Натали Точи оспори отказа на НАТО да търси стратегическо поражение на Русия

🇪🇺🎯🇷🇺 Европа рискува да покаже нерешителност, слабост и разделение, ако не може да се съгласи, че нейната цел е нанасяне на стратегическо поражение на проекта, преследван от Путинова Русия. Това заяви Натали Точи, италиански политолог, ръководител на института за международни отношения Istituto Affari Internazionali (IAI) в периода 2017-2026 г. Тя говори на Варшавския форум за сигурност на 12 октомври и отговори директно на генерал Алексус Гринкевич, върховен главнокомандващ на съюзническите сили в Европа (SACEUR). По-рано същия ден той представи на форума „теорията на победата“ на НАТО и заяви, че алиансът не се стреми да нанесе стратегическо поражение на руската страна.

Гринкевич, генерал от ВВС на САЩ, който ръководи едновременно Съюзническите сили в Европа (SHAPE) и Европейското командване на САЩ (EUCOM), описа замисъла в три фази. Първата е блокиране: сухопътните сили на съюзниците спират нахлуването на мястото на удара, за да не може противникът бързо да завземе територия. Ако атаката продължи, следва притъпяване: сензори, дронове и координирани удари от въздуха, морето, космоса и киберпространството отнемат устрема на настъплението. Третата фаза е разбиването на логистиката, свръзките и командването, поддържащи нахлуващата групировка, с „постоянен и неотслабващ натиск, кинетичен и некинетичен“, т.е. както с огън, така и със средства, които не предизвикват физическо разрушение. По думите му планът е утвърден в секретен вариант около 3 месеца по-рано, а той е решил да представи публично основните му положения заради тревогата сред обществата в 32 съюзнически страни, съобщи Stars and Stripes. Associated Press отбелязва, че генералът не даде подробности за вида на атаката, за която се готви НАТО, нито за мястото и силите.

След описанието на блокирането, притъпяването и разбиването генералът очерта и докъде се простират целите им. „Като изпълняваме очертаното дотук, ние не се стремим да нанесем стратегическо поражение на противника си. Нямаме и нужда от това“, каза той. Задачата е нахлуващите сили и системата зад тях да бъдат разбити дотолкова, че противникът да не може да завземе и удържи съюзническа територия, посочи той. „Искам да уверя милиард граждани на нашия съюз, че можем да се справим“, добави Гринкевич; английският израз беше we've got this. Той повтори, че не смята конфликт за предстоящ или неизбежен, предупреди, че всяка руска ескалация само би сплотила алианса, и завърши с думите „Днес не е денят“.

Точи е била съветничка на върховните представители на ЕС за външната политика Федерика Могерини и Жозеп Борел, а днес е старши сътрудник в Института за европейска политика към миланския университет „Бокони“. Тя посрещна плана с одобрение. „Чудесно е, че има консенсус да блокираме, да притъпим, да разбием“, каза Точи, но допълни, че два въпроса остават без отговор. Първият засяга самата логика на теорията. „Според мен победата и поражението са двете страни на една и съща монета“, изтъкна тя. „Какво всъщност означава победа, ако не търсим стратегическото поражение на Русия, имайки предвид, че Русия планира да колонизира поне част от Европа?“ После обърна въпроса: „И защо не поражение? Защо да не го кажем просто и ясно?“

Цената на това мълчание според нея е политическа. „Като оставяме всичко това неясно, мисля, че рискът по същество е да внушим точно обратното на онова, което искаме да внушим: че в Европа всъщност има нерешителност, слабост и разделение, защото не можем да се съгласим, че целта ни е стратегическото поражение. Както казах, не на Русия сама по себе си, а на определен стратегически проект, преследван от Путинска Русия.“ Точи изрично отдели държавата от проекта на Владимир Путин и насочи искането си само към проекта.

