Бившият пратеник на Тръмп за Украйна застана зад ударите по руските рафинерии

🇺🇸🎙️🇺🇦 Украйна трябва сама да решава кои цели в Русия да атакува, включително рафинериите, които президентът Доналд Тръмп настоява да бъдат пощадени. Това заяви вчера Кийт Келог, пенсиониран генерал-лейтенант и специален пратеник на Доналд Тръмп за Украйна до края на 2025 г. Той говори пред Bloomberg Television в кулоарите на Варшавския форум за сигурност три дни след договорката на Тръмп и Путин за пускането на руския дизел на световния пазар и два дни след като Тръмп заяви, че е време украинците да си намерят нов президент.

Позовавайки се на опита си от войната във Виетнам, Келог описа допускането на неприкосновени убежища за противника като „голяма грешка във войната“. Горивната промишленост и рафинериите, настоява той, не могат да бъдат обявени за неприкосновени. „Всички трябва просто да отстъпим крачка назад и да оставим Украйна сама да решава какво ще прави и как ще атакува“, подчерта той. „Нека украинците правят онова, в което са много добри.“ Келог напомни, че Русия многократно е удряла украинската енергетика, училища и жилищни квартали, докато Киев поразява военни цели в Русия, сред тях и заводите за преработка на нефт. Според него Русия не печели войната, а само я проточва, и призова за спокойствие: „Мисля, че реториката някак ще се успокои от само себе си. [...] Вижте какво се случва на място.“

Позицията му противоречи на политиката, която Белият дом следва от 9 октомври насам. Тогава след като разговаря по телефона с Путин, Тръмп обяви в Truth Social, че Русия ще пусне на световния и американския пазар над 4 млн. тона дизел. Още на същия ден Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) към Министерство на финансите на САЩ издаде лиценз, който разрешава неговата продажба и доставка, в това число вноса в САЩ, до 7 април 2027 г. Bloomberg свързва сделката с усилията на Тръмп да свали цените на горивата преди ключовите междинни избори на 3 ноември. На 10 октомври, на Южната поляна на Белия дом, Тръмп прехвърли вината за високите цени на горивата върху Киев: „Казахме: правете с Русия каквото искате, само не удряйте рафинериите, защото това създава проблем за целия свят.“ И добави: „Предлагам да си намерят нов лидер, който може да сключи сделка.“

Келог оспори и самата връзка между ударите и цените. Според него украинските удари влияят много малко на световния пазар на дизелово гориво, а сделката не е изгодна за Путин и няма да предизвика понижаване на цените на пазара. The New York Times отдава изключително високите цени на дизела основно на липсата на сигурност на доставките в Ормузкия пролив, който е де факто блокиран от Революционната гвардия като отговор на въздушната кампания, предприета от САЩ и Израел срещу режима в Иран, чиято първоначална вълна от 900 удара на 28 февруари доведе до ликвидирането на върховния лидер Али Хаменей и огромна част от висшето ръководство на Ислямската република. Маргарита Балмаседа, изследовател в сферата на енергетиката от университета „Сетън Хол“, също вижда причините за горивния дефицит в напрежението във водите на Ормузкия проток.

Келог говори в ден, в който Киев вече беше спрял ударите по рафинериите. На 11 октомври Зеленски заяви, че е готов да преустанови атаките срещу руските рафинерии, „ако Русия прекрати атаките си срещу нашата енергийна инфраструктура“, и настоя всяка форма на деескалация да бъде взаимна и подкрепена с „реални гаранции“. Часове по-късно Тръмп обяви в Truth Social „енергийно примирие“ между двете страни, влизащо в сила незабавно. В Киев не са били уведомени за него. Само няколко часа по-късно Русия порази ТЕЦ-5 в Харков, а според Зеленски на 11 октомври е атакувала общо шест енергийни обекта. Попитан на следващия ден защо нито Москва, нито Киев потвърждават примирието, Тръмп отговори: „Защото аз вече казах, че са се съгласили.“ Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков посочи, че Москва засега „няма какво да каже“. На 13 октомври Зеленски съобщи, че от обявяването на примирието в продължение на два дни Украйна не е удряла рафинерии и енергийни обекти в Русия, но „Русия не послуша американския президент“.

