Украински дронове удариха петролно депо в Михайловск за втори път от седмица

🇺🇦🔥🇷🇺 Силите за отбрана на Украйна удариха петролно депо в Михайловск – сателитен град на Ставропол в южна Русия – през изминалата нощ, като серия от експлозии на промишлената площадка подпали резервоарите за гориво и вдигна високи стълбове дим над района.

Кадри и снимки от последствията бяха публикувани от OSINT общността Exilenova+; очевидци заснеха мащабен пожар, който бавно се разраства към съседните резервоари. Михайловск отстои на около 365 км от границата с Украйна и близо 620 км от най-близката територия под украински контрол в Запорожка област.

Коя точно е ударената база, остава спорно, но това уточнение има своята тежест. Първоначалните оценки на OSINT групите, сред които Falcon Insight, посочиха депото на „Лукойл-Югнефтепродукт“ – звеното за дистрибуция на „Лукойл“ за Южна Русия. Независимият руски канал ASTRA обаче твърди, че горящият обект е съседна база край жп линия в хутора Вязники, на около 1,2 км от съоръжението на „Лукойл“. „Комерсант“ съобщи, че депото, ударено дни по-рано в същия хутор, е собственост на „НК Роснефт-Ставрополье“. В радиус от 1 км са разположени поне две петролни бази, а гъстият дим над Вязники все още не позволява да се каже еднозначно коя от тях гори. Общата картина обаче не се променя от името върху табелата: това е поредният удар по гъсто застроен горивен възел в тази част на страната.

И той не е първият за седмицата. В нощта срещу 9 юли украински дронове поразиха петролна база в същия хутор Вязники – тогава Службата за сигурност на Украйна (СБУ) потвърди едновременни удари срещу горивни обекти в Ставрополския край и Тверска област на над 500 км от фронта. Губернаторът Владимир Владимиров призна за атаката с дронове и този път, но отново я омаловажи, описвайки я като пожар на „промишлен обект“ във Вязники. Той съобщи за отломки от свален дрон, паднали край улица „Коломийцева“ в самия Ставропол, като увери, че няма пострадали и че огънят не застрашава жилищни квартали. Ударът от 13 юли, само 4 денонощия след предишния, изглежда като контролен – повторно поразяване на цел, чието възстановяване тепърва започва.

Депото, което OSINT каналите определиха като главна цел, е ключов логистичен възел от мрежата на „Лукойл-Югнефтепродукт“ и обслужва продажбите на дребно и дребния опт на петролни продукти в южните области. По описанието, разпространено от украинските канали, на площадка са разположени 17 големи резервоара, 4 средни и 21 по-малки съда за гориво. Този капацитет прави обекта важно звено в разпределението на бензин и дизел за региона, но той няма преработвателна мощност: база като тази само складира и разпределя гориво, без да го произвежда.

Точно тук минава разграничението, което подрежда единичния удар в по-голямата картина. Поразяването на такова депо свива местния капацитет за приемане, съхранение и разпределяне на гориво на юг – това нанася тежък логистичен удар тук и сега, но само по себе си не лишава Русия от рафиниращ капацитет. Системният недостиг, който Москва изживява това лято, идва от другаде: методичните удари по самите заводи. Депата, терминалите и танкерите са втората линия на същото усилие – задушаване на горивната верига по цялата ѝ дължина, от рафинерията през хранилището до колонката за бензин.

Кумулативният ефект вече е очевиден. Производството на бензин в Руската федерация е паднало до 65% от сезонното търсене, отчете Ройтерс, позовавайки се на два индустриални източника – пряка последица от спирането на редица от най-големите заводи след украинските атаки. Сред спрените са НОРСИ в Нижни Новгород, както и рафинериите в Омск и Саратов – три от най-едрите предприятия в страната, които в момента са извън строя. Дневният дефицит на бензин е между 40 000 и 45 000 тона, или около 35% от търсенето в пиковия летен сезон, когато дневното потребление достига 115 000–120 000 тона. За сравнение, през юни недостигът беше около 25%. Само за един месец дупката се е разширила с 10% от националното потребление.

Търговските данни очертават същата крива. По изчисления на „Медуза“, базирани на статистиката на Петербургската стокова борса (СПбМТСБ), средните дневни продажби на гориво, които към началото на годината се движеха между 118 000 и 150 000 тона, са се свили до 80 300 тона през юни, когато ударите по заводите зачестиха най-осезаемо. При базите на отделни рафинерии спадът е още по-стръмен – след удар по Киришкия завод на „Сургутнефтегаз“ продажбите от разпределителните му площадки паднаха с около 80% спрямо трите седмици преди атаката.

Натискът вече прелива и в политиката. На 8 юли руското правителство наложи забрана върху износа на дизелово гориво – мярка, обявена от вицепремиера Александър Новак и валидна до 31 юли, с цел да се задържи горивото на вътрешния пазар. Забраната за износ на бензин действа от преди това; добавянето на дизела разшири ограничението над почти цялата гама горива, като извън обхвата остават единствено междуправителствените доставки. Успоредно с това Москва отвори вратата за внос – до 400 000 тона гориво месечно от съседни страни, сред които Беларус и дори Индия. По оценка на беларуски източници обаче доставките от Минск покриват едва тридневния недостиг на руския пазар, което подсказва колко критична е ситуацията.