Вторият ѝ въпрос се отнасяше до думите на генерала за милиард граждани. „Чухме SACEUR многократно да казва we've got this. Чудесно. Кои сме ние?“, попита Точи. После уточни дали това „ние“ включва САЩ: „Ако се стигне дотам и наистина се наложи да блокираме, да притъпим и да разбием, днес САЩ, водени от този президент, наистина ли ще участват?“ Тя не назова Доналд Тръмп по име, но добави: „Сигурна съм, че той с удоволствие би оставил европейците да го направят.“ В готовността на генерала тя не се съмняваше: „Сигурна съм, че самият SACEUR с радост би го направил, но за съжаление не той взема решенията.“

Гринкевич отговори на подобни съмнения още в своята реч. „Вижте, днес имаме американски войски тук, в Полша“, заяви той и посочи, че американски сили са разположени по целия източен фланг. В същото време той добави, че НАТО трябва да е подготвено за война в Европа и тогава, когато САЩ са ангажирани другаде и това включва Индо-Пасифика. Генералът поиска от съюзниците и повече военна помощ за Украйна, в това число финансови вноски по PURL (Списък с приоритетните нужди на Украйна) – механизма на НАТО, който позволява на съюзниците финансират доставки на американско оръжие за Украйна. Euractiv предаде, че този призив идва въпреки публикации в медиите, че Вашингтон иска да съкрати програмата.

Точи предложи и собствен отговор на въпроса „Кои сме ние?“. По думите ѝ колективната реакция при атака в идеалния случай трябва да бъде осъществена чрез НАТО, но това изисква САЩ да участват. „И ако имаме дори най-малкото съмнение, че няма да е така, мисля, че колективният европейски отговор трябва да бъде планиран по някакъв начин и извън НАТО“, предложи тя. Не става дума за ЕС, а за резервен план за случай, при който алиансът не се включи по политически причини. Днес Точи е уверена, че европейските държави биха действали заедно, но е по-малко сигурна какво би се случило, ако изборите на континента догодина се развият в погрешна посока. Тя подкрепя и идеята за Европейски съвет за сигурност, който разглежда като постоянна форма на „коалицията на желаещите“: група от държави, които са готови и способни да действат заедно. Според нея нито НАТО, нито ЕС могат да дадат отговор на въпроса: как да се защити Европа от Русия без САЩ или с много по-малко американско участие.

Изразът „стратегическо поражение“ има собствена история в тази война. Путин го цитира като твърдение на западните страни, превръщайки го в довод: в посланието си до Федералното събрание на 21 февруари 2023 г. той направи твърдение, че западните елити не крият, че искат точно това за Русия, и го тълкуваше така: „Това означава да ни довършат веднъж завинаги“. В същата реч той обвърза това с прекратяване на руското участие в договора за съкращаване на стратегическите настъпателни оръжия (Нов СТАРТ), който осигуряваше достъп на американски служители за инспекции на руски ядрени обекти: „Искат да ни нанесат стратегическо поражение, а се пъхат в ядрените ни обекти.“

Френският президент Еманюел Макрон, който открито поиска поражение на Руската федерация, го направи без прилагателното „стратегическо“. В края на февруари 2024 г. след конференция за подкрепа на Украйна в Елисейския дворец, той заяви: „Убедени сме, че поражението на Русия е наложително за сигурността и стабилността в Европа“.

Вашингтон говори на друг език. Стратегията за национална сигурност на САЩ, публикувана в началото на декември 2025 г., не споменава руско поражение. Тя определя като „основен интерес“ на страната бързото спиране на бойните действия в Украйна, отчасти за да се „възстанови стратегическата стабилност с Русия“. Същият документ отбелязва, че много европейци смятат Москва за екзистенциална заплаха, и предвижда „значително американско дипломатическо участие“ за управление на отношенията между Европа и нея.

Гринкевич представи ограничението като част от замисъла: Stars & Stripes описва плана като начин да бъде отблъснато нахлуване, без да се стигне до по-широка война. Точи не оспорва блокирането, притъпяването и разбиването, а изречението след тях. Затова спорът между двамата е за внушението на речта. Генералът е представил плана публично, за да успокои обществата в съюзническите държави; Точи твърди, че едно изречение от същата реч внушава тъкмо обратното: нерешителност, слабост и разделение. Дали критиката ѝ ще намери политическа опора, ще стане ясно от официалните текстове, а не от дискусиите на панелите: дали европейско правителство или Европейският съвет ще впише поражението на путинския проект като цел и дали в следващите си изказвания SACEUR ще повтори ограничението, или ще го пропусне.

