Пентагонът планира удари с MOAB по енергийни и ядрени обекти в Иран

🇺🇸💣🇮🇷 Пентагонът е изготвил план за удари по иранската енергийна инфраструктура и ядрени обекти, които предвиждат използването на GBU-43/B Massive Ordnance Air Blast (MOAB), най-мощната бомба с конвенционален заряд в американския арсенал. Ако бъде използвана, това ще е първата употреба на MOAB във войната с Иран. CNN описа плановете, като се позова на петима американски служители и източници, запознати с военното планиране. CBS потвърди наличието им по свои източници същия ден. Заповед за удари на този етап няма. Плановете предлагат варианти, които ще бъдат активирани, ако президентът Доналд Тръмп вземе решение да поднови ударите.

Намерението е описано най-точно в твърдението, цитирано от първия източник на CNN. Тръмп е наредил на военните да подготвят допълнителни серии от удари по „много енергийна инфраструктура“, евентуално и с MOAB, а ударът е предвиден „преди изтеглянето на САЩ от зоната на отговорност“. Retrograde е военният термин за организираното изтегляне на сили и техника, а Централното командване (CENTCOM) отговаря за Близкия изток. Според източника това означава, че САЩ може да нанесат последна серия удари, да обявят победа и бързо да изтеглят всички сили. Пети събеседник на CNN посочва, че следващата ротация на сили в зоната на CENTCOM предстои в близките седмици, а част от изтеглените може да не бъдат заменени.

Втори източник съобщи, че плановете за ядрените цели, сред които обекта в планината Пикакс, предвиждат изрично MOAB. Обектът е тунелен комплекс под планината Кух-е Коланг Газла, южно от Натанз. Строи се от есента на 2020 г. Според наблюдатели се намира на 80-100 метра дълбочина, а международни инспектори никога не са имали достъп до него. Вашингтон и Израел смятат, че Техеран е складирал там компоненти от ядрената си програма. Тръмп заплашва обекта поне от юли. В интервю за Newsmax вечерта на 15 октомври той го спомена: „Сега гледаме към планината Пикакс. Може да се наложи да отидем там. Ще го ударим. Ще го извадим от строя бързо.“ Тръмп не потвърди и не опроверга информацията на CNN. Попитан за бомбата, Тръмп отбеляза: „Изобщо не е ядрена, просто е изключително голяма бомба. Като мъничка ядрена бомба е“, и добави, че не би използвал ядрено оръжие, защото „не се налага“.

Съмненията идват от самите хора, които познават плановете. MOAB тежи 9,8 тона, от които около 8,5 тона са взривно вещество. Насочва се чрез GPS навигация и се взривява над земята, така че ударната вълна се разпространява във всички посоки и разрушава площ колкото 9 градски карета. Тя обаче не е създадена да прониква в земята. Източниците на CNN смятат, че тя вероятно няма да успее да достигне до вкопаните под земята ядрени обекти на Иран. Трети източник, запознат с дискусиите, я определя като „огромно оръжие за информационни операции, чудесно за разчистване на големи площи, но с малко други приложения“, което „определено не е проектирано като бойна част за дълбоко проникване“. За подземни цели САЩ разполагат с GBU-57A/B Massive Ordnance Penetrator, която е по-тежка (около 13,6 тона), но носи около 2,4 тона взривно вещество, защото конструкцията ѝ включва здрав корпус за пробиване на скала и бетон. Именно с нея бяха поразени Фордо и Натанз през юни 2025 г. Още през юли експерти оценяваха, че Пикакс е извън обхвата и на нея. Друго официално лице обяснява логиката по-просто: планирането осигурява набор от възможности, а за най-трудните и най-дълбоко разположени цели се търси най-мощният боеприпас.

Носителят на MOAB е още едно ограничение. Тази бомба не се хвърля от бомбардировач, а от транспортен самолет от семейството C-130, обикновено MC-130 на силите за специални операции. Изтегля се с парашут през задната рампа, а самолетът е бавен и лесно се открива с радар. Затова нейната употреба предполага пълно господство над въздушното пространство.