Искането е било предадено на Киев и по други канали, като според европейски и украински източници е било придружено със заплахи. Financial Times съобщи, позовавайки се на европейски представители, че американски служители са предупредили европейските столици и Киев, че могат да прекратят обмена на разузнавателни данни и доставките на оръжие по PURL – механизма, чрез който европейските съюзници финансират доставките на американско оръжие за Украйна. Сходни данни публикува CNN. Washington Post добави, че сред хората, предали искането, е бил генерал Алексус Гринкевич, командващ силите на НАТО в Европа. На 12 октомври той говори на същия форум във Варшава и похвали украинската армия, че удържа руските сили „въпреки разликата в числеността“. Украински съветник по сигурността каза пред вестника, че Киев е разбрал посланията като предупреждение, че Вашингтон „може да прекрати обмена на данни от разузнаването и всичко, което минава през PURL“. Американски служител отрече пред Axios да е имало заплахи, а НАТО увери, че подкрепата продължава. На 13 октомври Тръмп отрече обменът да е прекратен. На същия ден Зеленски посочи, че западните партньори не са предупредили Украйна за балистичния удар срещу Киев вечерта на 12 октомври. Външният министър Андрий Сибиха обясни във Варшава, че атаката е останала незабелязана заради „специален вид оръжие, използвано от руската страна“.

Келог отказа да драматизира и личния сблъсък между Тръмп и Зеленски. Той определи думите на Тръмп, в това число идеята, че Зеленски трябва да се оттегли, като „шум“ и не очаква спорът да ескалира в подобна ситуация като скандала в Овалния кабинет от февруари 2025 г. „Мисля, че виждаме двама световни лидери, които по същество си приличат“, каза Келог. „И двамата са донякъде инати, и двамата говорят онова, което мислят.“ Според него решението за изборите в Украйна принадлежи на украинците: „Зависи от украинския народ, не от САЩ, нито от когото и да било друг.“ Той припомни, че при влязло в сила военно положение не се провеждат избори, макар 5-годишният президентски мандат да е изтекъл още през май 2024 г. Самият Зеленски обеща пред ABC News на 11 октомври да организира избори в страната, ако Москва се съгласи на 60-дневно прекратяване на огъня. На следващия ден Кремъл отхвърли идеята и повтори, че иска цялостно мирно споразумение.

Според Келог Путин действа от позиция на слабост, не на сила. Той се позова на оценки, които изчисляват руските загуби на до 1,5 млн. убити и ранени, многократно повече от загубите на Съветския съюз за цялата 10-годишна инвазия в Афганистан. Русия, твърди той, губи по около 30 000 души месечно и не е постигнала нито една от стратегическите си цели, затова натискът върху нея трябва да продължи. Сделката за дизела Келог описа като опит на Путин да извлече полза от момента: „Опитва се да се възползва от предстоящите избори в САЩ, опитва се да се възползва от президента Тръмп в момента. И повечето хора го прозират.“

Сделката срещна силна съпротива и вътре в редиците на Републиканската партия. На 11 октомври четирима от нейните сенатори (Сюзан Колинс, Лиза Мърковски, Том Тилис и Джон Къртис) заедно с трима демократи (Рон Уайдън, Джийн Шахийн, Ричард Блументал) заявиха, че „администрацията трябва незабавно да смени курса“, и напомниха, че през 2022 г. Конгресът изрично е забранил вноса на енергийни ресурси от Руската федерация. Министърът на финансите Скот Бесънт отвърна: „Ще го сторим с всички законови правомощия, които имаме.“ В Камарата на представителите републиканецът Брайън Фицпатрик готви законопроект за забрана покупките на руски петрол и обеща да го внесе за гласуване с петиция в обход на ръководството. На 12 октомври Тръмп защити решението си в Truth Social, като написа, че е направил правилния избор за американците.

