Разстрел на украински пленници край Гуляйполе: прехванатите разговори съдържат заповедта

🇷🇺⚖️🇺🇦 Руски военнослужещи са разстреляли украински военнопленници на Гуляйполския участък в Запорожка област, след като са получили заповед по радиото да довършат ранен войник и да убият останалите веднага. Командите са записани, тъй като Силите за отбрана са прехванали разговора с инструкциите на руските командири в момента на разстрела. Случаят беше оповестен в събота, 17 октомври, от Максим Кравчук, говорител на групировката на войските „Юг“, в коментар за вестник „Украинска правда“. На същия ден Офисът на главния прокурор на Украйна образува досъдебно производство за военно престъпление, довело до смърт.

Кравчук цитира две реплики от прехванатите разговори в радио ефира: „Този, който е трисотен, да се довърши, п*дераса“ и „Нулирайте веднага“. В армейския жаргон „трисотен“ означава ранен – по съветския код „товар 300“, а „нулирам“ значи „убивам“. Според говорителя руските военни са изпълнили заповедта без колебание, като са убили невъоръжените пленници. Колко са били те, Кравчук не уточни; редакцията на „Украинска правда“ допълва, че вероятно са били двама. Бойци от Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) са регистрирали престъплението в дните преди изявлението, а събраните материали вече са предадени на правоприлагащите органи.

Киев свързва извършителите с 38-а отделна гвардейска мотострелкова бригада на руската армия, която по думите на Кравчук вероятно се сражава срещу Силите за отбрана на този участък. Говорителят посочи и по-високо ниво в командната верига: в тази бригада, каза той, такива заповеди се дават по инициатива на нейния командир, полковник Валерий Казак. Името на полковника се посочва само от украинската страна и не може да бъде потвърдено чрез други публични източници, а записите на прехватите не са публикувани.

Бригадата е от Далечния изток. Част е от 35-а общовойскова армия на Източния военен окръг, гарнизонът ѝ се намира в Екатеринославка в Амурска област. Създадена е през 2009 г. на мястото на разформированата 21-ва гвардейска мотострелкова дивизия. През пролетта на 2022 г. е понесла тежки загуби в сраженията за Изюм, като в съобщение от 5 май същата година Генералният щаб на ВСУ твърдеше, че част от войниците ѝ са отказали да продължат да воюват.

Прокуратурата описва случая по-сдържано от военните, но със същия смисъл. По предварителни данни, пише ведомството, руски военнослужещи на Гуляйполския участък са пленили украински бойци и след това са ги разстреляли. Делото е по член 438, алинея 2 от Наказателния кодекс на Украйна, който предвижда 10-15 години или доживотен затвор за нарушение на законите и обичаите на войната, довело до умишлено убийство. Първата алинея на същия член предвижда до 12 години затвор за нарушения без смъртен изход. Квалификацията по втората означава, че следствието вече приема смъртта на пленниците за установена. Запорожката областна прокуратура ръководи разследването. Разследващите трябва да установят всички обстоятелства и преките извършители, а също и лицата, които може да са дали заповедта за убийството на военнопленниците. Тъкмо затова в основата на разследването стоят прехванатите разговори, които вече се преглеждат от разследващите.

Двете заповеди засягат две отделни форми на закрила, предвидени в международното хуманитарно право. Третата Женевска конвенция задължава страната, която държи пленници, да се отнася към тях хуманно по всяко време. Чл. 13 забранява всяко незаконно действие, довело до смърт на пленник, а чл. 130 причислява умишленото убийство към тежките нарушения на конвенцията. Ранен боец, който не може да се защитава, е извън строя още преди да бъде обезоръжен и според чл. 41 от Първия допълнителен протокол не може да бъде нападан. Римският статут на Международния наказателен съд, в сила за Украйна от 1 януари 2025 г. предвижда отделна отговорност за онзи, наредил престъплението: той е отговорен наред с изпълнителя. „Убийството на военнопленници е грубо нарушение на международното хуманитарно право. Призоваваме международната общност да реагира, да настоява за разследване и за привличане на виновните под отговорност“, заяви Кравчук.

