Изведоха децата от Дружковка, роднините отказаха и загинаха седмица по-късно

🇺🇦🚸🇷🇺 Полицейски екип евакуира малки деца и майка им от квартал Яковлевка на град Дружковка в Донецка област, който на практика е фронтови град от месеци. Седмица по-късно руска авиобомба поразява дома им и убива останалите там баба, дядо и леля. Това разказва украинският доброволец Денис Христов във видео, публикувано на 19 септември, който споделя, че семейството умишлено е укривало децата от евакуационните екипи. Записът включва кадри на полицейското подразделение „Белите ангели“ и доброволеца Богдан Зуяков и проследява втора евакуация на същото семейство, след като майката връща децата обратно в града.

„Белите ангели“ са полицейски екипи за евакуация на цивилни в Донецка област, които посещават адреси по получени сигнали. Кадрите показват съпротивата на семейството срещу извеждането. Когато полицаите влизат в двора, бабата настоява, че живеят спокойно, имат вода и наскоро са им прокарали интернет. Полицаите отвръщат, че внуците имат нужда да учат и да общуват с връстници, „а не да ви пазят“.

„Това, че държите децата във фронтови град, съвсем не е нормално“, казва един от полицаите и добавя, че нито един съдия няма да отсъди в полза на семейството. Междувременно някой от възрастните се опитва да разбере кой е подал сигнала. „Някаква твар ни предаде“, гласи една от репликите, с които посрещат екипа. Христов описва отношението на роднините като открито враждебно.

Голяма част от кадрите показват събирането на багаж, докато полицаите умоляват семейството да побърза. Те подканят възрастните да приберат обувки, бельо, дрехи и документи, а на два пъти напомнят да вземат и играчки. Бабата първоначално смята, че подканата е отправена към нея, преди да ѝ обяснят, че става дума за внуците.

В разговора се споменава, че децата не са яли нищо от сутринта. Жената се засмива и отговаря, че нищо не работи в момента. По разказа в записа мъжът от домакинството е заминал предния ден. Чува се звук от дронове, докато екипът бърза да натовари семейството и багажа.

Майката се съгласява да тръгне, но при събирането на вещите получава пристъп, описан в материала като паническа атака. Кадрите показват как парамедици ѝ оказват помощ. Подканят я да диша дълбоко и я питат как се казва. Тя отговаря: Катя. Първият ѝ въпрос е дали децата са я видели в това състояние. Успокояват я, че не са излезли и не са я видели.

Христов казва, че пристъпът го е озадачил, и предлага свое обяснение: „Вероятно е била убедена, че ще откарат децата в Краматорск, а после ще ги дадат на едни там англосаксонци.“ Това е предположение на доброволеца за възможния ѝ мотив. В останалата част от близо 20-минутния запис разговорът се отнася предимно за условията в дома и отношенията в семейството.

Около една седмица след евакуацията руска планираща авиобомба поразява къщата. На кадрите на Зуяков, датирани 7 юли, пожарът още не е угаснал. „Трима загинали. Кучето загина, всичко наоколо е унищожено“, казва гласът зад камерата при обиколката на двора. Малко по-късно добавя: „Изгорели са.“ Загиналите са бабата, дядото и останала с тях роднина.

Описаният в материала тип планиращи авиобомби се получава с добавяне на криле и модул за коригиране на полета към свободнопадащи фугасни бомби. В разказа ударите по градската агломерация на Славянск и Краматорск са определяни като ежедневни. По думите на Христов руските бомби унищожават Дружковка, а квартал Яковлевка е „напълно заличен“.

Историята продължава и след първата евакуация. По разказа на Христов майката прекарва една седмица в Краматорск, след което се връща с децата в Дружковка. Те се настаняват при сестра ѝ, която доброволците също вече са евакуирали заедно с нейното дете. Завръщането става известно случайно: майката е забелязана в държавна институция в Краматорск, но без децата.

Там тя урежда смъртните актове на своите близки, като по това време децата ѝ са върнати обратно в града. Полицаите издирват семейството и го евакуират повторно. Христов споделя, че тримата вече са на сигурно място, а майката е глобена за връщането на децата в зоната на бойните действия.

Последните кадри във видеото показват тази втора евакуация. „Докарахме семейството, което се върна в Дружковка, откъдето вече го бяхме евакуирали. Там имаше удар, загинаха бабата и дядото“, разказва той. Доброволците помагат на пътниците да слязат от буса и придържат децата, за да не скачат.

