Русия отваря 15 избирателни секции в Приднестровието въпреки протеста на Кишинев

🇷🇺🗳🇲🇩 Руската федерация планира да проведе гласуване за Държавна дума в 15 избирателни секции в Приднестровието, сепаратисткия регион на Молдова, разположен по левия бряг на река Днестър, въпреки че властите в Кишинев отказаха да дадат съгласието си за подобен ход и връчиха официална протестна нота. Адресите бяха публикувани в местни медии и включват 8 населени места: Тираспол, Бендер, Днестровск, Слободзея, Григориопол, Дубъсари, Рибница и Каменка. Секциите ще отворят врати на 20 септември – последния от трите дни на изборите за деветата Държавна дума.

Единственото място, за което Кишинев е дал съгласие, е консулският отдел на посолството на Руската федерация в Кишинев. Молдовското министерство на външните работи определя отварянето на всяка друга секция на територията на страната като недружелюбно действие. Аргументите му са преди всичко правни: организирането на изборен процес от чужда държава изисква предварително и изрично съгласие от страна на конституционните власти, а такова за районите по левия бряг на Днестър, които Кишинев не контролира от 1992 г., няма.

Списъкът на документите, с които ще може да се гласува, е широк. Допускат се вътрешен или задграничен паспорт на Руската федерация, съветски паспорт, ако в него е удостоверено руско гражданство, както и удостоверение за завръщане в Русия. Ще се приема и задграничен паспорт с изтекъл срок на валидност. Това премахва една практическа пречка: подновяването на документа изисква лично явяване в консулска служба, а единствената такава в страната се намира в Кишинев, извън контролираната от Тираспол територия.

Събитията се развиха в рамките на 10 дни. На 28 август де факто ръководителят на Приднестровието Вадим Красноселски обяви, че Москва планира да отвори 17 избирателни секции на левия бряг. На следващия ден външно министерство в Кишинев уточни, че е съгласувана само една секция в столицата и описа заявеното намерение за отваряне на още 16 секции като неприемливо. На 2 септември вицепремиерът и министър на външните работи Михай Попшой предупреди, че всяка секция, открита без разрешение, ще бъде тълкувана като недружелюбен акт. На 3 септември ведомството привика руския посланик Олег Озеров, за да му връчи протестна нота с искане за въздържане от отварянето на секции източно от река Днестър. Председателят на парламента Игор Гросу нарече намерението „предизвикателно поведение спрямо Република Молдова“. Три дни по-късно бяха публикувани конкретните адреси – общо 15.

На пръв поглед последователността 17, 16 и 15 може да създаде впечатление за постепенно отстъпване под натиска на Кишинев, но наличните данни не подкрепят подобни изводи. Първоначалното число 17 дойде от изявление на Красноселски, а не от решение на Централната избирателна комисия на Руската федерация. Числото 16 пък не обозначава отделен план, а разликата между заявените 17 места и единствената секция, разрешена от Кишинев. Публикуваният по-късно списък с 15 адреса е първата информация, която показва къде реално се готви организация на вота. Разпределението следва и географията на руските избиратели. При изборите през 2021 г. в Тираспол работеха 12 секции, докато в Бендер бяха 6 – градовете с най-голяма концентрация на притежатели на руски паспорти.

Организацията на място традиционно се поема изцяло от местни структури, без участие на молдовските институции. През 2021 г. местната администрация осигури помещенията, организира подвижни секции за селата и раздаде предпазни маски заради пандемията. Два от обектите в Тираспол – Домът на офицерите и Дворецът на републиката – приемаха избиратели през целия тридневен вот, а останалите работеха само в неделя. Сегашният списък е представен по сходен начин – като практическа информация за избирателите, а не като част от спора между двете държави. Протестната нота от 3 септември е адресирана до Москва, но самата организация на секциите не изисква участие на молдовските институции.

Показателен за състоянието на двустранните отношения е дипломатическият канал, по който беше връчен протестът. Озеров получи агреман – предварителното съгласие на приемащата държава за назначаването му – през октомври 2024 г., но и досега не е връчил своите акредитивни писма на президента Мая Санду. През юни 2025 г. Попшой обясни, че са правени опити за акредитацията, включително е била определяна конкретна дата, но процедурата е отлагана заради изявления и действия срещу Молдова. Сред посочените причини бяха и дронове, взривили се на територията на страната близо до домове на граждани в южната част на страната. Така Кишинев използва Озеров като официален канал за комуникация с Москва, без той да е завършил процедурата по акредитация като посланик. Именно на него беше връчена и нотата, с която Молдова отказва разрешение за секциите.

Непосредственият ефект на този отказ е преди всичко да фиксира писмено и с конкретна дата позицията на официален Кишинев. Виенската конвенция за дипломатическите отношения от 1961 г. не урежда изрично провеждането на избори от една държава на територията на друга. На практика подобен ход предполага да има съгласие от приемащата страна. Под „съгласуване“ Кишинев разбира Москва предварително да поиска и получи разрешение за всяко едно помещение, каквато е била стандартната процедура с консулския отдел в Кишинев. Протестната нота премахва възможността липсата на такова съгласие по-късно да се представи като недоразумение. Практическите последици са съвсем друга тема: държавните институции на Молдова нямат полиция и други изпълнителни органи отвъд административната линия, а провеждането на изборите е насрочено за след по-малко от две седмици.

