🇺🇸🌊 Първото лице, което екипажът на мисията „Артемис II“ ще види при завръщането си на Земята, е на моряк от Военноморските сили на САЩ.
Лейтенант-командир Джеси Уанг, старши главен медицински специалист Лади Олдридж, главен медицински специалист Влад Линк и медицински специалист първи клас Стив Капала формират водолазния медицински екип, който ще отвори капсулата „Орион“ при завръщането ѝ на Земята, ще направи предварителна оценка за състоянието на екипажа и ще съдейства за тяхното безопасно и ефективно извеждане от капсулата.
Те трябва да окажат индивидуална помощ на Кристина Кук, Джеръми Хенсън, Рийд Уайзман и Виктор Глоувър. Подготовката за тази мисия е дългогодишен процес за четиримата членове на медицинския екип в ролята им на първи медицински лица за контакт в капсулата.
Често работещи в експедиционни военни части, медицинските кадри от водолазния състав към ВМС на САЩ са сертифицирани водолази и минават през специализирано обучение. Това ги прави експерти по декомпресионни заболявания и други специфични медицински състояния под морското равнище. Тяхната мисия е да се грижат и да гарантират безопасността на военнослужещите с водолазна квалификация при провеждането на операции.
🌏🚀🌓 Астронавтите от „Артемида II“ подобриха рекорда на „Аполо 13“ за най-далечно разстояние от Земята в 13:57 часа източно време в понеделник. Те се прегърнаха в тясната капсула, пренаписвайки историята като първите четирима души, пътували по-далеч от Земята от всеки друг преди тях.
Преди да достигнат рекордната точка, четиримата приглушиха светлините в капсулата и заеха своите позиции до илюминаторите в подготовка за историческия момент, прелитайки около Луната без кацане, правейки завой към планетата Земя.
„Умът ми не го побира – нещата, които в момента се виждат от Луната с просто око, са невероятни“, съобщи по радиото канадският астронавт Джереми Хенсън преди прелитането. „Просто е немислимо.“
Той предизвика „това и следващото поколение да се уверят, че този рекорд няма да се задържи дълго“.
Астронавтите Рийд Уайзман, Виктор Глоувър и Кристина Кох от американската космическа агенция НАСА, и Хенсън от Канадската космическа агенция, ще станат хората, пътували най-далеч от дома, достигайки 8000 км отвъд Луната. Това надвишава рекорда, поставен от злополучната мисия „Аполо 13“ през 1970 г.
Екипажът получи инструкции да наблюдава единствения естествен спътник на Земята, да прави анотации и аудиозаписи и да съставя доклади за ситуацията: „как е позициониран екипажът, пропуснати цели, неочаквани гледки, описания на лунни обекти, както и техните емоции и реакции по време на полета“.
Астронавтите от аварийното прелитане през 1970 г. – командирът Джим Ловел, Фред Хейз и Джак Суигърт – достигнаха максимум 400 171 км от Земята, преди да се обърнат. Екипажът на „Артемида“ трябва да надвиши постижението на „Аполо 13“ с около 6437 км.
В шестия ден от лунната мисия, която вдъхна нов живот на програмата на НАСА за изследване на космоса, близо 6-часовото прелитане на капсулата „Орион“ в понеделник обещава гледки към обратната страна на Луната. Тези райони бяха твърде тъмни или трудни за наблюдение от астронавтите в програмата „Аполо“ преди повече от половин век.
Очакваше ги и пълно слънчево затъмнение, при което Луната блокира Слънцето, разкривайки част от неговата блестяща корона. „Ще хвърлим поглед към Луната, ще я картографираме, след това ще продължим да се завръщаме там с пълна сила“, заяви директорът на полета Джъд Фрилинг.
Кох наскоро сподели, че тя и колегите ѝ от „Артемида II“ не живеят за суперлативите, но са важен крайъгълен камък, „който хората могат да разберат и осмислят“, свързвайки миналото с настоящето – и дори с бъдещето, когато ще бъдат поставяни нови рекорди.
„Орион“ трябваше да бъде без връзка с контролния център в продължение на 40 минути, докато се намира зад Луната. НАСА разчита на мрежата си за дълбокия космос (Deep Space Network) за комуникация, но гигантските антени в Калифорния, Испания и Австралия нямат пряка видимост по време на този етап.
