САЩ и Русия обсъждат сделки от Nord Stream до Запорожката АЕЦ

🇺🇸🤝🇷🇺 Екипи от САЩ и Русия са обсъдили цял пакет от енергийни и търговски сделки, които включват продажби на дизел, задгранични активи на „Лукойл“, подновяване на газовите потоци към Европа по Северен поток, американско участие в петролния проект „Сахалин-1“, доставки на руски титан, износ на калий с участието на Беларус и връщане на авиокомпаниите на САЩ във въздушното пространство на Русия. Списъка публикува на 27 октомври Алекс Рауфоглу, старши кореспондент на RFE/RL във Вашингтон, по думите на двама американски служители, информирани за разговорите.

Според тези сведения най-чувствителни са две конкретни предложения. Първото предвижда американска роля в инфраструктура за втечнен природен газ в Аляска, в която участват руски активи. Второто се отнася до контрол над Запорожката АЕЦ от трета страна, произведеното електричество да се дели между Украйна и Русия. Предложенията не са окончателни споразумения, уточняват служителите.

Часове по-рано Financial Times описа почти същия списък, позовавайки се на свои източници: съвместно предприятие за големите петролни компании на САЩ край Сахалин в Далечния изток. Доставки на руски петрол за ЕС по тръбопровода „Дружба“; полети на авиокомпании от САЩ през въздушното пространство на Руската федерация, които биха смъкнали разхода на гориво; сътрудничество в производство и доставки на титан за гражданската авиация. В списъка на вестника влизат още „Лукойл“, проект за втечнен газ (LNG) в Аляска с участието на „Новатек“ и газ за Европа през оцелялата инфраструктура на „Северен поток“. FT цитира американски. служител, според когото всяко икономическо споразумение ще е част от по-широка рамка за мир, като за момента нищо не е окончателно договорено. Така в един ден RFE/RL и FT описаха по думите на американски служители почти един и същ списък: сделките, за които през септември и октомври се научаваше поотделно, вече се обсъждат като едно цяло.

Пакетът се оформя от началото на септември. На 5 септември в Кремъл Путин предложи на Стив Уиткоф, специалния пратеник на Белия дом, и зетя на президента Джаред Кушнър сделка за задграничните активи на „Лукойл“ – петролни находища, рафинерии и бензиностанции по света, се посочва в публикация на The New York Times от 3 октомври. Компанията ги продава принудително, откакто Вашингтон санкционира нея и „Роснефт“ през октомври 2025 г. За тях преговаря консорциум, воден от милиардера Тод Боли, с участието на федералната Корпорация за финансиране на международното развитие (DFC), Power International Holding (Катар) и International Holding Company (ОАЕ). Белият дом отбеляза, че двамата пратеници работят с DFC, за да договорят „съществено авансово плащане и дял от печалбата“ за САЩ.

Вносът на дизел е единствената точка от пакета, която вече беше разрешена. На 9 октомври Тръмп обяви сделка с Путин: 300 000 тона веднага, 500 000 тона през ноември и 1 млн тона по-късно. Министерството на финансите издаде общ лиценз, който разрешава до 7 април 2027 г. внос на дизелово гориво от Руската федерация. Два дни по-късно Тръмп обяви в Truth Social „енергийно примирие“ между Русия и Украйна, което нито една от двете страни не потвърди. На 8 октомври Reuters съобщи, че Кушнър и Кирил Дмитриев, специалният пратеник на Путин за икономическото партньорство, са обсъждали участието на американски инвеститор в „Северен поток“. Пред агенцията Белият дом отговори, че „напоследък не е имало разговори“ във връзка с проекта. На 24 октомври NYT разкри, че „Новатек“ е финансирал тайно Polar LNG, компания от САЩ, която иска да изнася втечнен газ от Аляска, а през септември Путин е обсъждал проекта с Уиткоф и Кушнър. на 27 октомври NYT съобщи, че Министерство на финансите разглежда иск за отмяна на санкциите срещу Руския фонд за преки инвестиции (РФПИ) на Дмитриев. Фондът е помогнал да се уредят доставките на гориво, а през 2022 г. същото министерство го описа като касичка на Путин.

