Сателитни снимки потвърждават: двете първични инсталации на „Салават“ са ударени

🇺🇦🛢️🇷🇺 Сателитни снимки потвърждават поражения по двете инсталации за първична дестилация на суров петрол в „Газпром Нефтехим Салават“, един от водещите комплекси за преработка на петрол на Руската федерация. Според кадрите АВТ-4 и съседните технологични естакади са понесли тежки поражения, докато по-ранни снимки вече фиксираха удар по АВТ-6; сериозно повреден е покривът на един от цеховете. Заводът край град Салават в Република Башкирия е разположен на около 1500 км от фронта, и беше последният голям производител на бензин в страната, останал незасегнат от далекобойната кампания от началото на 2026 г.

Ударът по рафинерията беше нанесен през нощта на 13-14 юли. Ударът беше оповестен в публикация на Силите за специални операции (ССО): по официално изявление дроновете на техните части за дълбочинни удари „достигнаха своите цели“, а „по предварителни данни са поразени критичната първична инсталация АВТ-6 и други производствени мощности на завода“. ССО описват операцията като проведена съвместно с „Черна искра“ – руско движение за въоръжена съпротива. Дроновете са прелетяли 1500 км разстояние по права линия до Башкирия – разстояние, постижимо с най-далекобойните безпилотни машини и поставяща цели в дълбочина на руския тил, на най-малко 1300 км от която и да било точка на съприкосновение.

Значението на удара се крие в това какво е поразено, не просто че е поразено. Атмосферно-вакуумните тръбни инсталации (АВТ) са входната врата на всеки завод за преработка на нефт: в тях суровият петрол се разделя на фракции, преди каквото и да е по-нататъшно преработване. Без работеща първична дестилация цялата производствена верига след нея спира – от бензина и дизела до нефтохимическите продукти надолу по потока. Затова поражение едновременно по АВТ-6 и АВТ-4 не е повреда на периферен възел, а удар по сърцето на завода. „Салават“ е проектиран да преработва около 10 млн тона петрол годишно и произвежда широка гама – от горива до полиетилен; спирането дори на част от първичните му мощности изважда от руския пазар обем, който на дневна база се оценява на порядъка на 11 000 тона доставено гориво, или към 5% от общото вътрешно потребление.

Тази цифра се нуждае от премерен прочит. 5% от общия обем на вътрешно търсене е осезаема загуба, но не на всяка цена трайна такава: атмосферно-вакуумните инсталации подлежат на възстановяване, поради което темповете на ремонта зависят от достъпа до оборудване, част от което е чуждестранно и попада под санкцинен режим. Най-точната оценка за ефекта от удара е не еднократният процент на изведен от строя капацитет, а периодът от време, през който той ще бъде извън строя и доколко другите претоварени руски рафинерии ще съумят да поемат разликата. Руската федерация засега не признава официално мащаба на пораженията. В предишни случаи Москва системно омаловажаваше подобни удари до „паднали отломки“ или „потушен без последствия пожар“ – риторика, насочена към прикриване на катастрофалните мащаби на щетите, понесени от руската петролна индустрия, срещу която независимите сателитни изображения представляват именно коректива, илюстрирал пораженията по конкретни, разпознаваеми инсталации.

Ударът по „Салават“ се вписва в модел, който Киев изгражда методично през цялото време от началото на годината: не единични акции за ефект, а систематична кампания срещу руската преработвателна индустрия в дълбокия тил на страната, недостъпна за фронтовата авиация. Логиката е икономическа, не териториална. Рафинериите са едри, неподвижни и трудни за опазване цели за украинските дронове, като всяка изведена от строя първична инсталация свива наличния бензин и дизел на вътрешния пазар, притиска приходите от износ, финансиращи войната, и принуждава Кремъл да отклонява допълнителни ресурси за ПВО, пръснати на хиляди кв. км. тил – ресурс, който не може да бъде едновременно над фронта, и над Поволжието и Урал

Фактът, че „Газпром Нефтехим Салават“ бе последният голям производител на бензин без досегашен удар, придава на тази нощ отделна тежест: с него украинската кампания затваря списъка на едрите незасегнати мощности и измества натиска към повторни удари по вече поразени заводи, точно преди да се възстановят.