Лондон санкционира банката на „Озон“ и още пет руски кредитора

🇬🇧🚫🇷🇺 Британското правителство замрази активите на Ozon Банк, финансовото рамо на маркетплейса Ozon, и забрани на своите кредитни и финансови институции да поддържат кореспонденция с него и да обработват плащания, свързани с него.

В списъка бяха добавени още „Росексимбанк“, „Център-инвест“, „Реалист банк“, „Ставр“ и „Телепорт банк“. Известието на Службата за прилагане на финансовите санкции (OFSI) съдържа 19 вписвания в рамките на деня: банките, 6 танкера, 4 вносителя на редки метали, 2 дружества и 1 физическо лице.

Това е третият кредитор на голяма руска онлайн платформа, санкциониран за последните два месеца. На 16 юни под ограничения попаднаха „Яндекс банк“ и „Уайлдберис банк“, „Еврофинанс Мознарбанк“ и „Вятич“. С решението днес и трите финансови подразделения на водещите руски базари и технологични екосистеми попадат в британския списък. Осем дни преди британския ход същите три кредитора влязоха в пакет №21 на Европейския съюз, приет на 23 юли, който постави „Ozon банк“ под пълно замразяване на активи.

Останалите 5 от днешния списък очертават различен срез на руската финансова система. „Росексимбанк“ обслужва държавното финансиране и гарантирането на износа и работи в структурата на Руския експортен център; тя попада под американски, канадски, австралийски и украински санкции още от 2022 г. Вашингтон тогава обозначи ВЕБ и 25 негови дъщерни структури, така че британското обозначение по-скоро закрива изоставане, отколкото да отваря нов фронт. „Център-инвест“ е ростовски кредитор, който сам известява, че Европейската банка за възстановяване и развитие държи 17,82% от капитала му, а германската Корпорация за инвестиции и развитие (DEG) – 14,57%. Двата дяла датират съответно от 2004 и 2005 г. и оцеляха, когато ЕБВР спря новите си инвестиции в Русия през 2014 г. Другите три са малки: „Реалист банк“ е на 74-то място по големина в класацията на „Интерфакс-100“, „Телепорт банк“, бивша „МТИ банк“, е 155-та, а „Ставр“ е чак 174-та.

Всяка от тях получава паралелно замразяване на активи, забрана за доверителни услуги, дисквалификация за директорски позиции, забрана за кореспондентско банкиране, като последната се разпростира и върху кредитни или финансови институции, притежавани или контролирани от обозначеното лице. Основанието, което Форин офис изписва за всички, е едно и също: институцията извлича полза от или подкрепя руското правителство, като извършва дейност в сектор от стратегическо значение за него, а именно руския сектор на финансовите услуги.

„Банката няма активи в чужбина, не извършва операции извън страната, обслужва клиентите си изцяло в рамките на Русия и не използва системата SWIFT, разчитайки само на вътрешна финансова инфраструктура в Русия“, заяви пред „Интерфакс“ представител на „Ozon банк“ още при обозначението от страна на ЕС през юли и добави, че затова новите мерки няма да го засегнат, че рестрикциите се отнасят единствено до самия кредитор, не до други юридически лица и бизнеси в групата „Ozon“, и че той не участва в капитала на други дружества от групата. По буквата на собствения му баланс твърдението стои. Но кореспондентска забрана не работи върху задгранично имущество, каквото няма, а готовността на чуждите партньори да продължат работа с него, включително извън Обединеното кралство, където спазването с британския и европейския режим се преценява от самите участници на пазара.

От обозначените днес „Ozon банк“ е най-едрият: №18 по големина в Русия, с активи в размер на близо 900 млрд. рубли. През март 2025 г. Централната банка на Руската федерация го вписа в регистъра на значимите участници на пазара на платежни услуги. Историята му обяснява и защо OFSI посочи до основното название още „Еком банк“ и „Оней банк“: през май 2021 г. „Ozon“ придоби за 615 млн. рубли „Оней банк“, обслужвал дотогава клиентите на „Ашан“ и „Леруа Мерлен“; след първите санкции през февруари 2022 г. групата учреди „Еком банк“ с универсален лиценз и уставен капитал от 3,6 млрд., а през септември двете структури се сляха. Част от руските издания преброиха „Оней банк“ като жертва №7 на днешния пакет, но известието го вписва като предишно име на същото юридическо лице.

