Показват се публикациите с етикет Незаконни заселници. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Незаконни заселници. Показване на всички публикации

сряда, 9 април 2025 г.

Москва планира да засели окупираната Украйна с 5 милиона души.

Мъж кара електрически скутер по шосеен път близо до новопостроена жилищна сграда в окупирания Мариупол, Донецка област на Украйна, 16 август 2023 г.
📸 Снимка: STRINGER / AFP

🇷🇺⚔️🇺🇦 Кремъл има намерение да презасели повече от 5 милиона души към окупираните от него територии до края на десетилетието, съобщи Kyiv Post. Планът е бил обсъден по време на форума „Интеграция-2025“, посветен на консолидацията на незаконно анексираните украински области, проведен в Ростов на Дон на 4 април 2025 г.

Съветникът на кмета на украинския град Мариупол Петро Андрюшченко постави под съмнение доколко е изпълним подобен план и отбеляза, че в момента населението според оптимистичните оценки е под 5 милиона.

„Например, те очакват да увеличат броя на хората в окупираните територии до 10 милиона души до 2030 г. Днес реалният им брой не достига 5 милиона с голям напредък и разтягане“, посочи той в неделна публикация на своя Telegram канал.

Андрюшченко изрази своето убеждение, че Москва ще засели района с руснаци, доведени от вътрешността на Руската федерация.

„Откъде ще вземат повече от 5 милиона? Точно така – ще ги докарат от Русия“, категоричен бе той.

Поради недостига на работна ръка, Москва разчита на мигранти от страните в Централна Азия, за да подпомогне усилията по възстановяване на разкъсаните от войната окупирани територии, като често изпраща принудително нищо неподозиращите работници да служат на фронтовата линия.

В своята публикация Андрюшченко постави под съмнение и твърденията за броя на населението в Мариупол, направени от на руски официални лица.

„Мариуполският маркер продължава да добавя броя на хората, които са се завърнали. Според неговите "данни" 329 000 жители на Мариупол са се върнали в Мариупол. Дори не питам къде живеят толкова много, защото това е почти колкото възрастното население на Мариупол през 2014 г.“

В края на ноември той отбеляза пред Kyiv Post, че около 130 000 украинци са се върнали в своите домове в окупирания Донбас през 2023 г. поради трудностите да живеят като вътрешно разселени лица в контролираните от Киев територии. Той допълни, че още по-голям брой, около 200 000, са били върнати при опит за влизане в Русия на път обратно към окупираните територии.

В последната си публикация Андрюшченко спомена още, че в опитите си да конфискуват места за повторно заселване окупационните власти са признали за безстопанствени едва 600 апартамента, което допълнително поставя под въпрос оценките за населението на Мариупол на окупационните служители.

През януари жители на града, който е под руска окупация от три години насам, се обърнаха към руския президент Владимир Путин за жилища, след като къщите им бяха унищожени по време на боевете през пролетта на 2022 г., а окупационните власти на т.нар. ДНР съобщиха, че няма да се строят повече компенсаторни жилища.

В края на 2022 г. Кремъл обяви анексирането на четири украински области – Донецка, Луганска, Херсонска и Запорожка, след провеждането на т.нар. референдуми в окупираните територии на Украйна. Решението на Москва няма международно признание, с изключение на Северна Корея и Сирия – държави със силно авторитарно управление, които са зависими от Русия. След свалянето на режима на Башар ал-Асад през декември се очаква решението за признаване на анексирането да бъде отменено от новата власт в Дамаск.

Украйна, ЕС, САЩ и ООН заявиха, че референдумите и анексирането нямат правно основание и ефект. Освен че беше извършено в грубо нарушение на международното право, анексирането бе извършено в нарушение и на руското законодателство.

На 12 октомври 2022 г. Общото събрание на ООН прие резолюция, озаглавена „Териториалната цялост на Украйна: защита на принципите на Хартата на ООН“, която осъжда „незаконните т. нар. референдуми“ и „опита за незаконно анексиране“ и изисква от Руската федерация незабавна отмяна на решенията и изтегляне на силите ѝ от Украйна. Едва пет държави гласуваха против нея – Русия, Северна Корея, Сирия, Беларус и Никарагуа.

Месец по-късно Украйна предприе контранастъпления в Херсонска и Харковска области, които ѝ позволиха да си върне обширни части от анексираната територия, включително град Херсон на 11 ноември 2022 г. Към днешна дата, над три години и два месеца след пълномащабната инвазия, обширни територии от анексираните украински области остават извън контрола на руските сили. Към днешна дата Русия контролира почти изцяло Луганска област, по-голямата част от Донецка област и приблизително половината от Херсонска и Запорожка области, но без техните центрове.

В последните си изявления Кремъл изключи прекратяването на военните действия по линиите на контакт и се закани да превземе изцяло и четирите региона.

