🇮🇷🇺🇸 Огромен банер с призива „Kill Trump“ и обявена награда от 100 милиона долара за главата му придружиха шествието, с което Иран изпраща ликвидирания върховен лидер Али Хаменей. Днес ковчегът достигна последната си спирка: светилището на Имам Реза в Мешхед, родния му град в североизточната част на Ислямската република, след седмица държавни церемонии, преминали през Техеран, Ком и иракските Наджаф и Карбала.
По оценка на Financial Times между 12 и 15 милиона души са изпълнили улиците на Техеран в разгара на процесията; властите очакваха до 30 милиона за цялото погребение – една от най-масовите траурни церемонии в световната история.
Хаменей беше убит на 28 февруари, в първите минути на съвместна кампания за въздушни удари срещу режима, предприета от САЩ и Израел, която за седмици обезглави командната структура на Техеран и до голяма степен, но не изцяло, унищожи неговите конвенционални военни способности. Оттук и зарядът на цялото шествие: човекът, когото Иран полага днес в Мешхед, е убит от същата държава, чийто президент лозунгите по улиците сега поставят на мушка. Погребението не е само траур; то е първата масова сцена, на която режимът превежда загубата на своя лидер в програма за възмездие.
Грандиозният мащаб не е продукт на неподправената скръб на масите, а добре планиран и произведен резултат. Режимът осигури придвижване, храна и подслон на всички опечалени, организира церемонии в продължение на седем последователни дни през четири свещени за шиитския ислям градове - предпазна мярка, но и демонстрация на способност, чийто спомен е кървав: траурната церемония на генерал Касем Солеймани през януари 2020 г. завърши с блъсканица, в която загинаха десетки. Този път властите взеха решение да разнесат тълпите във времето и пространството. Процесията в Наджаф събра 2,3 млн души, в Карбала – до 7 млн, според оценка на федералните власти в Багдад. В Техеран, Ком и Мешхед – засега не са уточнени, но също в порядъка на милиони. Самата способност да задвижиш подобна маса от хора през половин страна и границата с Ирак, в период на нова ескалация, е послание не по-малко от банерите над главите им.
Маршрутът през Ирак носи собствено послание. Ковчегът мина през Наджаф и Карбала – двата най-святи за шиитския ислям града – в период на засилен натиск от страна на новото правителство на Али ал-Зайди към милициите от иранската „Ос на съпротивата“ с настояване да сложат оръжие до края на септември. Милионните шествия на иракска земя, посрещнати от местни официални лица, показаха, че способността на Техеран да мобилизира иракски шиити е непокътната въпреки натиска на Багдад – тиха демонстрация, че влиянието на Ислямската република отвъд нейните граници надживява дори смъртта на човека, който дълго време беше негово олицетворение.
Иран посрещна десетки чуждестранни делегации, докато западните столици отсъстваха демонстративно. За режим, който току-що загуби може би най-значимата си фигура изобщо и отново се намира във война, самото присъствие на делегации от съюзници и поддръжници край ковчега е солиден аргумент, поднесен на вътрешната публика: властта не е изолирана и има кой да застане до нея.
Кадрите от процесията показват не толкова скръб, колкото организиран гняв. Над главите на тълпата се провеси чучело на Тръмп; върху билборд с образа му, прицелен с куршум в главата, полетяха камъни под надпис на персийски: „САЩ убиха баща ни. Няма да ви пуснем.“ Плакати показват вицепрезидента Джей Ди Ванс, министъра на войната Пийт Хегсет и израелския премиер Бенямин Нетаняху в кръста на мерник, под думите „Ще се лее кръв.“ В надгробното слово ораторът Мохамад Расули призова открито за смъртта на Тръмп пред стотиците хиляди участници; поет от трибуната направи същото; консервативният вестник „Кейхан“ поиска обезглавяването на американския президент. Емоцията е автентична, но подредбата ѝ не е стихийна – банерите, плакатите, лозунгите за реванш са част от режисура, чиято цел е колкото да излее гнева, толкова и да го овладее и насочи.
Тъкмо затова цифрата на банера трябва да се чете като послание, не като бюджет. „100 милиона долара“ е максималистично число, откъснато от обективната реалност. Онлайн кампанията, захранвана от фатва на висши духовници за смъртта на Тръмп и Нетаняху, събра около 40 милиона долара обявени вноски към 9 юли; парламентарен законопроект предлага награда от 50 милиона евро, но още не е приет; духовник в провинция Западен Азербайджан обяви 100 милиарда томана – 1,14 милиона долара. Сумите варират и то в порядъци, което прави материалния стимул неясен, но така или иначе им е преди всичко да бъдат ясни в посланието си – че държавата легитимира убийството на американски президент като религиозен дълг. Именно преминаването от лозунга „Смърт на Америка“ към „Убийте Тръмп“ трансформира абстрактната враждебност в поръчка.
Опозиционно издание Iran International със седалище в Лондон – враждебно на режима – пусна материал под заглавие „пари, пропилени за шествие на празен ковчег“, според който церемониите на иракска земя са били изцяло символични, а тялото на Хаменей изобщо не е било в ковчега. За момента това твърдение не може да бъде потвърдено и носи ясния уклон на източник, чийто интерес е да представи погребението като скъпоструващ театър, но дори като непроверена теза то засяга някои обективни реалности. Хаменей загина при въздушен удар преди повече от четири месеца; ковчезите в процесията бяха закрити, покрити с ирански флагове; между смъртта и полагането му изминаха над 100 дни. Дали в ковчега изобщо е имало тленни останки, е въпрос, на който отвън няма отговор, но и такъв, който почти няма политическа тежест. Функцията на погребението не зависи от съдържанието на ковчега.
