Европейските съюзници на Украйна с декларация в нейна подкрепа преди срещата Тръмп–Путин

🇪🇺🤝🇺🇦 Европейските съюзници на Украйна се обединиха в нейна подкрепа и подчертаха нуждата от зачитане на националния суверенитет и включването ѝ в мирните преговори, в отговор на предложението за размяна на територии, което отправи президентът на САЩ Доналд Тръмп.

Тази нова демонстрация на подкрепа за усилията на украинския президент Володимир Зеленски да защити страната си срещу руската агресия идва няколко дни преди планирана среща между Тръмп и руския президент Владимир Путин, която предстои да се проведе идния петък в Аляска.

„Дипломатическото решение трябва да защитава жизненоважните интереси за сигурността на Украйна и Европа. Пътят към мира в Украйна не може да бъде решен без участието на самата Украйна“, заявиха лидерите на Обединеното кралство, Франция, Италия, Германия, Полша, Финландия и Европейската комисия в съвместно изявление, публикувано късно снощи.

„Оставаме ангажирани с принципа, че международните граници не трябва да се променят със сила“, подчертаха лидерите.

В петък Тръмп заяви, че ще има „някаква размяна на територии“ като част от евентуална сделка за прекратяване на огъня между Русия и Украйна, предложение, което беше бързо отхвърлено от Зеленски.

Украинският президент заяви готовност да „работи заедно с президента Тръмп“, но подчерта, че всяко решение, което бъде взето зад гърба на Украйна, няма да работи.

Киев и съюзниците му нямат съмнения „относно способността на Америка да подсигури край на войната“, каза Зеленски в отделно изявление. „Президентът на Съединените щати има влиянието и решителността.“

Според предложението, обсъждано от администрацията на Тръмп, Кремъл е готов да се съгласи на замразяване на конфликта по линията на контакт в Херсонска и Запорожка област, които само частично са под руски контрол. В замяна Москва ще може да запази Донецка и Луганска област в техните административни граници.

Специалният пратеник на Белия дом Стив Уиткоф се срещна с Путин миналата седмица, за да му бъдат представени условията на Кремъл, при които би се съгласил да прекрати своята офанзива в Украйна.

В събота правителствата на европейските държави се мобилизираха, за да се координират преди срещата на върха между Тръмп и Путин, насрочена за 15 август. Британският външен министър Дейвид Лами организира извънредна среща на длъжностни лица от Украйна и нейните съюзници във Великобритания, на която да бъдат обсъдени перспективите за мирно споразумение, на която присъства и вицепрезидентът на САЩ Джей Ди Ванс.

В своето изявление късно в събота европейските лидери подчертаха, че „международните граници не трябва да се променят със сила“ и изтъкнаха, че е нужно примирие, за да се улеснят мирните преговори.

„Смислени преговори могат да бъдат проведени само в контекста на прекратяване на огъня или намаляване на военните действия. Украйна има свободата да избира собствената си съдба“, категорични са те.

57% от украинците смятат, че мирът без пълна териториална цялост ще се провали

Млади украинци обр азуват човешка верига през река Днепър, за да отбележат 98-годишнината от подписването на т.нар. “Акт на съединението“ между Украинската и Западноукраинската народни републики, осъществявайки за кратко националния идеал на милиони украинци, 22 януари 1919 г.
📸 Снимка: Vitaliy Holovin

🇺🇦📊 57% от украинците смятат, че всяко мирно споразумение, не включващо възстановяване на териториалната цялост на страната, е обречено на провал, твърди проучване на Киевския международен институт по социология (KIIS), публикувано на 23 януари.

Проучването разкри, че тази позиция се споделя от различни възрастови групи, региони и езикови практики.

Анкетата, проведена между 22 ноември и 7 януари, отразява силните настроения в украинското общество в навечерието на третата годишнина от пълномащабната инвазия на фона на продължаващата руска офанзива в източната част на страната.

