Руски генерал призна, че е разпоредил огъня по жилищен квартал в Донбас

🇷🇺 Действащ депутат от Държавната дума на Руската федерация и генерал разказа в ефир как през 2014 г. е разпоредил артилерийски обстрел срещу жилищен квартал в Донбас, в чиято църква са се укривали цивилни, в резултат на което са загинали жена и дете. Признанието на Андрей Гурульов е направено в първо лице. Украинският журналист Денис Казански сподели отрязък от предаването му на 9 юни, след което цитатите бяха препубликувани от UNITED24 Media и други украински медии.

По собствените му думи той е командвал частите, натоварени със задачата да превземат населено място под контрола на украинските войски. За да го превземе, генералът наредил артилерията да нанесе удари по жилищни райони, включително по квартала с църквата. Кой е конкретният град или село, Гурульов не уточни и името не се посочва и от нито един от източниците, публикували изявлението.

Описаната от него сцена е кратка. Преди 12 години той отишъл до църква на съседна територия и попитал местния свещеник как са нещата. Отговорът е, че положението е тежко: имало е бомбардировка и стрелба, загинали са жена и дете. Тогава посетителят заяви новината: „Слушай, това бях аз.“

Свещеникът го погледнал с широко отворени очи, а обяснението последвало веднага: „Нямаше друг начин. Трябваше да спася хората си. Опитахме да настъпим откъм болницата и районния център – не се получи. Опитахме да влезем от север – и това не сработи. Затова се наложи да ударим така, да ликвидираме врага.“ Молба за прошка така и не последвала. „Не искам хората да ми прощават или нещо подобно. Искам само в проповедите си да казваш на хората истината. Ако трябва, Бог ще ми прости; ако не – значи не съм го заслужил. Но хората трябва да знаят истината.“

Тежестта на този разказ се крие не толкова в подробностите, колкото във фигурата на самия говорител. През пролетта и лятото на 2014 г. Кремъл категорично отричаше руски войски да действат в Донбас – официалната версия представяше случващото се като бунт на местното население, подпомагано само от доброволци и войници в отпуск. През април 2014 г. президентът Владимир Путин настоява, че в Източна Украйна няма руски части, специални служби или инструктори. Едва на 17 декември 2015 г. той призна за присъствието на руски военни, изпълняващи определени задачи, но продължи да отрича участието на редовни съединения. Гурульов обаче не говори нито за доброволци, нито за опълчение. Той говори за своите подчинени, своята артилерия и своето лично решение.

Главното управление на разузнаването (ГУР) на Украйна прави същия извод 10 години преди това изказване. През 2016 г. то установи, че генералът е командвал войски, воювали в Донбас, а за участието си във войната през 2014 г. е повишен в генерал-лейтенант, след което през март 2016 г. е награден с орден „За храброст“. Оценката на ведомството е кратка: той „взе непосредствено участие в престъпна дейност на територията на Украйна през 2014–2015 г.“. Според същите тези данни задачата на 12-о резервно командване, оглавявано от него, е била да разширява територията на самопровъзгласените Донецка и Луганска народна република. Това означава, че оглавяваната от него структура е имала за цел не отбрана, а заземане на нови територии.

Военната му биография напълно съвпада с този период. Гурульов командва 58-а общовойскова армия на Южния военен окръг от януари 2012 г., след което поема 12-о резервно командване. През 2015 г. се връща начело на същото съединение във Владикавказ с щаб в Ростов на Дон. От август 2016 г. до януари 2019 г. той е заместник-командващ на Южния военен окръг, по-къснов влиза в политиката като заместник-губернатор на Забайкалския край, а от септември 2021 г. е депутат от управляващата партия „Единна Русия“. В сила са ограничителни мерки на Европейския съюз спрямо него по режима за защита на териториалната цялост на Украйна, санкции на САЩ от 24 март 2022 г. и такива на Обединеното кралство.

Журналистът, осветлил изказването на руския генерал, също е свързан с региона. Денис Казански е роден в Донецк през 1984 г. Поддържа интернет блог за местния живот и политика от 2009 г. Работи като журналист в градското издание „Остров“ до 2014 г. С избухването на войната той се премества в Киев, а от юни 2020 г. представлява окупирания Донецк в политическата подгрупа на Тристранната контактна група. Казански определи чутото в ефир като директно признание за военно престъпление.

В същото предаване депутатът заяви, че Русия не воюва срещу цивилното население. Това уверение той сам подкопава на два пъти: първо с разказа за квартала и църквата, и втори път със собствения призив за удари по Киев, които да прекъснат железопътните връзки и да оставят града без вода, отопление и ток. Тази идея не е нова за него – през 2026 г. той многократно настоя руската армия да унищожи украинската логистика, включително мостове, гари и депа.

С декларация от 8 септември 2015 г. Украйна призна юрисдикцията на Международния наказателен съд за престъпления, извършени на територията на страната след 20 февруари 2014 г. Освен това от 1 януари 2025 г. тя стана пълноправна страна по Римския статут като негова 125-а държава членка. Описаният от Гурульов обстрел попада във времевия обхват на съда, а военните престъпления не отпадат по давност. Умишленото насочване на обстрел срещу цивилно население и молитвени домове е сред изрично посочените състави в статута. Практическото прилагане обаче остава предизвикателство, тъй като Руската федерация отказва да признае юрисдикцията на съда и не екстрадира свои граждани.

За българската публика този разказ има допълнителна стойност. Спорът у нас за събитията в Донбас през 2014 г. дълго време се крепеше върху една основна теза: че става дума за вътрешен украински конфликт и гражданска война между Киев и местното население, в която руската армия не участва. Тази теза разчита изцяло на отсъствието на доказателства за редовни руски войски – отсъствие, което самият генерал отрича с личната си история. Аргументът вече не се нуждае от украински и западни източници, за да бъде оборен: той беше опроверган от самия командващ, пред собствената му аудитория с явното намерение да оправдае своите действия. В допълнение, България е страна по Римския статут от 2002 г. и като член на Европейския съюз прилага санкционния режим срещу него.

Признанието не е формално разследване, нито е присъда. То е разказ на командващия офицер, направен доброволно, пред руска публика и то в защитен, а не разкаян тон – военното решение се оправдава, а не се отрича. Именно затова то носи толкова голяма тежест. Досегашният дебат за 2014 г. се въртеше около два основни въпроса: дали руската армия е била в Донбас и дали е обстрелвала жилищни квартали. Един от нейните генерали, днес депутат в Държавната дума, даде категоричен отговор и на двата.