Правнук на Брежнев се предаде в плен на украински морски пехотинци в Херсон.

🇺🇦⚔️🇷🇺 Морски пехотинци от 34-та отделна бригада на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) публикуваха видео с пленен руски военнослужещ Антон Милаев, 45-годишен сапьор по договор, когото украинската страна представя като правнук на съветския генерален секретар Леонид Брежнев. Самото пленяване е потвърдено от Координационния щаб по въпросите към военнопленниците пред изданието „Бабель“, а това изважда случая от профила на поредната сводка от фронта и го вписва в по-широката динамика на информационната война.

Тежестта на епизода обаче е почти изцяло символична, а символът е изграден върху подвеждаща генеалогия. Милаев не носи брежневска кръв. Дядо му е цирковият артист Евгений Милаев, който е бил женен за Галина Брежнева, дъщерята на генсека, но тя отглежда децата му от предишен брак, сред които и бащата на Антон, Александър. През 2016 г. самият Милаев признава, че е виждал „приемната баба“ един-единствен път през 90-те години. „Правнук“ тук е по сватовство и осиновяване, не по потекло – нюанс, който и украинската, и руската страна премълчават, тъй като фамилията „Брежнев“ работи безотказно пред двете аудитории.

Биографията му е показателна сама по себе си. Роден през 1980 г. и живял в САЩ, Милаев изкарва прехраната си в цирка, а след разрив в отношенията с баща си руските медии започват да го наричат бездомен. Именно такъв профил – социално маргинализиран мъж на средна възраст без устойчиви връзки – е целевата група на руския договорен набор: хора, за които еднократната премия и „сапьорската“ длъжност изглеждат като изход, а не като риск. Записва се по договор с Министерство на отбраната през есента на 2025 г. и до ноември прекъсва контакт с близките си.

Мястото, където следата му се губи и после изплува в украински плен, не е случайно. По данни на 34-та бригада Милаев се е предал през април в района на Антоновския мост – разрушеното съоръжение над река Днепър при Херсон, превърнало се в емблема на статичния, но кървав позиционен сблъсък в речната делта. Тук руските сили провеждат принудителни прехвърляния с малки групи към островите и горите в залива срещу Херсон – тактика, при която „сапьори“ и щурмова пехота понасят тежки загуби от украинския огневи контрол над водната преграда.

В обръщението Милаев призовава руски военнослужещи да се предадат в плен, а бригадата облича посланието в характерната за психологическите операции лексика – апел „преминавай на страната на свободния свят“, който се противопоставя на „утилизирани“ и „еднократни“ щурмоваци, чиито тела „засяват“ островите срещу Херсон. Това е премерена информационна операция, която не е много далеч от истината: трофеен пленник с разпознаваемо име, опакован като доказателство, че изборът да оцелееш съществува. Реалната ефективност не може да бъде потвърдена, но логиката е очевидна – деморализация на отсрещната пехота на участък, където цената на всяко прехвърляне през реката е особено висока.

В крайна сметка случаят „Милаев“ е по-малко история за Брежнев и повече за начина, по който двете воюващи страни добиват и употребяват символи: Москва – като вербува забравени хора в кампания, която ги обрича на сигурна смърт. Киев – като ги превръща в плакат за капитулация. Самият Антон Милаев е жив и се намира в безопасност в украински плен – единствената част от листовката, която не се нуждае от пропагандна украса.