Изследователите също така отбелязват връзка между отношението към териториалната цялост и възприятията за новата администрация на президента на САЩ Доналд Тръмп.

Повече от половината анкетирани гледат положително на перспективата, че Доналд Тръмп е начело на САЩ, като отговорите варират от „горе-долу“ до „много добре“. В същото време подкрепящите твърдението за териториалната цялост, е по-вероятно да гледат негативно на ролята на Тръмп.

Резултатите от проучването се основават на телефонни интервюта, проведени с 1600 респонденти, живеещи в териториите, контролирани от Украйна.

Очакванията за възможни мирни преговори през 2025 г. нарастват, тъй като Тръмп даде сериозната заявка да накара Киев и Москва да седнат на масата за преговори.

Доклади от Wall Street Journal предполагат, че новата администрация обмисля план за забавяне на членството на Украйна в НАТО за период от най-малко 20 години в замяна продължаващи доставки на западно оръжие и разполагане на мироопазващи сили от европейски страни, които да наблюдават прекратяването на огъня.

На 26 декември 2024 г. руският президент Владимир Путин посочи, че неговата цел е да „прекрати конфликта“ през новата година, изтъквайки своите надежди за успех на фронтовата линия. Освен това той изрази готовност за диалог с американския президент, като в същото време отново повтори своите искания, едно от които е да не бъдат правени никакви териториални отстъпки.

Макрон призова украинците да водят реалистични дискусии по териториални въпроси.

🇫🇷🤝🇺🇦 По време на речта си към посланиците по-рано днес в Елисейския дворец, френският президент Еманюел Макрон отправи призив към украинците „да водят реалистични дискусии по териториални въпроси“, каквито само те имат право да водят, за да бъде намерено решение на пълномащабната война, започнала през 2022 г.

„Съединените щати ще трябва да ни помогнат да променим естеството на ситуацията и да убедим Русия да седне на масата за преговори“, докато европейците ще трябва „да изградят гаранции за сигурност“ за Украйна, което ще бъде тяхна основна отговорност, отбеляза той по време на речта си на годишната среща на френските посланици, на която представи основните линии на външната си политика.

Освен това Макрон предупреди, че в сегашния си вид няма да има „бързо и лесно решение в Украйна“, въпреки обещанието на новоизбрания американски президент Доналд Тръмп за експресно споразумение веднага завръщането си в Белия дом.

„Новият американски президент сам знае, че Съединените щати нямат шанс да спечелят нещо, ако Украйна загуби“, а хипотетична капитулация няма как да е добра за европейците и американците, посочи още той пред посланиците на страната си и предупрежди, че доверието в западните държави може да бъде “подкопано”, ако те допуснат компромис заради натрупаната умора от конфликта.

Зеленски: териториални отстъпки срещу мир, но НАТО да защити останалата част от Украйна

Украинският президент Володимир Зеленски по време на интервюто си в ефира на британския новинарски канал Sky News, 29 ноември 2024 г.

🇺🇦 Украинският президент Володимир Зеленски предположи, че прекратяване на огъня може да бъде постигнато, ако НАТО разшири защитата си върху тази част от страната, която е под контрола на Киев. Това би позволило временно разрешаване на войната, с надежда за преговори за връщане на окупираните територии чрез дипломатически средства в бъдеще.

В интервю, излъчено по Sky News в петък вечерта, Зеленски беше попитан за съобщения, в които се твърди, че една от предложените стратегии на Доналд Тръмп за прекратяване на войната може да включва Украйна да отстъпи териториите, окупирани от Русия в замяна на членство в НАТО. Зеленски отговори, че ключът към прекратяването на „горещата фаза на войната“ е в това да се гарантира, че неокупираните украински територии ще бъдат поставени под закрилата на НАТО, при условие че алиансът признава международно признатите граници на Украйна.

Докато Зеленски изглежда допускаше, че източните региони, намиращи се в момента под руски контрол, на този етап могат да останат извън подобна сделка, той подчерта ключовото значение на поставянето на контролираните от Киев украински територии под закрилата на НАТО.