Уиткоф не крие посоката. На 21 октомври, при срещата с Путин в Константиновския дворец в Стрелна край Санкт Петербург, той определи двустранното „бизнес и икономическо сътрудничество“ между Русия и САЩ като „пример за възможностите в бъдеще“. Според FT журналистите от кремълския пул са го снимали по време на същото посещение с бележки, в които се виждат думите Business Deals.

Двете оферти, които служителите наричат най-чувствителни, имат предистория. В края на декември 2025 г. Белият дом предложи окупираната през март 2022 г. Запорожка АЕЦ да се управлява съвместно от Руската федерация, Украйна и САЩ. Киев отговори с идея за съвместно предприятие само със САЩ. През февруари 2026 г. Reuters писа, че Москва отхвърля варианта на Вашингтон и иска да запази централата, предлагайки на Украйна евтин ток. Управлението от трета страна с подялба на тока е нова форма на същия спор. Калият пък е беларуски въпрос, по който САЩ вече отстъпи. През март 2026 г. Министерството на финансите свали санкциите от Belaruskali и Беларуската калиева компания по сделка, в замяна на която Лукашенко освободи 250 политически затворници.

Руският титан на практика идва от един производител, а неговият завод в Березники е цел на дронове. След атаката през нощта на 25 октомври пермският губернатор Дмитрий Махонин съобщи за 11 свалени дрона и леки щети по промишлен обект в северната част на областта, който продължава да работи; 5-ма работници са пострадали. Той не назова обекта. Мониторинг каналът Exilenova+ и местни жители посочиха завода на ВСМПО-Ависма. Според Геоложката служба на САЩ групата произвежда около 96% от руската титанова гъба. Преди 2022 г. тя беше доставчик на Boeing, който спря покупките на титан от Русия през март 2022 г. Към 27 октомври украинските власти не са коментирали удара.

Европейската част на пакета засяга държави, които не участват в преговорите. „Северен поток“ е обект на санкции от САЩ и ЕС, а „Газпром“ притежава 51% от компанията собственик. Тръбопроводите са взривени през септември 2022 г. и от двете трасета на „Северен поток 2“ е оцеляла само едната. Министерството на икономиката на Германия заяви пред Reuters, че Берлин е намерил алтернативи и не желае подновяване на работата му. На 27 октомври в писмен отговор на запитване на „Алтернатива за Германия“ правителството потвърди, че пускането на „Северен поток 2“ не стои на дневен ред и сертифицирането му остава спряно. Американски служител заяви пред Reuters, че при тези пречки сделка в средносрочен план е много малко вероятна. Европейски дипломати, цитирани от FT, отхвърлят всяко облекчение на мерките преди края на войната, а един от тях казва, че тя „не е за пари“, а за „унижение и контрол“.

Съпротивата във Вашингтон засега е насочена към единствената точка от пакета, по която има разрешение. Двупартийна група законодатели, сред които сенаторите Джийн Шахийн, Крис Кунс и Елизабет Уорън и републиканецът Том Тилис, предупреди банки като Goldman Sachs и пристанищата Хюстън, Корпус Кристи, Бомонт и Ню Йорк/Ню Джърси, че вносът на руски дизел може да нарушава федералния закон. Законът от 2022 г. забранява вноса на енергийни продукти от Руската федерация, докато президентът не удостовери пред Конгреса, наред с други условия, че Москва е прекратила войната срещу Украйна. Предупредените банки и пристанища трябва да потвърдят до 28 октомври, че пазят документацията по сделките. Сенатори се позовават на данни, според които първите танкери с гориво може да пристигнат в Бомонт и Ню Йорк/Ню Джърси още в края на октомври. Белият дом нарече инициативата политически мотивирана.

Хронологията показва, че икономическата линия изпреварва политическата. Вносът на дизел е разрешен с лиценз, сделката за „Лукойл“ се договаря, а РФПИ чака решение, докато няма общо прекратяване на огъня. Американски служители многократно заявиха пред FT, че съвместните начинания няма да започнат преди края на войната, а сделката за дизела има своя вътрешна логика. Цените му растат от началото на войната с Иран през февруари. Към 10 октомври фючърсите бяха с над 110% по-високи от тези в началото на тази година, а Тръмп обвинява за поскъпването украинските удари по рафинериите в Русия. Сделка за „Северен поток“ в средносрочен план е малко вероятна и по оценка на американски служител, а сделката за Сахалин зависи от ExxonMobil, която според FT през 2025 г. преговаряше за обезщетение за отнетия ѝ 30-процентен дял и не планираше да се връща.

