🇪🇪🎯🇷🇺 Русия може да се опита да разклати НАТО, без да окупира цял град от съюзническа държава. В хипотетичен сценарий, публикуван на 21 септември от Института за изследване на войната (ISW) със седалище Вашингтон, въоръжени агенти превземат позиции в естонския град Нарва, докато дронове от руска територия възпрепятстват изпращането на подкрепления. Политическата цел е съюзниците да не постигнат обща и достатъчно решителна реакция. ISW изрично уточнява, че това е аналитично упражнение, а не прогноза. Според тях НАТО разполага със силите да отблъсне подобна операция, но в момента не е подготвен да го направи при приемлив риск и цена.
Основната мишена в сценария е доверието в член 5 от Вашингтонския договор – клаузата за колективна отбрана, според която въоръжено нападение срещу един съюзник се разглежда като нападение срещу всички. ISW оценява пълномащабно руско нахлуване в страна от НАТО като крайно малко вероятно, поне докато е изцяло ангажирана с войната в Украйна. Ограничената операция обаче би имала друга цел: съюзът да не приложи ангажиментите си или да реагира закъсняло и недостатъчно решително.
Според ISW Кремъл би могъл да използва подобна криза за няколко цели едновременно: да представи фактическото военно противопоставяне с НАТО като оправдание за нова принудителна мобилизация на резервисти; да задълбочи разногласията между САЩ и Европа и между самите европейски държави; да изолира балтийските съюзници; и да отклони ресурси от помощта за Украйна. Москва би могла също да предложи оттегляне от Нарва срещу отстъпки, наложени на Киев.
Един от непосредствените поводи за анализа са ограниченията от руската страна на границата. Граничното управление на Федералната служба за сигурност (ФСБ) за Санкт Петербург и Ленинградска област забрани плаването с малки съдове по участък от река Нарва в периода 16-26 септември. В 5 км ивица край реката в Кингисепски и Сланцевски район са забранени нощното движение извън населени места, ловът и носенето на оръжие. ISW допуска, че мерките могат да бъдат признак за подготовка на операция, но посочва и друго възможно обяснение: намерението на Естония да затвори границата, ако бъде обявена нова принудителна мобилизация. Естонският премиер Кристен Михал потвърди на 17 септември, че границата може да бъде затворена незабавно.
Самият сценарий започва вътре в града. Предварително разположени агенти с достъп до леко стрелково оръжие превземат музея на Нарва, кметството, възможно най-много сгради между тях, наред с участъци от крайбрежната алея в района около моста. След това обявяват „Нарвска народна република“. Наличието на достатъчно въоръжени лица и тяхната способност за действие, преди да бъдат спрени от властите в Естония, са допускания на сценария.
Музеят е сравнително изолирана сграда близо до моста. По оценката на авторите малка група с интензивна дронова поддръжка би могла да я удържа продължително срещу сухопътни сили. Сградата обаче е уязвима към въздушни и далекобойни удари. Затова нападателите вероятно биха изградили и разпръснати позиции за отбрана около нея и по брега, които се поразяват по-трудно.
При опит да отстранят нападателите естонската полиция и намиращите се в района военни подразделения попадат под огън. В сценария въоръжените групи не разполагат с бойни машини, но получават подкрепа от руски спецчасти, предварително проникнали в Естония, и от други групи, които бързо преминават моста от Русия.
Решаващата поддръжка идва от отсрещния бряг. Сценарият предполага предварително подготвени укрити позиции по протежение на границата и на дълбочина поне 60 км в руска територия. В тях са разположени звена на центъра за безпилотни системи „Рубикон“ и други елитни части. Авторите залагат на употребата на дронове с управление по оптичен кабел и обхват над 60 км, баражиращи боеприпаси „Ланцет“ и „Куб“ и дронове „Молния“.
В този условен развой Кремъл обявява, че руски дронови и зенитни части защитават „руските граждани“ в Нарва от позиции в Руската федерация. Същевременно твърди, че руски войски не са навлизали и няма да влязат в Естония, освен ако тя не реши да ескалира кризата. Москва призовава за деескалация, но поставя условие: Естония да признае претенциите на „републиката“ върху целия град и да изтегли от него армията, полицията и администрацията си.
Историческият паралел е Крим. На 4 март 2014 г. руският президент Владимир Путин отрече твърденията, че униформените без отличителни знаци на полуострова са руски военнослужещи. На 17 април той призна, че зад „силите за самоотбрана“ са стояли именно руски военнослужещи. Събитията в Донбас от пролетта дадоха и модела на „народните републики“.
Сценарият в Нарва променя начина, по който Москва би отричала отговорност. Тя не прикрива дроновите удари, а ги обявява за защита на сънародници и отхвърля определянето им като нападение срещу НАТО. Според ISW част от информационната подготовка вече е направена чрез тиражирани от месеци внушения за „Нарвска народна република“.
Непосредственият военен проблем за Естония е придвижването на подкрепления. Най-близката база на отбранителните сили е в Йихви, на около 40 км западно от Нарва. Според сценария руските оператори на дронове биха могли да атакуват силите там още от първите минути и да възпрепятстват движението по пътищата към града. Изпратените подкрепления рискуват да се превърнат в уязвими цели по маршрутите си.
Авторите приемат, че относително малки военни сили могат да разгромят въоръжените агенти в Нарва. Следователно основната руска задача би била да попречи на тези сили да достигнат града. Далекобойни ударни дронове „Геран“ биха могли да атакуват и неподвижни бази в останалата част на Естония. Ако около Нарва няма предварително разположени дронове прехващачи, системи за електронна война и средства за огнево поразяване на дронове, доставянето им след началото на атаката би било значително по-трудно.
