помогна ѝ да избяга от дипломатическата изолация, включвайки я в многостранни форуми, ръководени от Москва и Пекин, осигури ѝ важен петрол и предостави планове за възстановяване на енергийната инфраструктура.
И накрая имаме Китай, далеч най-могъщият играч в Югоизточна Азия и доминиращата външна сила в Мианмар. Китай признава, че въпреки загубите на хунтата, тя все още контролира повечето региони на страната, които са критични за растежа и търговията, докато бунтовниците контролират по-малко продуктивни райони. Китай иска значителните му инвестиции в Мианмар, тъй като е най-големият търговски партньор досега и има множество големи инфраструктурни и добивни проекти в Мианмар, да бъдат в безопасност. Затова Пекин защитава хунтата дипломатично и първоначално след преврата позволи на китайските държавни предприятия да продължат да сключват сделки в Мианмар, въпреки че по-късно тези сделки бяха спряни от високото ниво на нестабилност.
На фона на загубата на позиции от страна на хунтата, водещо до някои обезпокоителни събития за Пекин, включително загубата на гранични пунктове, лоша сигурност за инвестициите му и центрове за киберизмама срещу китайци в Мианмар, Пекин изглежда промени леко своята позиция, като обеща на Мианмар значителен пакет от помощ в размер на над 1 милиард долара ако хунтата успее да се придвижи към избори през 2025 г.
Как ще се проведат избори в страна, където толкова много различни въоръжени групи контролират територия и дали те могат да бъдат проведени справедливо, са ключови въпроси, които остават без отговор. Но така или иначе Китай изглежда просто иска да има избори. А лошо проведените избори, които не заслужават доверие, само биха удължили войната – и биха държали страната в блатото без ясни пробиви като този, който свали Асад в Сирия.
Няма коментари:
Публикуване на коментар