Тристранните разговори в ОАЕ, предварително насрочени за 4 ноември според полския премиер Доналд Туск, ще са първите от февруари насам. Киев още не потвърждава датата. Решението за РФПИ ще покаже как работи пакетът. Ако Министерството на финансите отмени санкциите срещу фонда на Дмитриев, преди Москва да приеме общо прекратяване на огъня, облекчението ще е предоставено срещу обещание, вместо да е използвано като средство за натиск. Макар вносът на дизел да е разрешен, още няма доказателство, че горивото ще стигне до САЩ. Проследеният танкер AGIOI FANENDES напусна Приморск на 23 октомври и се очаква в САЩ на 7 ноември. Той вече смени обявената дестинация от Ню Йорк на „очаква указания“, т.е. още няма указания къде да разтовари.

📸 Снимка: Руският президент Владимир Путин, вдясно, поздравява специалния пратеник на САЩ Стив Уитков по време на среща в Санкт Петербург на 21 октомври 2026 г. (Gavriil Grigorov/AFP via Getty Images)

Дрон уби главния инженер на окупираната Запорожка АЕЦ и шофьора му

🇷🇺🎯🇺🇦 Украински дрон удари служебен автомобил на пътя между площадката на АЕЦ „Запорожие“ и близкия град Енергодар, убивайки главния инженер на централата Александър Яковлев и личния му шофьор. Това съобщи ръководителят на руската държавна корпорация „Росатом“ Алексей Лихачов, цитиран от ТАСС. Това е първият известен случай, при който загива висш кадър от ръководството на ядреното съоръжение – най-голямата такава централа в Европа с общо шест реактора, паднали под руска окупация в първите дни на инвазията през февруари 2022 г.

Яковлев не е външно лице за обекта. Роден в Украйна, той работи в централата дълги години преди войната. След като руските сили я превзеха заедно с близкия Енергодар, инженерът премина доброволно на страна на окупационните власти, при което получи руски паспорт, сключи договор с „Росатом“ и пое техническото ръководство на падналия обект. За Киев това го превръща в колаборант – украински източници го описват като фигура, помагала на окупатора да управлява централата и съпричастна към действия, определяни от Киев като ядрен шантаж срещу собствената му страна. Именно тази биография, на украински специалист, минал на страната на Москва и получил в замяна една от ключовите инженерни длъжности в завладяната АЕЦ, придава на смъртта му значение, което надхвърля мащаба на единичния удар.

Москва интерпретира случая в рамките на познатия си наратив. Лихачов го определи като поредна стъпка в „ескалацията на терористичните действия на украинското правителство“ и поиска „бърз и ясен отговор“ от Международната агенция за атомна енергия (МААЕ). По думите му при удари в района на АЕЦ и Енергодар в последните два месеца и половина са загинали 13 души, а 48 са ранени. Генералният директор на МААЕ Рафаел Гроси на свой ред определи случая като „недопустимо нападение към централата и ръководството ѝ, застрашило сериозно ядрената сигурност“, но както обикновено в изявленията си за Запорожие, избегна да посочи конкретен виновник.

От украинска страна не последва нито потвърждение, нито опровержение – Киев запази мълчание за удара и никой не пое официално отговорност. Украинските канали в социалните мрежи обаче не прикриха своето задоволство: за тях Яковлев е ликвидиран колаборант, а не жертва. През този период Силите за безпилотни системи (СБС), Главното управление на разузнаването (ГУР) и Държавната гранична служба (ДПСУ) виждат се провеждат интензивна кампания от удари по левия бряг на река Днепър, а разстоянието от украинските позиции до окупирания Енергодар се вмества напълно в обсега на ударните дронове. Маршрутът на висш кадър на „Росатом“ без съмнение е приоритетна цел, но имайки предвид мълчанието на Киев, обвързване на инцидента с украинска операция на този етап не може да бъде категорично потвърдено.