Келог вече не говори от името на администрацията и неговите думи не променят политиката ѝ. Те показват обаче, че искането Киев да пощади рафинерии на държавата-агресор се оспорва дори от човека, доскоро отговарял за политиката на Тръмп по отношение на Украйна. На един и същ форум във Варшава говориха бившият пратеник, който призова публично Украйна сама да определя целите на ударите си, и настоящият командващ силите на НАТО в Европа, който според The Washington Post е бил сред хората, предали на Киев противоположното искане. Вестникът вижда в тези противоречиви сигнали дълбок разлом в американския подход към Русия: Тръмп търси помощ от Москва за по-евтино гориво в предизборния период, а военните я представят като нарастваща заплаха за Европа. Междувременно Кремъл не потвърди примирието, а според Зеленски не е отговорил на украинската пауза. Колко ще издържи тя, ще покажат три неща. Първото е дали Киев ще поднови ударите по рафинериите: на 12 октомври Зеленски предупреди, че Украйна ще отговори, ако Русия продължи да атакува енергийната ѝ система. Второто е дали доставките по PURL и обменът на разузнавателни данни ще продължат и тогава, а третото е дали първите 300 000 тона руски дизел реално ще постъпят на американския пазар.

Кийт Келог: Сделката за прекратяване на войната в Украйна е близо.

Украински военнослужещ се разхожда в жилищен комплекс, поразен от руски обстрел в град Константиновка на фронтовата линия в Донецка област, Украйна, 15 ноември 2025 г.
📸 Снимка: Oleg Petrasiuk/Press Service of the 24th Separate Mechanized Brigade

🇺🇸🤝🇷🇺 Специалният пратеник на Белия дом за Украйна заяви, че сделката за прекратяване на войната в Украйна е „наистина много близо“ и зависи от решаването на двата основни въпроса, докато от Кремъл отговориха, че е необходимо част от предложенията да понесат радикални промени.

Тръмп, който иска да остане в историята като президент-миротворец, призна, че прекратяването на най-смъртоносния конфликт в Европа след Втората световна война се е оказал най-сложният въпрос във външната политика от началото на мандата му.

Русия нахлу в Украйна през февруари 2022 г. след осем години на ограничени сблъсъци между подкрепяни от Москва сепаратистки сили и украинската армия в Донбас – регионът, съставен от Донецка и Луганска области.

Специалният пратеник за Украйна Кийт Келог, който предстои да напусне своя пост през януари, заяви по време на форума за национална отбрана „Роналд Рейгън“, че усилията за разрешаване на конфликта са „на последните 10 метра“ – разстояние, което според него винаги остава най-трудно за изминаване.

Донбас и Запорожката АЕЦ – ключови въпроси без отговор

Според него два ключови нерешени проблема са свързани с територията – преди всичко бъдещето на Донбас – и със съдбата на АЕЦ Запорожие – най-голямата атомна централа на континента, която в момента се намира под руски контрол.

„Ако уредим тези два въпроса, смятам, че всичко останало ще се нареди сравнително добре“, каза Келог в събота в Президентската библиотека и музей „Роналд Рейгън“ в Сими Вали, Калифорния.

„Почти сме там. Наистина, наистина сме много близо“, добави Келог.

След като миналата седмица президентът Владимир Путин проведе 4-часови разговори в Кремъл със специалния пратеник Стив Уиткоф и зетя на Тръмп Джаред Кушнър, най-близкият съветник по външна политика на Кремъл Юрий Ушаков заяви, че са обсъждани „териториални проблеми“.

Това е кодът на Кремъл за претенциите му към цялата територия на Донбас, въпреки че Украйна все още контролира най-малко 5000 кв. км от региона. Почти всички държави по света признават Донбас за част от Украйна.

Украинският президент Володимир Зеленски заяви, че предаването на останалата част от Донецка област е незаконно без референдум и би предоставило на Русия плацдарм за бъдещи настъпления срещу страната.

