🇷🇺🪖🇺🇦 Руски военнослужещ, роден в Славянск, е попаднал в плен на украински войници в Каховското водохранилище, след като пет дни се е лутал из пресъхналото му корито. Групата му била засечена и атакувана с дронове, а самият той се отделил от останалите.
Иван, чиято фамилия не се уточнява, е бил открит по време на разузнавателна операция от военнослужещи на батальон „Братство“ от специален отряд „Тимур“ към Главното управление на разузнаването (ГУР). Той е направил опит да окаже съпротива, при което е ранен в ръката при последвалата престрелка. Операцията и разговорът с пленника са документирани от фоторепортера на United24 Media Микита Шандиба, който придружавал групата. Репортажът е публикуван на 17 септември 2026 г.
На 6 юни 2023 г. руските войски разрушиха язовирната стена на Каховската ВЕЦ. След изтичане на огромни обеми от водохранилището откритото дъно постепенно се превърна в смесица от гъста върбова гора, блата и голи участъци. Тръстиката и върбалаците прикриват движението, но правят ориентирането изключително трудно. От въздуха теренът се наблюдава непрекъснато с дронове, а почвата е пълна с мини и невзривени боеприпаси.
Руските сили използват бившото корито, за да се придвижват под прикритие към селата южно от областния център Запорожие. Командирът на „Братство“ Олексий Середюк заяви в края на август пред The New York Times, че там вече са изпратени стотици руски военнослужещи, които изграждат наблюдателни пунктове и сборни райони. Според него целта е руските сили да овладеят дъното и да го използват за прехвърляне на войски към отсрещния бряг.
По същия терен в обратната посока действат и украинските сили. През декември 2025 г. диверсионно-разузнавателна група на „Братство“ навлезе дълбоко в руския тил в района на водохранилището. По данни на ГУР бойците убили двама руски военнослужещи, ранили други двама и пленили още двама. След това отвели пленниците на около 27 километра през бившото дъно до контролирана от Украйна територия.
Според украинското разузнаване двамата пленници посочили местоположението на офицери, артилерийски позиции и оператори на дронове, както и районите, в които руските сили съсредоточават личен състав, техника и боеприпаси.
Иван разказва пред United24 Media как попада в коритото: „Присъединих се към група, излязла по-рано. Около 6 часа вечерта ни засякоха и започнаха да сриват всичко със земята. Дронове-бомбардировачи, Mavic, FPV. Легнах на земята, завих се с противодронов плащ и зачаках да ме убият.“
Той изброи 3 вида украински дронове: тежки мултикоптери, които пускат боеприпаси; леки квадрокоптери Mavic на китайската DJI, използвани за наблюдение и за пускане на гранати; и FPV дронове, насочвани към целта от оператор с VR очила. Антидроновия плащ е наметало, проектирано да прикрива топлинната следа на човека от термовизионните камери.
Положението си от онази вечер Иван обобщава така: „Ако бягаш, ще те убият. Ако не бягаш, ще те убият.“
Близка експлозия го отхвърлила и ранила. „Лежах до 4 часа сутринта, после се преместих в друга защитна горска ивица“, спомня си той. Последвали пет дни лутане из коритото, завършили със срещата с бойците от „Братство“.
След престрелката украинците му оказали първа помощ на място: спрели кръвоизлива, стабилизирали състоянието му и го подготвили за евакуация. По-късно го извели в по-безопасен район и го предали на медици. „Момчетата, които ме хванаха, всъщност ми спасиха живота“, казва Иван.
Най-тежкият епизод в разказа му засяга негов съслужител. По думите на Иван военнослужещи от неговото подразделение умишлено се ранявали помежду си, за да станат „трисотни“ – армейски жаргон за ранени, произлизащ от съветското кодово обозначение „товар 300“.