В началото на видеото Христов обяснява защо публикува историята. „В зоната на бойни действия остават немалко цивилни. Това е избор на всеки и ние нямаме право да съдим“, казва той, но прави разграничение за родителите: „Съдим родителите, които съзнателно оставят своите деца в зоната на бойни действия под обстрел.“

Накрая той отправя призив към роднини, съседи и познати да подават сигнали, когато родители отказват да изведат децата си от опасната зона. Така разказът се връща към обвинението в началото: човекът, наречен от семейството предател, е подал сигнала, довел до извеждането на децата от дома преди смъртоносния удар и причината те да са живи.

Евакуацията в Дружковка продължава под непрекъснат руски обстрел с управляеми авиобомби и дронове, съобщава полицията на Донецка област. Екипите ѝ влизат в най-опасните квартали, за да извеждат ранени и трудноподвижни хора. Полицията описва тези мисии като често последна възможност за спасяването им.

Според данни, цитирани в материала, от началото на месеца населението на община Дружковка е спаднало със 740 души, а регистрираните жители са 1900. В контролираната от Киев част от Донецка област остават около 84 500 души, сред които над 4000 деца. От началото на септември областта са напуснали над 10 000 души. За денонощието на 20 срещу 21 септември Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) отчита 24 щурма в близост до Дружковка.

Случаят показва конкретно ограничение пред усилията за евакуация: извеждането на децата не гарантира, че те ще останат извън опасната зона. Първата евакуация ги отвежда от къщата преди смъртоносния удар. Решението на майката да ги върн обратно в града налага ново издирване и повторна намеса на полицаи и доброволци, които ежедневно рискуват живота си.

Руска армия нарече „жива сила“ невъоръжен велосипедист край Дружковка

🇷🇺💥🇺🇦 Официалният Telegram канал на 3-та гвардейска общовойскова армия на Южния военен окръг на Въоръжените сили на Руската федерация публикува видео, на което FPV камикадзе дрон изчаква от засада и поразява цивилен мъж, който се придвижва с велосипед по път край Дружкивка в Донецка област. В публикацията той е посочен като „жива сила на противника“, а военнослужещи от 4-та бригада са представени като извършители на неговото „унищожаване“.

Кадрите са заснети от камерата на дрона. Той не атакува веднага, а известно време следва велосипедиста, изравнява скоростта си с неговата и постепенно скъсява разстоянието. Приближаването заема по-голямата част от записа.

Мъжът се движи по тясна отсечка с храсталаци и суха трева. Носи раница, бейзболна шапка и часовник на лявата ръка и е облечен в тъмно спортно яке с бяла лента по ръкава. По него не се виждат никакво оръжие, каска, бронежилетка или камуфлажно облекло.

В последните секунди дронът се приближава на няколко метра. Мъжът се обръща назад и поглежда право в камерата. На самото видео е добавен подигравателен надпис „Намали скоростта!“ и завършва с проблясък и съобщение за изгубен сигнал.

Изразът „жива сила на противника“ е служебен термин от руската военна лексика, с който се обозначава личният състав на противниковите въоръжени сили. В публикацията са използвани и същите глаголи, които обичайно описват поразяването на боен разчет: „унищожиха“ и „ликвидират“.

Между тази терминология и видимото на кадрите обаче има очевидно разминаване: записът показва човек в цивилно облекло, който се придвижва с велосипед и не носи видимо оръжие или снаряжение. Не самото изображение, а дадената от канала квалификация превръща поразяването му в докладван „боен резултат“.

Каналът твърди, че ударът е бил нанесен с дрон КВН („Княз Вандал Новгородски“) – евтин камикадзе дрон с изглед от първо лице (FPV), продукт на научно-производствения център „Ушкуйник“ в Нижни Новгород, който според руските данни се управлява по оптичен проводник.

При тази технология сигналът за управление се предава по оптично влакно, а не по радиочестотен сигнал. Това прави дрона неподатлив на обичайното заглушаване и позволява запазването на стабилна картина до момента на удар. Конкретният вид не може да бъде разпознат от самия запис и се посочва само от канала.

