🇷🇺💥🇺🇦 Руски самолети стовариха 6 управляеми авиобомби върху оживена централна улица в Суми снощи, разрушавайки жилищен блок в сърцето на града и отнемайки живота на най-малко 4-ма цивилни, сред тях 5-годишно момиче и неговата майка, и ранявайки 27 други.
Ударът, нанесен от руската авиация по многоетажни блокове и търговски обекти в част от деня, когато улиците са пълни с хора, е поредна крачка в кампания, която от началото на годината методично превръща украинския областен център, разположен най-близко до руската граница, в постоянна мишена за оръжие, срещу което Киев все още няма надежден отговор.
Трима от жертвите са възрастни, а четвъртата е дете, съобщи областният управител Олег Григоров. Усилията на медиците не са успели да върнат към живота 5-годишното момиче, което е издъхнало на място със своята майка на 34 години. Сред убитите е 61-годишен мъж. От ранените 7 са деца, а сред най-тежко пострадалите е момиче на 16 години. Мнозина са настанени в болница в критично състояние, уточни Серхий Кривошеенко, ръководител на градската военна администрация.
„Неописуема болка“, написа Григоров в социалните мрежи. „Искрени съболезнования на близките и роднините на загиналите. Сила на всички, които преживяват тази трагедия днес.“ Управителят описа нападението като „масиран удар“, подчерта, че на мястото е имало много хора, включително деца, и благодари на спасителите – според него бързата им намеса в първите минути е спасила много животи. Издирването на затрупани под руините продължаваше и часове по-късно.
Президентът Володимир Зеленски поднесе съболезнования на близките на загиналите и настоя съюзниците да затегнат санкциите и да засилят натиска върху Кремъл. „Руснаците използваха управляеми авиобомби директно срещу обикновени хора в центъра на града“, заяви той, допускайки, че под руините на сградата все още може да има оцелели. „Необходимо е партньорите ни да окажат натиск върху Русия, за да спре този терор.“ През нощта в града отекна нова серия от експлозии, подробности за които все още не са известни. Атаката срещу Суми беше част от тежка вълна от руски удари в този ден, поразили цивилни в няколко области на страната.
Оръжието, което властите назоваха, е онова, което прави Суми особено уязвим. Планиращата бомба, известна с руското съкращение КАБ, не е ново изделие, а стара съветска фугасна бомба, преобразена с прост, но ефикасен комплект – сгъваеми криле и модул за спътниково насочване, който превръща свободното падане в направляван полет от десетки километри. Семейството обхваща калибри от 500 кг до 1500 кг и по-тежки чудовища, способни да сринат цяла сграда с едно точно попадение. За разлика от крилатата или балистичната ракета класическата планираща бомба няма собствен двигател и струва нищожна част от цената им.
Оценки, цитирани от украински и западни експерти, поставят насочващ комплект УМПК на около 24 000 долара (два милиона рубли), а корпусът е евтин съветски складов боеприпас – докато крилатите ракети „Калибър'ШЯ струват към 2 млн. долара, а балистична „Искандер-М“ – 2,5-3 млн долара; разликата е близо 100 пъти; руската авиация хвърля авиобомби от самолети, които остават дълбоко зад фронтовата линия, над руска или окупирана територия – отвъд обсега на украинската ешелонирана ПВО. Прехватът е почти невъзможен: масивното метално тяло и високата скорост на спускане правят бомбата практически неуязвима. Така се появи оръжие, което няма прецизността на ракетата, но няма и цената ѝ – инструмент не за хирургичен удар, а за систематичен натиск по площ, при който точността отстъпва пред обема. Именно този профил, евтин и масов, недостижим за отбраната, го превръща в идеалното средство срещу град на ~20 км от границата.
Ударът от 3 юли не е изолиран инцидент, а връх на крива, изкачваща се от месеци. От средата на февруари Суми стои начело на новата руска настъпателна вълна: тогава части от 810-а бригада морска пехота първи прекрачиха границата и влязоха в село Басивка, а през следващите седмици Кремъл обяви превземането на Потапивка (22 март) и Комаривка. По оценката на Института за изследване на войната (ISW) крайната цел не е пробив навътре в Украйна, а изграждане на „буферна зона“ по самата граница – тесен пояс, в който руската армия пълзи бавно и плаща тежки загуби за незначителни придобивки. Битките на места придобиха почти сюрреалистичен характер: в средата на април украинската армия съобщи, че е осуетила руски опит за проникване в тила ѝ през газопроводни тръби край границата, при който загинали 29 руски войници.