„Другарят ми си взриви [крайника] с детонатор“, разказва Иван. Попитан дали мъжът го е направил сам, той отговаря: „Не, аз му помогнах. Аз затворих контактите. Нямаме друг изход…“
United24 Media изрично уточнява, че преразказва личния разказ на военнопленник и не може независимо да потвърди всички описани в него твърдения. Източници на изданието сред висши украински командири оценяват, че на някои участъци до 70% от извадените от строя руски военнослужещи са убити, а не ранени. В материала обаче се отбелязва, че съществуват и по-ниски оценки.
Според брифинг на украинското военно и външно разузнаване от август руската армия е загубила 240 000 военнослужещи между януари и юли 2026 г. Поне 140 000 от тях са посочени като безвъзвратни загуби – убити, безследно изчезнали и пленени.
United24 Media свързва предполагаемия скок на дела на убитите с повсеместното използване на дронове и все по-трудната и опасна евакуация на ранени. Самото раняване също не гарантира изтегляне от фронта за последващо лечение. Документирани са случаи, при които руски военнослужещи са връщани в боя, преди да се възстановят, включително изпращани в щурмове с патерици.
Друга възможност за напускане на бойното поле е доброволното предаване. От 2022 г. Украйна поддържа държавния проект „Хочу жити“ („Искам да живея“), чрез който руски военнослужещи получават своя шанс да заявят намерение за предаване.
Славянск, където е роден Иван, остава под украински контрол и продължава ежедневно да бъде подлаган на тежък руски обстрел. На 18 септември руските войски удариха два пъти в рамките на час един и същ район на града. Началникът на градската военна администрация Вадим Лях съобщи за петима ранени.
Градът е и едно от първите бойни полета на започналата през 2014 г. война. На 12 април същата година той беше окупиран от въоръжена група от около 50 военнослужещи без отличителни знаци, ръководени от Игор Гиркин, кадрови офицер от Федералната служба за сигурност (ФСБ) на Руската федерация, който само дни по-рано играе ключова роля в анексирането на Крим. Украинската армия си върна Славянск на 5 юли 2014 г.
По време на окупацията проруските формирования отвличаха и изтезаваха цивилни, държаха заложници в импровизирани арести и извършваха екзекуции по присъди на нелегитимни военно-полеви съдилища,
Седмица след освобождението на града, на 12 юли 2014 г., руският държавен „Първи канал“ излъчи един от най-известните пропагандни фалшификати на цялата война. Жена, представена като бежанка от Славянск, заяви, че украински военни събрали жителите на централния площад и приковали тригодишно момче към табло за обяви пред очите на майка му. След това, по думите ѝ, вързали жената за танк, с който я влачили по улиците.
Доказателства за разказа така и не се появиха, а журналистите, посетили Славянск, не откриха нито един свидетел. Историята за „разпнатото момче“ се превърна в образец на внушението, което руските държавни медии повтарят години наред: украинските военни са представяни като жестоки „каратели“ и „нацисти“, а руската намеса – като защита на рускоезичните украинци.
Пътят на самия Иван към руската армия е далеч по-прозаичен. По собствените му думи той се преместил от Славянск към Славянски район на Краснодарския край. Натрупал финансови дългове и в крайна сметка бил принуден да постъпи в армията.
Така човек, роден в града, който руската пропаганда превърна в оправдание за войната в Донбас през 2014 г., 12 години по-късно воюва в руска униформа заради дългове. По собствените му думи той е помогнал на свой другар да се осакати, за да бъде изведен от фронта, а след пет дни сам е попаднал в украински плен.
Ако руското командване продължи да прехвърля стотици военнослужещи в пресъхналото водохранилище, случаите като този вероятно ще продължат. Гъстата растителност осигурява прикритие на движението, но затруднява значително ориентирането, снабдяването и евакуацията в терен, наблюдаван непрекъснато от украински дронове. Показателни ще са бъдещите сведения за пленени руски военнослужещи и за мащаба на руското присъствие в коритото.
Няма коментари:
Публикуване на коментар