Ирански изтребител F-4 Phantom II е свален от приятелски огън.

Изтребител F-4E Phantom на Военновъздушните сили на Ислямска република Иран каца на международното летище Техеран – Мехрабад в края на своя тестов полет за основен ремонт, проведен в местния център Мехрабад.
📸 Снимка: Babak Taghvaee via The Aviationist Blog

🇮🇷 Силите за противовъздушна отбрана на Ислямска република Иран са свалили ирански изтребител McDonnell Douglas F-4 Phantom II в близост до град Керманшах в западната част на страната по-рано днес при инцидент с приятелски огън.

За това съобщиха източници, близки до иранската опозиция, които твърдят, че изтребителят се е разбил на склоновете на планинския масив Бисотун. Според тях иранският режим е затворил целия район, опитвайки се да прикрие инцидента.

Ако ви е интересно как този американски самолет от 60-те години нa миналия век продължава да е на въоръжение в страна, чийто президент встъпва в длъжност, полагайки клетва с думите "Смърт за Америка", следващите редове са за вас.

F-4 Phantom

McDonnell F-4B Phantom II от изтребителна ескадрила VF-111 на Военноморските сили на САЩ хвърля 227-килограмови бомби Mk 82 над Виетнам. VF-111 е назначена към въздушно крило 15 (CVW-15) на борда на самолетоносача USS Coral Sea (CVA-43) за разполагане във Виетнам от 12 ноември 1971 г. до 17 юли 1972 г.
📸 Снимка: U.S. Navy National Museum of Naval Aviation

McDonnell Douglas F-4 Phantom II е тандемен двуместен, двумоторен, свръхзвуков реактивен изтребител-прехващач и изтребител-бомбардировач, разработен от американския концерн McDonnell Aircraft за ВМС на Съединените щати.

Оказвайки се много адаптивен, той постъпва на въоръжение във Военноморските сили през 1961 г., преди да бъде приет от Корпуса на морската пехота и Военновъздушните сили на САЩ и до средата на 60-те години да се превърне в основна част от въздушния им арсенал.

Производството на Phantom продължава от 1958 г. до 1981 г. с общо 5195 построени единици, което го прави най-произвежданият американски свръхзвуков военен самолет в историята и циментира позицията му на един от ключовите въздушни активи в годините на Студената война.

F-4 е използван широко по време на войната във Виетнам. Той служи като основен изтребител за налагане на превъзходство във въздуха за американските военновъздушни сили, флота и морската пехота и играе ключова роля в наземното нападение и въздушното разузнаване в края на войната.

През 70-те и 80-те години продължава да е основна част от американската военна въздушна мощ, като постепенно бива заменен от по-модерни самолети като F-15 Eagle и F-16 Fighting Falcon във ВВС на САЩ, F-14 Tomcat във ВМС на САЩ и F/A-18 Hornet във ВМС на САЩ и Морската пехота на САЩ.

Свален в употреба от САЩ в ролите за разузнаване и потискане на вражеската въздушна отбрана (SEAD) във войната в Персийския залив през 1991 г. преди най-накрая да напусне бойна служба през 1996 г.

F-4 е бил в експлоатация във въоръжените сили на 11 други държави - Гърция, Иран, Турция, Австралия, Египет, Германия, Израел, Япония, Южна Корея, Испания и Обединеното кралство.

Израелските „фантоми“ играят незаменима роля в арабско-израелските войни през 1973 и 1982 г. Иран използва своя голям флот от фантоми, придобит преди падането на шаха, в ирано-иракската война през 80-те години.

Към днешна дата самолетът остава в активна служба във военновъздушните сили на три държави – Иран, Гърция и Турция.

Южна Корея пенсионира последните си „фантоми“ на 7 юни 2024 г. след внушителните 55 години активна служба. През пролетта се появи информация, че Гърция планира същото, но до този момент не го е направила.

За последно F-4 е участвал в реални бойни действия при въздушни удари срещу позиции на групировката „Ислямска държава“ в Близкия изток.