Това поставя и въпроса за реакцията на съюзниците. Естония вероятно би поискала прилагането на член 5, макар очакването за разногласия между съюзниците да повлияе на избора ѝ. Институтът алармира, че част от държавите може да се колебаят заради ограничения мащаб на нападението и опасенията от избухването на пълномащабна война с Русия.
НАТО взема общите си решения с консенсус, без гласуване. Член 5 задължава съюзниците да предоставят помощ, но всяка държава определя действията, които смята за нужни; той не предписва единен отговор от всички. Липсата на общо политическо решение не изключва оказването на подкрепа от отделни държави. Евентуалното разногласие би било тежък удар по единството на НАТО, но не би означавало автоматично липса на военна реакция.
Начинът за противодействие на дроновете допълнително усложнява политическия избор. В този сценарий операторите са разположени на руска територия. Според ISW, ако няма налице достатъчно средства срещу дронове в района, съюзническите сили ще трябва да поразяват укритите им позиции на руска територия. Авторите посочват и нуждата от прекъсване на достъпа на руските сили до Starlink при действията им в Естония, по примера на ограниченията, въведени от SpaceX в Украйна в началото на 2026 г.
Плътната руска ПВО около Санкт Петербург вероятно би наложила използването на изтребители от пето поколение в началните етапи на въздушната операция. Авторите отбелязват, че само САЩ разполагат с достатъчно такива самолети за продължителни интензивни удари по множество разпръснати цели. Така американското участие става ключово за този вариант на отговор.
Далекобойните удари по руския тил, обсъждани от държави на източния фланг на НАТО, според ISW едва ли биха имали съществен оперативен ефект върху точно такава ограничена операция. Причината за това е, че участниците в нея биха имали относително малки нужди от снабдяване и обслужваща инфраструктура, чието унищожаване да прекъсне действията им.
ISW обръща внимание и на планираното засилване на естонското военно присъствие в самата Нарва. През юни министърът на отбраната Хано Певкур обяви, че в индустриалната зона Кадастик ще бъде разположена рота от 100–120 военнослужещи. Първоначално се предвижда временна база от контейнери, а през януари или февруари 2027 г. ще започне строителство на постоянна база. По думите му там ще има и съюзнически подразделения, които се разполагат заедно с естонските сили.
Институтът уточнява, че бъдещата база все още не е включена в настоящия вариант на този сценарий и би наложила промяна в руския план. Като възможен отговор авторите разглеждат масирани удари с дронове по гарнизона още от началото на операцията, които Москва би могла да приписва на „републиката“.
Властите в Естония не представят обстановката като подготовка за непосредствено руско нападение. На 21 септември в Ню Йорк външният министър Маргус Цахкна заяви, че отвъд Нарва няма руски войски. Според него говоренето за война служи за всяване на страх, който да откаже Европа от подкрепата за Украйна.
Андрис Вилтсин, пълномощникът по естонско-руската граница, не смята мерките на ФСБ за извънредни и ги свързва с изборите за Държавна дума. В същото време той отбелязва, че Русия укрепва брега на реката и отделя значителни ресурси за неговата охрана. Министърът на вътрешните работи Игор Таро не изключва ограниченията да са свързани с подготовка за мобилизация и опит да бъде възпрепятствано напускането на страната.
Липсата на голямо струпване на войски сама по себе си не опровергава разглеждания сценарий, тъй като той предполага ограничени сухопътни сили и звена с дронове. Това обаче не го потвърждава. Наличието на въоръжени агенти, подготвени операторски позиции и недостатъчна местна защита са част от условията, върху които е изградено упражнението.
Препоръките на ISW са насочени предимно към Вашингтон. Според него неяснотата около американската готовност да защитава съюзниците увеличава риска Путин да предприеме ограничена операция. Авторите смятат, че разговорите за изтегляне на американски военни от Европа подкопават доверието в гаранциите за сигурност независимо от начина, по който са представени.
За страните от Европа препоръката е да развиват ускорено свои средства срещу дронове, включително прехващачи, както и обучени подразделения, способни да откриват и поразяват бързо вражески оператори. Тези сили и системи трябва да бъдат разгърнати предварително по източната граница въпреки очакваните руски обвинения в агресия. Възможността за бързо отблъскване на ограничена атака с наличните сили би намалила зависимостта на непосредствената отбрана от продължителни консултации на съюзниците. Това не предрешава дали Естония би поискала по1мощ по член 5.
Сред индикаторите, които ISW предлага да бъдат наблюдавани, са засилено присъствие на подразделения за дронове и подготовка на площадки за излитане в района на Санкт Петербург. Ретранслаторни станции от руска страна на границата или кораби във Финския залив; прехвърляне на малки сухопътни подразделения в Ленинградския военен окръг; и засилена информационна кампания за предполагаемо „преследване“ на руското малцинство в Естония.
Основният риск в анализа е съчетанието между ограничена военна атака и забавена политическа реакция. Несъгласието дори на 1 от 32 съюзници може да попречи на общо решение на Северноатлантическия съвет. Военният изход обаче би зависел и от готовността на естонските сили, предварително разгърната защита и решения на отделните държави за оказване на помощ. Именно връзката между всички тези фактори прави сценария полезен за отбранителното планиране, без да го превръща в прогноза за предстоящо нападение.
Няма коментари:
Публикуване на коментар