В неделя руски медии цитираха Ушаков, че Съединените щати ще трябва да направят „сериозни, бих казал – радикални промени в своите документи“ относно Украйна. Той не уточни какви точно промени иска руската страна.

В събота Зеленски съобщи, че е провел дълъг и „съдържателен“ телефонен разговор с Уиткоф и Кушнър. В Кремъл заявиха, че очакват именно Кушнър да извърши ключова работа по изготвяне на евентуална сделка.

Над 2 милиона убити и ранени

Келог, който е пенсиониран генерал-лейтенант, воювал във Виетнам, Панама и Ирак, определи мащаба на загиналите и ранените във войната в Украйна като „ужасяващ“ и безпрецедентен за такъв регионален конфликт.

Според него общите загуби на двете страни възлизат над 2 милиона жертви (убити и ранени) от началото на войната. Нито една от двете страни не оповестява достоверни данни за собствените си загуби.

В момента Русия контролира едва 19% от територията на Украйна, като това включва Кримския полуостров (анексиран през 2014 г.), Луганска област, над 80% от Донецка и 75% от Херсонска и Запорожка област, както и малки ивици от Харковска, Сумска, Миколаивска и Днепропетровска област.

Миналия месец в медиите изтече пакет от 28 предложения в проект за мирно споразумение, което предизвика тревога сред официални лица от Европейския съюз и Украйна, които предупредиха, че той отстъпва пред основните руски ултиматуми – отказ от членство в НАТО, руска окупация над една пета от Украйна и ограниченията върху украинската армия.

Специалният пратеник на САЩ за Украйна посещава Киев за Деня на независимостта

Украинският президент Володимир Зеленски и специалният пратеник на Белия дом Кийт Келог позират за снимка в украинската столица Киев, 14 юли 2025 г.
📸 Снимка: Ukrainian Presidential Press Office

🇺🇸🤝🇺🇦 Специалният пратеник на Белия дом Кийт Келог ще пътува до Киев, за да отбележи 34-тия Ден на независимостта на Украйна, съобщи журналистът на Reuters Греъм Слатъри на 21 август в X.

„Пратеникът за Украйна Кийт Келог заминава за Киев утре, за да участва в молитвена закуска/церемонии за Деня на независимостта. Той също така ще обсъди дипломатическата активност от тази седмица с лидерите“, написа Слатъри и добави, че посещението идва в момент, когато САЩ, Украйна и Европа изработват гаранции за сигурност, отнасящи се до следвоенната архитектура за сигурност, считан за критичен елемент за дългосрочния мир в Украйна и възпиране на евентуална нова руска агресия.

Съобщеното пътуване на Келог следва седмица на високо ниво на дипломатическа активност.

На 15 август президентът на САЩ Доналд Тръмп посрещна руския президент Владимир Путин в Анкоридж, Аляска – ход, предизвикал опасения, че ще реабилитира Путин и ще извади Москва от състоянието на геополитическа изолация.

След срещата на върха Тръмп заяви, че двамата с Путин „в голяма степен са съгласни“ по въпроса с териториални размени и гаранции за сигурността за Украйна. Преди срещата той отбеляза, че двете страни ще трябва да разменят територии – позиция, предизвикала тревога в Киев и столиците на ЕС.

Срещата в Аляска беше последвана от разговори на високо равнище във Вашингтон между Тръмп, Зеленски и европейските лидери, по време на които украинският президент и съюзници настояха за конкретни гаранции за сигурност в случай на бъдещо мирно споразумение с Руската федерация.

Очакваната визита на Келог в Украйна идва в ключов момент, когато дискусиите за дългосрочни ангажименти за украинската сигурност и двустранните отношения между Украйна и САЩ, с Тръмп начело в Белия дом, продължават да се развиват.

Западни компоненти в руско оръжие: Експерти от САЩ и Украйна работят заедно за затягане на санкциите

🇺🇦🤝🇺🇸 Специалният представител на Белия дом Кийт Келог беше в Киев, където разгледа критични електронни компоненти от западен произход, които според украинското военно разузнаване са били извадени от унищожени и пленени руски оръжия.