Бившият пратеник на Тръмп за Украйна застана зад ударите по руските рафинерии

🇺🇸🎙️🇺🇦 Украйна трябва сама да решава кои цели в Русия да атакува, включително рафинериите, които президентът Доналд Тръмп настоява да бъдат пощадени. Това заяви вчера Кийт Келог, пенсиониран генерал-лейтенант и специален пратеник на Доналд Тръмп за Украйна до края на 2025 г. Той говори пред Bloomberg Television в кулоарите на Варшавския форум за сигурност три дни след договорката на Тръмп и Путин за пускането на руския дизел на световния пазар и два дни след като Тръмп заяви, че е време украинците да си намерят нов президент.

Позовавайки се на опита си от войната във Виетнам, Келог описа допускането на неприкосновени убежища за противника като „голяма грешка във войната“. Горивната промишленост и рафинериите, настоява той, не могат да бъдат обявени за неприкосновени. „Всички трябва просто да отстъпим крачка назад и да оставим Украйна сама да решава какво ще прави и как ще атакува“, подчерта той. „Нека украинците правят онова, в което са много добри.“ Келог напомни, че Русия многократно е удряла украинската енергетика, училища и жилищни квартали, докато Киев поразява военни цели в Русия, сред тях и заводите за преработка на нефт. Според него Русия не печели войната, а само я проточва, и призова за спокойствие: „Мисля, че реториката някак ще се успокои от само себе си. [...] Вижте какво се случва на място.“

Позицията му противоречи на политиката, която Белият дом следва от 9 октомври насам. Тогава след като разговаря по телефона с Путин, Тръмп обяви в Truth Social, че Русия ще пусне на световния и американския пазар над 4 млн. тона дизел. Още на същия ден Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) към Министерство на финансите на САЩ издаде лиценз, който разрешава неговата продажба и доставка, в това число вноса в САЩ, до 7 април 2027 г. Bloomberg свързва сделката с усилията на Тръмп да свали цените на горивата преди ключовите междинни избори на 3 ноември. На 10 октомври, на Южната поляна на Белия дом, Тръмп прехвърли вината за високите цени на горивата върху Киев: „Казахме: правете с Русия каквото искате, само не удряйте рафинериите, защото това създава проблем за целия свят.“ И добави: „Предлагам да си намерят нов лидер, който може да сключи сделка.“

Келог оспори и самата връзка между ударите и цените. Според него украинските удари влияят много малко на световния пазар на дизелово гориво, а сделката не е изгодна за Путин и няма да предизвика понижаване на цените на пазара. The New York Times отдава изключително високите цени на дизела основно на липсата на сигурност на доставките в Ормузкия пролив, който е де факто блокиран от Революционната гвардия като отговор на въздушната кампания, предприета от САЩ и Израел срещу режима в Иран, чиято първоначална вълна от 900 удара на 28 февруари доведе до ликвидирането на върховния лидер Али Хаменей и огромна част от висшето ръководство на Ислямската република. Маргарита Балмаседа, изследовател в сферата на енергетиката от университета „Сетън Хол“, също вижда причините за горивния дефицит в напрежението във водите на Ормузкия проток.

Келог говори в ден, в който Киев вече беше спрял ударите по рафинериите. На 11 октомври Зеленски заяви, че е готов да преустанови атаките срещу руските рафинерии, „ако Русия прекрати атаките си срещу нашата енергийна инфраструктура“, и настоя всяка форма на деескалация да бъде взаимна и подкрепена с „реални гаранции“. Часове по-късно Тръмп обяви в Truth Social „енергийно примирие“ между двете страни, влизащо в сила незабавно. В Киев не са били уведомени за него. Само няколко часа по-късно Русия порази ТЕЦ-5 в Харков, а според Зеленски на 11 октомври е атакувала общо шест енергийни обекта. Попитан на следващия ден защо нито Москва, нито Киев потвърждават примирието, Тръмп отговори: „Защото аз вече казах, че са се съгласили.“ Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков посочи, че Москва засега „няма какво да каже“. На 13 октомври Зеленски съобщи, че от обявяването на примирието в продължение на два дни Украйна не е удряла рафинерии и енергийни обекти в Русия, но „Русия не послуша американския президент“.

