🇬🇷 McDonnell Douglas F-4 Phantom II е американски двуместен, двумоторен реактивен многоцелеви изтребител от трето поколение, производство на концерна McDonnell Douglas.
Историята по разработването на „F-4 Phantom“ започва в средата на ХХ век. През 1953 г. Пентагонът обявява конкурс за създаване на свръхзвуков палубен изтребител за ВМС на САЩ. В него участват компаниите „Vought Aircraft Industries“, Grumman Corporation и „McDonnell Douglas“.
Конкурсът е спечелен от фирмата „Vouge Aircraft Industries“, която получава поръчка за производство на свръхзвуковите палубни изтребители F-8 Crusader за ВМС на САЩ. По същото време поръчка за производство на лимитирана серия изтребители F-11 Tiger получава и „Grumman Corporation“.
Въпреки че компанията „McDonnell Douglas“ отпада от конкурса, разработеният проект за изтребител по-късно ще бъде доразработен в многоцелеви изтребител по поръчка на ВМС, с предназначение да замени остарелия F-3 Demon, да осигурява защита на флота и да прехваща съветските стратегически бомбардировачи.
На 18 ноември 1954 г. „McDonnell Douglas“ и ВМС на САЩ подписват договор за разработката на изтребителя. Скоро след това, когато още в първите полети F-4 показва скорост, по-висока от F-104 Starfighter, който по това време се намира на въоръжение във ВВС на САЩ, последните проявяват жив интерес към новата машина, и впоследствие поръчват „F-4 Phantom“ и за ВВС.
В самото начало F-4 се използва от ВМС на САЩ като прехващач, но скоро той е приет в Корпуса на морската пехота в качеството на самолет за наземна поддръжка. Невероятната здравина на конструкцията прави този изтребител първия тип самолет сред американските машини, който се използва едновременно от ВВС, ВМС и морската пехота.
„Phantom“ се налага в качеството си на прехващач, самолет за наземна поддръжка, самолет за ПВО, ударен самолет с далечен радиус на действие, самолет за отбрана на флота и разузнавателен самолет. Същевременно обаче понася и съществени загуби над Виетнам, където съветските изтребители МиГ-17 го поставят в неизгодна позиция със своята голяма маневреност.
F-4 е проектиран съгласно концепцията, че маневреният въздушен бой от времената на Втората световна война вече е отживял и повечето схватки с противника ще са ракетни и от голяма дистанция. Затова самолетът е снабден с ново поколение електроника. Бил първият сред американските самолети, който бил способен без помощта на наземни станции за направление да намира и унищожава цели, намиращи се на предела на визуалния контакт.
„Phantom“ за кратко време става любим на американските пилоти, най-вече поради факта че за кратко време достига скорост почти два пъти превишаваща звуковата. Според американски източници самолетът бил лесен за управление, надежден и добре защитен, давайки на пилотите сигурност в бойни мисии, че ще се завърнат живи у дома. Съвсем друга картина обаче се разкрива, ако се погледне бойната употреба на самолета през Виетнамската война. Създаден за далечен ракетен бой, F-4 се оказва неспособен да води маневрен въздушен бой (МВБ) с изтребителите на противника, а преобладаващия тип схватки над Виетнам са именно от типа МВБ („dog fight“).
Няма коментари:
Публикуване на коментар