„Ако искаме да спрем активната фаза на конфликта, трябва да поставим контролираната от нас украинска територия под чадъра на НАТО“, подчерта той пред Sky News. „Трябва да го направим максимално бързо. И след това на окупираната украинска територия, Украйна може да си я върне по дипломатически път.

Освен това той обясни, че прекратяването на огъня ще бъде от съществено значение, за да бъде гарантирано, че руският президент Владимир Путин няма да се опита отново да си поиска още украинска земя, добавяйки, че НАТО трябва „незабавно“ да покрие районите, намиращи се все още под контрола на Киев, за да предотврати по-нататъшно руско настъпление.

Украйна се нуждае от „най-големия си поддръжник“

Това интервю е първото на Зеленски с британски медии след победата на Тръмп в президентските избори в Съединените щати в началото на този месец. На въпрос относно бъдещия американски президент, Зеленски изтъкна ползата от сътрудничеството с новата администрация. „Трябва да работим с новия президент“, каза той, подчертавайки необходимостта от ангажирането директно с Тръмп, за да бъде гарантирано, че Украйна има „най-големия си възможен поддръжник“.

Освен това Зеленски посочи опасността от разчитането на посредници в подобен вид преговори и предупреди, че не бива да се позволява на трети страни да прекъсват директната комуникация.

„Искам да работя с Тръмп директно, защото има различни гласове от хората около него. И затова не трябва да позволяваме на никого наоколо да разруши комуникацията ни“, подчерта той. „Това няма да бъде полезно, а ще бъде разрушително. Трябва да се опитаме да открием новия модел. Искам да споделя с него идеи и искам да чуя такива от него.“

Двамата разговаряха за последно през септември – два месеца преди Тръмп да спечели победата си на изборите за американски президент през ноември. Зеленски прояви инициатива да продължи диалога с Тръмп, като нарече първоначалния им разговор „много топъл, добър, конструктивен... Беше много добра среща и това беше важна първа стъпка – сега трябва да подготвим някои срещи.“

Промяна в стратегията поради нов политически пейзаж

Изказването на Зеленски относно потенциално прекратяване на огъня, зависещо от териториални остъпки на Русия, представлява съществен завой в дългогодишното му разбиране, че Украйна е длъжна да продължи борбата си срещу руската инвазия до връщането на пълния контрол върху международно признатите си граници от 1991 г.

Дълго време Зеленски беше непоколебим, че Киев никога няма да отстъпи окупираната си земя, включително и Крим, който беше анексиран от Руската федерация преди повече от десетилетие. Според конституцията на страната Зеленски последователно поддържа, че отказът от която и да е част от Украйна не е опция, освен ако жителите на окупираните области не се съгласят на това.

„Планът за победа“, който Зеленски представи по света по-рано тази година, повтори позицията му за отказ от каквито и да е териториални отстъпки като част от мирно споразумение с Русия.

Москва обаче даде да се разбере, че очаква всяко едно мирно споразумение да включва отказа на Киев от контрола над окупираните региони. Путин посочи, че няма да се откаже от земите, които е завзел, и загатна, че желанието на Украйна да отстъпи територия е предпоставка за преговори.

Въпреки че Украйна остана почти непоколебима в защитата на своите граници в продължение на повече от 1000 дни война, през последните месеци ситуацията на фронта започна да става все по-сложна. Руската армия провежда бавно, но непрекъснато настъпление на изток, докато силите на Киев продължават да изпитват трудности да си върнат загубената територия.

„Можем да сложим край на тази война през 2025 г. заедно“, предположи Зеленски. „Може да стане бързо... Зависи от волята.”

Той обясни, че украинците все още имат желание да си върнат земите, но способността им да се сражават и желанието им за водене на преговори до голяма степен зависи от техните партньори. „Мирът няма да бъде лесен, но може да стане факт през следващата година... Но това зависи от решенията и волята на някои други лидери“, каза той.