Разстоянието до цивилния обаче позволява той да се вижда съвсем отчетливо. В последните секунди мъжът се вижда в близък план – от дистанция, на която отсъствието на оръжие, каска, бронежилетка и снаряжение е безспорно.

Публикацията не идва от теч на необработени кадри от операторски разчет. Каналът, от който е споделена, е официален медиен ресурс на 3-та общовойскова армия, използва емблемата на съединението и поставя на кадрите воден знак с неговото название. Видеото е предварително монтирано, включително с добавяне на надпис върху изображението.

На същата армия руските ведомства приписаха обявеното „превземане“ на Костянтиновка на 3 юли. В своя оценка от 18 август обаче Институтът за изследване на войната (ISW) посочи, че руската армия вероятно е затвърдила само част от позициите, в които по-рано са проникнали. Според геолокирани кадри от периода между 6 и 18 август предният край на боевете в източните и централните части на града се е разширил.

Следователно публичното представяне на удара не може да бъде сведено единствено до действия на даден разчет. Записът е обработен и споделен от канал, който има роля на официален ресурс на армията, поради което отговорността за начина, по който случаят е представен, се пренася в структурата, която управлява този канал.

Дружкивка се намира на около 20 км южно от Краматорск, върху пътната ос между него и Костянтиновка. Градът е част от т.нар. „крепостен пояс“ Славянск–Краматорск–Дружкивка–Костянтиновка, който Украйна брани още от 2014 г. До това лято Дружкивка беше разположена в украинския тил.

В оценката си от 18 август ISW регистрира напредък на руските сили в тактическия участък Костянтиновка–Дружкивка. Същевременно руски военни блогъри оспориха част от съобщенията на руското министерство на отбраната за превзети населени места в района.

По отношение на Андреевка, западно от Дружкивка, чието превземане беше обявено на 17 август, един от блогърите отбеляза, че селото се намира на 15 км отвъд известната дотогава фронтова линия. Неговата оценка съвпадна с тази на ISW.

Три седмици преди публикуването на записа говорителят на Националната полиция в Донецка област Павло Дяченко описа пред „Громадске радио“ същия модел на поведение. По думите му в Дружкивка няма ток, вода и газ, руските обстрели включват управляеми авиационни бомби и реактивни системи за залпов огън, а евакуацията протича много активно.

„Руснаците много активно ловуват цивилни с дронове. Извършват атаки с дронове дори по хора, каращи велосипеди или опитващи се да се придвижат пеша“, заяви Дяченко на 3 август. В един град без гориво и обществен транспорт велосипедът и ходенето пеша са сред малкото останали възможности за местните жители.

Ударите по цивилни в Дружкивка не са изолиран случай, а системно поведение на руските войски. На 22 юни камикадзе дрон порази лек автомобил и уби 47-годишния му водач и неговата 48-годишна съпруга. Донецката областна прокуратура образува разследване за военно престъпление.

Сутринта на 3 юли друг дрон удари цивилен автомобил на шосето и рани четирима местни жители, които се евакуирали от града. На 2 август Националната полиция съобщи за още двама пострадали при удари с FPV дронове в Дружкивка. В рамките на същото денонощие тя регистрира общо 1267 обстрела по фронтовата линия и жилищните райони на Донецка област.

Международното хуманитарно право разграничава участниците в бойни действия от цивилното население и забранява умишлените удари по цивилни. Те губят защитата си от непосредствено нападение единствено за времето, през което участват пряко във военните действия.

Ключов е реалният статут и поведението на човека, а не името, което нападателят му приписва. Правилото включва изрична презумпция при съмнение: когато статутът на едно лице не е ясен, то трябва да се смята за цивилно. Нападащата страна е длъжна да извърши нужната преценка и да вземе възможните предпазни мерки.

Етикетът, поставен в описанието на видео, сам по себе си не отнема тази защита. Записът запазва значение независимо от текста, с който е публикуван – както показва и вече образуваното разследване за нападение от 22 юни.

Съдбата на мъжа от видеото не е установена от независим източник. Записът прекъсва в момента на удара, украинските институции не са съобщавали за този конкретен случай, а самоличността остава неизвестна. Не е установена и датата, на която са заснети кадрите. Известна е само датата на публикуването им – 23 август. Видимата растителност е съвместима с края на лятото, но не позволява по-точно датиране.

