Русия изстреля военен апарат от Плесецк ден след дроновете над космодрума

🇷🇺🛰️ Русия изведе в орбита космически апарат „в интерес на Министерството на отбраната“ с ракета „Союз-2.1б“, изстреляна от космодрума Плесецк в Архангелска област в 5:40 ч. местно време на 24 август. Съобщението на ведомството в Telegram съдържа почти всичко, което е официално известно: не се посочват нито предназначението и обозначението на апарата, нито параметрите на орбитата му. Пускът е извършен от боен разчет на Космическите войски ден след като украински дронове достигнаха района на самия космодрум.

Към съобщението руски канали добавиха твърдение, че параметрите на апарата не са известни, но според „изтекла информация“ той е част от система за целеуказване, която значително повишава точността на руските далекобойни удари. Не е назован конкретен спътник, не е посочена височина на орбитата и не е приведен нито един количествен показател. Единствената част, която може да бъде съпоставена с наличните данни, е твърдението за значително повишаване на точността – и именно то не съответства на известното за руските възможности в космоса.

Публикуваният график на изстрелванията предвиждаше за края на август именно от Плесецк пуск на навигационния спътник „ГЛОНАСС-К1“ №19Л – поредния апарат от третото поколение на руската система, създадена като алтернатива на GPS. Украинското издание „Милитарний“ отбелязва, че наличните данни не са достатъчни, за да се потвърди, че на 24 август е изстрелян точно навигационен спътник.

Ако тази версия се потвърди, тя по-скоро ще опровергае внушението за рязко повишаване на точността. Според регистъра на Информационно-аналитичния център за координатно-времево и навигационно осигуряване, който води официалната отчетност на системата, към 24 август орбиталната групировка на ГЛОНАСС включва 28 апарата. Точно 24 се използват по предназначение – минималният брой за глобално покритие. Един се намира в орбитален резерв, а три са извадени от експлоатация и се изследват от главния конструктор.

Групировката се поддържа на този минимум с апарати, които отдавна са надхвърлили предвидения си ресурс. Два от действащите спътници са изведени на 25 декември 2007 г. и се намират в орбита вече повече от 18 години. Друг работи от декември 2009 г., а още един – от март 2010 г. По данни на самия център гарантираният срок за активно съществуване на поколение „ГЛОНАСС-М“, към което принадлежат тези апарати, е седем години. В подобна конфигурация нов спътник попълва изтъняващата групировка и поддържа покритието, но сам по себе си не води до съществен скок в точността.

Точността на руските далекобойни удари в Украйна отдавна не зависи единствено от броя на спътниците. Основно ограничение е заглушаването или подмяната на навигационния сигнал по маршрута към целта, а руската контрамярка се намира върху самото оръжие: антени с управлявана диаграма на насоченост от типа „Комета“. Такива системи са откривани в ударните дронове „Геран“ – руското производно на иранския „Шахед-136“, както и в управляеми авиобомби и крилати ракети. Антената потиска смущенията или подправения сигнал според посоката, от която идват. Допълнителен предавател на височина около 19 100 километра не решава проблема със заглушител, разположен под маршрута на полета.

Съобщението, придружило пуска, следва позната схема: неназован източник, неподкрепено с измерими показатели твърдение за нова способност и реално, официално обявено събитие, което да му придаде достоверност. По тези белези публикацията прилича не на действително разузнавателно изтичане, а на обичайното съдържание в руски военни канали, които представят всяко рутинно попълване като технологичен пробив.

Невъзможността товарът да бъде надеждно идентифициран отвън сама по себе си показва колко силно е затегнат режимът около Плесецк. След поредицата опити за атаки с дронове Русия наложи по-строга секретност около пусковете от космодрума. Уведомленията до авиацията и мореплавателите обхващат между 6 и 12 часа дневно в продължение на две-три седмици, като стартът се извършва в произволен ден от този прозорец: февруарският пуск беше на четвъртия ден, а мартенският – на петия. През април две припокриващи се уведомления затвориха съответните зони за по 19 часа в денонощието. Ръководителят на „Роскосмос“ призна, че на 11 април са били предприети сериозни опити за проникване.

