🇷🇺 Преди точно 30 години, в навечерието на новата 1995 година, жителите на чеченската столица Грозни се събудиха в 5 часа сутринта от звука на мощни експлозии. Руската армия в покрайнините на града беше започнала масиран артилерийски и въздушен обстрел в подготовка за атака.
Брошури с призив чеченците да се предадат, бяха пуснати от руски хеликоптери, кръжащи над града. В началото на декември 1994 г. руският министър на отбраната генерал Павел Грачев се похвали, че ще превземе Грозни за два часа само с един въздушнодесантен полк.
За негово съжалние битката за града не придоби желания от него развой и руската армия понесе огромни загуби от значително по-малочислената чеченска съпротива. В първите дни на интензивни градски сражения бяха убити над 1000 руски войници, а други 2000 бяха ранени.
В руския щурм участваха над 15 000 души личен състав, 195 танка, над 500 бронетранспортьори и бойни машини на пехотата и повече от 200 минохвъргачки и артилерийски оръдия. Подкрепен по въздух от щурмови самолети и хеликоптери, той се изправи срещу около 3500 чеченски бойци, които бяха подготвили ешалонирана отбрана в очакване на атаката.
Операцията беше помрачена от неадекватно планиране и ръководство. Руските войски влязоха в Грозни, без да срещнат съпротива, но попаднаха в задръствания по улиците, което ги направи уязвими за засади от страна на добре подготвената чеченска съпротива.
Особено опустошителни бяха загубите на 131-ва отделна мотострелкова бригада. Натоварена със задачата да превземе централната жп гара в града, тя попада в засада, устроена от чеченските сепаратисти. До 3 януари 1995 г. тя е загубила близо 800 души, почти целия си офицерски състав и по-голямата част от бронираната си техника.
Русия така и не научи уроците си от тогавашния провал – безсмислената касапница в Първата чеченска война постави основите на по-нататъшни конфликти, а 30 години по-късно Русия отново се оказа затънала в ужасяваща война, но сега срещу далеч по-многоброен и осигурен противник.
Няма коментари:
Публикуване на коментар