Остава психологическият ефект, който не е второстепенен. Когато MOAB преминава последните изпитания през 2003 г. американски военни твърдят пред CNN, че е предназначена основно за психологически ефект. Огромната експлозия трябва да сломи иракските войници и да ги накара да се предадат, без бой. Третият източник свързва тази логика със сегашното положение на Белия дом: президентът „сам се е поставил в ситуация, в която е почти принуден да направи нещо“, и щом липсват боеприпаси, които да проникнат на нужната дълбочина, „трябва да се разчита на психологическите ефекти, за които MOAB е добре пригодена“. Четвърти събеседник, запознат с планирането в Пентагона, описва други подготвени варианти като „шоу с фойерверки“: удари, които трябва да дадат на Тръмп изход от конфликта, дори да не постигнат целите пред командването, с конфликтът беше започнат.

Причината е политическа. Войната започна на 28 февруари 2026 г. със съвместната операция на Израел и САЩ, а американските бомбардировки продължават повече от половин година. Примирието от пролетта и подписаният през юни меморандум се разпаднаха през юли, а от септември страните отново си разменят ограничени удари. Конфликтът е крайно непопулярен в САЩ и републиканците очакват това да доведе до съответните последици на изборите. На 8 октомври Тръмп обяви, че няма да подновява ударите по Иран преди 3 ноември. Някои от съветниците му признават, че не знаят доколко това обещание е окончателно. Според източниците на CNN президентът се противопоставя на съюзниците, които го съветват просто да прибере войските, защото това би изглеждало като поражение. Мнозина в администрацията и извън нея смятат, че Иран може да бъде победен категорично единствено със сухопътна операция, която би струвала хиляди американски животи. Тръмп отхвърля такава операция, а към момента никой в администрацията не я предлага.

Ударите по енергетиката повдигат и правен въпрос. Допълнителният протокол I към Женевските конвенции допуска удари само срещу обект, който ефективно допринася за военните действия и чието унищожаване носи определено военно предимство. САЩ не са ратифицирали протокола, но Наръчникът по законите на войната на Пентагона приема същото определение и го тълкува широко: достатъчно е целта да допринася за способността на противника да води или да поддържа военните действия. Международният комитет на Червения кръст отхвърля това разширение, защото при него почти всяка икономическа дейност на врага се превръща в законна цел. Дори целта да е призната за военен обект, всеки удар би следвлао да отговаря на принципа на пропорционалност: очакваните цивилни жертви и материални щети не бива да са прекомерни спрямо конкретното военно предимство. Боеприпас, който поразява цели квартали, трудно би отговорил на това изискване, когато целта е близо до населено място. Източниците на CNN също посочват, че обсегът на взрива почти сигурно ще породи опасения за цивилни жертви.

В отговор на запитване от CNN представител на Белия дом заяви, че там не коментират чувствителни теми като военното планиране, които „може да съществуват, а може и да не съществуват“, а Тръмп не изключва нито една възможност, „за да се гарантира, че Иран никога няма да притежава ядрено оръжие“. От своя Пентагонът обяви, че планира „широк спектър от оперативни сценарии“, за да изпълни указанията на президента и министъра.

Единственият досегашен удар с MOAB в реални бойни действия беше разпореден именно от Тръмп. На 13 април 2017 г. в първата година от първия му мандат, MOAB порази тунелен комплекс на Ислямска държава в окръг Ачин на провинция Нангархар в Афганистан. Според местните власти при удара са убити 36 бойци, а тунелите, оръжието и боеприпасите са унищожени. Официални лица от САЩ и Афганистан тогава заявиха, че цивилни не са пострадали. След удара на американските военни беше зададен въпросът дали за такава цел изобщо е била нужна бомба от 9,8 тона, и същият въпрос вероятно ще се появи, ако сега бъде хвърлена над Иран.

Дали MOAB ще остане сред обсъжданите варианти, или ще бъде използвана, ще стане ясно по няколко признака. Първият е ротацията в CENTCOM: ако през ноември част от изтеглените подразделения не бъдат заменени, изтеглянето вече е започнало. Вторият е прехвърлянето на MC-130 и на самите бомби в региона. Третият е дали след 3 ноември Тръмп ще поднови ударите преди изтеглянето, или ще използва заплахата като лост за споразумение, което да отвори Ормузкия проток.

Суми под планиращите бомби: четирима убити в удар по центъра

🇷🇺💥🇺🇦 Руски самолети стовариха 6 управляеми авиобомби върху оживена централна улица в Суми снощи, разрушавайки жилищен блок в сърцето на града и отнемайки живота на най-малко 4-ма цивилни, сред тях 5-годишно момиче и неговата майка, и ранявайки 27 други.

