Украйна доближи обявените 221 съда, но целите в Азовско море привършват

🇺🇦⚓ Украинската ударна кампания по море е само на три плавателни съда от обявената си цел, докато в първоначалната зона на действие вече почти не са останали цели за поразяване. Това отбеляза тази сутрин командващият Силите за безпилотни системи (СБС) Роберт Бровди с позивна „Мадяр“, според когото от началото на операция „МоЛоЧКа“ на 6 юли са поразени 218 плавателни съда – 134 в Азовско море и 84 в Черно море. Само през първите 8 дни на август са добавени още 12.

Собствените данни на командването очертават крива с осезаемо забавяне на темпа. До 28 юли поразените кораби бяха 201 – средно 9 на денонощие от началото на операцията. За 11 дни оттогава насам са добавени още 17, или около 1,5 дневно. Разпределението показва и накъде се е преместило усилието: в Азовско море броят нарасна от 129 на 134 съда, докато в Черно море, където ударите започнаха на 15 юли, увеличението е от 72 на 84. Почти всичко, поразено през първата седмица на август, вече се намира извън плитчините, от които започна операцията.

Бровди описа положението още в отчета за първите три седмици, публикуван на 28 юли. „Птиците обещаха 221 съда. Ще трябва да се напрегнем, защото там просто не останаха, освен поразените, които превърнаха в несамоходни шлепове“, написа той. На 8 август добави, че операцията ще продължи и след достигане на обещаните 221, а мишените в Азовско море определи като „червенокнижни“. Самото име на операцията е съкращение от украинската фраза, че Москва ще падне през Крим.

Азовско море се оказа капан заради собствените си географски и хидрографски особености. Средната му дълбочина е около 8 метра при максимум 14,5, плавателните канали са тесни и предвидими, а единственият изход към Черно море е Керченският пролив, широк между 3,1 и 4 км. Големите танкери не влизат в плитки пристанища заради газенето си, затова товарът се претоварва на малки и средни съдове, които го изнасят през Волго-Донския канал. Именно този фидерен флот – совалките между дълбоката вода и терминалите – се превърна в първата мишена, заедно с влекачите, които изтеглят повредените съдове. Обявеният подход не е потапяне, а извеждане от строя: обездвиженият корпус стои в тесния фарватер и пречи на движението зад себе си. В отчетите влизат танкери, шлепове и спасителни влекачи – т.е. целият обслужващ флот, а не само съдовете, които непосредствено носят товара.

Отдръпването на корабоплаването личи и извън украинските отчети. Според радарни снимки, цитирани от изданието „АрмияInform“ на Министерство на отбраната на Украйна, броят на корабите в Азовско море е спаднал от 132 на 6 юли до 43 на 12 юли – с около 2/3 само за 6 дни. Част от спада се дължи на изтегляне към пристанищата, а не на потопен тонаж, но ефектът върху превоза е един и същ.

Ефектът дойде за четири дни. Вечерта на 10 юли руската гранична служба уведоми корабните компании, че заявления за преминаване през Керченския пролив повече няма да се приемат, а движението през Донско-Азовския канал спря. Ройтерс съобщи това, позовавайки се на три източника в зърнената търговия. Срок за отмяна на ограниченията не беше обявен. Към 8 август затварянето продължава вече 30-о денонощие.

По маршрута минава около четвърт от руския износ на зърно и слънчогледово масло. Аналитичен център „СовЕкон“ прогнозира на 20 юли, че през месеца Русия ще изнесе 1,5 млн тона пшеница, наполовина под средната стойност за юли от последните 5 години и най-нисък обем за месеца от 2017 г. насам. Договорите за пшеница за септември в Чикаго поскъпнаха с над 10 на сто за седмица и достигнаха двегодишен връх, а парижката котировка се изкачи до най-високото си равнище от 17 месеца. Елеваторите по Дон са пълни, а вече сключени договори за износ започнаха да пропадат, защото товарът няма как да излезе.

Същият логистичен коридор захранва и Крим. Полуостровът получава гориво през Кримския мост и по море, а и двата маршрута са под удар от началото на лятото. Недостигът беше признат официално още в края на май от Сергей Аксьонов, поставения от Москва ръководител на полуострова: продажбата на А-95 беше ограничена до 20 литра на човек дневно, а от 2 юни най-големите вериги бензиностанции спряха да продават и талони. Керченската фериботна връзка е изгубила 75 на сто от капацитета си след удари по всичките си пет ферибота, по данни на Бровди от 19 юли. Преди това по нея са преминавали между 180 и 250 машини дневно, около 80 на сто от тях по военна линия.

Според Бровди от 18 юли защитата на търговското корабоплаване вече отклонява ресурс от сухопътните сили. Към крайбрежието са изтеглени до 200 разчета на центъра за безпилотни системи „Рубикон“, като в защитата са включени 51-ва дивизия на ПВО и зенитен полк на Черноморския флот. Те посрещат апаратите с дронове-прехващачи, преносими зенитни комплекси и картечници. НАТО отчита, че руски военни кораби вече съпровождат търговски танкери, а на бойни кораби от Балтийския и Тихоокеанския флот са монтирани средства за електронна война. Запис от 8 август показа зенитен ракетно-артилерийски комплекс „Панцир-С1“ да изстрелва три управляеми ракети по един дрон. Въпреки това корабът беше успешно поразен.

Оръжието, срещу което се изгражда тази отбрана, е описано подробно. Журналисти на Reuters, посетили разчет на 414-а бригада към края на юли, описват апарати FP-1 и FP-2, които достигат района автоматично, след което пилотът поема управлението за самия удар. Работният им обхват надхвърля 100 км отвъд фронта и стартовите площадки не се използват повторно, а екипите се местят на всеки няколко часа. Точно срещу апарат от този клас на 8 август са изстреляни три управляеми зенитни ракети.

Изборът, с който се сблъсква руската страна, е описан от говорителя на Военноморските сили на Украйна Дмитро Плетенчук: или бойни кораби да съпровождат конвоите и да поемат ударите вместо тях, или всички търговски съдове да бъдат въоръжени, с което отпада и последното основание да бъдат разглеждани като граждански. Самото наличие на толкова много цели по вода е резултат от предходните украински удари по сушата. Ударите по жп и шосейната логистика към Крим изтласкаха товарите към морето, а анализаторът Сидхарт Каушал описа системните удари по цели в Азовско море като логично продължение на тези срещу Крим.