На същия участък вече е имало подобен случай. Сутринта на 27 ноември 2025 г. в дните на тежките боеве за Гуляйполе, руски военни са разстреляли 5 пленени украински военнослужещи, съобщи тогава Главната прокуратура и образува дело по същия чл. 438. Поредицата обаче обхваща целия фронт. На 12 август 2026 г. омбудсманът Дмитро Лубинец обяви, че от пълномащабната инвазия службата му е документирала поне 345 случая на убити военнослужещи, за които видеокадри показват, че преди това са направили всичко възможно да се предадат. Сценарият, който описа, се повтаря: бойците оставят оръжието си, излизат с вдигнати ръце или лягат на земята, руските военни ги претърсват, понякога ги карат да се съблекат и стрелят от упор. По думите на Лубинец мисията на ООН е регистрирала 129 отделни случая на екзекуции на пленници в самото начало на плена. Само месец преди изявлението на Кравчук прокуратурата на Донецка област съобщи за двама военнопленници, разстреляни на 2 септември в горска ивица край Добропиля.

Съдебните дела рядко стигат до присъда. На 20 февруари 2026 г. Шевченковски районен съд в Киев осъди на доживотен затвор Владимир Иванов от 40-а бригада на морската пехота на Тихоокеанския флот за разстрела на двама предали се украински военнослужещи в Курска област през януари 2025 г. Присъдено беше и обезщетение от 50 млн. гривни – първи подобен случай за военно престъпление на територията на Руската федерация. Подсъдимият се е намирал в украински плен и затова процесът е стигнал до съдебна зала. Командирите, даващи подобни заповеди, по правило остават извън досега на украинската съдебна система и могат да бъдат съдени само задочно. Военните от групировката „Юг“ представят и новия случай по същата логика: като поредно доказателство за бъдещ трибунал за престъпленията на руските войски.

Този случай се отличава от останалите в поредицата по съдържанието на записите. Досега омбудсманът е документирал разстрелите с видеозаписи, показващи стрелците, но не и кой им е наредил. Тук основата са разговорите по радиото, а репликите в записа са команди към подчинен: гласът, наредил да бъде довършен раненият, ръководи стрелящия, вместо да стреля. Затова прехватът насочва делото към командната верига, а не само към ръката, натиснала спусъка. Докъде нагоре стига тази верига, засега не е известно. Заповедта може да е дадена от командир на рота или батальон, а твърдението на Кравчук за полковник Казак описва установена практика в бригадата и не посочва публично на кого принадлежи гласът в ефира. Посоката ще се потвърди, ако прокуратурата обяви задочно и поименно заподозрян офицер, който стои над стрелците в командната верига, или ако бъде публикуван запис с разпознати позивни. Ако обвиненията се ограничат до преките извършители, делото ще покаже, че разговорите отвеждат до окопа, но не и до щаба на бригадата.

225-и щурмови полк показа 144 паспорта на руснаци, отказали да се предадат

🇺🇦⚔️🇷🇺 Бойците на 225-и отделен щурмови полк от Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) изсипаха на земята черен чувал със 144 паспорта и военни билета, прибрани от убитите руски военнослужещи. Видеото беше публикувано днес в официалните профили на полка в социалните мрежи. В началото видеото започва с фрагменти от близък бой, в който украинските щурмоваци подвикват на врага да се предаде. Онези, които не се възползват от шанса, се появяват във втората половина на клипа само като документи.

„В армията много обичат документите. Особено документите на мъртви п***и, които можеха да изберат плен, но избраха смъртта“, гласи придружаващият текст на полка.

След това посланието преминава на руски език и е насочено директно отвъд фронтовата линия: „Руснаци, тук съдбата ви вече е предрешена. Но изборът все още е ваш. Пишете на @svoboda_225 и се предавайте в украински плен. Гарантираме защита съгласно Женевската конвенция.“

@svoboda_225 е специален Telegram акаунт на подразделението, към който руските военнослужещи, които желаят да се предадат в украински плен, биха могли да го направят безопасно. Това не е национална линия, а контакт, поддържан директно от полка за участъка, в който той действа. Именно на фона на този призив придобиват значение и показаните 144 документа.

Че гибелта не е единственият възможен изход, същият този полк демонстрира седмица по-рано. На 20 юли той съобщи, че е пленил 64 руски военнослужещи при зачистка в Тернувате, Косовцево, Риздвянка, Верхня Терса и Воздвижовка – села в Гуляйполски район на Запорожка област.