Ударът, нанесен от руската авиация по многоетажни блокове и търговски обекти в част от деня, когато улиците са пълни с хора, е поредна крачка в кампания, която от началото на годината методично превръща украинския областен център, разположен най-близко до руската граница, в постоянна мишена за оръжие, срещу което Киев все още няма надежден отговор.

Трима от жертвите са възрастни, а четвъртата е дете, съобщи областният управител Олег Григоров. Усилията на медиците не са успели да върнат към живота 5-годишното момиче, което е издъхнало на място със своята майка на 34 години. Сред убитите е 61-годишен мъж. От ранените 7 са деца, а сред най-тежко пострадалите е момиче на 16 години. Мнозина са настанени в болница в критично състояние, уточни Серхий Кривошеенко, ръководител на градската военна администрация.

„Неописуема болка“, написа Григоров в социалните мрежи. „Искрени съболезнования на близките и роднините на загиналите. Сила на всички, които преживяват тази трагедия днес.“ Управителят описа нападението като „масиран удар“, подчерта, че на мястото е имало много хора, включително деца, и благодари на спасителите – според него бързата им намеса в първите минути е спасила много животи. Издирването на затрупани под руините продължаваше и часове по-късно.

Президентът Володимир Зеленски поднесе съболезнования на близките на загиналите и настоя съюзниците да затегнат санкциите и да засилят натиска върху Кремъл. „Руснаците използваха управляеми авиобомби директно срещу обикновени хора в центъра на града“, заяви той, допускайки, че под руините на сградата все още може да има оцелели. „Необходимо е партньорите ни да окажат натиск върху Русия, за да спре този терор.“ През нощта в града отекна нова серия от експлозии, подробности за които все още не са известни. Атаката срещу Суми беше част от тежка вълна от руски удари в този ден, поразили цивилни в няколко области на страната.

Оръжието, което властите назоваха, е онова, което прави Суми особено уязвим. Планиращата бомба, известна с руското съкращение КАБ, не е ново изделие, а стара съветска фугасна бомба, преобразена с прост, но ефикасен комплект – сгъваеми криле и модул за спътниково насочване, който превръща свободното падане в направляван полет от десетки километри. Семейството обхваща калибри от 500 кг до 1500 кг и по-тежки чудовища, способни да сринат цяла сграда с едно точно попадение. За разлика от крилатата или балистичната ракета класическата планираща бомба няма собствен двигател и струва нищожна част от цената им.

Оценки, цитирани от украински и западни експерти, поставят насочващ комплект УМПК на около 24 000 долара (два милиона рубли), а корпусът е евтин съветски складов боеприпас – докато крилатите ракети „Калибър'ШЯ струват към 2 млн. долара, а балистична „Искандер-М“ – 2,5-3 млн долара; разликата е близо 100 пъти; руската авиация хвърля авиобомби от самолети, които остават дълбоко зад фронтовата линия, над руска или окупирана територия – отвъд обсега на украинската ешелонирана ПВО. Прехватът е почти невъзможен: масивното метално тяло и високата скорост на спускане правят бомбата практически неуязвима. Така се появи оръжие, което няма прецизността на ракетата, но няма и цената ѝ – инструмент не за хирургичен удар, а за систематичен натиск по площ, при който точността отстъпва пред обема. Именно този профил, евтин и масов, недостижим за отбраната, го превръща в идеалното средство срещу град на ~20 км от границата.

Ударът от 3 юли не е изолиран инцидент, а връх на крива, изкачваща се от месеци. От средата на февруари Суми стои начело на новата руска настъпателна вълна: тогава части от 810-а бригада морска пехота първи прекрачиха границата и влязоха в село Басивка, а през следващите седмици Кремъл обяви превземането на Потапивка (22 март) и Комаривка. По оценката на Института за изследване на войната (ISW) крайната цел не е пробив навътре в Украйна, а изграждане на „буферна зона“ по самата граница – тесен пояс, в който руската армия пълзи бавно и плаща тежки загуби за незначителни придобивки. Битките на места придобиха почти сюрреалистичен характер: в средата на април украинската армия съобщи, че е осуетила руски опит за проникване в тила ѝ през газопроводни тръби край границата, при който загинали 29 руски войници.