Искането е било предадено на Киев и по други канали, като според европейски и украински източници е било придружено със заплахи. Financial Times съобщи, позовавайки се на европейски представители, че американски служители са предупредили европейските столици и Киев, че могат да прекратят обмена на разузнавателни данни и доставките на оръжие по PURL – механизма, чрез който европейските съюзници финансират доставките на американско оръжие за Украйна. Сходни данни публикува CNN. Washington Post добави, че сред хората, предали искането, е бил генерал Алексус Гринкевич, командващ силите на НАТО в Европа. На 12 октомври той говори на същия форум във Варшава и похвали украинската армия, че удържа руските сили „въпреки разликата в числеността“. Украински съветник по сигурността каза пред вестника, че Киев е разбрал посланията като предупреждение, че Вашингтон „може да прекрати обмена на данни от разузнаването и всичко, което минава през PURL“. Американски служител отрече пред Axios да е имало заплахи, а НАТО увери, че подкрепата продължава. На 13 октомври Тръмп отрече обменът да е прекратен. На същия ден Зеленски посочи, че западните партньори не са предупредили Украйна за балистичния удар срещу Киев вечерта на 12 октомври. Външният министър Андрий Сибиха обясни във Варшава, че атаката е останала незабелязана заради „специален вид оръжие, използвано от руската страна“.

Келог отказа да драматизира и личния сблъсък между Тръмп и Зеленски. Той определи думите на Тръмп, в това число идеята, че Зеленски трябва да се оттегли, като „шум“ и не очаква спорът да ескалира в подобна ситуация като скандала в Овалния кабинет от февруари 2025 г. „Мисля, че виждаме двама световни лидери, които по същество си приличат“, каза Келог. „И двамата са донякъде инати, и двамата говорят онова, което мислят.“ Според него решението за изборите в Украйна принадлежи на украинците: „Зависи от украинския народ, не от САЩ, нито от когото и да било друг.“ Той припомни, че при влязло в сила военно положение не се провеждат избори, макар 5-годишният президентски мандат да е изтекъл още през май 2024 г. Самият Зеленски обеща пред ABC News на 11 октомври да организира избори в страната, ако Москва се съгласи на 60-дневно прекратяване на огъня. На следващия ден Кремъл отхвърли идеята и повтори, че иска цялостно мирно споразумение.

Според Келог Путин действа от позиция на слабост, не на сила. Той се позова на оценки, които изчисляват руските загуби на до 1,5 млн. убити и ранени, многократно повече от загубите на Съветския съюз за цялата 10-годишна инвазия в Афганистан. Русия, твърди той, губи по около 30 000 души месечно и не е постигнала нито една от стратегическите си цели, затова натискът върху нея трябва да продължи. Сделката за дизела Келог описа като опит на Путин да извлече полза от момента: „Опитва се да се възползва от предстоящите избори в САЩ, опитва се да се възползва от президента Тръмп в момента. И повечето хора го прозират.“

Сделката срещна силна съпротива и вътре в редиците на Републиканската партия. На 11 октомври четирима от нейните сенатори (Сюзан Колинс, Лиза Мърковски, Том Тилис и Джон Къртис) заедно с трима демократи (Рон Уайдън, Джийн Шахийн, Ричард Блументал) заявиха, че „администрацията трябва незабавно да смени курса“, и напомниха, че през 2022 г. Конгресът изрично е забранил вноса на енергийни ресурси от Руската федерация. Министърът на финансите Скот Бесънт отвърна: „Ще го сторим с всички законови правомощия, които имаме.“ В Камарата на представителите републиканецът Брайън Фицпатрик готви законопроект за забрана покупките на руски петрол и обеща да го внесе за гласуване с петиция в обход на ръководството. На 12 октомври Тръмп защити решението си в Truth Social, като написа, че е направил правилния избор за американците.

