🇷🇺 30-годишният Андрей Галкин от Алтайския край на Сибирския федерален окръг тъкмо излизал на свобода от затвора, когато бил принуден от полицаи да сключи договор с руското министерство на отбраната, разказва той в интервю за украинския проект „Искам да живея“.
Въпреки многократните му предупреждения, че страда от когнитивно увреждане и от ранна детска възраст е регистриран като инвалид, те му обявили, че „няма проблем“ и обещали, че ще работи „в строителството“ далеч от фронтовата линия.
„Казаха ми: всичко е глупости, ще бъдеш добре. Казах им, че съм психично болен, на диспансерен отчет при нарколог. Отговориха, че няма значение. Преминах лекарската комисия, всички печати: „годен“, „здрав“. Същата вечер ме пратиха.“
Още със самото пристигане му става ясно, че няма да бъде никакъв строител. Командирът го пратил в щурмови отряд, като още на първата задача прекарал повече от седмица на пост без достъп до вода и храна.
Той си спомня, че военнослужещите в неговата част били толкова отчаяни, че някои от тях стигали до там да изпиват собствената си урина и дори обмисляли да ядат телата на загинали другари. Други пък постоянно мислели за самоубийство.
Когато дошли украинците, за Галкин това било спасение. „Обещаха ни, че ще живеем – и спазиха думата си. Не ни биха. Отнасяха се с нас като с хора“, призна той.
Проектът „Искам да живея“, ръководен от украинското военно разузнаване, подчерта, че историята на Галкин далеч не е единствената такава – руската армия системно изпраща на бойното поле хора с психични заболявания, инвалидност и дори терминални болести.
„В путиновата ГУЛАГ-държава, където властва грубата сила и законът не значи нищо, няма място за човечност. На родината не ѝ пука кого убива и как“, обобщават от украинското ведомство.
Няма коментари:
Публикуване на коментар