🇷🇺⛽🇺🇦 Насред спора за лихвата по време на пленарната сесия на Финансовия конгрес на Банка России модераторът се обърна към Андрей Костин с въпрос кого от двете страни подкрепя – а ръководителят на ВТБ отклони удара към горивото: „Какво все за лихвата и за лихвата? Дайте да питаме Александър Валентинович за бензина – далеч по-интересно е.“ Залата избухна в смях.
Вицепремиерът Александър Новак, който отговаря именно за енергетиката, видимо не се зарадва: съгласил се да дойде с уговорка с председателката на Централната банка Елвира Набиулина, „че няма да има въпроси за бензина“. Костин настоя, че двамата „предварително се разбрали той да пита“. Новак отвърна, че „Андрей Леонидович започна, не аз – той е провокатор“. Диалогът се разигра на фона на ехиден и високомерен смях от участници и зрители на пленарната сесия „Курс към дългосрочен растеж“, проведена в Санкт Петербург на 1 юли и излъчена на живо от РБК.
И все пак, за да отговори, Новак поднесе успокоителна картина. Вътрешният пазар е „напълно обезпечен“ с бензин и дизел; прекъсванията по отделни бензиностанции идвали от логистични промени в доставките от рафинериите към конкретните петролни бази, а част от заводите минавали през планови ремонти през юни и юли. Вертикално интегрираните петролни компании държали цените по колонките в рамките на инфлацията, а поскъпването по независими бензиностанции той обясни пак с логистиката и описа като „обичайна пазарна ситуация, която трябва да се изравни“. Влиянието върху инфлацията, увери вицепремиерът, щяло да се запази минимално.
Картината извън залата изглежда другояче. Прекъсванията, които Новак сведе до логистика и ремонти, имат своята сериозна причина, която той съвсем умишлено подмина: украинската далекобойна кампания срещу руската петролна индустрия. Според обобщени данни на Асошиейтед прес от март месец насам са отчетени над 50 удара, предимно с дронове, по рафинерии, петролни депа и терминали в Русия и анексирания Крим. Плановите ремонти, за които спомена вицепремиерът, съвпаднаха с този натиск и го утежниха, а търсенето за жътвата през летния сезон засили още повече натиска върху пазара на горива. Резултатът е измерим: около една трета от преработващия капацитет на страната е извън строя, оценява Крис Уийфър от Macro-Advisory; преработката на суров петрол се сви с около 25% през юни до 3,95 млн барела дневно – най-ниското от над две десетилетия насам – а производството на бензин падна с близо 17%.
За обикновения шофьор това значи дажби и безкрайно чакане по опашки. В края на юни нормиране на гориво действаше в поне 56 от 83-те руски региона; продажбите често са ограничени до 20–30 литра на автомобил и само директно в резервоара. В Крим беше обявено извънредно положение и продажбата на бензин временно спря; на Сахалин и Курилите въведоха „превантивно“ нормиране, а средната цена стигна 74,74 рубли за литър – почти 5% над средната за страната. В Иркутск кметът разпореди да инсталират химически тоалетни заради часовете, които шофьорите прекарват на опашка за гориво. Самият Путин призна на 29 юни, че опашките са реални и „не винаги е лесно да намериш точната марка бензин“, но в същото време настоя, че недостигът „не е критичен“, а „временен“ – докато ударите по Украйна продължават.
Правителството отдавна не разчита само на думи. Износът на бензин и авиокеросин е забранен, обмисля се въвеждане на забрана и за дизеловото гориво, а властите го пренасочват приоритетно към земеделието с цел да не пострада реколтата, а заедно с нея – и продоволствената сигурност – мерки, които трудно се връзват с картината на „напълно обезпечен“ пазар.
Шегата на Костин обаче не беше просто отклонение. Горивото беше единственият сюжет, който заплашваше да пропука спора, доминирал целия панел – този за ключовата лихва, задържана на 14,25%. Герман Греф от Сбербанк настояваше, че икономиката е „преохладена“, и отправи предложение към Набиулина да обмисли „експериментално“ сваляне на процента; тя отхвърли както самото понятие, така и идеята по принцип – да се смъква лихвата при висока инфлация значило „да се експериментира със страната“ и рискувало стагфлация. Точно тук горивото се връща в уравнението: при инфлация около 6% спрямо целта от 4% регулаторът вече вписа поскъпването на бензина сред рисковете, които ще тежат при следващите решения по лихвата. Тоест недостигът, за който вицепремиерът предпочете да не говори, е сред причините банкерите да не получат по-евтиния кредит, който искат.
Раздразнението не се ограничава само до залата. Ден по-късно народният представител от Държавната дума Нина Останина обвини правителството и лично Новак, че омаловажават недостига и умишлено премълчават мащабите му – глас, който звучи по-близо до опашките, отколкото успокоенията от сцената.
На сцената, където Централната банка нарича бензина инфлационен риск, лицето, отговорно за енергетиката, предпочете темата изобщо да не се повдига – а когато Костин я повдигна, залата се смя. На хиляди километри оттам, от Севастопол до Курилските острови, същият този бензин се мери на дажби, а се чака с часове и дори дни. Разстоянието между двете сцени показва докъде е стигнала цената на войната у дома – и колко упорито официалният глас продължава да я нарича временна.