С оглед на съвкупността от видимите белези на целта, тя категорично може да бъде характеризирана като цивилна. Мъжът е облечен с ежедневно облекло, не носи оръжие или защитна екипировка и се придвижва с велосипед в район, от който евакуацията на населението все още не е приключила. Тези обстоятелства не доказват, че е цивилен, но изискват подобна възможност да бъде разглеждана като основна, докато не се появят доказателства за противното.

Краматорск: майка пази детето си под короната на дърво, докато руски дронове и авиобомби прелитат над тях.

🇺🇦 В Краматорск майка прегръща детето си и го прибира към основата на дърво в местен парк, докато над тях в небето се чува характерния звук на руски камикадзе дрон, изпратен да пролива невинна украинска кръв. Само секунди по-късно три управляеми авиационни бомби (КАБ) преминават с вой над главите им. Сцената е документирана от украинския фотограф Ян Доброносов, кореспондент на вестник „Телеграф", който работи в града след поредния руски удар по централната му част.

Доброносов идва в Краматорск след удара от 5 май, когато след 17:00 ч. руските въздушно-космически сили хвърлят върху центъра на града три авиационни бомби от типа ФАБ-250, оборудвани с универсални модули за планиране и корекция (УМПК). Това е свободно падащ боеприпас с тегло 250 кг и 100 кг взривен заряд. Модулът добавя сгъваеми крила и инерциална навигация, позволяващи плъзгане от десетки километри извън обхвата на повечето зенитно-ракетни комплекси и осигуряващи директно увеличаване на точността спрямо класическо свободно падане.

По официални данни, цитирани от украински медии и потвърдени от местната администрация, ударът отнема живота на най-малко 6 души, а още 13 са ранени. Поразени са поне 16 жилищни блока, 4 сгради на учреждения, 2 обществени сгради и 14 автомобила. Общинските власти обявиха вчерашния 6 май за ден на траур.

Доброносов документира как местни жители, въпреки продължаващата заплаха от нов руски удар, заковават с шперплат счупените прозорци, разчистват овъглени автомобили и изнасят отломки от входовете с непоправим оптимизъм. Наред с тези превърнали се в рутинни действия, майката с детето се укрива под короната на дърво насред парка: листната корона остава един от малкото методи за прекъсване на визуалния канал на оператора на FPV дрона и създават физическа преграда, която може да предпази човек от леки осколки. За населението в украинските градове близо до фронтовата линия в Донбас дървото отдавна не е метафора, а първичен инстинкт за самосъхранение – особено когато сирената за тревога идва твърде късно, за да остане време за слизане до мазе.

Краматорск се намира в Донецка област на около 25 км северозападно от Костянтинивка, където руската армия води настъпателни действия от есента на 2024 г. Заедно с близкия град Дружковка той остава ключов елемент в т.нар. „крепостен пояс“ с четири града (Костянтиновка, Дружковка, Краматорск и Словянск), последния рубеж с административни и логистични опори на украинската армия в северната част на региона. Систематични удари с авиационни бомби по жилищни и социални обекти в този район започват през 2023 г. с масовото оборудване на свободно падащите авиационни бомби с УМПК.

Самият Краматорск преживя един от най-опустошителните си удари през април 2023 г. Тогава руска балистична ракета „Искандер" порази ресторант в центъра на града, отнемайки живота на 13 цивилни, сред които 3 дечица. Оттогава честотата на ударите расте успоредно с бавното приближаване на руските войски на запад от Бахмут. Към настоящия момент авиационните бомби са станали основна заплаха за украинския тил в близост до фронта и краткото време между засичането на пуск и попадението прави почти невъзможна организирана евакуация на цивилни и обезсмисля стандартния алгоритъм „сирена–укритие".

Появата на руски камикадзе дронове над централната част на града е сравнително нов елемент в заплахата към него. В предходните етапи на войната FPV-операторите поразяваха основно цели в непосредствена близост до фронтовата линия. Въвеждането на дронове с оптично влакно 2024 и 2025 г. ретранслатори и подобрен обхват разшири радиуса на действие на руските рояци от дронове, приближавайки ги до тиловите градове в региона. Подобен модел на целенасочено и систематично поразяване на цивилни в градска среда, вече е документиран на ежедневна база в Херсонска област, където украинските власти и международните организации регистрират стотици напълно съзнателни и хладнокръвни удари в целенасочена кампания за избиване на местните жители.