Анализ: 10 години от ребрандирането, което отведе ал-Джулани в Дамаск

🇸🇾🏴 Абу Мохамед ал-Джулани показа за пръв път лицето си пред камера на 28 юли 2016 г. в същото изявление, в което той обяви, че „Джабхат ан-Нусра“ спира да съществува и учреждава на мястото му „Джабхат Фатах аш-Шам“ – организация, която, по думите му, няма да има „връзка с каквато и да е външна структура“. Видеото беше разпространено от медийното звено на групировката.

Дотогава водачът на сирийския клон на Ал Кайда беше познат по гласа: в единственото му ранно интервю на 27 май 2015 г. за Al Jazeera той беше с гръб към камерата с малко знаме на ан-Нусра, поставено пред него на масата. 10 години по-късно същият управлява Сирия с рожденото име Ахмед аш-Шараа, участва в разговори по споразумение в сферата на сигурността с Израел и изчака изтичане на 45-дневния срок, след който Вашингтон може да заличи страната му от списъка на държави, спонсори на тероризма.

Постановката на изявлението беше премерена до последния детайл. Няколко часа преди него Абу ал-Хайр ал-Масри, заместникът на Айман аз-Зауахири, публикува аудиозапис, в който призовава да бъде съхранен „джихадът в Сирия“ и поставя единството между воюващите фракции над организационна принадлежност. Самият ал-Джулани благодари на ръководството на Ал Кайда, че е разбрало необходимостта от скъсване на връзките. С други думи, разривът беше обявен със съгласие от организацията, от която ан-Нусра формално се отделяше. Външният му вид следваше сходна логика: анализ на Центъра за борба с тероризма (CTC) към военната академия в Уест Пойнт отбелязва отчетливото подражание на Осама бин Ладен в облеклото. Това, което прикова вниманието, обаче беше по-тясна, отколкото изглеждаше. Понятието „външна структура“ не беше равнозначно на изрично отричане на всякакви връзки с Ал Кайда и оставяше отворена възможността за контакти с оперативни кадри на мрежата, които вече се намираха в Сирия.

Датата не беше случайна. През същия юли силите на Башар ал-Асад и руската авиация затегнаха обръча около източните квартали на Алепо: на 17 юли те установиха контрол върху пътя „Кастело“, последната артерия за снабдяване на града, и кварталите останаха обсадени. На 14 юли Джон Кери отнесе в Москва предложение, според което ударите по ан-Нусра щяха да бъдат поверени съвместно на американската и руските военновъздушни сили, а отделен комитет щеше да очертава териториите под неин контрол. Така групировката се оказа единствената въоръжена сила в Сирия, обявена едновременно за законна цел от двете велики сили. Заедно с това преговорите за сливане с останалите ислямистки фракции буксуваха от началото на годината все по една и съща причина: „Ахрар аш-Шам“ настояваше скъсването с Ал Кайда да бъде предварително условие.

Ходът решаваше и двата проблема едновременно и именно поради тази причина беше формулиран по така. Като опит за международна легитимация обаче той бързо понесе провал. През ноември 2016 г. Държавният департамент на САЩ вписа „Джабхат Фатах аш-Шам“ като псевдоним в обозначението на ан-Нусра като чуждестранна терористична организация, а изменението беше обнародвано във „Федералния регистър“ на 14 ноември. „Независимо дали се нарича Джабхат Фатах аш-Шам, или ан-Нусра, групировката остава клон на Ал Кайда в Сирия“, гласеше обяснението на ведомството. Редица анализатори стигнаха до същия извод: преименуването е тактическо, а подготовката му е протекла под ръководството на Ал Кайда. Резултатът се прояви другаде – вътре в сирийската опозиция, където отпадането на формалната принадлежност премахна основната пречка пред обедиеннието.