Тези прекъсвания на комуникацията винаги са били напрегнати моменти по време на мисиите „Аполо“, макар че, както посочва Фрилинг, „физиката поема контрола – и тя със сигурност ще ни върне към видимата страна на Луната“.
По време на прелитането астронавтите планираха да се редуват в заснемането на лунните пейзажи. Според Келси Йънг, лунен геолог на НАСА за „Артемида II“, те ще могат да различат „конкретни части от обратната страна, които никога не са били виждани“ от човешки очи.
През уикенда тя сподели: „Наистина очаквам с нетърпение в понеделник те да приближат Луната малко повече до дома.“
Джаред Айзъкман, администратор на НАСА, заяви пред CBS News в неделя, че астронавтите „категорично имат отговорности за наблюдение“.
„Те разполагат със серия от различни камери – ще събират данни от тях“, каза той и добави, че това помага на бъдещите лунни мисии, включително тези за кацане на повърхността. „Те тренираха три години и половина за тази мисия, работейки с нашите учени над информацията, която биха искали да съберат най-вече за обратната страна на Луната.“
След като капсулата заобиколи Луната, ще са необходими четири дни за завръщане на Земята. НАСА планира приводняване в Тихия океан близо до Сан Диего на 10 април, девет дни след изстрелването от Флорида.
Йънг добави, че екипажът ще проучи потенциални зони за кацане за бъдещи мисии, сред които мистериозната формация Райнер Гама, светло лунно петно, свързано с локална магнитна аномалия, и ще заснеме Меркурий, Венера, Марс и Сатурн при изгрев и залез.
Освен това те ще се опитат да пресъздадат снимката „Изгревът на Земята“, направена от лунна орбита от астронавта Уилям Андерс на 24 декември 1968 г. по време на „Аполо 8“ – кадър, който според мнозина е вдъхновил екологичното движение. Надеждата е новата снимка да има същия обединяващ ефект.
В неделя репортер на CBS News попита пилота на мисията Глоувър дали иска да сподели мисли за Великден.
Глоувър отговори: „В цялата тази празнота – това огромно нищо, което наричаме вселена – имаме този оазис, това красиво място, където можем да съществуваме заедно. Независимо дали вярвате в Бог или не, това е възможност за нас да си спомним къде сме, кои сме, че сме едно и също нещо и че трябва да преминем през това заедно.“
🇺🇸🇨🇦🚀🌕 На 1 април в 18:35 ч. източно американско време ракетата Space Launch System (SLS) на НАСА се издигна от стартова площадка 39B на космическия център „Кенеди" в щата Флорида, изпращайки четирима души към Луната – нещо, което не се е случвало от мисията „Аполо 17" през далечната 1972 г. На борда на капсулата „Орион" са командирът на мисията Рийд Уайзман, пилотът Виктор Глоувър и специалисти по мисията Кристина Кох от НАСА и Джеръми Хансен от Канадската космическа агенция.
Ракетата SLS, висока 98 метра и тежаща 2,6 милиона килограма при старта, генерира тяга от около 39 меганютона чрез 4 основни двигателя RS-25 – наследство от ерата на совалките – и два твърдогоривни ускорителя, всеки висок 54 метра. 8-минутното изкачване до орбита протече без аномалии, а полетните контрольори в Хюстън потвърдиха успешното разгръщане на 4-те слънчеви панела на „Орион", които ще осигуряват непрекъснато електрозахранване по време на 10-дневния полет.
Към момента „Орион" е в ниска земна орбита. На около 25 часа и половина след старта главният двигател на капсулата ще извърши впръскване в транслунна траектория (TLI), което ще я насочи към Луната по т.нар. траектория на свободно връщане – маршрут, който гарантира естествено завръщане към Земята дори при отказ на двигателя. Три часа и 24 минути след изстрелването „Орион" се отдели от горния етаж ICPS и екипажът изпълни 75-минутна демонстрация на маневри в близост – доближаване до 10 метра от отделения етаж, тест, предназначен да провери способността на капсулата да действа около друг обект в открития космос, какъвто ще бъде лунният посадъчен модул при бъдещи мисии. След разделянето ICPS изведе и 4 малки спътника от Аржентина, Германия, Саудитска Арабия и Южна Корея за наблюдение на космическото време, преди да се насочи към контролирано навлизане в атмосферата над Атлантика.