52% от украинците искат възможно най-скоро да започнат преговори за мир.

🇺🇦📊 След повече от две години тежък конфликт, украинците са все по-уморени от войната с Русия. В последните проучвания на Gallup, проведени през август и октомври тази година, средно 52% от украинските граждани биха искали възможно най-скоро страната да започне преговори за прекратяване на войната. Близо четирима на десет украинци (38%) вярват, че страната им трябва да продължи да се бие до победа.

Настоящите нагласи на украинците към войната представляват решителна промяна от позицията, в която са били те след началото ѝ в края на февруари 2022 г. Анкетирани в месеците след като Русия започна пълномащабната си агресия, украинците бяха непреклонни, като 73% от тях бяха на мнение, че страната трябва да продължи да се бие до победа.

През 2023 г. подкрепата за битка до краен успех намаля, но повече от два пъти повече украинци подкрепяха продължаването ѝ (63%) пред договорен мир (27%). Умората се засили осезаемо тази година, като подкрепата за договорен мир се повиши до 52%, достигайки мнозинство за първи път.

Нарастващата умора от войната идва в момент, когато близкото ѝ бъдеще е поставено на карта, тъй като през последните месеци руската армия най-накрая започна да ускорява темповете на своето настъпление, въпреки изненадващата украинска операция в Курска област.

„Планът за победа“ на украинския президент Володимир Зеленски за прекратяване на войната, включващ присъединяване към НАТО и използване на западни оръжия с голям обсег за удари по военни цели на руска територия, също получи смесени реакции от западните съюзници при представянето му миналия месец. През последните няколко дни президентът на САЩ в оставка Джо Байдън даде зелена светлина на Киев за извършване на атаки дълбоко в руска територия с помощта на американските ракети с голям обсег ATACMS.

Освен това перспективата новоизбраният президент Доналд Тръмп да се завърне в Белия дом може да е създала несигурност относно продължаващото предоставяне на военна и финансова. помощ. От началото на войната Съединените щати са предоставили повече военна помощ на Украйна от която и да е друга страна.

Подкрепата за продължаване на борбата намалява в цялата страна

Откакто Русия започна пълномащабната си инвазия срещу Украйна в края на февруари 2022 г., фронтовата линия на конфликта остава предимно в източната и южната част на страната. През 2022 г. същите тези региони, които бяха най-изложени на конфликта, е най-малко вероятно да искат продължаването му, въпреки че мнозинството го подкрепят (съответно 63% и 61%).

С течение на времето подкрепата за продължаване на войната изчезна във всички украински области, независимо колко близо са те до фронтовата линия. Подкрепа падна под 50% навсякъде през 2024 г.

Някои от най-големите спадове в подкрепата за борбата срещу руската агресия са факт в региони, далеч от фронтовата линия, включително в столицата Киев (намаление с 39%) и Западна Украйна (намаление с 40%). Сред украинците, живеещи в източната част на страната, повече от два пъти повече хора искат войната да приключи възможно най-скоро (63%), вместо да продължи (27%).

Украинците са отворени към териториални отстъпки в замяна на мир

Доста от украинците, подкрепящи преговорите за бързо приключване на войната, смятат, че Киев трябва да бъде отворен за отстъпване на част от територията си в замяна на мир. Над половината от тази група (52%) са съгласни, че Украйна трябва да бъде отворена към териториални отстъпки като част от мирно споразумение за прекратяване на войната, докато 38% не са съгласни, а други 10% нямат еднозначен отговор. Галъп не поиска повече подробности за нивото на териториалните отстъпки, към които хората биха били готови.

Дори сред украинците, които предпочитат да се бият, докато страната им спечели войната, има доказателства, че начина, по който те разбират „победата“, се променя. През 2022-23 г. огромното мнозинство (съответно 92% и 93%) от украинците, които подкрепят продължаването на битката, смятат, че победата означава възстановяване на цялата територия, загубена в годините след 2014, включително Крим. Въпреки че към днешна дата все още представлява категорично мнозинство, тази цифра е спаднала до 81%.