Изложението подчерта нарастващата тревога относно това как Русия продължава да се снабдява с модерни технологии за военните си действия въпреки международните санкции.

Представянето, организирано от Главното разузнавателно управление (ГУР) на Украйна чрез портала War&Sanctions, беше подготвено в сътрудничество с украинските отбранителни сили и Киевския научноизследователски институт за съдебни експертизи.

Сред изследваните системи бяха части, извлечени от ирански дронове тип „Шахед“, известни в Русия като „Геран“ – и руско производство модели Геран и Гербера. Тези дронове са използвани широко в кампанията на Москва за нанасяне на удари по украинска гражданска инфраструктура, съобщиха официални лица.

Служители на ГУР подчертаха, че някои от идентифицираните части включват микроелектроника, жизненоважна за производството на прецизно насочвани оръжия. Тези компоненти, по думите им, са били придобити от Русия чрез т.нар. „сиви схеми“, предназначени да заобиколят международни ограничения.

„Необходимо е международната общност да засили контрола си върху спазването на наложените на Москва санкции. Това се отнася и за производителите, които трябва да подходят по-отговорно към контрола на продуктите си на световните пазари“, заяви офицер от украинското военно разузнаване, идентифициран с позивна Шифър.

Украинското разузнаване анализира пленено руско оборудване, за да проследи компонентите до техните първоначални производители и вериги за доставки. Целта е да се попречи на Москва да използва вратички в глобалния санкционен режим.

Посещението се осъществява, докато Вашингтон и европейските партньори обмислят допълнителни мерки за затягане на контрола върху износа и за разбиване на мрежите за избягване на санкции, за които се смята, че снабдяват руската отбранителна индустрия.

Келог, който се среща с висши украински служители по време на визитата си си, беше информиран за тези констатации като част от продължаващото сътрудничество между Украйна и Съединените щати в противодействието на военните способности на Русия.

ГУР подчерта, че работата по разкриване на тайните на руското въоръжение ще продължи, с акцент в разпознаването на критични компоненти и споделянето на разузнавателни данни със съюзници за запълване на пропуските в прилагането на санкциите.

Тръмп иска сделка с Украйна за редки метали в замяна на оръжие.

🇺🇦🤝🇺🇸 Американският президент Доналд Тръмп сподели в понеделник, че иска да постигне споразумение с Украйна, в което тя гарантира доставката на редкоземни метали и ключови елементи, използвани в електрониката, в замяна на помощ.

Украинският президент Володимир Зеленски повдигна тази идея още миналия октомври като част от своя „план за победа“ за прекратяване на войната с Русия.

„Ние се стремим да сключим сделка с Украйна, където те ще осигурят това, което им даваме с техните редкоземни елементи и други неща“, отбеляза Тръмп пред репортери в Овалния кабинет.

Попитан от репортер дали иска Украйна да даде ресурсите на Съединените щати, Тръмп отговори: „Да, искам да имам сигурност на редкоземните елементи“.

Кореспондентът на VOA Катерина Лисунова съобщи, че преди това изявление Тръмп е подписал заповед за назначаване на генерал-лейтенант в оставка Кийт Келог за специален представител на Съединените щати за Украйна.

„Постигнахме голям напредък по отношение на Русия и Украйна“, отбеляза президента Тръмп, без да даде повече подробности.

Съюзниците на Киев в Европа и Северна Америка посъветваха Украйна да изготви транзакционни предложения, които биха примамили Тръмп да продължи предоставянето на военна помощ.

Financial Times, позовавайки се на добре информирани източници, заяви, че едно от предложенията, разработено от републиканския сенатор Линдзи Греъм, включва Украйна да споделя природните си ресурси със западни партньори.

САЩ изискват от Украйна да проведе избори ако стигне до примирие с Русия.

