🇷🇺⚔️🇺🇦 Руската военна победа над Украйна не е неизбежна и е „изключително малко вероятна“, освен ако западната подкрепа не рухне. Това гласи изводът в анализ на Институт за изследване на войната (ISW), мозъчен тръст със седалище във Вашингтон, който всеки ден картографира фронта по кадри с установено местоположение и който е сред най-гласните поддръжници на помощта за Киев. Текстът е публикуван на 23 октомври под заглавие „Митът за неизбежната руска победа над Украйна“, а един от авторите му е Фредерик Кейгън, директор на Critical Threats Project. Според тях руският президент Владимир Путин съживява мита с конкретна цел: да убеди САЩ и другите поддръжници на Украйна да я принудят да капитулира.
Кремъл и институтът описват фронта с числа, които се разминават повече от 60 пъти. На 16 октомври, при посещение в предполагаем спомагателен пункт за управление на Обединената групировка войски, Путин заяви, че от началото на годината руската армия е поела контрола върху 6500 кв. км и 310 населени места. Началникът на Генералния щаб Валерий Герасимов му докладва за над 1800 кв. км само след 1 септември. Картата на ISW показва едва 100 кв. км и 69 селища от 1 януари. От 1 септември насам отчита нетна загуба от 122 кв. км. Путин заяви още, че Украйна държи малко над 10% от Донецка област; според института под украински контрол там остават 5530 кв. км, или 20,4%.
Цената на почти замръзналата фронтова линия е висока. Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) отчита над 40 000 руски убити и ранени всеки месец от юли насам, а за септември те възлизат на 46 320, най-високият месечен брой за годината досега. ISW изчислява 458 загуби за всеки кв. км. територия, който руската армия е изгубила.
ISW не се ограничава с констатацията за застой: според него през по-голямата част от годината Украйна е имала инициативата в ключови сектори на фронта. Първо на юг: между 29 януари и 12 август украинските сили освобождават над 627 кв. км и 26 селища на Олександривския участък, където се събират границите на Донецка, Днепропетровска и Запорожка област. Там те прочистват и още над 300 кв. км от диверсионни групи, изпратени от руското командване, за да се промъкнат в тила на украинските войски. После на север: операция „Вивалди“ на 3-ти армейски корпус на бригаден генерал Андрий Билецки връща около 277 кв. км и 16 селища северно и североизточно от Лиман. Нейните етапи са обявявани от септември, но според ISW е започнала около март. Анализаторите считат, че тя е нанесла оперативно поражение на северното рамо на руските клещи, които трябваше да обхванат пояса от укрепени градове около Словянск и Краматорск.
В Харковска област фронтът е стабилизиран, а Купянск е прочистен въпреки руските твърдения за неговото превземане. Командващият групировка войски „Север“ генерал-полковник Евгений Никифоров съобщи, че 465 от над 600 км на т.нар. „буферна зона“ по държавната граница се намират под руски контрол, т.е. 75%. Институтът вижда руски контрол над около 35% от участъка между магистрала Е101 Киев–Глухив и Великий Бурлук.
За разлика от нулевия баланс по сметките на ISW, украинският проект DeepState отчита 154 кв. км ръст на площта под руска окупация за септември. За същия месец ISW отчита 175,54 кв. км превзети и 256,35 кв. км загубени територии, т.е. нетна загуба от 81 кв. км. Разликата произлиза от различна методика и момента на отразяване на украинските успехи върху картата. ISW добави към статистиката за септември най-малко 147 кв. км от операция „Вивалди“, макар тя да е продължила няколко месеца. Институтът сам признава, че така месечната сметка трудно може да се смята за смислена. DeepState публикува данните за освободените от Украйна територии със закъснение заради оперативната сигурност и уточни, че в периода юли-септември поне 270–320 кв. км освободени територии още не са включени в статистиката му. Предварителните данни на DeepState показват, че руският прираст за тримесечието е 341 кв. км: 63 за юли, 124 за август и 154 за септември. Ако от него се извадят 270–320-те кв. км, които все още не са нанесени от DeepState, остават няколко десетки: далеч по-близо до нулата на ISW, отколкото до онези 6500 на Путин.
