📸 Снимка: James Abbe/Hulton Archive via Getty Images
Оставяйки трайно петно върху репутацията на New York Times, през 1933 г. носителят на Пулицър Уолтър Дюранти пише: „Не можеш да направиш омлет, без да счупиш яйца.“
Съветският експеримент беше омлетът. Яйцата бяха милиони украинци, принудени умишлено да гладуват от Москва заради желанието им за свобода. А кръвожадният готвач беше Йосиф Сталин – тиранин, чийто единствен съперник в амбициите за геноцид по онова време беше Адолф Хитлер.
Дюранти повтаряше кремълски пропагандни точки, отхвърляше свидетелски разкази и описваше Голодомора – умишлената и чудовищна кампания на Сталин за изтребване на украинците – като просто „недохранване“. Той публично отричаше смъртните случаи, но на частно признаваше, че милиони вероятно вече са загинали.
Главният кореспондент в СССР за американския вестник предаде не просто Украйна, но и своите читатели, истината и благородната си професия. Почти век по-късно Москва отново се опитва да изтрие Украйна, докато политици и коментатори, съзнателно или не, цитират статистики, които намаляват мащаба на зверствата.
Преди да продължим, нека помислим за една фраза, станала прекалено удобна в международното отразяване: „жертви сред цивилното население“. Докато цивилните неизбежно страдат във всички войни, кампанията на Русия се определя от умишлените атаки и убийства на цивилни. Но няма „жертви“, а само жертви на военни престъпления.
Въпреки огромните доказателства за военни престъпления, извършени от руски войски в Украйна от 2022 г. насам, международните медии и институции продължават да се опират на официалната цифра на ООН за около 13 000 цивилни смъртни случая. Тази бройка отразява само това, което може да бъде двойно потвърдено, а не това, което може разумно да се знае. Самата Служба на Върховния комисар на ООН по правата на човека (OHCHR) признава, че истинската цифра е много по-висока.
📸 Снимка: Global Images Ukraine via Getty Images
Какво по-добре защитава репутацията: повторението на официално подценяване, което служи на руската пропаганда, или сблъскването с неудобни истини?
Методологията му, макар и внимателна и с добри намерения, изключва огромни райони от окупирани територии, където немислима жестокост е заровена и достъпът е блокиран от извършителите. Всеки смъртен случай трябва да бъде потвърден от поне двама независими източници, което може да е възможно в освободени райони, но е невъзможно под контрола на Москва. Без достъп няма свидетели, няма документи, няма ексхумации – и следователно, няма бройка.
Вземете Мариупол като пример. Преди войната там живееха близо 450 000 души. След месеци на обсада и бомбардировки през 2022 г. градските власти прецениха, че са загинали 25 000–75 000 цивилни. Тези числа сами по себе си надхвърлят всички цивилни жертви за войната, посочени от ООН, но те не се отразяват в официалните статистики. Мариупол все още се намира под руска окупация. Независими следователи не са допуснати. Това, което се случи там, остава до голяма степен незаписано.
Същото важи за всеки град под руска окупация в източна и южна Украйна или за градове, които са били изтрити от картата от войната. Тези места, където телефонните линии са прекъснати, медиите са заглушени и местните са уплашени да говорят, остават недостъпни за международни наблюдатели. Но липсата на документация не означава липса на смърт.
И когато тези райони бъдат освободени, истината излиза наяве. В Буча бяха открити повече от 400 тела след оттеглянето на руските войски през април 2022 г. – много от тях с вързани ръце, застреляни от близко разстояние. В Изюм бяха разкрити масови гробове със стотици цивилни, много от които с признаци на изтезания. Хиляди други може да са били изгорени, погребани без записи или никога не са били открити. Но освобождението на Буча е изключение. Това, което лежи заровено в окупирани Токмак или Нова Каховка, остава неизвестно.
📸 Снимка: AP Photo/Vadim Ghirda
Освен директните убийства, трябва да вземем предвид и хилядите цивилни, загинали от условията на войната – липса на медицинска помощ, глад и атаки срещу инфраструктурата. Тези смъртни случаи рядко се включват в цифрите на ООН, но те са не по-малко последица от руската агресия и не по-малко умишлени от куршум в главата. Цели градове са били отрязани от електричество, отопление и вода през зимата. Болниците са били умишлено насочвани. Бременни жени, пациенти с рак и възрастни хора са умирали просто защото не са могли да получат помощ навреме.
Друг пропуск в цифрите са филтрационните лагери. Хиляди украински цивилни бяха отвлечени, насила депортирани или задържани в съоръжения под руски контрол – много от тях изтезавани, много екзекутирани. Имената им липсват от официалните списъци. Семействата нямат никаква информация.
Цифрата от 13 000 все още се цитира – не защото е точна, а защото е безопасна. Журналисти и политици се опират на нея, за да избегнат обвинения в спекулиране. Но какво по-добре защитава репутацията: повторението на официално подценяване, което служи на руската пропаганда, или сблъскването с неудобни истини?
През 1942 г. Evening Star съобщи, че 2 милиона евреи вече са били убити в нацисткия геноцид – цифра, базирана на непълни, непотвърдени източници. Тя бе спекулативна по необходимост, но алтернативата беше по-лоша: да изискват смъртни актове от газовите камери или да чакат в мълчание за точната бройка. Журналистите, които я публикуваха, не са запомнени като алармисти. Те са запомнени за това, че разпознаха мащаба на престъплението, докато то се развиваше.
Днес руската пропаганда експлоатира подценяването на ООН, за да отрича военни престъпления, да минимизира страданията на Украйна и да подкопава международната решимост да държи агресора отговорен. Но никакъв траен или значим мир не може да бъде построен върху изтриването на десетки, може би стотици, хиляди невинни животи. Провалът на Дюранти да отрази геноцида в Украйна преди век ни напомня, че защитата на истината изисква морална яснота и кураж. Всичко друго е съучастие чрез удобно премълчаване.
Няма коментари:
Публикуване на коментар