Келог вече не говори от името на администрацията и неговите думи не променят политиката ѝ. Те показват обаче, че искането Киев да пощади рафинерии на държавата-агресор се оспорва дори от човека, доскоро отговарял за политиката на Тръмп по отношение на Украйна. На един и същ форум във Варшава говориха бившият пратеник, който призова публично Украйна сама да определя целите на ударите си, и настоящият командващ силите на НАТО в Европа, който според The Washington Post е бил сред хората, предали на Киев противоположното искане. Вестникът вижда в тези противоречиви сигнали дълбок разлом в американския подход към Русия: Тръмп търси помощ от Москва за по-евтино гориво в предизборния период, а военните я представят като нарастваща заплаха за Европа. Междувременно Кремъл не потвърди примирието, а според Зеленски не е отговорил на украинската пауза. Колко ще издържи тя, ще покажат три неща. Първото е дали Киев ще поднови ударите по рафинериите: на 12 октомври Зеленски предупреди, че Украйна ще отговори, ако Русия продължи да атакува енергийната ѝ система. Второто е дали доставките по PURL и обменът на разузнавателни данни ще продължат и тогава, а третото е дали първите 300 000 тона руски дизел реално ще постъпят на американския пазар.

Гринкевич готви „Теория на победата“ срещу руско нападение на източния фланг

🇺🇸🛡️🇷🇺 Американският генерал Алексус Гринкевич, върховен главнокомандващ на обединените сили на НАТО в Европа и началник на Европейското командване на САЩ, подготвя документ, описващ план за бърза победа при руско нападение срещу източния фланг на алианса.

Според Bloomberg, който го е прегледал в некласифициран вид, документът „Теория на победата“ ще бъде представен в Полша на 12 октомври. Той съчетава сухопътни сили с евтини дронове, системи с минимален екипаж и насочване на огъня с изкуствен интелект: НАТО първо ще спре нахлуването, после ще извоюва свобода на маневриране, т.е. възможност да се придвижва, без противникът да го сковава, и накрая ще се стреми да унищожи командването и управлението на противника, т.е. щабовете и комуникациите му, за да разгроми руските сили бързо и съкрушително.

Bloomberg се позовава на старши служители и дипломати, запознати с въпроса, които говорят при условие за анонимност. Говорителят на Гринкевич, полковник Мартин О'Донъл отказа да коментира подробности и подчерта, че алиансът е чисто отбранителен по природа. Според него „теорията на победата на върховния главнокомандващ е проста: да запазим предимството на НАТО“, а с оглед на неспокойната и сложна среда за сигурност алиансът трябва още сега да създаде условия за възпиране и, ако бъде нападнат, да победи.

Документът е предназначен за обществата и за съюзниците. На обществата той трябва да покаже, че НАТО е готово, и да предложи по-ясна картина какво стои зад растящите отбранителни разходи; на съюзниците – да онагледи как класическите оръжия ще се свържат с възможностите, появили се след пълномащабната руска инвазия в Украйна през февруари 2022 г. Освен това има за цел да да ги подтикне към инвестиции. Общите принципи на воденето на война от НАТО са известни, отбелязва агенцията, но рядко се говори за тях открито. Стратегията подчертава отбранителния характер на алианса и нуждата да се избягват неволни провокации, а хибридните заплахи, т.е. враждебните действия под прага на въоръжен конфликт, са изрично включени в общото възпиране. Като показва готовност, НАТО иска противникът да заключи, че не може да победи, гласи стратегията.

Дроновете, системите с минимален екипаж и насочването с изкуствен интелект идват от Инициативата за възпиране на източния фланг (EFDI). Американската армия в Европа и Африка, която я подкрепя, я описва като инициатива на съюзниците в региона, насочена към неутрализиране на предимството на противника в численост и темп на действията с евтини безпилотни системи, чиято загуба в боя е приемлива, насочване с изкуствен интелект и многопластова защита. Концепцията се изпитва от септември 2025 г. в рамките на Task Force X, с която Съюзническото сухопътно командване на НАТО (LANDCOM) тества и внедрява готови технологии: първият пилотен проект беше в Литва, а тестовете във Финландия през декември 2025 г. бяха насочени към свързаността. Американската армия обяви и серия учения от 27 април до 31 май 2026 г. във Високия север, Балтика и Полша. В тях участваха близо 15 000 военнослужещи от 11 държави, а целта беше да се проверят регионалните отбранителни планове на НАТО.