На въоръжение в Иран

Първата иранска тактическа ескадрила на F-4D Phantom II в 7-ма тактическа изтребителна база със седалище в Шираз, провинция Фарс, 1971 г.
📸 Снимка: Wikimedia Commons

Приблизително 225 броя F-4D, F-4E и RF-4E са доставени на Иран през 60-те и 70-те години, което го превръща в най-големия задграничен оператор на американския изтребител.

Имперските военновъздушни сили на Иран (както се нарича въздушният клон на въоръжените сили в периода до Ислямската революция) се радват на много повече внимание от страна на шах Мохамед Реза Пахлави, отколкото всеки друг военен клон.

До 1967 г. те имат поръчани F-4D, който по това време е най-модерният наличен модел Phantom. F-4 са сложни за летене и поддръжка, което е основната причина F-5 да бъдат продадени на много повече съюзници на САЩ. Дори проспериращи западни страни-членки на НАТО като Холандия и Норвегия не могат да си позволят закупуването на F-4 и избират F-5.

Първоначалната поръчка е за 16 самолета; първият от които пристига на 8 септември 1968 г. Още 16 са поръчани по-късно и са използвани в няколко неуспешни опита за прехващане на съветски МиГ-25Р. Използвани са и за наземна атака, като по време на една такава мисия бунтовниците в Оман свалят един.

През 1970 г. са доставени първите разузнавателни единици RF-4E. Без фискални ограничения пред себе си, Иран последва това с поръчка за 177 единици F-4E. Първият от тях пристига през март 1971 г. По време на граничен сблъсък през юни 1975 г. тези самолети, въоръжени с ракети AGM-65 Maverick, унищожават иракска наземна бронирана формация. F-4E променя значително баланса на силите в региона, тъй като не само е ефективен на бойното поле, но и е наличен в големи количества.

След падането на шаха в резултат на Иранската революция от 1979 г. ситуацията се променя драстично. Още същата година Съединените щати налагат оръжейно ембарго на Иран, което го лишава от получаването на множество резервни части, необходими за поддържането на флота изправен.

За да влоши нещата, новото теократично правителство извършва чистки на заподозрени за лоялни привърженици на шаха във въоръжените сили, които са особено масови във вече преименуваните военновъздушните сили на Ислямска република Иран. Чистките значително отслабват военната авиация на страната и до голяма степен оставят 180-те фантома, котио все още са в експлоатация, без обучени въздушни и наземни екипажи.

Ирано-иракската война започва през септември 1980 г. с нахлуването на иракската армия в иранската провинция Хузестан. Садам Хюсеин е оборудвал своите военновъздушни сили с модерни самолети, като МиГ-23, вярвайки, че противникът му се намира в отслабено и уязвимо състояние след революцията и последвалите чистки. Въпреки това иранските сили му поднасят изненада, отвръщайки със завидна ефективност, а Ирак така и не успява да унищожи въздушните им бази. Специалистите изтъкват няколко причини за това: иракските самолети не разполагат с необходимия обхват, за да ги достигнат; иранските въздушни бази са построени за разполагане на ВВС на САЩ в случай на война със Съветския съюз, което означава, че базите са много големи, добре разпръснати и снабдени с достатъчно резервни части, а от там и трудни за унищожаване от малките иракски военновъздушни сили.

Поради сваляния на бойното поле, случайни загуби или липсата на резервни части, до средата на 80-те години остават едва 20-30 ирански фантома, които все още летят. Количеството оръжия и резервни части е беше достатъчно, за да поддържа флота, но се смята, че Иран се е възползвал от чуждестранна помощ с тайни доставки на до 23 нови самолета, плюс резервни части от САЩ и Израел по време на аферата Иран-Контра, както и от компоненти, проектирани на местно ниво в резултат на обратно инженерство, и внедряване на различни съветски и китайски технологии.

Самолетът на иранският пилот, дезертирал на 31 август 1984 г. в Саудитска Арабия, е обект на щателна проверка, при която е установено, че има инсталирани израелски и европейски резервни части. Друг дезертирал F-4 няма този късмет, след като е прехванат и свален от саудитските F-15 Eagle на 5 юни 1984 г. F-4 участваха в превантивни удари срещу петролни танкери, използвайки ракети въздух-земя AGM-65 Maverick и въздух-въздух AIM-9 Sidewinder.