В този пояс Суми е едновременно фронтови тил и удобна цел – областта понася ежедневни удари с артилерия, дронове и планиращи бомби. Само дни преди трагедията, на 30 юни, авиацията порази града с четири КАБ, а на 2 юли планираща бомба се стовари върху детска градина, докато вътре текат летни занимания, и рани двама от персонала. Ударът по центъра на 3 юли дойде в тази последователност не като изключение, а като кулминация – най-кървавото досега попадение в поредица, чийто ритъм отдавна не изненадва жителите на града.
Зачестяването над Суми е миниатюра на много по-широка тенденция. През пролетта на 2026 г. руските удари с планиращи бомби достигнаха безпрецедентен мащаб: само през март бяха хвърлени 7987 бомби над Украйна – нов рекорд, с над 1500 повече от върха, поставен през февруари. Числото е показателно не само със суровата си величина, а защото се удържа въпреки украинските контрамерки. През пролетта Киев разгърна системи за електронна война, които по данни на разработчиците и на западни анализатори, за седмици свалиха почти до нула точността на цяло поколение КАБ, изтласквайки бомбите встрани от целите им. Отговорът на Москва беше показателен за ритъма на тази война: конструкторите прикачиха към част от бомбите реактивен двигател и по-съвършено насочване, удължиха обхвата и върнаха заплахата. Успоредно с това Украйна пусна в бой за първи път собствени бомби от този вид, които бяха обявени преди дни – знак, че оръжието, което очертава текущата фаза на войната, вече се произвежда масово и от двете страни. Мнозина западни експерти го определиха като средството, което ще реши следващия етап от боевете.
Сметката за отбраната на градове като Суми е особено печална. Класическите зенитно-ракетни комплекси са създадени да свалят самолети и ракети, не тежки парчета метал, спускащи се по балистична дъга в последните секунди; а самолетите, носещи бомбите, ги хвърлят от 60 км разстояние, обръщат и се прибират, преди изобщо да бъдат достигнати от ПВО. Единственият надежден отговор – да се поразяват летищата и носителите дълбоко в руския тил или да се прехванат бомбите с изтребители още при пускането – опира до обхват и ресурси, които Киев не притежава в нужните мащаби. За град на 30 км от границата не остава почти никакво време за реакция: между засичането и удара минават секунди, а не минути. Същата безизходица тегне над Харков, Херсон и други фронтови центрове, но близостта на Суми до руската територия го прави особено оголен.
За Суми този тип нападение носи и по-тежка памет. На 13 април 2025 г., навръх Цветница (Вход Господен), две руски балистични ракети „Искандер-М“ с касетъчни бойни глави се взривиха над центъра на града, докато там се събираха жителите за църковните служби, и отнеха живота на 35 души, сред които 2 деца, а раниха над 100. Това беше най-смъртоносното нападение срещу украински цивилни от 2023 г. насам. Оръжието тогава е друго – балистична ракета, не планираща бомба – но моделът съвпада: висока човешка цена в градското ядро, средство, което отбраната не може да стигне, и последвали украински призиви за натиск. Тогавашният удар също породи международна вълна от осъждане, която обаче не се материализираха в конкретни мерки, с които нападенията да бъдат спрени. Година по-късно риториката се повтаря почти дословно – осъждане, съболезнования, апел към партньорите – на фона на бомби, които продължават да падат по график.
Преходът от скъпата балистична ракета към масовата планираща бомба не смекчава заплахата за граничните градове – дори я прави по-сериозна – евтина, масова и трудна за спиране. Докато буферната зона на Москва пълзи по границата, а въздушната кампания трупа рекорди, Суми остава на предната линия на война, в която оръжието достига там, където отбраната не може, а сметката често се води в 5-годишни деца, поразени детски градини и сринати жилищни блокове. Международният натиск, за който Зеленски отново отправи призива си, е точно толкова изпитан, колкото и неспособен бе досега да пречупи тази аритметика.
