„Артемида II" излетя към Луната — хора напускат ниската земна орбита за първи път от 54 години

🇺🇸🇨🇦🚀🌕 На 1 април в 18:35 ч. източно американско време ракетата Space Launch System (SLS) на НАСА се издигна от стартова площадка 39B на космическия център „Кенеди" в щата Флорида, изпращайки четирима души към Луната – нещо, което не се е случвало от мисията „Аполо 17" през далечната 1972 г. На борда на капсулата „Орион" са командирът на мисията Рийд Уайзман, пилотът Виктор Глоувър и специалисти по мисията Кристина Кох от НАСА и Джеръми Хансен от Канадската космическа агенция.

Ракетата SLS, висока 98 метра и тежаща 2,6 милиона килограма при старта, генерира тяга от около 39 меганютона чрез 4 основни двигателя RS-25 – наследство от ерата на совалките – и два твърдогоривни ускорителя, всеки висок 54 метра. 8-минутното изкачване до орбита протече без аномалии, а полетните контрольори в Хюстън потвърдиха успешното разгръщане на 4-те слънчеви панела на „Орион", които ще осигуряват непрекъснато електрозахранване по време на 10-дневния полет.

Към момента „Орион" е в ниска земна орбита. На около 25 часа и половина след старта главният двигател на капсулата ще извърши впръскване в транслунна траектория (TLI), което ще я насочи към Луната по т.нар. траектория на свободно връщане – маршрут, който гарантира естествено завръщане към Земята дори при отказ на двигателя. Три часа и 24 минути след изстрелването „Орион" се отдели от горния етаж ICPS и екипажът изпълни 75-минутна демонстрация на маневри в близост – доближаване до 10 метра от отделения етаж, тест, предназначен да провери способността на капсулата да действа около друг обект в открития космос, какъвто ще бъде лунният посадъчен модул при бъдещи мисии. След разделянето ICPS изведе и 4 малки спътника от Аржентина, Германия, Саудитска Арабия и Южна Корея за наблюдение на космическото време, преди да се насочи към контролирано навлизане в атмосферата над Атлантика.

На шестия ден „Орион" ще достигне най-отдалечената точка от полета на около 7400 км отвъд обратната страна на Луната и на около 405 500 км от Земята. Ако всичко мине по план, екипажът ще подобри рекорда за най-голямо разстояние от дома, постигнато от хора – 400 171 км, поставен от злополучната мисия „Аполо 13" през април 1970 г. За първи път от над половин век човешки очи ще видят обратната страна на Луната.

Четиримата астронавти ще обитават тясно пространство от около 9,3 кубични метра – горе-долу колкото два минивана – където ще спят в спални чували, прикрепени към стените, по осем часа на ден, ще се хранят с рехидратирана и подгрявана храна, подбрана по индивидуално меню, съобразено с хранителните нужди на всеки. Всеки ден е предвидена 30-минутна тренировка на специален маховичен тренажор за аеробни упражнения, за да се противодейства на мускулната и костна загуба при микрогравитация. Хигиената ще се поддържа с течен сапун, вода и безотмивен шампоан – душ няма. Тоалетната на „Орион" е „Universal Waste Management System“ – 3D-принтирана от титан и първата по рода си, проектирана специално за дълбокия космос. Разработвана е над десетилетие, тествана на МКС от 2020 г. и е класифицирана като „критична за мисията" система, тъй като повредата ѝ може да наложи преждевременно завръщане.

Ключова задача от полета са снимките от височина 4000–6000 мили на зони от южния полюс на Луната, където са предвидени бъдещото кацане на хора и евентуалната лунна база. НАСА ще следи непрекъснато за здравето на екипажа, въздействието на повишената радиация отвъд защитния пояс на Ван Алън и ефектите от продължителната микрогравитация.

Екипажът е забележителен не само с мисията си, но и с биографиите си. Рийд Уайзман, 49-годишен бивш тестов пилот от ВМС на САЩ и бивш главен астронавт на НАСА, е прекарал 165 дни на МКС и е самотен баща на две дъщери – съпругата му почина през 2020 г. Виктор Глоувър, капитан от ВМС, е първият тъмнокож астронавт, живял на МКС за дълга мисия, с 24 бойни мисии и четири излизания в открития космос зад гърба си. С тази мисия той става първият цветнокож човек, летял отвъд ниската земна орбита. Кристина Кох, инженер-електрик с два бакалавърски и магистърска степен от Университета на Северна Каролина, държи рекорда за най-дълъг непрекъснат престой в космоса от жена (328 дни) и участва в първата изцяло женска космическа разходка през 2019 г. Тя е първата жена, напускаща ниската земна орбита. Джеръми Хансен, полковник от Канадските въоръжени сили и бивш пилот на изтребители CF-18, е първият неамериканец, отправил се към Луната. Хансен получи пилотски лиценз за планер на 16 години и свидетелство за частен пилот на 17, а през 2017 г. стана първият канадец, ръководил клас астронавти на НАСА.

Преди излитането екипажът спази традициите на американската пилотирана програма: закуска със стек и яйца (ритуал, датиращ от полета на Алън Шепард през 1961 г.) и партия покер, в която командирът трябва да загуби, за да „изразходи лошия късмет" преди старта. Уайзман загуби в 14 часа, след което четиримата подписаха стената на „бялата стая" – последното помещение преди влизането в капсулата.

Около 400 000 души се събраха по плажове и пътища на Космическия бряг на Флорида, за да наблюдават старта. Тържествеността на момента не скриваше реалността на програмата „Артемида", която изостава с около 8 години от първоначалния график и е надхвърлила бюджета си значително: по данни на генералния инспектор на НАСА, общите разходи от 2012 г. насам възлизат на 93 млрд долара. Само разработката на SLS е струвала близо 24 млрд, а цената на всяко изстрелване се оценява на около 4 млрд долара. Бюджетното предложение на администрацията на Тръмп за 2026 г. описа SLS като „прекомерно скъпа" система, която е надхвърлила първоначалния си бюджет със 140%.

Въпреки критиките, НАСА залага на успеха на „Артемида II" като предпоставка за следващи стъпки. Новият ръководител на агенцията Джаред Айзъкман обяви миналия месец план за лунна база на стойност 20 млрд долара до края на десетилетието. Следващата пилотирана мисия „Артемида IV" е насрочена за 2028 г. и предвижда кацане на хора на лунната повърхност за първи път от 1972 г.

Приводняването на „Орион" в Тихия океан край бреговете на Сан Диего се очаква на 10 април, което трябва да отбележи успешният край на пътешествие от общо 1,1 милиона мили.