В случая е важно физиката на самия удар да се разграничи от политическата реторика около него. Дронът е поразил автомобила на един от подстъпите към АЕЦ, а не реактор, басейн за отработено гориво или дори подстанция. Мишена на атаката е било конкретно лице, а не инфраструктурата на ядрения обект. В този смисъл определението „нападение срещу централата“, повторено многократно от Москва и в по-умерена форма от Гроси, размива границите, представяйки удара по служебен автомобил като инцидент срещу ядрената сигурност, какъвто той категорично не е.

На военно-оперативно ниво събитието не представлява извънредно стратегическо постижение. Не отваря пробив по фронтовата линия, не прекъсва снабдителна линия и не деградира с отбранителната способност – сменя едно име в състава на окупационната власт. Истинското му значение е психологическо: директно послание към всеки украински експерт, подписал договор с „Росатом“ – независимо дали го е сторил под заплаха от уволнение, или по собствено убеждение. Ако до този момент работата за окупатора в Енергодар е изглеждала като безопасен избор, ударът срещу Яковлев доказва точно обратното. Това е логиката, която стои в основата на кампанията на украинските служби срещу колаборационизма в окупираните региони – тя вече се разпростира от административните чиновници до технологичния елит на стратегическите обекти.

От близо 11 000 души персонал преди инвазията, в централата днес са останали около 7500. По данни на украински независими журналисти „Росатом“ ги задържа с договори, подписани под заплаха от уволнение, а кадровият недостиг бива запълнен с работници от фирми подизпълнители. Към този разреден и до голяма степен притиснат персонал загубата на главния инженер утежнява двойно случая, тъй като отваря сериозна оперативна пролука на върха на техническата йерархия и служи като остро предупреждение за по-ниските нива. Колкото по-тясна е прослойката от специалисти, склонни да работят в окупирания ядрен обект, толкова по-висока е цената на всяко отпаднало от нея име.

Тук изпъква и едно противоречие, което Москва предпочита да не коментира. Настоявайки МААЕ да осъди удара в името на ядрената сигурност, Кремъл на практика иска от международния надзорен орган да защити режим, при който самата Русия превърна станцията във военен обект. Според данни на ГУР от 13 юли, на площадка на АЕЦ са разположени наземни станции за управление на ударни дронове „Гербера“ и „Геран“, складове за боеприпаси в мазета и бомбоубежища, както и картечни гнезда и ракетни установки по покриви на сгради на реакторите. Охраната пък е поверена на контингент от Росгвардия, наброяващ около 1500 души.

Реалната уязвимост на централата е извън съмнение: шестте реактора са в режим на студено спиране, функционира само една от предвоенните 10 външни линии за захранване, а обектът вече преживя над 20 пълни срива на електричеството. Освен това нивото на охлаждащия басейн се поддържа под изисквания минимум – 12,86 метра при критични 15 метра. Рискът е хроничен: голяма част от тези прекъсвания на захранването се натрупаха през последното тримесечие, като в началото на юни се наложи МААЕ да договаря локално прекратяване на огъня, само за да бъдат поправени повредените електропроводи. При всяко откъсване от мрежата охлаждането на реакторите и басейните остава изцяло зависимо от аварийните дизелови генератори – тоест от доставката на гориво през активна бойна зона. Тази критична ситуация обаче произтича именно от окупацията и милитаризацията на обекта.

Версията за целенасочена украинска операция по ликвидирането на Яковлев стъпва върху последователна хронология. От февруари 2022 г. насам украинските служби и партизанските групи в окупираните региони преследват системно колаборанти. Автомобилите на назначените от Кремъл чиновници редовно са станали мишена на взривове, а местни назначени лидери загинаха при атентати в Мелитопол, Бердянск и самия Енергодар (където поставеният от Русия кмет оцеля при експлозия още през първите няколко месеци на окупацията). Досега обаче ядрото на самата централа оставаше извън периметъра на преките физически посегателства. Ударът, отнел живота на главния инженер, премества фокуса навътре – към хората, които поддържат реакторите в работно състояние, а не само към политическите фигури на окупацията.

Отворен остава въпросът дали този случай е изолиран инцидент, възползвал се от временна уязвимост в маршрута, или е встъпителният епизод на планирана кампания срещу ръководния състав на окупираната АЕЦ. Активността на украинските СБС в сектора и системният натиск върху сътрудниците на окупаторите сочат към второто. В същото време мълчанието на Киев, който при знакови ликвидации обикновено оставя разпознаваем неформален почерк, по-скоро подкрепя първата теза. На базата на настоящите данни е по-вероятно това да е опортюнистичен удар по изложена цел, отколкото начало на масирана кампания срещу персонала на „Росатом“. Въпреки това евентуална нова серия от атаки срещу служители в Енергодар или изрично поемане на отговорност от страна на Украйна бързо би променило тази оценка.