Втората част на тезата се отнася до човешкия ресурс. Населението на Руската федерация е 3,6 пъти повече от украинското, а нейните въоръжени сили имат малко под два пъти по-голяма численост. Институтът смята обаче, че още от самото начало на пълномащабната война украинската армия е по-голяма от обединената групировка на руските войски в страната. Демографското предимство, пише ISW, се използва за попълване на загубите. Той ги изчислява на над 1,5 млн убити и ранени от началото на пълномащабната война или над 1% от населението на Русия.
Набирането на нови военнослужещи изостава. По данни на регионалните бюджети, обобщени от Янис Клуге, икономист в Института за международни отношения и сигурност (SWP) в Берлин, от януари до август 2026 г. с Министерството на отбраната на Руската федерация са сключени 234 000 договора, в сравнение с 260 000 годинапо-рано, т.е. спадът е 10%. През август темпът е бил 1000 договора на ден, с близо 20% под този през август 2025 г. Така срещу около 30 000 нови военнослужещи по договор месечно се отчитат над 40 000 загуби месечно според украинския щаб. Той не разделя убити от ранени, но украинските оценки за 2026 г. показват, че загиналите са мнозинство. На 10 март Зеленски заяви, позовавайки се на документи на разузнаването, че 62% от загубите на руската армия са убити и 38% ранени, без да уточни за какъв период. Според тогавашния главнокомандващ генерал Олександр Сирски от над 141 500 души, изгубени от руската армия от 1 януари до 20 май, над 83 000 са убити. CSIS, който оценява загиналите руски военни на 400 000 до 450 000 от началото на инвазията, не разбива 2026 г. на загинали и ранени. Ако тези дялове са верни, то в строя могат да се завърнат само част от ранените, т.е. от по-малко от половината отчетени, и разликата с новопостъпилите е реална загуба на численост. Посоката съвпада с извода на ISW, че от декември 2025 г. убитите и тежко ранените в руските редици са повече от доброволно постъпващите на служба; месеци с подобно съотношение институтът е отчитал още през август 2024 г.
Оттук идва въпросът за мобилизацията. Частичната мобилизация от септември 2022 г. е довела в армията около 330 000 души, а по оценка на ISW двойно повече мъже са напуснали страната, за да не воюват. Указ № 647, с който тя беше обявена, остава в сила и днес: Кремъл потвърди това през януари 2023 г., а указ за нейното приключване Путин така и не подписа. По текста му броят и сроковете на призива за всеки регион определя Министерство на отбраната, затова нова вълна не изисква нов указ, а ведомствена заповед. Към настоящия момент такава не е известна. ISW твърди, че Путин подготвя условията, но се колебае от страх от недоволство в общество, уморено от войната и недостига на бензин и дизел след украинските удари по рафинериите. Щом юридическа пречка няма, пречката е политическа.
В същото време набирането се върши и без думата „мобилизация“. Още през пролетта правозащитни групи документираха арести на мъже по улиците, след които те подписват договор с Министерство на отбраната под натиск. Според „Вёрстка“, за около 6 седмици до края на септември оплаквания са дошли от най-малко 17 региона. На 19 септември в Пенза 63-годишният Александър Глебов е отведен в областния сборен пункт, подписва договор, по думите му от страх за живота си, като на 21 септември вече се намира в Милерово, Ростовска област. В Москва Росгвардия задържа резервист и опита да го отведе във военния комисариат, съобщи iStories на 12 октомври, а след изборите за Думата мнозина получиха призовки за „уточняване на данните“ във военния отчет. Нарастващата принуда обаче не е обърнала спада, който показват данните на Клуге до август.
Анализаторите се съмняват и че числеността ще промени ситуацията на фронта. Руската пехота, тръгнала в атака, минава десетки километри под наблюдението на дронове. Украински дронове със среден обсег (80–200 км) ги поразяват още докато се придвижват към местата за концентрация на войски, а тези с по-малък обсег – в т.нар. зона на поразяване, ивица с дълбочина 20–40 км, наситена със средства за разузнаване и поразяване. Руснаците настъпват на групи от по 1 до 3 души, които седмици наред стоят в укрития, чакайки пристигането на подкрепления. Масова мобилизация, допуска ISW, вероятно би върнала за известно време ограничения руски напредък от 2025 г., но на още по-висока цена.
Дори този темп не позволява бързо превземане на оставащите територии. При средните 14,4 кв. км дневно за 2025 г. за окупирането на остатъка от Донецка област биха били нужни 378 дни. При около 0,25 кв. км на ден, колкото е темпото за 2026 г., то би продължило около 60 години, до юни 2086 г. Ако за база се вземат 5530 кв. км от 16 октомври, темпото от 2025 г. дава около 384 дни, т.е. около ноември 2027 г. И тази сметка е щедра към Москва, защото приема всеки квадратен километър за еднакво труден, а остатъкът се състои именно от укрепените градове.