Руските диверсионни групи, проникнали в района, не са имали задачата да водят директен бой. Заповедта им е била да се придвижат незабелязано в украинския тил, да откриват екипажи на дронове, да разузнават информация и да поставят трибагреници за пропагандни кадри, които да създават впечатление за „иззети“ населени места. Вместо това част от тях се оказаха част от украинския обменен фонд.

„225-и отделен щурмови полк продължава да работи“, завърши тогавашното съобщение. Подразделението, което стои зад двата видеоматериала, е една от най-ангажираните части в състава на украинската армия.

225-и отделен щурмови полк води началото си от батальон, сформиран на 8 март 2022 г. като част от наскоро създадената по това време 127-а бригада на териториалната отбрана на Харков. На 4 февруари 2025 г. той е преобразуван в отделен щурмови полк. Негов командир е майор Олег Ширяев с позивна „Сирко“, Герой на Украйна от 2024 г. Бойният път на частта преминава през отбраната на Харков, Бахмут, Авдеевка, Часов Яр, Купянск и Курската операция. В него влизат и сблъсъци със севернокорейски сили, а през 2025 г. – освобождаването на Андреевка в Сумска област.

Полкът става част от новия род войски – щурмовите подразделения, чието изграждане започва през същата година под ръководството на полковник Валентин Манко, заедно с 1-ви, 33-и, 210-и и 425-и щурмови полкове.

От началото на 2026 г. полкът държи позиции в Гуляйполски район. Когато руският натиск към този сектор се засилва, подразделението участва в изграждането на новия отбранителен рубеж и в задържането на критичен участък, което стабилизира едно от ключовите направления в Запорожието. През май участъкът беше определен от украински медии като един от най-тежките на целия фронт. По това време той получи целево усилване с бойна техника, доставена от фондация „Надежда“ и народния депутат Валерий Дубил. Тактиката на инфилтрация, срещу която са насочени описаните зачистки, е логично продължение на тази ситуация: когато фронталният натиск не води до пробив, малки групи се опитват да проникнат между позициите с надеждата да постигнат поне някакъв ограничен оперативен или информационен резултат.

Видеото от 27 юли обаче се вписва в един по-стар и неудобен спор около действията на 225-и полк. През февруари руски канали разпространиха твърдения, че звеното не взема военнопленници. В отговор полкът публикува официално изявление, в което категорично отхвърли тези обвинения. Аргументацията му беше представена не толкова като морален, колкото като практически въпрос: живият пленник представлява ценен ресурс за бъдещи обменни процедури. В украинската армия действа точкова система, при която военнослужещият получава повече точки за пленен противник, отколкото за ликвидиран. Тези точки се превръщат в допълнително снабдяване с техника, включително дронове.

„Военнослужещите на 225-и не прилагат оръжие към онези, които демонстрират намерение да се предадат и не представляват заплаха“, гласи тогавашното заявление. Народният депутат Олексий Гончаренко тогава допусна, че текст с подобно съдържание едва ли би могъл да се появи без съгласуване с висшето военно и политическо ръководство. Няколко дни преди публикуване на това опровержение полкът разпространи и видеоматериал, който трябваше да го илюстрира.

На 15 февруари полкът публикува кадри, на които руски военнослужещ напуска собствените си позиции и се насочва към украински щурмовак, за да се предаде в плен. Укритието, от което излиза, е прочистено от останалите военнослужещи вътре, а самият пленник е насочен към обменния фонд. В коментара към него бойците обясняват това бягство с отношението на руските командири към собствените им подчинени.

Същата точкова система стои и зад друг показател, с който полкът представя своята ефективност: данните звеното заема първо място по резултатност на използването на дронове сред Сухопътните войски. Точките се начисляват за потвърдени загуби, като в тази система плененият противник носи по-голяма стойност от убития. Именно върху тази логика беше изградено и посланието от 27 юли. То представя предимството на плена, използвайки като контраст онези, които не са направили този избор.

Държавният механизъм за подобни обръщения съществува от септември 2022 г. чрез проекта „Хочу жить“ на Главното управление на разузнаването (ГУР) към Министерството на отбраната на Украйна. До октомври 2024 г. проектът е получил над 40 000 обаждания от руски военнослужещи. Дадено обаждане обаче не значи автоматично предаване, а разликата между тези две категории е значителна. Въпреки това мащабът показва каква потенциална аудитория може да има подобно послание от украинска страна.

