Сирия задържа тоновете уран на своя територия под гаранциите на МААЕ

🇸🇾☢️ Сирия възнамерява да запази на своя територия няколко тона ядрен материал, за чието наличие е уведомила Международната агенция за атомна енергия (МААЕ), и да го постави под гаранциите на агенцията, вместо да го предаде. Това заяви външният министър Асаад ал-Шайбани на 18 август в Дамаск, застанал до генералния директор на МААЕ Рафаел Гроси. Изявлението беше направено към края на двудневно посещение, при което инспекторите получиха достъп до съоръжения, укривани от режима на Башар ал-Асад в продължение на близо две десетилетия.

Гроси описа видяното от екипите на агенцията. В необявена дотогава локация извън Дамаск се съхраняват „няколко тона естествен уранов метал“. На втора площадка има „големи количества графит“. На третата – Ал-Кибар край Дейр ез-Зор – сирийски работници разкопават останките от реактора под надзора на инспекторите.

Взети заедно, трите находки очертават единна техническа картина. Ал-Кибар е бил газоохлаждаем реактор с графитен забавител, изграден по модела на комплекса Йонбьон в Северна Корея. Естественият уранов метал и графитът са съответно горивото и забавителят, необходими за работата на реактор от този тип. Израелската авиация унищожи обекта през нощта на 6 септември 2007 г. преди в него да бъде заредено ядрено гориво. През 2011 г. МААЕ заключи, че обектът с голяма вероятност е бил реактор, строен с помощ от Северна Корея, а инспекция през 2024 г. откри там уранови частици.

Гроси описа риска предпазливо: „Говорим за няколко тона ядрен материал, който може да бъде използван за лоши цели.“ Естественият уран не може да бъде използван пряко за ядрено оръжие. За това той трябва или да бъде обогатен, или да бъде облъчен в реактор, след което полученият плутоний да бъде отделен. Реакторът в Ал-Кибар обаче е разрушен от близо 19 години. Остатъчната опасност е от друго естество: ако бъде разпръснат с конвенционален взрив, материалът би могъл да причини радиологично замърсяване, но не и ядрен взрив.

Сирийското правителство отбелязва, че инициативата е дошла от него. „На 17 юли изпратихме официално писмо до агенцията, в което по своя воля обявихме наличието на ядрени материали в необявен обект“, каза ал-Шайбани и определи досието като наследство от предишния режим.

Съвместното изявление, публикувано под № 59/2026, поставя този жест в по-широк контекст. Уреждането на досието е представено като част от начинание, започнало през декември 2024 г. Президентът Ахмед ал-Шараа подкрепя изпълнението на верификационните дейности, а Сирия потвърждава ангажимента си към Договора за неразпространение на ядреното оръжие и сключеното по него споразумение за гаранции.

Реално постигнатото досега обаче е по-ограничено от заявената цел. Съвместното изявление говори за първоначална верификация, улеснена от сирийските власти, и за пълна проверка, която тепърва предстои. Тя е ключова стъпка към поставянето на материала под гаранциите на МААЕ, но не означава, че процесът е завършен.

Гроси беше конкретен: пълната инвентаризация все още не е направена. След нейното приключване той ще представи заключенията пред Борда на управителите на следващата му сесия с цел окончателно уреждане на оставащите въпроси.

Разграничението между физическо попечителство и гаранции е същността на съобщението. Гаранциите на МААЕ представляват система за отчетност и наблюдение: инспекторите преброяват материала, поставят пломби и проверяват дали нищо не липсва или не е било отклонено. Попечителството, от своя страна, значи физически контрол върху съхранението.

Ал-Шайбани подчерта, че Сирия упражнява суверенната си отговорност за целия ядрен материал на своя територия. Той допълни, че страната има право да използва ядрените технологии за граждански и мирни цели, но не спомена възможността уранът да напусне Сирия.

Тъкмо тук се появява разминаването с информацията за договореност, постигната с посредничеството на Вашингтон. На 10 август Axios съобщи, позовавайки се на американски и израелски служители, че Белият дом е постигнал разбирателство със Сирия и Израел. Според изданието МААЕ и Дамаск са подписали три седмици по-рано споразумение за изнасяне на ядреното наследство от площадката, която израелските служби наричат „Обект 99“.

По думите на американски служител там се съхранява жълт кейк (концентрат, получен от уранова руда и използван като изходен материал в горивния цикъл) заедно с отпадъци и останки от Ал-Кибар. Дали „Обект 99“ и необявената локация извън Дамаск са една и съща площадка, не е уточнено публично от нито една от страните.