ISW предполага, че Путин е осъзнал безсмислието на опитите да удави Украйна в руска кръв и вместо това се опитва да я принуди към подчинение със кампания на стратегически бомбардировки. Реактивни ударни дронове в комбинация с недостиг на ПВО ракети за противодействие на балистични ракети, дават на Русия временно предимство в небето, а ударите опустошават украинската енергетика. ISW смята, че кампанията няма да постигне повече от другите подобни в историята, нито една от които не е принудила да капитулира държава, която удържа позициите на бойното поле. Най-близкият контрапример е войната на НАТО срещу Югославия през 1999 г. Тогава 78 дни въздушни удари накараха Белград да изтегли своите сили от Косово. Но това е изтегляне от една провинция, не капитулация.
Последното условие в тезата е волята за съпротива. Есето се позовава на скорошни проучвания, без да ги назовава. Най-новото е на Киевския международен институт по социология (КМИС), проведено сред 1031 души в периода 8-16 октомври. 62% от тях изразяват готовност да търпят войната толкова дълго, колкото е нужно. 61% смятат за категорично неприемливо Украйна да изтегли своите сили и да предаде цял Донбас в руски ръце срещу дългосрочни гаранции за сигурност от САЩ и Европа, а 35% биха приели тази отстъпка. Проучването съвпада с натиска върху Киев след т.нар. „дизелова сделка“, но дялът категорично несъгласни не е намалял. Преди сделката категорично против отстъпката са 57% от анкетираните, докато след нея вече са 62%. Боеве поне до втората половина на 2027 г. очакват 56%.
Кремъл засега не дава признак да вижда същите карти. Говорителят Дмитрий Песков заяви на 23 октомври, че без участието на Европа уреждане е невъзможно, а два дни по-късно помощникът Юрий Ушаков направи прогноза, че предстоящите тристранни разговори със САЩ и Украйна едва ли ще решат много и вероятно ще имат пробен характер. Кремъл продължава да отхвърля както пълно, така и частично примирие, и не се е отказала от своите ултиматуми от декември 2021 г., сред които изтегляне на съюзническите сили, приети в НАТО след 1997 г. The Telegraph цитира източници от сферата на дипломацията, според които Русия иска Европа на масата, за да изтръгне отстъпки за разширяването на алианса. Първата среща в ОАЕ се очаква в първата половина на ноември: полският премиер Доналд Туск говори за 4 ноември, ISW сочи 10 ноември, но Киев още не е потвърдил дата.
Сметката на ISW издържа в основната си част, но е по-убедителна за общата тенденция, отколкото за точни стойности. Заедно с DeepState отчитат противоположни резултати за някои месеци, но дори некоригирана сметка на DeepState стига до 341 кв. км за 3 месеца, а не до хилядите, които Кремъл заявява за годината. Съпоставката на загубите според украинския генщаб с договорите според регионалните бюджети показва разминаване в една и съща посока, а мобилизацията, с която балансът може да се промени бързо, остава неизползвана. Срещу тезата стоят две неща, които ISW призна: кампанията на бомбардировки опустошава украинската инфраструктура, а руската армия може да намери технологичен и тактически отговор на FPV дроновете, въпреки че ISW смята това за по-малко правдоподобно. Дори ако Русия възстанови темпото си от 2025 г., остатъкът от Донецка област би паднал чак ноември 2027 г. Без масова мобилизация, каквато Путин засега не обявява, и при запазена западна подкрепа превземането му преди края на 2027 г. е малко вероятно.
Затова решаващото е не на картата, а на масата в ОАЕ. Зеленски отива там с предложение за примирието в енергетиката и Черно море, а формулата, която КМИС проучва сред украинците от януари, е друга: целият Донбас срещу гаранции за сигурност. Ако американските посредници започнат да я отстояват пред Киев, митът ще е проработил точно там, където според есето на ISW трябва да въздейства, макар при темпото си от 2026 г. руските сили да не могат да вземат остатъка от Донецка област с десетилетия. Ако не, на Москва остават бомбардировките по енергетиката и фронт, на който по украинските данни тя губи над 40 000 души месечно при почти неподвижна фронтова линия.