Второто направление на новия пакет санкции е морска. Под санкции попадат газовозът „Арктик Експрес“ (IMO 9333591), построен през 2007 г., с бруто тонаж 102 064 и под руски флаг, и петте петролни танкера „Персеас“, „Торвиан“, „Астерас“, „Висунд“ и „Зентуро“. Основанието за газовоза е, че превозва втечнен природен газ с руски произход към трети страни. Заедно с него е обозначена Frion Ship Management със седалище в Мумбай, за това че е подпомогнала продажбата на кораба в руска собственост и контрол. Отделно 4 дружества – „Металкомплект“, „Ником“, „Промсиз“ и „Технолюкс“ – влизат в списъка заради доставки на тантал и ниобий, метали за военно оборудване, а Александър Жданов е обозначен като собственик на „Силтрон“, дружество в химическия сектор.

„Днешните нови санкции показват непоколебимия ангажимент на Обединеното кралство да подкрепя Украйна и притиска онези, които поддържат агресията на Кремъл“, заяви външният министър Ед Милибанд, за когото това е първият голям пакет санкции срещу Русия, откакто Анди Бърнам състави правителството си на 20 юли. Финансовият министър Джон Хийли допълни, че по-строгите мерки са насочени към прекъсване на средствата, захранващи военната агресия на Владимир Путин. От началото на тази година са обозначени над 500 лица, организации и кораби, а общо по руския режим – над 3400.

Решението засяга банкова система, която вече не разполага с рубли за собствените си нужди. Финансовият директор на „Сбербанк“ Тарас Скворцов посочи в края на юли, че банките разполагат със средства колкото да обслужват клиентите и че цялата надежда е в подкрепата на Централната банка. От януари от системата са изтеглени около 2 трлн. рубли в брой, а регулаторът е налял 2,3 трлн., с което дългът на сектора към него достигна 6 трлн. Министерство на финансите спря аукционите за облигации федерален заем през юли, след като цените им паднаха и доходността скочи, оставяйки на държателите преоценка от 200 млрд. Дефицитът на федералния бюджет достигна 5,73 трлн. за първото полугодие на 2026 г. или 2,5% от БВП, 1,7 пъти повече от същия период на предходната година, при първоначален план за вътрешни заеми от 4,4 трлн. за цялата година; анализатори на „Газпромбанк“ очакват годишният недостиг да излезе между 6,5 и 7,5 трлн.

Оттук идва и логиката на британския избор. Никой от 5-те кредитори не е нужен на Лондон като контрагент и никой не губи чуждо имущество, каквото не притежава; онова, което обозначението отнема, е достъпът им до посредници в трети страни, чиито отдели за съответствие ще предпочетат да не проверяват границите на кореспондентската забрана. За платформените структури това е по-чувствително, отколкото за държавните: те растат върху потребителски плащания, разчети с продавачи и разширяване към страните от ОНД и Азия, тоест точно там, където обозначението действа.

Недостигът на ликвидност затруднява финансирането на руския дефицит

🇷🇺🚫💰 Министерството на финансите на Руската федерация е изправено пред все по-трудна задача: бюджетният дефицит на федералното правителство вече надхвърля годишния план, а банките, които обичайно купуват основната част от новия държавен дълг, разполагат с по-малко свободни средства в рубли. Натискът върху пазара на облигации на федералния заем (ОФЗ) принуди ведомството да спре аукционите през юли, точно когато нуждата от допълнително финансиране расте.

За първите шест месеца на годината федералният бюджет събра 18,622 трлн. рубли приходи и извърши разходи за 24,353 трлн. рубли. Разликата е дефицит от 5,731 трлн. рубли, или 2,5% от БВП. Той е с 2,345 трлн. рубли по-голям от дефицита за същия период на 2025 г. и вече превишава с 51% заложените за цялата година 3,786 трлн. рубли. Министерството обясни голяма част от разминаването с авансовото финансиране на държавни договори, но числата сочат, че възстановяването на баланса през второто полугодие изисква или по-високи приходи, или по-бавни разходи, или повече дълг.