Ефектът от тази секретност личи и в медийното отразяване. Barents Observer, който следеше зоната за падане на ракетната степен в Баренцево море, добави бележка за осъществения старт към материал за очакван пуск на поредната партида спътници „Расвет“ – руския аналог на Starlink. Министерството на отбраната обаче съобщи за единичен товар, изведен в негов интерес, докато „Расвет“ се разработва от компанията „Бюро 1440“, която обявява поименно собствените си групови пускове. При първия от тях, на 23 март, бяха изведени 16 апарата. За втория, на 19 юли, не беше обявен брой, но службите за космическо проследяване регистрираха 17 обекта.

Именно тази спътникова групировка, а не навигационната система, свързва най-пряко руската космическа програма с далекобойните удари. Кристиан Отланд от Норвежкия институт за отбранителни изследвания заяви пред Barents Observer, че Русия вече използва първите апарати „Расвет“ над Украйна, но епизодично, тъй като спътниците все още не са твърде малко за непрекъснато покритие. По-голяма и зряла групировка би подобрила защитените комуникации, координацията между разпръснати подразделения и работата на безпилотните системи.

Съветникът на украинския президент Серхий Бескрестнов определя необходимия минимум на между 200 и 250 спътника. Теоретично терминали могат да бъдат монтирани на „Геран“ още сега, а ударите да бъдат насрочвани според прозорците на прелитане. При настоящия брой орбитални апарати обаче връзката е твърде нестабилна, за да оправдае подобно решение. Специалистът по спътникова връзка Володимир Степанец изчислява, че апаратите прелитат над Украйна четири пъти дневно. Само две от тези прелитания осигуряват достатъчно стабилен канал, като всяко продължава приблизително между час и час и половина.

Натискът върху производствената инфраструктура, необходима за пусковете на „Расвет“, също е осезаем. В нощта на 15 август украински крилати ракети FP-5 „Фламинго“ поразиха ракетно-космическия център „Прогрес“ в Самара – предприятието, произвеждащо ракетата „Союз-2.1б“. Сателитни кадри, публикувани на 18 август, показват кратер с размери около 85 на 35 метра. Поражения са нанесени и по корпус 106А, където се работи по бордовата електроника, системите за управление, кабелните мрежи и приборните отсеци на ракетите носители „Союз-2“.

Ден преди старта дронове достигнаха района на самия космодрум, който извежда в орбита руските военни апарати и се използва за изпитания на междуконтинентални ракети. Украински издания определиха случая като първия документиран полет на украински дронове до Архангелска област. Руското Министерство на отбраната потвърди, че областта е сред регионите, в които на 23 август са били свалени дронове.

Telegram каналът Locator Russia съобщи за два дрона, достигнали района на Плесецк, а видео, публикувано от SuperNova_Plus и препубликувано от ASTRA, показва летателен апарат на малка височина над областта. Регионалните власти забраниха на жителите да публикуват снимки и видеозаписи на дронове. В няколко летища, включително в обслужващото космодрума, бяха въведени временни ограничения за полетите. Нямаше съобщения за попадения. Ден по-рано украински дрон беше заснет над Сиктивкар в Република Коми, на повече от 1700 километра от фронтовата линия.

Най-вероятно изведеният спътник е предназначен да попълни навигационната система: предварителните каталози сочеха точно такъв товар за края на август, ведомството обяви единичен апарат, а „Бюро 1440“ не съобщи за свой пуск. Самата формулировка на Министерството на отбраната обаче не доказва това. Със същите думи ведомството обяви и пусковете от 5 февруари и от нощта на 17 април. По-късно наблюдатели установиха, че при тях са били изведени по няколко апарата, получили обозначения от „Космос-2600“ до „Космос-2614“ и разположени на орбити, характерни за наблюдение на Земята.

Окончателната проверка ще дойде от самия регистър. Ако товарът е навигационен, апаратът ще се появи в таблицата на центъра като въвеждан в системата и ще заеме позиция в една от трите орбитални равнини. Неговият предшественик, изстрелян на 13 септември 2025 г., е въведен в експлоатация 33 дни по-късно.

Ако до началото на октомври в регистъра не се появи нов апарат, а системите за космическо проследяване засекат обекта в ниска околоземна орбита, версията за ГЛОНАСС ще отпадне и трябва да се търси друго предназначение на товара. Това обаче не доказва автоматично твърдението за система за целеуказване. Дотогава проверимата част от публикацията остава опровергана: групировка, поддържана на минималните 24 действащи апарата, не постига значителен скок в точността само с добавянето на още един спътник.