Черноморският флот на Русия получи широк набор от безпилотни системи.

🇷🇺 На 7 март 2025 г. управляващата партия „Единна Русия“, със съдействието на Центъра за безпилотни системи и технологии (ЦБСТ) и фондация „Наша правда“, достави широк набор от безпилотни системи на Черноморски флот на Руската федерация за по-нататъшно тестване и усъвършенстване.

Доставката включва ударни дронове „Скворец ВМФ“, FPV дронове „Сорока“, заглушители на видео сигнали „Талисман“ и безпилотна лодка „Катран“. Събитието беше проведено на фона на усилия за укрепване на руския военноморски капацитет в Черно море – регион, белязан от засилена активност поради конфликта с Украйна.

Александър Сидякин, ръководител на централния изпълнителен комитет на „Единна Русия“, издаде повече подробности за системите по време на предаването. Той описа „Скворец ВМФ“ като ударен дрон, проектиран специално за руския флот, който поддържа изстрелване от хеликоптери.

„Катран“ е многоцелева безпилотна лодка, проектирана за разширено автономно бойно дежурство. FPV дронът „Сорока“ разполага с оптична система за проследяване и прехващане на целта, заедно с възможности за навигация в зони на радиосянка и смущения от електронна война. Сидякин подчерта приоритетите на ЦБСТ, съсредоточени в подобряване на морската роботика, особено безпилотните лодки.

„Опитът на нашите специалисти ни позволява да разработим усъвършенствани системи за контрол, навигация и видео предаване, формиращи гръбнака на всяка безпилотна операция“, заяви той, като обеща да продължи партньорството с Черноморския флот за усъвършенстване на тези технологии.

Доставката на тези системи отразява по-широкия стремеж на Москва да модернизира своя арсенал, особено в Черно море, където нейният флот е изправен пред постоянни предизвикателства. Дронът „Скворец ВМФ“, пригоден за използване във военноморските сили, предлага лека, но универсална опция за разузнаване и удари.

Способността му да се разгръща от мобилни платформи като хеликоптери предполага фокусиране върху гъвкавостта, позволяваща бърза реакция в динамична морска среда. С възможностите си за гледане от първо лице FPV дронът “Сорока” предоставя на оператора визуализация в реално време, подобрявайки прецизността при насочване.

Неговата устойчивост срещу електронни контрамерки може да се окаже критична в оспорвани зони, където преобладава заглушаването. Заглушителите „Талисман“, предназначени да прекъсват видео емисиите, показват намерение за противодействие на вражеското наблюдение и операции с дронове, нарастващ фактор в съвременната военноморска война.

Безпилотната лодка „Катран“ се откроява като потенциално революционен актив. Със способността си за продължителни автономни мисии, тя може да изпълнява множество роли, от патрулиране до директен бой.

Въпреки че точните спецификации остават неясни, нейният дизайн е в съответствие с глобалната тенденция към безпилотни надводни кораби, които намаляват човешкия риск, като същевременно поддържат оперативен обхват. Заедно тези системи сочат за намерение на руското командване да разнообрази своя Черноморски флот отвъд традиционните плавателни съдове.

Текущи способности на Черноморския флот

За да се разбере значението на тази доставка си струва да бъдат проучени текущите способности на Черноморския флот. Базиран в Севастопол, Крим, той е крайъгълен камък на отбраната на Русия в региона, разпръсквайки мощ над Черно море и в Средиземно море.

Неговият арсенал включва подводници от клас "Кило", оборудвани с крилати ракети "Калибър", и надводни кораби като фрегатите от клас "Адмирал Григорович", които също са носители на ракети "Калибър". Тези платформи са широко използвани във войната в Украйна за нанасяне на удари по наземни цели.

Флотът разполага и с редица по-малки патрулни катери и корвети, като тези от клас Буян-М, които са предназначени за брегова отбрана и ракетни операции. Доскоро обаче безпилотните му системи бяха почти напълно непознати.

Дронове като Орлан-10, използвани предимно като разузнавателни платформи, поддържат операции в морската област, но ударните дронове и автономните лодки са нещо ново.

Способности на флотите в други страни

Сравнението с активите, налични във флотите на други държави, също осигурява ценен контекст. ВМС на САЩ, например, използват MQ-8 Fire Scout, подобен на хеликоптер дрон за наблюдение и насочване, и разработват безпилотни надводни кораби като "Sea Hunter" за противоподводни и патрулни задължения.

Турция, съсед на Черно море, разположи своите местно произведени дронове Bayraktar TB2 в редица регионални конфликти, отбелязвайки забележим успех, въпреки че те са предимно въздушно, а не морско базирани. Новите системи на Русия, особено „Катран“, изглежда са почерпали вдъхновение от сходни тенденции, целейки да съчетаят автономността с бойните способности.

Дроновете „Скворец ВМФ“ и „Сорока“ междувременно приличат на разпространението на малки по размер тактически безпилотни системи, наблюдавани в съвременната война, тук адаптирани за морска употреба.

Въвеждането на тези технологии може значително да повиши оперативната ефективност на флота. Автономността на лодката „Катран“ може да ѝ позволи да патрулира в спорни води, без да рискува екипажите, потенциално да наблюдава украинските движения или да възпира нахлувания. Нейната способност да изпълнява разширени мисии може да освободи пилотирани кораби за по-комплексни задачи, разтягайки ресурсите на флота.

