🇺🇸🛰️ НАСА обяви поредица от мащабни инициативи, които преначертават космическата програма на САЩ през следващото десетилетие. Администраторът Джаред Айзъкман представи план за постоянна база на повърхността на Луната на стойност 20 милиарда долара, която се очаква да бъде построена за 7 години. Планът предвижда още спиране на орбиталната станция Lunar Gateway и изстрелване на първия междупланетарен кораб с ядрено задвижване към Марс до края на 2028 г.
Програмата „Артемида“ преминава към модулен подход с нарастваща честота на мисии. Artemis II, първият пилотиран полет около Луната от над половин век, е насрочен за 1 април 2026 г. с екипаж от астронавтите на НАСА Рийд Уайзман, Виктор Гловър и Кристина Кох и канадеца Джеръми Хансен. 10-дневната мисия ще бъде полет в свободна траектория около Луната без кацане. Artemis III, очаквана в средата на 2027 г., вече няма да включва кацане, а вместо това ще тества технологии за среща и скачване с комерсиалните лунни модули на SpaceX и Blue Origin в ниска околоземна орбита. Първото кацане на астронавти на Луната от 1972 г. насам се очаква в рамките на Artemis IV, планирана за началото на 2028 г. Оттам нататък НАСА цели поне едно кацане на всеки шест месеца.
Базата ще бъде построена в три фази близо до лунния южен полюс. Първата (2026–2028) се фокусира върху надеждността на достъпа до Луната – повече мисии с товари чрез програмата CLPS и тестове на технологии за енергия, мобилност и комуникации. Втората фаза предвижда полуобитаеми съоръжения с участието на международни партньори. Третата ще включва доставка на пълноценни хабитати и превозни средства за постоянно човешко присъствие.
Решението за Gateway е може би най-осезаемата промяна в архитектурата на програмата. „Не би трябвало да е голяма изненада, че планираме да спрем Gateway в сегашния му вид и да фокусираме усилията си към инфраструктура за устойчиви операции на повърхността“, обясни Айзъкман. Хардуерът и специалистите по орбиталната станция ще бъдат пренасочени към лунната база и към други програми. Айзъкман не изключи подновяване на проекта в бъдеще, но приоритетът е ясен – повърхността, а не орбитата.
Най-значимият от технологична гледна точна елемент от обявените инициативи е апаратът Space Reactor-1 Freedom – първият междупланетарен космически кораб с ядрено-електрическа двигателна система, който ще използва реактор с мощност над 20 kW, захранван с нискообогатен уран (HALEU) и защитен с обвивка от бор-карбид, за да генерира електричество за ксенонови йонни двигатели. По-малко от 48 часа след самото изстрелване реакторът ще бъде активиран, а апаратът ще достигне Марс близо година по-късно.
На борда ще има три хеликоптера от класа Ingenuity – наследници на дрона, летял над Марс от 2021 до 2024 г. Те ще бъдат оборудвани с георадар за картографиране на залежи от вода под повърхността. Вместо да се разчита на системата sky crane, хеликоптерите ще бъдат пуснати при влизането в атмосферата и ще кацнат самостоятелно, за да проучат потенциални места за бъдещи пилотирани мисии.
Успоредно с лунната и марсианската програма НАСА работи за плавен преход в ниска околоземна орбита след извеждането от експлоатация на Международната космическа станция около 2030 г. На 24 март 2026 г. тя публикува покана за предложения към частни компании за бъдещи орбитални хабитати. Кандидатите за заместник на МКС включват Vast (чиято станция Haven-1 е насрочена за изстрелване още през май), както и Axiom Space, Blue Origin и някои по-малки конкуренти. Космическата агенция планира да избере победител за втора фаза на договорите на общ стойност до 1,5 милиарда долара в средата на 2026 г.
Представената стратегия е опит на НАСА да съчетае амбиция с прагматизъм след десетилетия на бюджетен натиск и забавяния. Дали ще успее да удържи и трите направления едновременно – лунна база, марсиански ядрен апарат и комерсиален преход на орбитата – ще зависи както от финансирането на Конгреса, така и от способността на частните партньори да изпълнят обещанията си в срок.
Няма коментари:
Публикуване на коментар