🇺🇦🤝🇺🇸 Съединените щати ще изискват от Украйна да проведе избори, потенциално до края на годината, особено ако се стигне до сключване на примирие с Русия в следващите месеци, съобщи Ройтерс, позовавайки се на сведения от Кийт Келог.

Кийт Келог, специалният пратеник на американския президент Доналд Тръмп за Украйна и Русия, подчерта в интервю, че президентските и парламентарни избори в Украйна, каквито не е имало от началото на пълномащабната инвазия, "трябва да бъдат проведени".

„Повечето демократични държави провеждат избори по време на война. Мисля, че е важно да го направят“, заяви той. „Мисля, че би било добре за демокрацията. Това е красотата на една солидна демокрация, имаш потенциално повече от един човек да се кандидатира.“

Тръмп и Келог повториха неведнъж, че работят върху план за посредничество в сделка в първите няколко месеца на новата президентска администрация за прекратяване на тоталната война, която избухна с пълномащабното нахлуване на руската армия в Украйна през февруари 2022 г.

Двамата не предложиха почти никакви подробности за своята стратегия за слагане на край на най-смъртоносния конфликт в Европа след Втората световна война, нито кога биха могли да разкрият какво ще съдържа въпросният план.

Планът на Тръмп все още се разработва и не са взети политическите решения, но Келог и други служители на Белия дом обсъдиха в последните дни оказването на натиск спрямо Украйна, за да се съгласи на провеждане на избори като част от първоначалното примирие с Москва.

Представители на президентската администрация обсъждат дали да настояват за първоначално спиране на огъня, преди да се опитат да постигнат по-трайна сделка, казаха двама души, запознати с дискусиите в редиците на американската администрация. Ако се проведат президентски избори в Украйна, победителят може да бъде отговорен за договарянето на по-дългосрочен пакт с Москва, казаха хората.

Не е ясно как такова предложение на Тръмп ще бъде посрещнато в Киев. Украинският президент Володимир Зеленски каза, че Украйна може да проведе избори тази година, ако бъдат прекратени боевете и са налице достатъчно силни гаранции за сигурност, способни да възпират Кремъл от подновяване на военните действия.

Старши съветник в Киев и украински правителствен източник казаха, че администрацията на Тръмп все още не е поискала официално от Украйна да проведе президентски избори до края на годината.

Пратеникът на Тръмп за Украйна отложи посещението си в Киев за след встъпването в длъжност

Американският президент Доналд Тръмп седи заедно с Кийт Келог в имението си Мар-а-Лаго в Палм Бийч, Флорида, на 20 февруари 2017 г.
📸 Снимка: AP Photo/Susan Walsh

🇺🇸🤝🇺🇦 Пратеникът на новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп за Украйна отложи проучвателното си пътуване до Киев и други европейски столици за след встъпването в длъжност на 20 януари, според четири източника, запознати с планирането на пътуването.

Пенсионираният генерал-лейтенант Кийт Келог, който трябва да служи като специален пратеник на Тръмп за Украйна и Русия, първоначално е планирал мисия в Киев, където да бъде проведена среща с украинските лидери в началото на януари, съобщи Ройтерс миналия месец. Освен това неговият екип организира срещи с длъжностни лица в други европейски столици, включително Рим и Париж.

Но пътуването, което щеше да отбележи първия път, когато нови служители от администрацията на Тръмп се отправят към Киев след изборите на 5 ноември, беше отложено, говорили при условие за анонимност, тъй като не са оторизирани да коментират темата пред широката общественост.

На този етап се очаква Келог да пътува до Украйна, след официалното встъпване в длъжност на Тръмп, въпреки че все още не е определена точната дата, посочват източниците. За момента не е известна причината за отлагането.

По време на предизборната си кампания Тръмп многократно заяви, че може да разреши войната в Украйна в рамките на 24 часа след встъпването си в длъжност, но на този етап е постигнал малък напредък по пътя към поставената цел. Все пак опитът за бързо преодоляване на конфликта остава ключов приоритет на новата му администрация.

Нито Келог, нито представител на украинското посолство във Вашингтон отговориха веднага на исканията за коментар.