🇦🇺🇺🇦🇵🇱 Съюзническият тренировъчен лагер „Йомсборг“ в югоизточна Полша, където инструктори от Скандинавия, Прибалтика, Полша, Австралия, Нова Зеландия и САЩ водят подготовка на украински командири на отделения и взводове, прекрати снайперския си курс, защото учебното командване на операция „Легио“ не разполага с пушки, с които да го проведе.
Недостигът на екипировка, измъчвал украинските войски на фронта, достигна до тила, който я подхранва с обучени командири. Това описва кореспондент на The Australian, допуснат до лагера в средата на юли: над 40 военнослужещи от Силите за отбрана на Австралия (ADF) са командировани там от май, като отбелязват раздразнението на себе си и своите колеги от останалите контингенти – излишна и застаряваща техника у дома чака за бракуване, а прехвърлена насам, тя би имала незабавен и осезаем ефект за хора, които след седмици се връщат на бойното поле.
„Йомсборг“, кръстен на митичната крепост на викингите, отвори през септември 2025 г. дълбоко в борова гора недалеч от държавните граници на Украйна – между палатковите редици се мяркат лосове. Лагерът е сърцевината на водената от Норвегия операция „Легио“, в която гръбнака на командването дава норвежкият механизиран батальон „Телемарк“, и е изграден с размах: стрелбища, навигационни трасета, тренировъчни окопи, макети на градска среда за щурмови упражнения и медицински пункт, който покрай обучението вече е поемал и бойци от фронта с пресни ампутации. Неколцина от курсистите се катерят по окопите с протези – с упорство, което кореспондентът нарича бравада. Ротацията трае 51 дни и започва в 6 ч. сутринта, за да приключи късно през нощта: пронизваща стрелба, надвиснали дронове, взривове, пожар и окървавени, крещящи „ранени“, които обучаваните трябва да спасяват, докато удържат щурма на „руснаците“ – роля, поверена на настървен норвежки контингент.
Програмата, обявена от Осло още по време на самото откриване, стъпва върху базовата подготовка, която повечето курсисти отдавна са минали: командни умения за ниво отделение, взвод и рота, устойчивост на стрес в бойни условия и работа с оръжейни системи, доставени от НАТО, с голям акцент върху дроновете – както за разузнаване, така и за удар. Лагерът може да поеме няколкостотин обучавани и инструктори по едно и също време, а учебните планове се пишат заедно с украински инструктори, така че по замисъл обменът е двупосочен: норвежците и партньорите им дават методиката, украинците – прочита на действащия фронт.
Замисълът е изказан от инструкторите с войнишка прямота. „По-добре грешките да стават тук, отколкото на фронта. Обучаваме командирите да се адаптират по-бързо от руснаците, да вземат осведомени, планирани добре решения и да ги изпълняват с решителност и прецизност“, обясни австралийски инструктор. Самото обучение се пренастройва в движение според разузнавателните сведения, пристигащи от фронта в реално време. „Украинците са тук, за да станат по-добри в убиването на руснаци – сурово е, но това е реалността.“ Има и сектор, останал затворен за госта: в него учени и програмисти разработват дронове и контрамерки за тях, а 3D принтери бълват безпилотни апарати, способни да доставят спешни запаси кръв, храна и вода направо на предните позиции.
Но недостигът се усеща дори в самия лагер. „Изпитваме отчаян недостиг от тези материали – тук, в базата, и особено в Украйна, защото насреща имаме изключително голям и масов противник“, отбелязва украински инструктор с позивна „Айриш“, ветеран от бойното поле, работил заедно с австралийски екип, ръководен от майор Франк – действащите офицери се назовават само с малките си имена – и той сега опитва да прекара до полигона снайперски пушки, които австралийската армия тъкмо изважда от въоръжение. От оръжието до стрелбището обаче стоят цели четири администрации: йерархията в Канбера, полските правила за оръжеен внос, норвежките домакини на лагера и одобрението на Киев. „Знам, че висшестоящите гледат голямата картина“, казва Франк, наясно, че заявките му са ниско в списъка с приоритети.
Предложението му надхвърля една пратка пушки – държавите в лагера не искат повече помощ, а директен ред за нея: даренията и логистиката да се съсредоточат през 11-те държави на „Легио“, което може да има „експоненциален ефект за фронтовите войници“, а и „може да се окаже решаващо в тази фаза на войната“. Сметката е проста: вместо оборудването да се разпилява по малко из фронтовите дивизии, курсистите да тренират 51 дни с дарената техника и да я отнесат със себе си, когато се върнат в боя.