ЕС и Великобритания са по-предпочитани от САЩ при преговорите за мир

Галъп попита украинците, които подкрепят бърз договорен край на войната, за техните възгледи към чуждите сили, които биха помогнали за постигането му. Повечето от тях искат страните от ЕС (70%) и Обединеното кралство (63%) да играят ключова роля в евентуални мирни преговори, повече от Съединените щати, без значение дали начело ще е Доналд Тръмп или Камала Харис.

В проучване, направено преди президентски избори в САЩ, беше налице малка значима разлика във възгледите между потенциалните президенти на Харис и Тръмп. Приблизително половината от украинците, които подкрепят мира, искаха САЩ да играят значителна роля в потенциалните мирни преговори. Тръмп многократно е призовавал за прекратяване на войната и е казвал, че ще работи за това още с встъпването си в длъжност.

Изводи

След повече от две години на малко движение на бойното поле, бъдещето на войната в Украйна изглежда дълбоко несигурно. На предната линия на конфликта през последните месеци руската армия осъществява сравнително бавен, но стабилен напредък в настъплението си на изток.

А в коридорите на властта отвъд океана променящите се политически реалности може съвсем скоро да променят способността на Украйна да поддържа военните си усилия. В цялата страна хората са все по-уморени от войната и се надяват на бързо мирно споразумение, дори ако това означава отстъпване на част от територията.

През септември Зеленски заяви, че краят на войната е по-близо, отколкото много хора смятат. Значителен брой украинци може да се надяват, че прогнозата му е вярна.

Тази статия е първата от поредица, базирана на последните проучвания на Gallup в Украйна. През 2023 и 2024 г. някои окупирани територии с утвърден руски контрол бяха изключени поради липса на покритие от украинските мобилни оператори. Изключването представлява приблизително 10% до 12% от населението.

Германският канцлер Шолц работи по мирен план, включващ териториални отстъпки за Украйна

📸 Снимка: Clemens Bilan / EPA

🇩🇪🇺🇦🇷🇺 Германският канцлер Олаф Шолц подготвя свой собствен план за мирно уреждане на войната в Украйна, който включва прехвърлянето на „част от украинските територии“ на Москва. Това съобщи днес, 9 септември, италианският вестник La Repubblica, позовавайки се на свои източници, близки до управляващата Социалдемократическа партия на Германия (SPD).

Според изданието ръководителят на германското правителство, който иска да остане в историята като „канцлер на света“, работи усилено по разработване на дипломатически план за уреждане на конфликта след неотдавнашното поражение на ГСДП на местните избори в Саксония и Тюрингия.

Безпрецедентно високото ниво на подкрепа за партията „Алтернатива за Германия“ и за „Съюзът Сара Вагенкнехт“, призоваващи за незабавно прекратяване на огъня и стартиране на преговорния процес, накараха Шолц да „разиграе украинската карта“ и да привлече подкрепата на тази част на електората, която настоява за диалог между западните страни и Русия.

„Зашеметен от катастрофалните изборни резултати в Тюрингия и Саксония, както и преследван от слухове, че поражението на предстоящите избори в Бранденбург може да го принуди да подаде оставка, канцлерът реши да разиграе украинската карта, опитвайки се да се измъкне от ъгъла, в който беше натикан“, отбелязва изданието.

Освен исторически ниското ниво на подкрепа за управляващата коалиция, както и разговорите за възможна оставка на Шолц, допълнителен стимул за действащия канцлер е оказаният натиск от опозиционния „Християндемократически съюз“, който води в социологическите проучвания.

Източници, близки до SPD, подчертаха, че планът на ръководителя на германското правителство може да се превърне в аналог на Минските споразумения, които потенциално могат да включват разпоредби за териториални отстъпки от Украйна.

Вчера Шолц заяви, че е за участието на Русия във втората мирна среща. Според него за войната в Украйна е „дошъл моментът да се обсъди как да се постигне мир“.