Сравнението с 2025 г. подчертава колко бързо се разширява фискалният натиск. Тогава годишният дефицит достигна 5,7 трлн. рубли, почти 5 пъти над първоначалната цел и най-високото равнище след пандемичната 2020 г. Федералният бюджет за 2026 г. трябваше да намали разликата, но разходите надхвърлиха прихода с 1,7 трлн. рубли още през януари. До края на април натрупаният дефицит нарасна до 5,877 трлн. рубли, през май премина 6 трлн. рубли, а юнският месечен излишък само го намали до 5,731 трлн. рубли.

Русия все още има дълбок вътрешен пазар и нисък държавен дълг спрямо повечето от големите икономики. Според обобщение на The Moscow Times през 2025 г. Министерството на финансите е пласирало 6,7 трлн. рубли ОФЗ брутно, или около 5,5 трлн. след падежите, като освен банките купувачи са били инвестиционни и пенсионни фондове, застрахователи и частни инвеститори. Следователно описаното затруднение от юли не доказва изчерпване на възможностите за заемане. То показва, че при настоящите лихви и очаквания инвеститорите искат цена, която министерството засега не приема.

Първоначалният план предвиждаше Министерство на финансите да привлече около 4,4 трлн. рубли от ОФЗ с държавни облигации. През пролетта този механизъм все още работеше. На 17 юни ведомството пласира ОФЗ за 120 млрд. рубли и вече беше изпълнило почти целия план за второто тримесечие. Само няколко дни по-късно обаче пазарът рязко се обърна. Индексът на държавните облигации RGBI записа най-големия си дневен спад от септември 2022 г., а доходността на дългосрочните книжа достигна около 15,5%.

На 24 юни Министерство на финансите отмени аукцион за първи път от две години, като посочи повишената пазарна волатилност. На 1 юли то успя да продаде едва 10,4 млрд. рубли по номинал, най-слабия резултат от близо година. Следващият аукцион, насрочен за 8 юли, отново беше отменен. На 15 юли предложената емисия с плаващ купон не намери достатъчно заявки на приемливи за министерството цени. Пет дни по-късно ведомството прекрати аукционите за неопределено време „в интерес на стабилизирането на пазарната ситуация“.

Решението временно подкрепи цените на вторичния пазар, но не реши задачата за финансиране. За третото тримесечие ведомството беше планирало продажби на ОФЗ в размер на 1,5 трлн. рубли, като до спирането беше пласирало само 10,4 млрд. рубли. Ако аукционите останат затворени дълго, държавата ще трябва да използва бюджетни наличности, средства от резервите, други форми на вътрешно финансиране или да се върне на пазара при по-висока доходност. Последният вариант увеличава бъдещите разходи за обслужване на дълга, които вече са около 4 трлн. рубли в бюджета за тази година.

Проблемът не е просто цената, която инвеститорите искат. Банковата система, основният купувач на ОФЗ, изпитва сериозен недостиг на ликвидност. Парите в брой извън банките се увеличиха с над 17% на годишна база и преминаха 19 трлн. рубли, след като домакинства и фирми започнаха да държат повече кеш заради прекъсвания на мобилния интернет, опасения за електронните плащания и промени в данъчното поведение. До юни това беше създало ликвиден дефицит от около 2 трлн. рубли.

Данните на Централната банка на Русия сочат, че към 28 юли вземанията на централната банка от кредитни институции по операции за предоставяне на ликвидност са достигнали близо 6,77 трлн. рубли. Нетният дефицит на ликвидност в системата е бил около 2,21 трлн. рубли. Това не означава, че банките са останали без средства за нормалната си дейност, но означава, че имат по-малък буфер за едновременно разширяване на кредитирането и покупка на големи количества нов държавен дълг.

Финансовият директор на Сбербанк Тарас Скворцов описа ограничението директно: банките разполагат със средства преди всичко за кредитиране на клиентите, а ОФЗ се купуват без специална премия, когато има свободна и предвидима ликвидност. „Днес ситуацията е обратната“, каза той, цитиран от Ройтерс, като добави, че „цялата надежда“ е за някаква подкрепа от Централната банка. Изказването е показателно, тъй като Сбербанк е най-голямата руска банка и традиционно държи значителен дял от първичния пазар на държавен дълг.