От този момент нататък всяка следваща стъпка отиваше още по-далеч от предишната. На 28 януари 2017 г. „Джабхат Фатах аш-Шам“ се вля в новосъздадената „Хаят Тахрир аш-Шам“ (HTS) заедно с „Нур ад-Дин аз-Зенки“, „Джейш ас-Сунна“, „Лиуа ал-Хак“ и „Джабхат Ансар ад-Дин“. Начело застана Абу Джабер аш-Шейх, а ал-Джулани пое военното командване, преди да оглави цялата структура през октомври същата година. През юли 2017 г. новата групировка изтласка „Ахрар аш-Шам“ от град Идлиб и граничен пункт „Баб ал-Хауа“ и установи контрол върху приходите от единствената редовно действаща врата към Турция. През ноември HTS учреди гражданска администрация под името „Сирийско правителство на спасението“, която събираше данъци, издаваше документи и управляваше комуналните услуги в провинцията.

Реакцията на Ал Кайда дойде по същото време. През ноември 2017 г. аз-Зауахири публикува аудиозапис, в който нападна остро ръководството в Идлиб и отправи призив за отделяне от него към верните на мрежата. През февруари 2018 г. те го сториха: 7 твърдолинейни фракции основаха „Хурас ад-Дин“, официално лоялно на Ал Кайда формирование в Сирия, срещу което HTS поведе кампания на репресии и изтласкване. Двамата египтяни, дали благословията си през 2016 г., не доживяха развръзката. Абу ал-Фарадж ал-Масри загина от удар с дрон край Джиср аш-Шугур на 3 октомври 2016 г. Абу ал-Хайр ал-Масри беше убит при американски удар по автомобила му край Идлиб на 26 февруари 2017 г.

Успоредно с консолидирането на организацията вървеше системна работа по публичния образ на Джулани. През февруари 2021 г. той прие в Идлиб американския журналист Мартин Смит и му даде две интервюта – първите му пред западен репортер. Филмът „Джихадистът“ на PBS излезе през юни същата година. Пред камерата водачът на групировка с терористично обозначение от Държавния департамент на САЩ и обявена награда за главата му в размер на 10 млн долара настоя, че не представлява заплаха за Америка и Европа и конфликтът е изцяло вътрешен сирийски проблем. Голяма част от анализаторите отхвърлиха тази теза като пропаганда. Последователното ѝ повтаряне обаче я превърна в основата, на която стъпиха контактите след декември 2024 г.

Настъплението, започнало на 27 ноември 2024 г., доведе до неочакваното превземане на Алепо за два дни, на Хама на 5 декември и на столицата Дамаск на 8 декември; Башар ал-Асад избяга с близки към Москва. Ал-Джулани се появи в столицата с рожденото си име Ахмед аш-Шараа. На 29 януари 2025 г. той бе обявен за президент в преходно правитлство, а въоръжените фракции, включително неговата, обявиха разпускане. Ден по-рано „Хурас ад-Дин“ беше обявила саморазпускането си по нареждане на централното ръководство на Ал Кайда.

Международното признание дойде по-бързо, отколкото биографията му даваше да се предвиди. Наградата от 10 млн долара, обявена през 2017 г., отпадна в същия месец. На 13 май 2025 г. американският президент Доналд Тръмп обяви в Рияд, че премахва американските санкции срещу Сирия и се срещна с аш-Шараа на следващия ден. На 30 юни той подписа изпълнителна заповед № 14312, която отмени предишните наредби, свързани със санкциите. На 8 юли 2025 г. Държавният департамент на САЩ оттегли обозначението на HTS като чуждестранна терористична организация. На 6 ноември същата година Съветът за сигурност на ООН свали санкциите от самия аш-Шараа – четири дни преди да бъде приет в Белия дом като първия сирийски президент, посетил сградата. На 18 декември 2025 г. Конгресът отмени закона „Цезар“ чрез бюджета за отбрана за фискалната 2026 г. На 27 февруари санкционният комитет на ООН извади и HTS от списъка си. На 8 юли 2026 г., след среща с аш-Шараа в Анкара, Тръмп уведоми Конгреса за намерението си да заличи Сирия от списъка на държавите, спонсори на тероризма, в който присъстваше неизменно от 29 декември 1979 г.

Заличаването не се случва автоматично. Законът изисква президентът да представи доклад и да удостовери отсъствието на подкрепа от страна на Сирия към международния тероризъм през последните шест месеца и наличието на гаранции, че няма да го прави занапред. След това Конгресът разполага с 45 дни. Реалният залог зад процедурата е възстановяването на страната, оценявано на над 200 млрд долара, за което тя има нужда от достъп до банковата система и чуждестранни инвеститори, а не само от политически жестове.

