🇺🇸🎯🇲🇱 Администрацията на Доналд Тръмп обмисля военни действия в Мали срещу „Джамаат Нусрат ал-Ислам уал-Муслимин“ (JNIM) – ход, който би превърнал западноафриканската държава в осмата, срещу която САЩ нанасят удари от началото на втория президентски мандат, след Йемен, Сомалия, Сирия, Иран, Ирак, Нигерия и Венецуела. За обсъжданията съобщи The Washington Post на 22 юли, позовавайки се на няколко запознати източника. Засега решение няма: висшите представители на администрацията са разделени по въпроса дали изобщо трябва да се прибягва до военна сила срещу групировката.
Най-активният застъпник на подобна идея е Себастиан Горка, старши директор по въпросите на борбата с тероризма в Съвета за национална сигурност. Според The Washington Post обаче реалното му влияние върху политиката на втория мандат е ограничено. Пентагонът отказа коментар, Държавният департамент избегна пряк отговор, а говорител на Белия дом използва думи, които насочват повече към търговско, отколкото към военно ангажиране. По думите му САЩ отправят призив към държавите в Северна и Западна Африка „да купуват американско оборудване и услуги в подкрепа на военните си усилия срещу терористите“. Според Белия дом тероризмът в Сахел представлява „многонационален проблем“, а партньорите от региона, както и съюзниците в НАТО трябва да подкрепят Алианса на държавите от Сахел (AES) – обединението на военни хунти на Мали, Буркина Фасо и Нигер – във войната му срещу JNIM и „Ислямска държава“.
Един детайл от публикацията илюстрира колко ограничени са в момента американските възможности за наблюдение на място. Вашингтон води преговори с хунтата в Бамако за получаване на права за полети на разузнавателни самолети, отчасти за да проследи местонахождението на американския мисионер Кевин Райдаут, за когото се смята, че е държан в плен от сахелския клон на „Ислямска държава“.
JNIM е създадена през март 2017 г. като обединение между „Ансар ад-Дин“, сахарския клон на „Ал-Кайда в ислямския Магреб“, „Ал-Мурабитун“ и Фронта за освобождение на Масина. Начело на организацията стои туарегският лидер Ияд аг Гали, а от септември 2018 г. Държавният департамент на САЩ я определя като чуждестранна терористична организация. Днес JNIM е най-добре въоръжената групировка в региона и една от най-мощните в света. Тя контролира или оспорва контрола върху големи части от територията на Мали и Буркина Фасо, а през последните години пренесе атаките си и в крайбрежните Бенин и Того. Отдавна Сахел се е превърнал в епицентъра на глобалния джихадизъм. Данни на Глобалния индекс за тероризма показват, че през 2024 г. на региона се падат над половината от всички смъртни случаи при терористични нападения по света, а JNIM е сред най-смъртоносните организации в тази статистика.
От септември 2025 г. JNIM поставя столицата Бамако под продължителна горивна блокада. Мали няма излаз на море и около 95% от необходимото му гориво се доставя по шосе от Сенегал и Кот д’Ивоар. JNIM запали над 300 цистерни по тези транспортни маршрути, което доведе до въвеждане на режим на разпределение на бензина в столицата, а училищата бяха затваряни в продължение на седмици.
В началото на годината блокадата отслабна, но на 25 април JNIM и туарегският Фронт за освобождение на Азауад (ФЛА) започнаха координирана офанзива в различни части на страната. Те превзеха северния град Кидал, а министърът на отбраната генерал Садио Камара загина при атентат с кола-бомба в гарнизонния град Кати, разположен близо до столицата. Три дни по-късно джихадистите обявиха пълна блокада на Бамако.
В началото на юли последва нова вълна от координирани нападения – срещу Гао, Анефис и Агелхок в северната част на страната, срещу населени места в централните райони и срещу затвор в близост до столицата. Паралелно с това JNIM разшири натиска си към западния район Кайес, който свързва Мали със Сенегал и където е съсредоточен златодобивът – водещият експортен сектор на страната.
Изследователски центрове по въпросите на контратероризма вече публикуват анализи, в които разглеждат и сценарии за евентуално падане на столицата.
Всичко това се случва на фона на руско военно присъствие в страната. Генерал Асими Гоита пое властта след два последователни преврата през 2020 и 2021 г., прекрати стратегическото партньорство с Франция и от края на 2021 г. започна да разчита на наемници от „Вагнер“. През 2025 г. преходният парламент му предостави петгодишен президентски мандат без провеждане на избори.
Заедно с военните правителства на Буркина Фасо и Нигер Мали напусна Икономическата общност на западноафриканските държави (ECOWAS) и трите страни създадоха Алианса на държавите от Сахел – блока, към който Белият дом сега отправя призивите си.
След смъртта на Евгений Пригожин ролята на „Вагнер“ беше поета от „Африкански корпус“ – звено, което е подчинено директно на Министерство на отбраната на Руската федерация. Срещу блокадата и офанзивата хунтата реагира с бронирани конвои за доставка на гориво, турски дронове и руски военен контингент. Въпреки това тя загуби Кидал, своя министър на отбраната и контрола на сигурността по ключови пътища към столицата.