Със своите характеристики за удар и насочване безпилотните самолети „Скворец ВМФ“ и „Сорока“ биха могли да подобрят способността на флота да поразява малки, бързо движещи се цели, каквито са морските безпилотни системи на Украйна, докато смутителите „Талисман“ могат да попречат на вражеското разузнаване, давайки на руските сили предимство в осведомеността за ситуацията. За флот, който често се простира в нестабилен и предизвикателен театър, тези инструменти обещават по-голяма адаптивност и устойчивост.

Несполуките на Черноморския флот

И все пак Черноморският флот е изправен пред сериозни предизвикателства, с които доставените системи имат за цел да се справят. След незаконното анексиране на Кримския полуостров от Русия през 2014 г. и ескалацията на конфликта с началото на пълномабната инвазия в Украйна през 2022 г. руските активи в Черно море бяха мишена на чести украински атаки.

Украйна, която в момента не разполага с конвенционален военноморски флот, заложи почти изцяло на асиметрични тактики, по-специално своите безпилотни морски дронове Magura V5 и Sea Baby. Те поразиха множество важни цели, включително крайцера „Москва“, флагман на флота, потопен през април 2022 г., и повредиха множество други кораби в пристанището на Севастопол.

Украинските ракетни удари, често използващи доставените от западни партньори ракетни системи като Storm Shadow/SCALP, подкопаха допълнително силата на флота. През 2023 г. ракетен удар на украинските въоръжени сили порази щаба на Черноморския флот в град Севастопол.

След поредната атака на 24 март 2024 г., говорител на украинските военноморски сили заяви, че са извадили от строя една трета от Черноморския флот, а през юни украинското командване съобщи, че е много вероятно силите му да са унищожили всички ракетоносци на флота, базиран в Крим.

На 2 август нова ракетна атака потопи подводницата „Ростов на Дон“ (Б-237), която по това време е в ремонт. В същата атака беше сериозно повреден (според някои източници безвъзвратно) десантния кораб от клас „Ропуча“ Минск (127).

В отговор Русия прехвърли голяма част от активите си на изток към Новоросийск, където те не са изложени на толкова висок риск, но в същото време усложняват логистиката.

Защитата срещу асиметрични заплахи се оказа сериозно предизвикателство за руския военноморски флот. Малки и трудни за откриване, украинските морски дронове се възползват от някои пробойни в традиционната военноморска защита като радар и сонар. Ограниченото географско положение на Черно море ограничава маневреността, което прави корабите уязвими на крайбрежни атаки.

Електронната война, която е една от силните страни на Русия, срещна сериозни предизвикателства в развиващите се украински тактики, сред които сателитно насочваните дронове. Загубите нараснаха значително. Към юни 2024 г. украинските военноморски сили са извършили най-малко 42 успешни атаки срещу руски военни кораби в Азовско-Черноморския регион, както в пристанищата, така и в открито море, с помощта на ракети, малки безпилотни катери и безпилотни летателни апарати. 22 от тях са довели до унищожаването на плавателния съд, а други 20 – до частични щети, сред които и такива, които не могат да бъдат възстановени.

Моралът на екипажа и остарялата инфраструктура допринасят за напрежението, като някои кораби датират от съветски проекти.

Могат ли дроновете да обърнат резултата?

Новите безпилотни системи могат да помогнат за смекчаване на тези уязвимости. Лодката „Катран“, ако бъде използвана ефективно, е способна да прехване украински дронове, преди да достигнат по-големи кораби, действайки като преден щит. „Сорока“ и „Скворец ВМФ“ и могат да преследват въпросните заплахи от въздуха, като тяхната мобилност компенсира статичната защита на флота.

Смутители като „Талисман“ могат да неутрализират украинското наблюдение, спечелвайки време за въвеждането на контрамерки от руска страна. И все пак успехът зависи предимно от интеграцията и тестовете, тъй като след навлизането си в реална експлоатация недоказаните системи се сблъскват с препятствия като поддръжка, мащабируемост и адаптиране на противника.

По-широките последици остават. Черно море остава критична артерия за търговия и енергия, като Русия и Украйна ще продължават да се борят за контрола над региона. Способностите на флота за осигуряване на корабоплаването и възпиране на присъствието на НАТО може да издигне Русия като регионална сила.

Турция, която контролира Босфора съгласно Конвенцията от Монтрьо, наблюдава отблизо, също както и западните партньори на Украйна. Засега предаването на нови безпилотни системи бележи стъпка в руския стремеж към възвръщане на инициативата, въпреки че резултатите от него ще се проявят след месеци и потенциално години.

Думите на Сидякин подчертават погледа към ситуацията в дългосрочния план. „Ние ще продължим да усъвършенстваме тези системи с Черноморския флот“, каза той, сигнализирайки за ангажимент извън тази доставка. Към 10 март 2025 г. обаче не се появи официален график за пълно внедряване, нито бяха публикувани подробни резултати от тестовете.

Следващите ходове на флота, независимо дали укрепването на Севастопол или преминаването към настъпление, ще тестват дали тези инструменти са способни отново да изместят баланса в театър, дефиниран от изтощение и иновации.