Астронавтите от „Артемида II“ подобриха рекорда на „Аполо 13“ за най-далечно разстояние от Земята

🌏🚀🌓 Астронавтите от „Артемида II“ подобриха рекорда на „Аполо 13“ за най-далечно разстояние от Земята в 13:57 часа източно време в понеделник. Те се прегърнаха в тясната капсула, пренаписвайки историята като първите четирима души, пътували по-далеч от Земята от всеки друг преди тях.

Преди да достигнат рекордната точка, четиримата приглушиха светлините в капсулата и заеха своите позиции до илюминаторите в подготовка за историческия момент, прелитайки около Луната без кацане, правейки завой към планетата Земя.

„Умът ми не го побира – нещата, които в момента се виждат от Луната с просто око, са невероятни“, съобщи по радиото канадският астронавт Джереми Хенсън преди прелитането. „Просто е немислимо.“

Той предизвика „това и следващото поколение да се уверят, че този рекорд няма да се задържи дълго“.

Астронавтите Рийд Уайзман, Виктор Глоувър и Кристина Кох от американската космическа агенция НАСА, и Хенсън от Канадската космическа агенция, ще станат хората, пътували най-далеч от дома, достигайки 8000 км отвъд Луната. Това надвишава рекорда, поставен от злополучната мисия „Аполо 13“ през 1970 г.

Екипажът получи инструкции да наблюдава единствения естествен спътник на Земята, да прави анотации и аудиозаписи и да съставя доклади за ситуацията: „как е позициониран екипажът, пропуснати цели, неочаквани гледки, описания на лунни обекти, както и техните емоции и реакции по време на полета“.

Астронавтите от аварийното прелитане през 1970 г. – командирът Джим Ловел, Фред Хейз и Джак Суигърт – достигнаха максимум 400 171 км от Земята, преди да се обърнат. Екипажът на „Артемида“ трябва да надвиши постижението на „Аполо 13“ с около 6437 км.

В шестия ден от лунната мисия, която вдъхна нов живот на програмата на НАСА за изследване на космоса, близо 6-часовото прелитане на капсулата „Орион“ в понеделник обещава гледки към обратната страна на Луната. Тези райони бяха твърде тъмни или трудни за наблюдение от астронавтите в програмата „Аполо“ преди повече от половин век.

Очакваше ги и пълно слънчево затъмнение, при което Луната блокира Слънцето, разкривайки част от неговата блестяща корона. „Ще хвърлим поглед към Луната, ще я картографираме, след това ще продължим да се завръщаме там с пълна сила“, заяви директорът на полета Джъд Фрилинг.

Кох наскоро сподели, че тя и колегите ѝ от „Артемида II“ не живеят за суперлативите, но са важен крайъгълен камък, „който хората могат да разберат и осмислят“, свързвайки миналото с настоящето – и дори с бъдещето, когато ще бъдат поставяни нови рекорди.

„Орион“ трябваше да бъде без връзка с контролния център в продължение на 40 минути, докато се намира зад Луната. НАСА разчита на мрежата си за дълбокия космос (Deep Space Network) за комуникация, но гигантските антени в Калифорния, Испания и Австралия нямат пряка видимост по време на този етап.

Тези прекъсвания на комуникацията винаги са били напрегнати моменти по време на мисиите „Аполо“, макар че, както посочва Фрилинг, „физиката поема контрола – и тя със сигурност ще ни върне към видимата страна на Луната“.

По време на прелитането астронавтите планираха да се редуват в заснемането на лунните пейзажи. Според Келси Йънг, лунен геолог на НАСА за „Артемида II“, те ще могат да различат „конкретни части от обратната страна, които никога не са били виждани“ от човешки очи.

През уикенда тя сподели: „Наистина очаквам с нетърпение в понеделник те да приближат Луната малко повече до дома.“

Джаред Айзъкман, администратор на НАСА, заяви пред CBS News в неделя, че астронавтите „категорично имат отговорности за наблюдение“.

„Те разполагат със серия от различни камери – ще събират данни от тях“, каза той и добави, че това помага на бъдещите лунни мисии, включително тези за кацане на повърхността. „Те тренираха три години и половина за тази мисия, работейки с нашите учени над информацията, която биха искали да съберат най-вече за обратната страна на Луната.“

След като капсулата заобиколи Луната, ще са необходими четири дни за завръщане на Земята. НАСА планира приводняване в Тихия океан близо до Сан Диего на 10 април, девет дни след изстрелването от Флорида.

Йънг добави, че екипажът ще проучи потенциални зони за кацане за бъдещи мисии, сред които мистериозната формация Райнер Гама, светло лунно петно, свързано с локална магнитна аномалия, и ще заснеме Меркурий, Венера, Марс и Сатурн при изгрев и залез.

Освен това те ще се опитат да пресъздадат снимката „Изгревът на Земята“, направена от лунна орбита от астронавта Уилям Андерс на 24 декември 1968 г. по време на „Аполо 8“ – кадър, който според мнозина е вдъхновил екологичното движение. Надеждата е новата снимка да има същия обединяващ ефект.

В неделя репортер на CBS News попита пилота на мисията Глоувър дали иска да сподели мисли за Великден.

Глоувър отговори: „В цялата тази празнота – това огромно нищо, което наричаме вселена – имаме този оазис, това красиво място, където можем да съществуваме заедно. Независимо дали вярвате в Бог или не, това е възможност за нас да си спомним къде сме, кои сме, че сме едно и също нещо и че трябва да преминем през това заедно.“