🇮🇷 Международното споразумение с Иран, целящо да предпази света от разпространение на ядрено оръжие, официално приключи, след като Техеран обяви края на 10-годишния договор.
В събота Иран заяви, че вече не е обвързан от споразумението от 2015 г. официално известно като Съвместен всеобхватен план за действие (JCPOA). Според него международните санкции бяха отменени в замяна на ограничения върху ядрената програма на Техеран.
„Отсега нататък всички разпоредби, включително ограниченията върху иранската ядрена програма и свързаните с нея механизми, се считат за прекратени“, заяви иранското външно министерство в изявление, но въпреки това страната „твърдо изразява ангажимента си към дипломацията“.
Подписана във Виена от Иран, Китай, Обединеното кралство, Франция, Германия, Русия и САЩ, сделката беше приветствана като възможност за прекратяване на дългогодишния дипломатически пат и начало на нова ера в отношенията между Иран и Запада.
Въпреки че договорът изтече официално в събота, той беше в разпад от години. През 2018 г., по време на първия си мандат като президент, Доналд Тръмп разгневи съюзниците си в Европа, като извади САЩ едностранно от сделката и възстанови санкциите. Той не харесваше споразумението, подписано от предшественика му Барак Обама, и се отказа от дипломацията заради Израел, заклет враг на Иран.
В резултат на изтеглянето Техеран започна да засилва ядрената програма. Опитите за връщане на сделката, ръководени от европейските държави, се провалиха, а въздушните удари срещу Иран от Израел и САЩ това лято сведоха надеждите за възраждане на сделката до исторически минимум.
След 12-дневната война през юни иранският парламент прие закон, с който отказва да сътрудничи на Международната агенция за атомна енергия (IAEA), ядрения инспекторат на ООН. Това накара подписалите договора Великобритания, Германия и Франция да задействат т.нар. механизъм за „бързо възстановяване“ (snapback), което доведе до повторното налагане на санкциите на ООН. Този механизъм позволява бързото и автоматично възстановяване на всички санкции, отменени по силата на споразумението, ако Иран наруши значително ядрените си ангажименти.
Санкциите на практика определиха за „ден на прекратяването“ 18 октомври – точно десетилетие след приемането на резолюция 2231 на Съвета за сигурност на ООН – формалност.
Миналия месец, когато санкциите влязоха в сила, външните министри на Франция, Германия и Обединеното кралство заявиха, че ще продължат да търсят „ново дипломатическо решение, за да гарантират, че Иран никога няма да се сдобие с ядрено оръжие“.
Върховният представител на ЕС по външните въпроси Кая Калас заяви, че санкциите „не бива да бъдат краят на дипломацията“ и че „устойчиво решение на иранския ядрен въпрос може да бъде постигнато само чрез преговори“.
В понеделник Тръмп заяви, че желае мирно споразумение с Иран, който също изрази готовност за дипломация със САЩ, при условие че Белият дом предостави гаранции срещу военни действия по време на потенциални преговори.
Миналата седмица трите европейски сили обявиха, че ще се стремят да подновят преговорите за постигане на „всеобхватно, трайно и проверимо споразумение“.
Въпреки това отношенията между Запада и Иран остават обтегнати. САЩ наложиха значителни санкции, включващи опити да принуди всички държави да не купуват иранския петрол. Няколко кръга преговори с посредничеството на Оман по-рано тази година не успяха да постигнат пробив.
Миналата седмица иранският топ дипломат Абас Арагчи заяви, че Техеран „не вижда причина да преговаря“ с европейските сили, след като те задействаха механизма за бързо възстановяване на санкциите. Западните правителства и Израел отдавна обвиняват Иран, че се стреми да придобие ядрени оръжия – твърдение, което той отрича с твърдения, че програмата му е насочена изцяло към енергийни и граждански цели.
Няма коментари:
Публикуване на коментар