А тази функция личи най-ясно в един отсъстващ. Наследникът Моджтаба Хаменей, син на ликвидирания и негов правоприемник на начело на Иран – не се появи нито веднъж през седемте дни. Иранските власти настояват, че отсъствието му е резултат от мерки за сигурност във връзка с риска от покушение; неговото местонахождение остава неизвестно от 28 февруари насам. Издигането му е само по себе си деликатно: син да наследи баща си начело на държава, чиято революция навремето отхвърли монархията и властта по наследство, отваря стар въпрос за легитимността, който неговото отсъствие изостря още повече. Тук става ясен и по-дълбокият смисъл на масовата мобилизация. Погребение с 12–15 милиона по улиците е инструмент за пренасяне на легитимност към ръководство, което не може да покаже лицето си; скръбта по бащата запълва празнотата, оставена от невидимия син, а тълпата присъства там, където приемникът не смее – или не може. На стратегическо ниво това е основната работа на церемонията – не да изпрати мъртвия, а да сплоти живата власт около него.
Отвъд самото шествие стои фундаментален въпрос, който заканите поставят ребром. Ликвидирането на действащ върховен лидер е стъпка без ясен прецедент в съвременния сблъсък между двете държави; то премахна конкретен човек, но не и доктрината зад него, която вероятно се втвърди. Обезглавяването на върха обикновено се брани с логиката на възпирането: цената да посегнеш толкова високо би трябвало да смразява. Мешхед показва обратния ефект – вместо да смълчи Техеран, ударът превърна траурната процесия в трибуна, от която възмездието се прокламира не като преходна политика, а като религиозен дълг, наследен от следващия.
Заканите към Тръмп не са хрумване на деня, а кулминация на дългогодишно напрежение, започнало със смъртта на генерал Касем Солеймани, командир на силите „Ал-Кудс“, звеното за задгранични операции на Корпуса на гвардейците на Ислямската революция (IRGC), ликвидиран от американски дрон в Багдад на 3 януари 2020 г.; оттогава отмъщението за него е трайна цел на иранските служби. През август 2022 г. американското правосъдие обвини Шахрам Поурсафи, член на IRGC, че се е опитал да уреди убийството на бившия съветник по националната сигурност Джон Болтън срещу 300 000 долара, с бившия държавен секретар Майк Помпео като втора цел; Поурсафи бързал да приключи „преди годишнината от смъртта на Солеймани“ и остава на свобода в чужбина. През юли 2024 г. беше арестуван пакистанеца Асиф Мерчант, свързан с гвардейците, изпратен да наеме убийци за един от трима американски политици и официални лица; съдът го осъди за поръчково убийство и тероризъм, а главният прокурор Пам Бонди заяви, че той е „стъпил на американска земя с надеждата да убие президента Тръмп“. През ноември 2024 г. се разкри и планът на афганистанеца Фархад Шакери, инструктиран от гвардейците да приоритизира убийството на Тръмп преди изборите. Проследена в тази верига, поръчката от Мешхед не е разрив, а ескалация: онова, което доскоро се вършеше тайно, с посредници и правдоподобно отричане, сега се обявява открито, от трибуна, като религиозно и държавно санкциониран дълг.
Механизмът не е нов и за самата Република. През 1989 г. основателят ѝ аятолах Хомейни издаде фатва за смъртта на писателя Салман Рушди заради „Сатанински строфи“; иранска фондация обяви парична сума като награда към присъдата, която през годините растеше. Декретът надживя автора си с десетилетия и остана предимно реторичен – докато през август 2022 г. в Ню Йорк нападател не намушка и осакати Рушди. Прецедентът очертава точно риска на сегашната фатва срещу Тръмп: такива присъди рядко се изпълняват по поръчка и в срок, но създават траен разрешителен фон, в който след години отделен изпълнител може да превърне благословията в действие.
Отвъд траурния декор трайната промяна е именно това превръщане – от прикрито поръчково убийство в публична фатва с ценоразпис. Много вероятно е погребението да е замислено преди всичко като вътрешен инструмент: да сплоти разклатена след смъртта на Хаменей власт около невидим наследник и да прелее скръбта в мобилизиращо чувство за реванш, полезно на режим, който отново е във война. Наградата за главата на Тръмп при това остава по-скоро сигнал, отколкото оперативна заплаха – сумите са мъгляви и отчитани предимно от враждебни на Техеран източници, а историята показва, че реалните опити минаваха през тихи посредници, не през стомилионни банери. Но границата е тънка: държава, която публично освещава убийството на чужд държавен глава като богоугодно дело, снижава прага, под който отделен изпълнител може да реши да действа сам. Оценката би се изместила към оперативна заплаха, ако в следващите седмици изникне документиран нов заговор или арест, вързан именно с обявената по погребението награда; обратно – ако заканите останат на равнище реторика и дарителската кампания застине, потвърждава се разчитането им като сигнал за вътрешна употреба. Какво точно пристигна в Мешхед под иранските флагове, отвън няма как да се провери. Какво отпътува оттам – открита, санкционирана от държавата програма за възмездие срещу американския президент – се вижда съвсем ясно.
Няма коментари:
Публикуване на коментар