В този пояс Суми е едновременно фронтови тил и удобна цел – областта понася ежедневни удари с артилерия, дронове и планиращи бомби. Само дни преди трагедията, на 30 юни, авиацията порази града с четири КАБ, а на 2 юли планираща бомба се стовари върху детска градина, докато вътре текат летни занимания, и рани двама от персонала. Ударът по центъра на 3 юли дойде в тази последователност не като изключение, а като кулминация – най-кървавото досега попадение в поредица, чийто ритъм отдавна не изненадва жителите на града.

Зачестяването над Суми е миниатюра на много по-широка тенденция. През пролетта на 2026 г. руските удари с планиращи бомби достигнаха безпрецедентен мащаб: само през март бяха хвърлени 7987 бомби над Украйна – нов рекорд, с над 1500 повече от върха, поставен през февруари. Числото е показателно не само със суровата си величина, а защото се удържа въпреки украинските контрамерки. През пролетта Киев разгърна системи за електронна война, които по данни на разработчиците и на западни анализатори, за седмици свалиха почти до нула точността на цяло поколение КАБ, изтласквайки бомбите встрани от целите им. Отговорът на Москва беше показателен за ритъма на тази война: конструкторите прикачиха към част от бомбите реактивен двигател и по-съвършено насочване, удължиха обхвата и върнаха заплахата. Успоредно с това Украйна пусна в бой за първи път собствени бомби от този вид, които бяха обявени преди дни – знак, че оръжието, което очертава текущата фаза на войната, вече се произвежда масово и от двете страни. Мнозина западни експерти го определиха като средството, което ще реши следващия етап от боевете.

Сметката за отбраната на градове като Суми е особено печална. Класическите зенитно-ракетни комплекси са създадени да свалят самолети и ракети, не тежки парчета метал, спускащи се по балистична дъга в последните секунди; а самолетите, носещи бомбите, ги хвърлят от 60 км разстояние, обръщат и се прибират, преди изобщо да бъдат достигнати от ПВО. Единственият надежден отговор – да се поразяват летищата и носителите дълбоко в руския тил или да се прехванат бомбите с изтребители още при пускането – опира до обхват и ресурси, които Киев не притежава в нужните мащаби. За град на 30 км от границата не остава почти никакво време за реакция: между засичането и удара минават секунди, а не минути. Същата безизходица тегне над Харков, Херсон и други фронтови центрове, но близостта на Суми до руската територия го прави особено оголен.

За Суми този тип нападение носи и по-тежка памет. На 13 април 2025 г., навръх Цветница (Вход Господен), две руски балистични ракети „Искандер-М“ с касетъчни бойни глави се взривиха над центъра на града, докато там се събираха жителите за църковните служби, и отнеха живота на 35 души, сред които 2 деца, а раниха над 100. Това беше най-смъртоносното нападение срещу украински цивилни от 2023 г. насам. Оръжието тогава е друго – балистична ракета, не планираща бомба – но моделът съвпада: висока човешка цена в градското ядро, средство, което отбраната не може да стигне, и последвали украински призиви за натиск. Тогавашният удар също породи международна вълна от осъждане, която обаче не се материализираха в конкретни мерки, с които нападенията да бъдат спрени. Година по-късно риториката се повтаря почти дословно – осъждане, съболезнования, апел към партньорите – на фона на бомби, които продължават да падат по график.

Преходът от скъпата балистична ракета към масовата планираща бомба не смекчава заплахата за граничните градове – дори я прави по-сериозна – евтина, масова и трудна за спиране. Докато буферната зона на Москва пълзи по границата, а въздушната кампания трупа рекорди, Суми остава на предната линия на война, в която оръжието достига там, където отбраната не може, а сметката често се води в 5-годишни деца, поразени детски градини и сринати жилищни блокове. Международният натиск, за който Зеленски отново отправи призива си, е точно толкова изпитан, колкото и неспособен бе досега да пречупи тази аритметика.

Отряд „Браво" на Кралския флот взриви 250 кг германска бомба в Плимут, предизвикала евакуация на 1260 домакинства.

🇬🇧💣🇩🇪 Сапьори от отряд „Браво" на Кралския военноморски флот извърши контролирана детонация на германска авиобомба от Втората световна война с тегло 250 кг в район Саутуей на Плимут малко след 11:00 ч. местно време на 1 май.