Каквото и да покажат следващите седмици, ударът отправи категорично послание, което е невъзможно за пропускане пред МААЕ: високият пост в ръководството на окупираната АЕЦ носи след себе си и огромната лична опасност, а не просто висока заплата от „Росатом“.

Руската армия е разположила военна техника в Запорожката АЕЦ.

🇷🇺‼️🇺🇦 Руската армия е увеличила разполагането на бронирана техника и пехотни позиции в Запорожката АЕЦ, разположена в окупираната част на Запорожка област, сочат снимки, публикувани на 6 ноември от Telegram канала „Скелети Шевчика и Ко“.

На кадрите се виждат поне четири бронетранспортьора БТР-80, оръжейни стойки и укрепени огневи точки в помещенията на централата – оборудване, предназначено за бойни действия, а не за ядрена безопасност.

На една от снимките въоръжен руски войник носи картечница „Печенег“, което показва, че на територията вече е разквартируван пехотен отряд.

Експерти отбелязват, че подобна милитаризация нарушава основни принципи на ядрената безопасност и предполага, че централата се използва за отбранителни или настъпателни цели.

Международната агенция за атомна енергия (IAEA) съобщи през септември 2025 г., че руските сили продължават да ограничават достъпа на мисията до определени зони на обекта, сред които складове за дизелово гориво, което пречи на инспекторите да проверят запасите.

IAEA многократно е предупреждавала, че обстрелът в близост представлява риск за ядрената безопасност в цяла Европа. Централата продължава да се управлява от украински персонал под руски надзор.

Руските войски превзеха Запорожката АЕЦ на 4 март 2022 г. след ожесточени сражения в съседния град Енергодар. До средата на март 2022 г. контролът над управлението ѝ беше прехвърлен на руската държавна ядрена корпорация Росатом.

Междувременно на 6 ноември руски държавни медии разпространиха нови твърдения, че Украйна и западните ѝ партньори подготвят „саботажна операция“ в централата. Според РИА Новости Службата за външно разузнаване на Русия твърди, че страните от НАТО притискат Киев да инсценира провокация, която после да бъде приписана на Москва.

Украински официални лица многократно отхвърлят подобни изявления като дезинформация, която има за цел да отклони вниманието от продължаващата милитаризация на най-голямата АЕЦ в Европа от страна на Русия.

На 30 октомври IAEA съобщи, че руските удари по украинската енергийна мрежа са принудили три АЕЦ да намалят производство и са повредили критични подстанции.

Южноукраинската и Хмелницката АЕЦ загубиха достъп до външни електропроводи, а Ровненската беше разпоредена да намали мощността.

Запорожската АЕЦ работи на аварийни дизелови генератори за втори ден след прекъсване на тока

🇺🇦☢️🇷🇺 Запорожската АЕЦ продължава да работи на аварийни дизелови генератори за втори пореден ден, след като изгуби всички външни захранвания във вторник. Това гласи изявление на украинската държавна компания „Енергоатом“, която предупреди, че текущата ситуация представлява риск не само за Украйна.

Операторът уточни, че прекъсването на тока, което е общо десетото откакто Русия превзе обекта през 2022 г., е причинено от действия на окупационните сили и че линията остава непокътната на териториите под контрола на Украйна, но руските сили „съзнателно не я възстановяват“.

Украинската компания посочи, че това създава „критична ситуация, застрашаваща безопасността не само на Украйна, но и на европейските държави“.

Генералният директор на Международната агенция за атомна енергия (IAEA) Рафаел Гроси нарече прекъсването „дълбоко тревожно“: „Най-голямата АЕЦ в Европа отново е изключена от всякакво външно захранване. Обектът, който се намира на фронтовата линия, остава застрашен. Всяко едно прекъсване на тока създава реален риск за ядрената безопасност и увеличава вероятността от ядрен инцидент.“

Експертни служители от IAEA на място потвърдиха, че последната 750 kV линия е била изключена в 16:56 часа на 23 септември и наблюдаваха стартирането на аварийните генератори.