Бригаден генерал Крис Гент от LANDCOM описа пред Defense News през май основната идея на EFDI: зона, в която действат единствено безпилотни системи, а свързани сензори, дронове и далекобойно въоръжение засичат и поразяват нахлуващите руски войски още в самото начало на конфликта. „Насочване с изкуствен интелект“ обаче не значи машина, която сама решава какво да удари. Politico писа на 13 август, цитирайки западни официални лица, че целта не е пълна автономия: машините могат да помагат за пилотирането, а операторите решават по какво да се удря. Майор Бен Шиф от американската армия, продуктов мениджър на основната мрежа за данни на EFDI, внесе пояснения пред Bild: „Хората решават какво прави дронът, но не е нужно сами да го пилотират, защото нямаме милион пилоти“.

На 2 октомври полският сайт за отбрана Defence24 писа, позовавайки се на неофициална информация, че при посещението си в Полша през октомври Гринкевич ще представи „Стратегия на победата над Русия“. Изданието описва документа като класифициран и твърди, че основните му положения ще станат ясни: той определя при какви условия алиансът може да възпре и победи руската заплаха, без да бъде въвлечен в изтощителен дългосрочен конфликт. Според Defence24 текстът се вписва в „НАТО 3.0“, при което Европа и Канада поемат по-голяма част от тежестта на конвенционалната отбрана, а САЩ се ограничават до някои ключови области на подкрепа, сред които ядрено възпиране, кибер и космос. На държавите Гринкевич е възложил да подготвят национални доктрини на победата, като полската се очаква през ноември.

Вашингтон е питал съюзниците и какви допълнителни сили могат да осигурят. През лятото САЩ разпратиха въпросник за разходите им за отбрана и за подкрепата им към политиката на президента Доналд Тръмп, за да се прецени как да се извършат планираните съкращения на американските сили и техника, ангажирани със защитата на Европа; според Bloomberg в него е имало и въпрос дали съюзниците имат още сили, които могат да отделят за плановете на Гринкевич.

Bloomberg свързва представянето с изострените отношения между НАТО и Русия. На 28 септември руската държавна агенция ТАСС цитира предупреждение на руското посолство в Белгия, че подходът на НАТО към Калининградска област повишава сериозно риска от пряк военен сблъсък и че Москва е готова да използва целия си арсенал, ако НАТО се опита да отреже областта от останалата част на Руската федерация. На 29 септември говорителката на НАТО Алисън Харт отговори, че алиансът е дефанзивен и никоя негова дейност или учение не застрашават никаква част от Русия, и осъди заплахата със сила, включително безотговорната ядрена реторика. На 1 октомври генералният секретар Марк Рюте отправи призив към Европа да е готова за продължаваща руска кампания от саботажи и други враждебни действия, но без паника, а Bloomberg пише, че наскоро е казал, че няма признаци Русия да готви конвенционална атака срещу страна от алианса. На 24 септември датската служба за военно разузнаване оцени риска от ограничено руско нападение срещу една или няколко страни от НАТО, граничещи с Русия, като нисък, но нарастващ. Тя посочи, че такова нападение е потенциално възможно в следващите месеци, и добави, че няма признаци за пълномащабно нашествие.

Съпоставката показва, че теорията е толкова стабилна, колкото е нейната първоначална фаза: само за нея Bloomberg посочва средства, а за тях разработчиците и доставчиците сами признават пречки. Гент посочи в същия материал като пречка различията между националните правила за това дали автономни сензори да задействат оръжия. Според Janes естонският производител на роботизирани платформи Milrem Robotics, който предлага на НАТО безпилотна отбранителна линия, е заявил пред журналисти в Талин, че връзката между сензорите, безпилотните системи и командването остава ограничено, че националните решения не са съвместими и отсъстват доказани оперативни концепции за големи безпилотни формирования.

За втората и третата фаза Bloomberg не уточнява нито силите, нито местата, където биха се провеждали действията. Това може да се дължи само на обхвата на публичния текст: Гринкевич каза пред Defence24 през ноември 2025 г., че за Калининградска област има готови планове, но отказа да ги обсъжда, а според същото издание документът е класифициран. Вероятно публичната версия на 12 октомври ще остане на нивото на EFDI, а подробностите за втората и третата фаза ще останат в класифицирани планове.

📸 Снимка: Върховният командващ съюзническите сили на НАТО в Европа генерал Алексус Гринкевич (Simon Wohlfahrt/AFP via Getty Images)