Успоредно с външната легитимация започна процес по консолидиране на институциите, влизащи в новата власт. Между октомври 2025 г. и май 2026 г. се проведоха непреки избори, при които около 7000 подбрани изборници избраха депутатите за две трети от местата в Народното събрание. На 1 юли 2026 г. аш-Шараа назначи другите 70 депутати, а първото заседание се състоя на 12 юли след отлагане, за което обяснение така и не беше предоставено. Събранието има мандат от 30 месеца и задачата да подготви конституция и законодателство за провеждането на редовни избори. Външната политическа линия се развива в същата посока: в интервю за Al Jazeera на 26 юли 2026 г. аш-Шараа заяви, че Дамаск работи по споразумение за сигурност с Израел, което според него може да отвори път към цялостен мир, без Сирия да се отказва от правата си върху Голанските възвишения.

Твърдението от юли 2016 г. за пълно прекъсване на външните връзки не отговаряше на обективната истина още в момента, в който беше изречено: координацията с ръководството на Ал Кайда го опровергава пряко. Разривът придоби реално организационно измерение по-късно и по различен път – не с декларация, а чрез изтласкването на лоялните ѝ кадри в отделна структура, чрез кампанията срещу нея в Идлиб и накрая чрез нейното саморазпускане. Между декларацията и фактическия разрив стоят осем години последователни организационни и политически действия.

Съществуват обаче и основания за противоположна оценка. В самото съобщение за саморазпускане „Хурас ад-Дин“ призова сунитите в Сирия да не оставят оръжието, а да се подготвят за „предстоящите етапи“. Така ръководството на мрежата описа случилото се като етап, а не като поражение. Критици на бързото сваляне на санкциите във Вашингтон посочват чуждите бойци, включени в състава на новата сирийска армия, като доказателство, че една част от стария кадрови състав не е изчезнала, а просто се е прехвърлила в новите държавни структури. Ситуацията със сигурността също не позволява преходът да се смята за завършен: Ислямска държава пое отговорност за серия от нападения през юни 2026 г. в Алепо, Ракка и провинция Дамаск, при които загинаха служители на сигурността, а сирийските служби съобщиха, че са задържали 235 нейни оперативни лица. По време на посещението на Еманюел Макрон в Дамаск в началото на юли в центъра на града избухна бомба.

Пътната карта за Суейда, договорена през септември 2025 г. между Йордания, Сирия и САЩ, така и не успя да се реализира. Заместник-специалният пратеник на ООН Клаудио Кордоне докладва, че липсва развитие, в провинцията се чуват все по-чести призиви за отделяне след кръвопролитията от юли 2025 г., където бяха замесени и силите за сигурност на Дамаск. Израелската армия остава отвъд линията на ООН от 1974 г. и са извършили стотици операции във вътрешността на Сирия от декември 2024 г. насам, а премиерът Бенямин Нетаняху беше категоричен, че няма да изтегли армията от определените зони за сигурност. Интеграция на Сирийските демократични сили (SDF), договорена през януари, засега дава ограничени резултати: четири бригади са включени в състава на армията и към 1300 задържани са освободени, а статутът на вътрешните служби за сигурност (Асаиш) и женските отряди (YPJ) продължава да е неуреден. Хуманитарният призив за 2026 г. на стойност 2,92 млрд долара е финансиран едва на 20%.

Формалното отказване от принадлежността към Ал Кайда през 2016 г. бе първата стъпка от последователна линия. Първо отпадна знамето, което пречеше на обединението, след това – структурата, която го носеше, а накрая и собствената организация на ал-Джулани, която самият той разпусна още в началото на преходното си управление. Всяка следваща стъпка разширяваше кръга на онези, които вече можеха да работят с него, и стесняваше кръга на онези, които продължаваха да държат на връзката с мрежата. Очакваното заличаване на Сирия от списъка на САЩ с държави спонсори на тероризма след края на 45-дневния срок ще завърши формалната международна реабилитация на новата власт, но няма да реши основния въпрос: дали старият кадрови състав от джихадисти е отстранен, или просто е прехвърлен в новите държавни структури.