През 21 век иранското правителство все още разполага с между 50 и 75 изтребителя F-4, за които все още се смята, че са в експлоатация. Сред тях все още се намират някои оригинални единици F-4D, актуализирани с подобрена авионика, включително радар за гледане надолу.

На 30 ноември 2014 г. Ал Джазира съобщи, че изтребител F-4 на иранските военновъздушни сили е нанесъл въздушен удар срещу позиции на терористичната групировка Ислямска държава на територията на съседен Ирак. Съединените щати потвърдиха атаката няколко дни по-късно, но Иран не потвърди, нито отрече извършването на въздушни удари. И двете страни отрекоха да са координирали каквато и да е въздушна атака срещу силите на Ислямска държава в Ирак.

Близки срещи от третия вид

В ранните часове на 19 септември 1976 г. най-малко четирима цивилни съобщават за блестящ обект в небето над Техеран. Лейтенант Яди Назери от военновъздушните сили, придружен от офицер на задната седалка, са изпратени с реактивен прехващач F-4 Phantom II, за да изследват неидентифицирания обект.

По думите на Назери, след като достига Техеран, самолетът изгубва всичките си бордови инструменти и комуникации, което го кара да се завърне обратно в базата, за да докладва случилото се. След като го прави, инструментите му се завръщат.

Майор Парвиз Джафари, командир на ескадрила от Имперските военновъздушни сили на Иран, заедно с първи лейтенант Джалал Дамирян като оръжеен офицер, са изпратени с друг изтребител F-4 Phantom II, за да прехванат обекта. Джафари докладва радарно заключване на обект в обхват от 50 километра, като сравнява размерите му с въздушен танкер Boeing KC-135 Stratotanker.

След като се приближава до обекта, описан от него като „мигащ с интензивни червени, зелени, оранжеви и сини светлини, толкова ярки, че не можах да видя тялото му“, комуникационната система на самолета му се изключва. Докато се опитва да изстреля срещу него управляема ракета въздух-въздух AIM-9 Sidewinder, оборудването му се изключва и се завръща към нормалното си състояние едва след като самолетът се отдалечава от обекта.

Джафари по-късно казва, че е бил стреснат от кръгъл обект, който излиза от основния обект и започва да идва право към него с висока скорост, досущ като ракета, но опитвайки се да стреля, установява, че всичко внезапно е спряло да работи.

Когато комуникационните системи се връщат в изправност и той има възможност да докладва на контрола на въздушното движение, Джафари е инструктиран да се върне обратно. В това време той поглежда наляво и вижда от неидентифицирания обект да се отделя друг ярък обект, който се насочва право към земята. Очаквайки експлозия, която така и не се случва, той казва: „Изглежда се забави и се приземи леко на земята, излъчвайки силна ярка светлина.“

На следващия ден Джафари и Дамириан се връщат с хеликоптер до района на инцидента, където смятат, че обектът е паднал на земята, без да открият нищо. Обитателите на близките къщи съобщават единствено, че са чули силен шум и ярка светкавица през нощта.

Американският журналист Филип Дж. Клас предполага, че първоначално пилотите са видели астрономическо тяло, вероятно Юпитер, обяснение, цитирано и от космическия изследовател Джеймс Оберг. Клас твърди, че некомпетентността на пилота и неизправността на оборудването вероятно са причина за докладваните повреди на оборудването.

Клас твърди, че според техника на Westinghouse в авиобаза Шахроки само един от изтребителите F-4 е докладвал за неизправно оборудване и че конкретно този самолет е известен с повредите си в оборудването, като е бил ремонтиран едва месец преди инцидента. Клас цитира мнението на ръководител на ремонта от производителя McDonnell Douglas, че радарът на F-4 може да е бил в режим на „ръчно проследяване“, причинявайки грешна интерпретация на прехващането от радара.

Мартин Бриджсток от университета Грифит в Куинсленд, Австралия критикува тогавашните доклади на уфолози като „ненадеждна информация за инцидента с НЛО в Иран“ и обобщава заключенията на Клас.