Значението на мисията Франк описва без заобикалки: въпреки високото качество на обучение „30% от украинците, които обучаваме, ще са мъртви преди Коледа“ – и е тежко, допълва той, да обясняваш на хора, дошли от окопите, че държавите в учебното командване не могат да им предоставят нужното, „защото ние не сме във войната“. Ветеранът от Афганистан посяга към сравнение между двете войни: там жертвите бяха малко на брой при голям ефект на самоделните взривни устройства, а тук, по думите му, руските загуби са около 30 000 души месечно – мащаб, който притъпява сетивата. Курсистите, някои от които пристигат след шест месеца в окопите, а един от тях със заседнал в гърба шрапнел, обработен от австралийските медици, пристигат заредени с енергия. „Отдават се, сякаш всеки час се борят за бъдещето си“, казва Франк.
Рискът не подминава и самите инструктори. „Това не е дейност без риск“, отбелязва полковник Питър Алън, командващ австралийския контингент по операция „Куду“, и напомня, че руски дронове са навлизали над територията на Полша в миналото. Австралийците, подчертава той, обучават украинците „с единствена цел да оцелеят и да бъдат възможно най-умели в убиването на руснаци“.
Дори щекотливият въпрос за китайските компоненти в украинските дронове – практика, която повечето съюзнически армии грижливо избягват – получава от Алън прост отговор: „напълно уместно“ е украинците да разчитат на тях, защото тези дронове са евтини и масово достъпни. А норвежкият оперативен офицер майор Джон обръща поглед към изискванията на самите обучавани: „Украйна ни държи отговорни за качеството на обучението. Изграждаме у тях манталитет на воини, които да оцеляват в най-суровите условия. Те водят брутална война ежедневно и ние ще носим последствията от това.“
Канбера има с какво да отговори в числа. Операция „Куду“, провеждана от януари 2023 г. първоначално във Великобритания под британската програма „Интерфлекс“, а от тази пролет в Полша, по-близо до границата и реалните потребности на украинската армия – и през нея са минали над 3650 украински военнослужещи, подготвяни в основна пехотна тактика, лидерство и командни умения. Общият размер на подкрепа за Киев от Австралия надхвърля 1,26 млрд долара военна помощ; през декември 2025 г. приключи и доставката на 49 извадени от употреба танка M1A1 Abrams. През юни по време на среща на Контактна група за отбраната на Украйна в Брюксел австралийският посланик в НАТО Ангъс Кембъл, бивш началник на отбраната, обяви още 70 млн долара на 2 транша по механизма PURL: приоритетния списък с потребности на Украйна, през който съюзниците финансират покупката на американско оръжие, включващо ПВО системи и боеприпаси. Австралия и Нова Зеландия станаха първите донори по механизма извън Алианса през декември 2025 г. Тогава правителството в Канбера задели първите 50 млн. Негов говорител отбеляза, че при извеждането от употреба на техника и способности даряването на Украйна е „първостепенно съображение“. Опозицията чете същите факти по-остро. „Лудост е, че потенциално бракуваме екипировка, която украинците могат да използват, заради бюрокрация“, смята говорителят по отбрана Джеймс Патерсън. „Надявам се кабинетът да прояви политическо лидерство и пробие всички прегради. Ако Русия надделее над Украйна, в дългосрочен план това ще струва на всички ни.“
Преместването на обучението от британските полигони в гора край украинската граница скъси пътя между школата и фронта; екипировката обаче се движи по-бавно от хората. Предложението на Франк стъпва на трудно оборима оперативна логика – командир, тренирал 51 дни с конкретно оръжие, е най-полезен, когато се върне на бойното поле със същото това оръжие, но опира в начина, по който съюзната помощ е устроена: PURL централизира едрия мащаб, междудържавните покупки на скъпи системи, а за дребния като автомати, мерници, учебни материали, годни наличности от бракуване – общ канал няма и всяко дарение си пробива път поотделно през отделните държавни администрации. Прецедентът с танковете сочи, че с политическата воля бракуваната техника стига до Украйна и то в мащабни обеми; съдбата на снайперските пушки следва да покаже дали същото важи и за пратките, твърде малки за министерско изявление. Показателят е съвсем прост: стигнат ли извежданите австралийски пушки до стрелбището на „Йомсборг“ преди края на годината и тръгнат ли завършилите с тях към фронта, предложеният от Франк ред е проработил; останат ли те в тила, лагерът ще продължи да учи командирите да оцеляват с това, което има.
Няма коментари:
Публикуване на коментар