Мащабът се вижда най-ясно в сравнение с предишните избори за Държавната дума. През септември 2021 г. в Приднестровието работеха 27 секции: 12 в Тираспол, 6 в Бендер, по 2 в Слободзейски, Дубъсарски и Рибнишки район, по 1 в Григориополски и Каменски район и една в Днестровск. В териториите западно от Днестър тогава имаше 3. На президентските избори през март 2024 г. след протест от молдовските власти, в региона бяха открити 6 секции. Сегашните 15 са два пъти и половина над бройката през 2024 г. и малко над половината от този през 2021 г. С други думи, наблюдаваме частично възстановяване на свита изборна инфраструктура, а не нов връх.

Данните за броя на избирателите обясняват защо броят на секциите има практическо значение. През март 2024 г. в региона гласуваха 46 179 руски граждани: 24 341 в Тираспол, 10 959 в Бендер и по няколко хиляди в Григориопол и Рибница. Разпределени между шест места за гласуване, това означава средно около 7700 души на секция за един ден. При 15 секции и същия брой гласували средното натоварване би спаднало до около 3000 души. Приднестровският външен министър Виталий Игнатиев твърди, че над 220 хиляди жители притежават руски паспорти при официално обявено население от около 465 хиляди души – приблизително половината от населението. И двете числа идват от местни регистри и трябва да се приемат с уговорка. Независимо от точния размер на тази база, увеличаването от 6 на 15 секции намалява потенциалното им натоварване значително.

Прецедент за възможната реакция на Кишинев след 20 септември има от март 2024 г. Тогава министерство на външните работи извика руския посланик на 12 март заради 6-те избирателни секции, а на 19 март обяви служител на дипломатическата мисия за персона нон грата – този инструмент вече е бил използван тъкмо в спор за руски вот в Приднестровието. Друга възможност е връчването на акредитивните писма на Озеров да продължи да бъде отлагано за неопределено време.

Контрастът с други сфери показва къде минава практическата граница на молдовския контрол. Там, където Кишинев разполага с действителни административни и икономически лостове, той се възползва от тях. От 1 септември 2026 г. Молдова започна да облага с ДДС и акциз първата група стоки, внасяни от търговски субекти, регистрирани на левия бряг: алкохол, тютюневи и никотинови изделия, парфюмерия, пиротехника, кожухарски изделия, бижута и част от превозните средства. Основанието е закон 67, приет от парламента на 30 април 2026 г. Графикът е поетапен: от януари 2027 г. режимът трябва да обхване нефтопродуктите, рудите и металите, от април същата година – природния газ и електрическата енергия, а до 2030 г. общият данъчен режим трябва да се прилага за целия внос в региона. Депутатът от управляващата партия Раду Мариан определи мярката като първото прилагане на принципа „една страна, едни данъци“ след 2000 г.

Тираспол определи мерките като абсурдни и предупреди за икономически колапс. Предупреждението идва с оглед на вече сериозно отслабена икономика. Доставките на евтин газ бяха прекратени на 1 януари 2025 г. с изтичането на договора за транзит през Украйна. Месец по-късно природният газ започна да се доставя по посредническа схема, а през първите месеци дневните обеми възлизаха на 3 млн. куб.метра. Те стигаха за отопление, производство на електроенергия и хранителна промишленост, а промишленото потребление остана забранено. В първата половина на 2025 г. то се сви с 43%, производството в черната металургия – с 68%, а производството на електричество – с малко над 50%. Местни икономисти прогнозираха спад от 29% за цялата година, а Красноселски предупреди за финансов и социален колапс, тъй като резервите са почти изчерпани.

Сухопътната връзка с Русия беше окончателно прекъсната на 28 февруари 2022 г. – 4 дни след началото на пълномащабната инвазия, когато Киев затвори всички пунктове по приднестровския участък от държавната граница между Молдова и Украйна. Оттогава всичко, което влиза в сепаратисткия регион, минава проверка от молдовските митнически власти. В региона е разположена т.нар. Оперативна група на руските войски в Приднестровието, която охранява огромния склад с боеприпаси от съветската епоха в Колбасна и от години е предмет на преговорите за уреждане на конфликта. Едно от малкото физически проявления на връзката с Москва, които все още действат на място, гласуването за Държавната дума остава едно от най-видимите.

Ако обявеният списък бъде реализиран на 20 септември, основният въпрос остава реакцията на Кишинев. Много вероятно тя ще квалифицира вота като нарушение на собствения си суверенитет и ще предприеме дипломатическа мярка. Най-достъпният вариант е отново да бъде обявен за персона нон грата служител от руското посолство, подобно на отговора през 2024 г.

По-слабо вероятно е отговорът да ескалира отвъд сферата на дипломацията. Правителство без физическо присъствие отвъд административната линия, което едновременно провежда бавно, поетапно включване на региона в общия данъчен режим, има ограничен стимул да прекъсва каналите за комуникация точно в онзи момент, когато процесът вече навлиза в икономически чувствителни категории. Прогнозата ще се потвърди ако реакцията остане дипломатическа и следващият данъчен етап започне през януари, следвайки по-рано установения график. Същата би отслабнала при отлагане на този етап или при мярка от различен характер, например ограничения върху движението през административната линия.

Друг ключов показател ще бъде активността на 20 септември. Тя ще покаже дали увеличаването на броя на секциите реално е улеснило участието на руските граждани в региона. Активност под нивото от 2024 г. ще бъде индикация, че решението за разширяване има по-скоро политическа и символична роля, а не толкова чисто логистично значение – но сама по себе си не би била достатъчна, за да докаже това.