Централната банка вече предоставя тази подкрепа чрез репо и обезпечени кредити. Механизмът позволява на банките да заложат ОФЗ и други допустими активи срещу рублево финансиране. Така бюджетът може косвено да получава ресурс през баланса на банковата система, без Банката на Русия да купува директно новите облигации. Каналът обаче не е безплатен: той увеличава зависимостта на банките от регулатора и добавя ликвидност в икономика, в която бюджетните разходи вече поддържат силно парично търсене.

На 24 юли Централната банка понижи основната лихва с 0,25% до 14%, но предупреди, че по-стимулираща бюджетна политика налага по-бавно разхлабване на паричните условия. Управителят Елвира Набиулина заяви, че фактическите разходи са много над равнищата от предишни години и че очакваният структурен дефицит е по-висок от заложения. При равни условия това принуждава централната банка да ограничава по-силно растежа на частното кредитиране, за да не допусне бюджетният импулс да се превърне в нова инфлационна вълна.

Тук се сблъскват две държавни цели. Министерство на финансите се нуждае от евтин и постоянен купувач на ОФЗ, докато централната банка се опитва да задържи инфлацията чрез скъпи пари и по-умерен кредит. Ако регулаторът предостави повече ликвидност на банките, те могат да купят повече държавни облигации, но част от ефекта на високата лихва се отслабва. Ако подкрепата остане ограничена, Министерството на финансите трябва да приеме по-висока доходност, да намали други разходи или да използва натрупани наличности.

Военните разходи правят това противоречие по-трудно за управление. В приетия бюджет националната отбрана получава около 13 трлн. рубли, а заедно с вътрешната сигурност свързаните пера достигат близо 16,8 трлн. рубли. Източници на Bloomberg, запознати с бюджетните обсъждания, оценяват, че реалните военни разходи за 2026 г. могат да надхвърлят плана с още 4–5 трлн. рубли. Според тях това би наложило нови вътрешни заеми за 2–3 трлн. рубли, освен ако други разходи не бъдат съкратени или приходите не се окажат значително по-силни.

На 10 юни Държавната дума даде на правителството право да увеличава разходите и държавния дълг над ограниченията в бюджетния закон без обичайната продължителна процедура за поправка. Мярката дава оперативна свобода, но намалява предварителната видимост върху окончателния размер и структура на разходите. Така формалният годишен план вече не е твърда граница за заемите, а отправна точка, която кабинетът може да промени според военните и икономическите нужди.

По-високите цени на петрола могат временно да подобрят постъпленията, но не махат риска от по-слаби приходи извън суровинния сектор. Забавянето на икономиката, влошаването на корпоративните кредитни портфейли и исканията за преструктуриране на заеми ограничават данъка на печалбата и потреблението. В същото време държавата плаща субсидии и компенсации на рафинериите и горивния пазар, включително след щети и производствени прекъсвания, причинени от украински удари с дронове.

Официалните проектировки вече сочат дефицит над първоначалния план. Данни от правителствения портал предполагат разходи от 45,11 трлн. рубли и дефицит около 4,83 трлн. рубли. Частните оценки са по-високи: експерти на Газпромбанк допускат разлика между 6,5 и 7,5 трлн. рубли, ако разходите надхвърлят закона с 3–4 трлн. рубли и приходите отслабнат наесен. Тези прогнози не са равнозначни на окончателен резултат, защото авансовото финансиране може да забави разходите през второто полугодие, а по-скъпият петрол може да увеличи приходите.

Пазарът на ОФЗ ще покаже коя от двете сили надделява. Ако Министерство на финансите поднови аукциони без значителна премия и успее да изпълни плана, сривът от юли ще остане временен епизод. Ако са нужни по-високи приходи или нова вълна от финансиране от централната банка, бюджетният дефицит ще започне по-видимо да се прехвърля към банковите баланси, лихвените разходи и паричната политика. Това не значи непосредствена невъзможност Русия да финансира бюджета си. Означава, че цената на това финансиране расте, а свободата едновременно да се поддържат военните разходи, кредитирането и ниската инфлация намалява.