Цената за цивилното население е документирана. Според данни на ACLED, цитирани от The Washington Post, през последната година малийските сили и руските им партньори са убили 925 цивилни души – почти четири пъти повече от жертвите на джихадистките групировки за същия период, които са 232.
Методите на силите, подкрепящи правителството, са документирани още преди началото на блокадата. Според доклад на ООН от май 2023 г. по време на петдневна операция в град Мура, в централната част на Мали, през март 2022 г. малийски военни и „чуждестранен военен персонал“ – формулировка, зад която правозащитните организации разпознават бойците на „Вагнер“ – са убили над 500 души. Огромната част от жертвите са били екзекутирани без съдебен процес.
Представител на американската администрация формулира извода без дипломатически овъртания: Москва „доказа, че е неефективен партньор на Мали в областта на сигурността“, а Вашингтон се надява „другите африкански държави да обърнат внимание на ужасяващите резултати на Русия в борбата с тероризма“.
Опитните наблюдатели на региона обаче предупреждават срещу търсенето на лесно военно решение. Васим Наср, специалист по Сахел в центъра „Суфан“, заявява пред The Washington Post, че „военното решение за пореден път няма да реши нещата“, и настоява за политическо уреждане вместо започване на нова военна кампания.
Изследователката Корин Дюфка предупреждава, че американски удари могат да доведат до обратен ефект и да приближат JNIM още повече до ядрото на Ал-Кайда, от което засега групата поддържа оперативна дистанция.
Зад тези две предупреждения стои горчивия опит на Франция в региона. Операция „Сервал“ успя да спре настъплението на джихадистите към Бамако през 2013 г. само за няколко седмици. Последвалата операция „Бархан“, която в пиковия си момент включваше над 5000 френски военнослужещи от 5 държави, не даде траен резултат и завърши с изтегляне на френските сили от Мали през 2022 г. В същото време JNIM излезе от този период по-силна, а не по-слаба.
И собствената американска инфраструктура за подобна кампания днес е по-ограничена от всякога през последното десетилетие. През 2024 г. САЩ изтеглиха силите си от Нигер и предадоха дроновата база Air Base 201 край Агадес – доскорошния център на американското въздушно наблюдение над Сахел.
Именно американското разузнаване, подпомогнато от дронове и самолети-цистерни, осигурява значителна част от способностите, на които разчиташе френската операция „Бархан“ в най-активните ѝ периоди. Всяка американска операция срещу JNIM днес би разчитала на бази извън региона и на права за прелитане, които тепърва трябва да се договорят. Това са същите разрешения, за които Вашингтон в момента води разговори с Бамако.
Оттук произтича и основният риск, който вторият мандат на Тръмп досега не е поемал в подобна форма: американска операция в държава, чийто режим се подпира на руски военен персонал.
Пряк сблъсък между САЩ и Русия не е неизбежен. JNIM е противник и на Москва, а дистанционните удари срещу джихадистки цели не засягат руските позиции. Нещо повече – подобни действия биха облекчили обективно именно режима, който Вашингтон критикува, както и руските му партньори.
Рискът обаче нараства, ако операцията се разшири до координация с малийските сили или ако се наложи използване на общо въздушно пространство с руската авиация. Механизми за превенция на инциденти и разграничаване на действията, каквито САЩ и Русия поддържаха над Сирия, в Африка не съществуват.
Дали изобщо ще се стигне до подобен сценарий, остава открит въпрос. Самото обсъждане не означава взето решение: основният защитник на силовия вариант е служител с ограничено влияние, Пентагонът запазва мълчание, а публичната позиция на Белия дом – призив към африканските държави да купуват американско оборудване – описва по-скоро търговско, отколкото военно присъствие.
При това съотношение на факторите пълномащабна американска кампания в близките месеци изглежда малко вероятна. По-реалистичният сценарий, ако дебатът все пак завърши с решение в полза на силов вариант, е провеждането на ограничени дистанционни удари срещу ключови фигури от ръководството на JNIM.
Дори подобен ограничен подход обаче зависи от същото ключово ограничение: без свои разузнавателни и авиационни платформи над Сахел изборът на цели ще зависи от права за прелитане, които Бамако тепърва трябва да предостави.
Посоката на американската политика ще стане по-ясна по няколко проверими признака: сключване на ново споразумение за достъп до въздушното пространство, започване на преговори за базиране с крайбрежните държави в Западна Африка, придвижване на разузнавателни платформи към региона или уведомление до Конгреса за планирани военни действия. Ако отношенията останат ограничени до продажби на оръжие и дипломатически декларации, това ще означава, че скептиците са надделели. При такъв сценарий Сахел ще продължи да бъде войната, която Вашингтон наблюдава и коментира, но не води.
Няма коментари:
Публикуване на коментар