Историята на самия обект обяснява напрежението около него. Израелски служители твърдят пред Axios, че армията е бомбардирала входовете скоро след падането на Асад, за да блокира достъпа. Израел заплашил да нанесе нов удар, ако съдържанието не бъде изнесено или ако се появят признаци, че Дамаск се опитва да достигне до него.

Преди няколко седмици израелски наблюдатели засекли движение в района и у тях се появили съмнения, че Турция помага на Сирия да се добере до складирания материал. САЩ поискали Израел да се въздържи и включили МААЕ в процеса. Американски служител посочил края на годината като срок за изнасянето. Към 10 август обаче нищо не е било извозено.

Това ядрено разминаване се развива в период на напрежение между Сирия, Израел и Турция. Напредъкът на дипломацията в Дамаск дойде в същия ден, в който израелската авиация нанесе 8 удара срещу авиобаза Абу ал-Духур в провинция Идлиб, на около 70 км от турската граница, които поразиха възстановена писта и няколко хангара, без да причинят жертви. Базата не изпълнява военни функции от 2013 г.

Заради наложена военна цензура Израел не коментира атаката в продължение на 20 часа. Мълчанието приключи, след като посланикът на САЩ в Турция и специален пратеник за Сирия Том Барак съобщи в X, че Израел е нанесъл удара. Той описа атаката като ненужна ескалация, която не допринася за стабилността на региона.

Едва след това канцеларията на израелския премиер Бенямин Нетаняху пое отговорност. Обяснението бе, че Сирия се е намирала на прага да наруши договореното статукво в областта на сигурността, като допусне разполагането на турски части на летището. Анкара нарече твърденията несъстоятелни. Турски служител заяви пред Axios, че на базата изобщо не е имало турско присъствие и че Израел си измисля поводи да бомбардира съседни държави. Ал-Шайбани заяви, че ударите нямат никакво основание, свързано със сигурността, и че Дамаск ще продължи да действа по дипломатически път.

Вашингтон е бил предупреден предварително, а около три часа преди удара Тръмп е разговарял по телефона с Реджеп Тайип Ердоган. Пред американските си събеседници Израел обосновал атаката с необходимостта да предотврати доставката на съвременни оръжейни системи за летището.

Американски служители възразяват, че Дамаск не е предприемал враждебни действия и от няколко месеца настоява за създаване на съвместен координационен център в Йордания, който да предотвратява подобни инциденти. Според тях Израел отказва да задейства механизма и вместо това е засилил набезите в Сирия. В резултат Дамаск постепенно е започнал да обмисля как да организира собствената си защита.

Стратегията на ал-Шараа личи от отстъпките, на които е готово новото ръководство в Дамаск. Чарлс Листър от Близкоизточния институт я формулира просто: то бърза да закрие наследените от Асад досиета, тъй като те затрудняват усилията ѝ да върне страната в международната общност.

Правителството на Сирия осигури на инспекторите всичко поискано от МААЕ – официално писмо, достъп до обектите, разкопки и ангажимент за доклад пред Борда на управителите. То обаче не направи отстъпка по единственото настояване на Израел: ядреното наследство да напусне страната.

Прозрачността носи международна легитимност, а физическият контрол върху материала запазва сирийския суверенитет. Двете не си противоречат, защото гаранциите на МААЕ по правило се прилагат спрямо материали, които остават на територията на държавата домакин.

Изнасянето е изключение и обикновено се прилага при разглобяването на цяла ядрена програма. Такъв е случаят с Либия през 2003–2004 г., когато американски самолети извозиха оборудване и високообогатен уран. Израел настоява за либийския модел, докато Сирия предлага стандартния режим на международни гаранции. Разликата не е юридическа, а политическа: първият вариант окончателно закрива въпроса, а вторият го оставя отворен, макар и под международно наблюдение.

Възможно е разминаването между двете позиции да е по-малко, отколкото изглежда. Гроси уточни, че ако сирийското правителство и неговите партньори решат да преместят материала, агенцията ще участва в процеса. Тази формулировка оставя възможността за изнасяне отворена, без да обявява, че такова решение вече е взето, и съответства на посочения от Вашингтон срок.

Ал-Шайбани говореше и пред сирийската публика, за която предаването на национален актив под външен натиск би имало висока политическа цена. Това позволява публичната позиция на Дамаск да съществува паралелно с евентуална тайна договорка относно последващо изнасяне. Срещу този сценарий обаче стоят липсата на официално потвърждение, определянето на операцията като незавършена от източника на Axios, и фактът, че сирийският министър не потвърди публично нито един елемент от нея.