На шестия ден „Орион" ще достигне най-отдалечената точка от полета на около 7400 км отвъд обратната страна на Луната и на около 405 500 км от Земята. Ако всичко мине по план, екипажът ще подобри рекорда за най-голямо разстояние от дома, постигнато от хора – 400 171 км, поставен от злополучната мисия „Аполо 13" през април 1970 г. За първи път от над половин век човешки очи ще видят обратната страна на Луната.
Четиримата астронавти ще обитават тясно пространство от около 9,3 кубични метра – горе-долу колкото два минивана – където ще спят в спални чували, прикрепени към стените, по осем часа на ден, ще се хранят с рехидратирана и подгрявана храна, подбрана по индивидуално меню, съобразено с хранителните нужди на всеки. Всеки ден е предвидена 30-минутна тренировка на специален маховичен тренажор за аеробни упражнения, за да се противодейства на мускулната и костна загуба при микрогравитация. Хигиената ще се поддържа с течен сапун, вода и безотмивен шампоан – душ няма. Тоалетната на „Орион" е „Universal Waste Management System“ – 3D-принтирана от титан и първата по рода си, проектирана специално за дълбокия космос. Разработвана е над десетилетие, тествана на МКС от 2020 г. и е класифицирана като „критична за мисията" система, тъй като повредата ѝ може да наложи преждевременно завръщане.
Ключова задача от полета са снимките от височина 4000–6000 мили на зони от южния полюс на Луната, където са предвидени бъдещото кацане на хора и евентуалната лунна база. НАСА ще следи непрекъснато за здравето на екипажа, въздействието на повишената радиация отвъд защитния пояс на Ван Алън и ефектите от продължителната микрогравитация.
Екипажът е забележителен не само с мисията си, но и с биографиите си. Рийд Уайзман, 49-годишен бивш тестов пилот от ВМС на САЩ и бивш главен астронавт на НАСА, е прекарал 165 дни на МКС и е самотен баща на две дъщери – съпругата му почина през 2020 г. Виктор Глоувър, капитан от ВМС, е първият тъмнокож астронавт, живял на МКС за дълга мисия, с 24 бойни мисии и четири излизания в открития космос зад гърба си. С тази мисия той става първият цветнокож човек, летял отвъд ниската земна орбита. Кристина Кох, инженер-електрик с два бакалавърски и магистърска степен от Университета на Северна Каролина, държи рекорда за най-дълъг непрекъснат престой в космоса от жена (328 дни) и участва в първата изцяло женска космическа разходка през 2019 г. Тя е първата жена, напускаща ниската земна орбита. Джеръми Хансен, полковник от Канадските въоръжени сили и бивш пилот на изтребители CF-18, е първият неамериканец, отправил се към Луната. Хансен получи пилотски лиценз за планер на 16 години и свидетелство за частен пилот на 17, а през 2017 г. стана първият канадец, ръководил клас астронавти на НАСА.
Преди излитането екипажът спази традициите на американската пилотирана програма: закуска със стек и яйца (ритуал, датиращ от полета на Алън Шепард през 1961 г.) и партия покер, в която командирът трябва да загуби, за да „изразходи лошия късмет" преди старта. Уайзман загуби в 14 часа, след което четиримата подписаха стената на „бялата стая" – последното помещение преди влизането в капсулата.
Около 400 000 души се събраха по плажове и пътища на Космическия бряг на Флорида, за да наблюдават старта. Тържествеността на момента не скриваше реалността на програмата „Артемида", която изостава с около 8 години от първоначалния график и е надхвърлила бюджета си значително: по данни на генералния инспектор на НАСА, общите разходи от 2012 г. насам възлизат на 93 млрд долара. Само разработката на SLS е струвала близо 24 млрд, а цената на всяко изстрелване се оценява на около 4 млрд долара. Бюджетното предложение на администрацията на Тръмп за 2026 г. описа SLS като „прекомерно скъпа" система, която е надхвърлила първоначалния си бюджет със 140%.
Въпреки критиките, НАСА залага на успеха на „Артемида II" като предпоставка за следващи стъпки. Новият ръководител на агенцията Джаред Айзъкман обяви миналия месец план за лунна база на стойност 20 млрд долара до края на десетилетието. Следващата пилотирана мисия „Артемида IV" е насрочена за 2028 г. и предвижда кацане на хора на лунната повърхност за първи път от 1972 г.
Приводняването на „Орион" в Тихия океан край бреговете на Сан Диего се очаква на 10 април, което трябва да отбележи успешният край на пътешествие от общо 1,1 милиона мили.