Каналът на 225-и полк действа в рамките на общата система, но на различно ниво: не като централизирана линия в Киев, а като пряк контакт с конкретното подразделение, което държи отсрещния участък от фронта. За военнослужещ, който обмисля да се предаде, подобна опция улеснява и ускорява значително процеса. Вместо да се обръща към далечна институция в украинския тил, той може да изпрати съобщение директно до частта, чиито позиции се намират в отсрещния окоп и чиито дронове буквално кръжат над главата му.

Само за 7 дни един и същи полк, на един и същи участък от фронта, представи пред камерата два напълно различни резултата. Първият – 64 военнослужещи, попаднали в украинския обменен фонд. Вторият – чувал с документите на 144 загинали окупатори, които не пожелаха да стигнат до този етап. Публикуваното днес видео е записано на руски и завършва с конкретен Telegram акаунт. Посланието му е насочено не към онези, които вече са загинали, а към хората, които тепърва могат да се окажат срещу 225-и щурмови полк край Гуляйполе.

Руски подразделения са започнали да получават плащания за успешни удари с дронове.

🇷🇺 Отделни подразделения на руската армия вече са получили плащания за успешни удари с FPV дронове по украинските въоръжени сили в района на Гуляйполе. Това съобщи Владислав Волошин, говорител на Силите за отбрана на Южна Украйна, в интервю за „Укринформ“ на 24 февруари.

„Определено е парично възнаграждение в размер на 25 000 рубли (330 долара). То се изплаща на екипажа на ударен БЛА или FPV дрон за всеки успешен удар по вражески личен състав, при условие че има обективен контрол“, заяви Волошин. По неговите думи наличието на видео потвърждение, заснето от друг дрон, е задължително условие за зачитане на удара.

„С други думи – видеозапис от конкретния момент на поражение, заснет от различен безпилотен апарат“, уточни той и потвърди, че няколко руски военни формирования вече са получили своите плащания за месец февруари.

„Части от 5-а руска армия, по-конкретно 127-а мотострелкова дивизия, вече приключиха разчетите за февруари. Тези подразделения са участвали в удари срещу украинските защитници и части на Силите за отбрана в районите на Горна Терса и Цвиткове в Гуляйполски район. Става дума за руската 127-а мотострелкова дивизия от състава на 5-а армия и 143-та мотострелкова бригада“, отбеляза Волошин.

Докато Русия тепърва въвежда преки парични стимули, Украйна е безспорен пионер в тази област, като превърна унищожаването на техника и вражеска пехота в сложна дигитална екосистема. Още през 2024 г. украинските сили стартираха програмата Army of Drones Bonus, която въвежда т.нар. „е-точки“ (ePoints). За разлика от руския модел, украинската система е насочена към технологично превъоръжаване: всяко потвърдено видео се качва в системата DELTA, а натрупаните точки се използват като валута за закупуване на нови дронове, системи за електронна война и оборудване от платформата Brave1 Market – често наричана „Амазон за войната“.

Украинската „точкова система“ е прецизно калибрирана според текущите приоритети на фронта. Унищожаването на танк носи 40 бонус точки, докато ликвидирането на пехотинец се оценява на 12 точки (стойност, която беше удвоена миналата година, за да бъде стимулирана борбата с численото предимство на врага в живата сила). Най-високо е оценено пленяването на вражески войник жив – цели 120 точки, поради нуждата от попълване на обменния фонд, който на следващ етап може да се използва за връщане на украинските защитници, попаднали в руски плен. Специални цели, каквито са операторите на дронове или средствата за ПВО, носят съответно 25 и до 80 точки.

Този модел създава уникален цикъл на автономно поддържаща се структура: най-ефективните звена, като например легендарните „Птици на Мадяр“, автоматично получават най-доброто оборудване, като по този начин се заобикаля тежката военна бюрокрация. Чрез тази „геймификация“ на бойното поле Украйна не просто повишава мотивацията на пилотите си, но и събира огромни масиви с данни за ефективността при представянето на различните видове безпилотни системи, което ѝ дава възможност да наложи доминация в технологичната надпревара – лидерство, в което Русия опитва да догони чрез своите финансови възнаграждения.