понеделник, 9 септември 2024 г.

Германия обявява временен контрол по всички сухопътни граници.

Служители на германската федерална полиция Bundespolizei спират лека кола по време на патрулиране по германско-полската граница за да предотвратяне на нелегалната миграция близо до Форст, Германия, 12 октомври 2023 г.
📸 Снимка: REUTERS/Fabrizio Bensch/File Photo

🇩🇪 В понеделник, 9 септември 2024 г. правителството на Германия обяви временен граничен контрол по всички сухопътни граници на страната в опит да се справи с незаконната миграция, както и да защити обществото от заплахи като ислямския екстремизъм.

Контролът ще започне на 16 септември и първоначално ще продължи шест месеца, съобщиха от министерството на вътрешните работи.

„Укрепваме вътрешната сигурност и продължаваме твърдата си линия срещу незаконната миграция“, каза министърът на вътрешните работи Нанси Файзер.

Германия втвърди позицията си по отношение на миграцията през последните години, докато правителството на страната се бори да поеме отново инициативата, след като подкрепата за дяснопопулистката партия „Алтернатива за Германия“ (AfD) нарасна по въпроса.

Скорошните смъртоносни атаки с нож, в които заподозрените са търсещи убежище, предизвикаха опасения относно имиграцията. Групировката „Ислямска държава“ пое отговорност за нападение с нож в западния град Солинген, при което бяха убити трима души през август.

По-рано този месец AfD стана първата крайнодясна партия след Втората световна война, която спечели щатски избори в Тюрингия.

Съобщението идва само две седмици преди изборите в Бранденбург, където канцлерът Олаф Шолц и лявоцентристките социалдемократи (SPD) на Faeser се борят да запазят контрола над правителството.

Налагането на временен граничен контрол може да бъде още един тест за европейското единство. Германия споделя своята дълга повече от 3700 км сухопътна граница с Дания, Холандия, Белгия, Люксембург, Франция, Швейцария, Австрия, Чехия и Полша.

В понеделник министърът на вътрешните работи на Австрия Герхард Карнер заяви пред вестник Bild, че страната му няма да приеме никакви мигранти, върнати от Германия на границата.

„Там няма място за маневриране“, каза той и допълни „Това е законът. Наредих на шефа на федералната полиция да не позволява никакви връщания“.

Миналата година Германия обяви по-строг контрол по сухопътните си граници с Полша, Чехия и Швейцария в отговор на рязкото увеличение на молбите за убежище за първи път.

сряда, 3 юли 2024 г.

Израелската полиция влезе в сблъсък с еврейски заселници при разрушаване на селище

Изглед на повредени къщи и горящи превозни средства след нападение на еврейски заселници в град Мугир близо до Рамала, окупирания от Израел Западен бряг, 12 април 2024 г.
📸 Снимка: Issam Rimawi/Anadolu via Getty Images

🇮🇱 Израелската полиция влезе в сблъсък с еврейски заселници при премахване на незаконно селище на окупирания Западен бряг рано в сряда, според видео материал, видян от Ройтерс.

Видеото показва как полицейски багери разрушават импровизирани структури в селището. Заселниците са преградили малък път, за да блокират достъпа на полицията, но полицаите са ги избутали настрана, показа видеото.

Израел е под международен натиск да ограничи разширяването на селищата на Западния бряг, който палестинците разглеждат като ядрото на бъдеща независима държава, заедно с ивицата Газа и Източен Йерусалим.

Селището, разположено в селски район, е незаконно както според израелското, така и според международното право. Израелската полиция в миналото е предприемала стъпки срещу някои незаконни селищни дейности на Западния бряг, но палестински групи твърдят, че в много случаи полицията не прилага закона, особено от началото на войната в Газа.

Критиците твърдят, че разширяването на селищата подкопава перспективите за мирно споразумение с палестинците, основано на решение за две държави. Много поддръжници на движението на заселниците отричат идеята за палестинска държавност и разглеждат Западния бряг като принадлежащ по право на еврейския народ или като необходим буфер за сигурността на Израел.

Израел се основава на исторически, религиозни и политически аргументи за законността на селищата. Израелците твърдят, че имат дългогодишно присъствие на тези територии и смятат голяма част от Западния бряг за спорна територия, която трябва да бъде определена през преговори.

Независимо от спорните твърдения, международната общност и много държави продължават да осъждат и настоятелно критикуват израелската политика на разширяване на селищата на Западния бряг. Международното разискване и легални аспекти по въпроса са сложни и се развиват.

До момента има повече от 130 селища, които са били построени с разрешение на израелското правителство от 1967 г. насам. Освен това, има повече от 100 селища, които са издигнати от 1990 г. насам без разрешение от правителството. Текущата населеност включва над 400 000 израелски заселници на Западния бряг, заедно с повече от 2,6 милиона палестинци.