Преди детонацията 1260 домакинства бяха евакуирани, а около нея беше изграден кордон с радиус 400 метра. Бомбата беше открита в сряда следобед на строителна площадка в близост до Flamborough Road. Експертите на сапьорната група установиха, че взривният механизъм е твърде нестабилен за транспортирне, поради което беше взето решение за провеждане на операцията на мястото на откриване.

Отряд „Браво" е базирано в HMNB Devonport, главната база на Кралския флот в Югозападна Англия. Единицата отговаря за обезвреждане на морски мини, неексплодирали бомби и взривни устройства в крайбрежните води, на корабни единици и във военноморски обекти. Същата група беше натоварена и с операцията през февруари 2024 г. в район Кейхам, когато 500 кг германска авиобомба беше изнесена от градината на жилищна сграда и взривена в открито море – действия, за които главните оператори старши сержант Крейг Мадок и Пол Картрайт получиха кралски отличия през юни 2025 г.

В случая в Саутуей сапьорите имаха 12 часа от потвърждаване на находката до завършване на защитните мерки. Около бомбата беше изградена пясъчна обвивка от стотици тонове пясък, а съседните жилищни и обществени сгради бяха обложени с допълнителни защитни конструкции за отклоняване на взривната вълна и абсорбиране на летящи отломки. Този подход, включващ формиране на „mitigation arena", се прилага винаги, когато снарядът е разположен в гъсто застроена зона, а транспортирането му крие висок риск от детонация.

Алтернативните методи в арсенала на сапьорното звено включват изкопаване на дълбоки траншеи и образуване на земни валове за пренасочване на ударната вълна, както и обезвреждане на взривни устройства с насочена водна струя (water disruptor) за разрушаване на корпуса с минимален взривен импулс. Изборът на даден метод се определя от стабилността на взривателя, плътността на застрояването и оценката за риск при придвижване.

Конкретиката на детонацията отговаря на стандартния британски протокол за обезвреждане на немски бомби от тип SC-250 (Sprengbombe Cylindrisch 250) – серия с общо предназначение, използвана масово от Луфтвафе през периода 1939–1945 г. с общо тегло 250 кг, от които около 125 кг взривно вещество. Боеприпасът остава активна заплаха в британски градове повече от 80 години след края на войната – по време на лондонския Блиц Плимут е обект на 59 въздушни нападения, в резултат на които са унищожени над 3700 сгради и поразени над 18 000 други. Военноморската база на града, която е основна цел на бомбардировките, до ден-днешен остава най-голямата военна корабостроителница в Западна Европа.

Британското министерство на отбраната съобщи, че детонацията не е причинила значителни щети на околните сгради, а праховата вълна не съдържа токсични вещества. 400-метровият кордон беше вдигнат почти веднага след контролирана проверка на терена, а евакуираните жители получиха разрешение да се върнат по домовете си в рамките на следобеда. Местните власти в Плимут потвърдиха, че няма съобщения за пострадали лица или щети по подземна инфраструктура. Никакви материали с потенциално радиоактивно или химично замърсяване не са били установени в района.

По данни на компанията 1st Line Defence, специализирана в управлението на риска от невзривени боеприпаси, Плимут попада сред градовете в Англия с най-висока плътност на такива от Втората световна война. Само през последните 12 месеца сапьорите на „Браво" проведоха няколко мащабни операции в Югозападна Англия, като операцията в Кейхам през февруари 2024 г. доведе до евакуацията на над 10 000 жители. Настоящата серия от находки върви успоредно с засилването на градското строителство в стари жилищни и индустриални райони, при което се изваждат боеприпаси, останали под застроена земя за десетилетия.

Отговорността за обезвреждане на невзривени боеприпаси е разпределена между отделните родове войски на Обединеното кралство. 11-ти полк за унищожаване и претърсване на боеприпаси (Кралски логистичен корпус) и 35-ти инженерен полк (8-ма инженерна бригада), и двете част от Британската армия, са отговорни за всички невзривени обекти на сушата, а групите на флота от Девънпорт обхващат подводните и крайбрежните операции, както и сложните случаи в близост до военноморски обекти и приливни води. Извършването на in situ детонация в граждански район попада в полето на най-висок оперативен риск, тъй като изисква едновременно изграждане на защитни мерки в реално време и поддържане на евакуационен периметър без нарушаване на обществения ред. Приключването на операцията в Саутуей за под 16 часа от откриване на находката до връщане на местните жители по домовете беше определена от командването като успешен пример за работа в плътна градска среда.