🇺🇦🔥🇷🇺 Илският НПЗ в Краснодарски край, една от най-големите рафинерии в Южна Русия, беше обект на удари от украински дронове през изминалата нощ, предизвиквайки силен пожар. Това съобщават местни жители, които публикуваха кадри от огнената стихия.
Днешният удар е поне 17-ият срещу рафинерията от началото на войната и поредното звено във въздушна кампания, която отдавна прескочи прага на единичния пожар и вече разклаща пазара на гориво по цялата територия на Руската федерация – от Калининград до Хабаровск. Предходният удар по нея беше нанесен на 2 юни, сочат данни на Генералния щаб на Украйна. Тогава безпилотни летателни апарати удариха една от колоните за преработка – предпочитана цел на кампанията, защото поразява не склад, а самото сърце на процеса по рафиниране и на практика го парализира, докато колоната не бъде възстановена.
Заводът не е случайна цел. Илският завод преработва близо 6,6 млн тона нефт и нефтопродукти годишно и захранва Южния военен окръг на Руската федерация, както и окупираните територии на Украйна – т.е. представлява логистичното рамо, което поддържа руската групировка по южния фронт. Разположен е на около 500 км от най-близката територия, контролирана от Киев, дълбоко в тила, където противовъздушна отбрана има, но е най-разредена, тъй като основната ѝ маса е изтеглена към фронта.
Какво оръжие е използвано, не беше оповестено веднага, но обикновено Киев поразява рафинериите с местно произведени дронове с голям обсег – евтин, многократно доказан инструмент, който при над 300 км дълбочина заобикаля именно тези пластове ПВО. Размерът на материалните щети остава неясен; при удари по същото съоръжение в миналото пораженията варираха от засегната колона за преработка до временно спиране.
Ударът по Илск не стои сам. През последните месеци Силите за безпилотни системи (СБС) на Украйна превърнаха руската индустрия за преработка на недт в основна линия на усилие и собствената си сметка са поразили почти 43% от заявения капацитет на страната. Само за първата половина на тази година бяха нанесени близо 200 успешни удара по руски рафинерии – темп, който не оставя на ремонтните екипи дъх между пораженията. Не по-малко значим от честотата е обхватът. На 6 юли камикадзе дронове за първи път поразиха най-голямата рафинерия в цяла Русия – тази в Омск, Западен Сибир, която е собственост на Газпром нефт и се намира на около 2500 км от границата, с което отбеляза един от най-далечните удари в цялата война. Заводът, който сам поема близо 10% от националния капацитет, прекрати дейност след поражението; надградените далекобойни дронове на украинската компания Fire Point, използвани от СБС за нанасяне на удар срещу завода, поставиха дори Сибир в обсега на украинската кампания. По думите на украински командири, за около енда година две дузини руски съоръжения са понесли щети – от леки поражения до пълно спиране, а някои бяха извеждани от строя за продължителни периоди от време.
Ефектът се натрупва не само в подобна дълбочина, но и по-близо до фронта. Само ден преди атаката срещу Илск, през нощта срещу 9 юли, дронове подпалиха петролни депа в Твер и Ставрополски край: пожарът в Твер се разрастна в дълготраен, докато този в Ставропол принуди властите да обявят местно извънредно положение. Поотделно всеки от тези удари е поносим за система като руската, но съберем ли техния кумулативен ефект, той оказва натиск там, където Москва е най-чувствителна – колонките за бензин.
Кумулативният ефект вече излезе от периметъра на горящите заводи и се разля в руската икономика. На 8 юли – след седмици, в които украинските удари методично и ежедневно унищожаваха руска енергийна инфраструктура – правителството в Москва взе решение за налагане на забрана за износ на дизел поне до края на месеца. Мярката, обявена от вицепремиера Александър Новак редом с президента Владимир Путин, обхваща и производителите, т.е. затваря пазара докрай. Реакция на международната борса беше рязка: цените на дизела нарастнаха с около 13% до многогодишни върхове, притиснати допълнително от продължаващите смущения в доставките, причинени от новата ескалация в Персийския залив. Руската федерация, която доскоро осигуряваше около 11% от световния дизел, се готви да внася до 400 000 тона нефтопродукти месечно, за да покрие вътрешния недостиг.
У дома натискът се усеща осезаемо. В над 20 региона въведоха купонна система за гориво: продажби до 20 литра на автомобил заедно със забрана за пълнене на туби – с оглед на 20% спад в производството на бензин. Забраната за дизел дойде след няколко седмици на по-меки мерки, които се оказаха неспособни да спрат колапса: по-рано Русия беше ограничила и износа на бензин, което доведе до появата на празни колонки и километрични опашки дори в столицата, където политическата чувствителност спрямо цената на литъра е най-остра. Забраните за износ, скокът на цените и ограниченията в продажбите очертават една и съща крива: кампанията по рафинериите вече не разходва само руски резервоари, но и руското търпение. Киев от своя страна смята енергийните обекти за легитимна цел с кристално ясен довод – горивото и приходите от него движат военната машина на Кремъл.
Няма коментари:
Публикуване на коментар