Според източници от индустрията, позоваващи се на информация на международния орган, запасите от резервен дизел на обекта са достатъчни за около 20 денонощия, което обрисува зависимостта на централата от аварийно захранване, а не от стабилно външно електроподаване.

„Този инцидент отново показва колко крехка е ситуацията с ядрената безопасност и сигурност в електрическата централа“, заяви Гроси.

„Укренерго“, оператор на украинската енергийна мрежа, съобщи, че ще започнат веднага щом това стане възможно при осигуряване на необходимата безопасност, а „Енергоатом“ отправи призив към международните партньори на Киев за засилване на натиска за връщането на централата към нейния единствен легитимен оператор.

По-рано стана ясно, че руски удар е повредил ключова трансмисионна линия, което е предизвикало пълно прекъсване на тока в електроцентралата, принуждавайки нейния персонал да разчита само на резервно захранване за поддържане на безопасността на системите.

Близо 5000 работници са били евакуирани от окупираната от Русия Запорожка АЕЦ.

Руски военнослужещ охранява район от Запорожката АЕЦ, намираща се на окупираната от Русия територия на украинската Запорожка област, 1 май 2022 г.
📸 Снимка: Associated Press

🇷🇺⚔️🇺🇦 Около 5000 служители на окупираната от руските сили Запорожка АЕЦ са евакуирани към териториите, намиращи се под контрола на властите в Киев. Това заяви украинският министър на енергетиката Херман Халущенко по време на пресконференция, проведена в петък, 19-ти юли.

Запорожката АЕЦ, която е най-голямата атомна електроцентрала на европейския континент, попадна под руска окупация през март 2022 г. Позицията й близо до фронтовата линия и наличието на интензивни сражения в района доведе до повишени рискове за ядрената безопасност.

Всички евакуирани лица са служители на Енергоатом, държавната агенция за ядрена енергия на Украйна, каза още Халущенко, който също така посочи, че от февруари 2024 г. руските сили са забранили достъпа до завода на онези служители, които са останали в окупираната територия.

„Това е персоналът, който планираме да привлечем, за да завършим изграждането на блоковете на Хмелницката АЕЦ“, сподели той.

През април Енергоатом започна работа по изграждането на реакторни блокове 5 и 6 в атомната електроцентрала в Хмелницки, използвайки американска технология, която ще помогне за предотвратяване на прекъсвания в електрозахранването при руски атаки. След изграждането им и въвеждането в експлоатация на блокове 3 и 4, мощността на Хмелницката атомна електроцентрала ще надхвърли тази на Запорожката централа, твърдят от Енергоатом.

Общото събрание на ООН прие резолюция на 11-ти юли, която задължава Русия да се оттегли от Запорожката атомна електроцентрала, с което да върне пълния контрол върху съоръжението обратно на Украйна.

Освен това, резолюцията осъжда руската страна за неспазване на протоколите за безопасност, определени от Международната агенция за атомна енергия (МААЕ), и призовава Москва да осигури пълен достъп на инспекторите от МААЕ до съоръженията на централата.

Международната агенция за атомна енергия (IAEA) свиква извънредно заседание след атаките по АЕЦ Запорожие

Руски военнослужещ стои на пост на контролно-пропускателен пункт в близост до Запорожката АЕЦ преди пристигането на експертната мисия на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) в хода на руско-украинския конфликт, юни 15, 2023 г.
📸 Снимка: REUTERS/Alexander Ermochenko

🇷🇺🇺🇦 Бордът на управителите на органът за ядрен надзор на ООН ще проведе извънредно заседание в четвъртък по искане на Украйна и Русия, за да обсъди атаките срещу Запорожката атомна електроцентрала, след взаимните обвинения, които си отправиха двете враждуващи страни.

Международната агенция за атомна енергия (IAEA) съобщи, че дронове са атакували контролираното от Русия съоръжение в Южна Украйна в неделя, попадайки в сградата на един от реакторите. Aгенцията не е приписала вина за извършеното, но е поискала подобни атаки да спрат.

Във вторник Русия заяви, че Украйна е атакувала централата с безпилотни летателни апарати за трети пореден ден. Киев заяви, че няма нищо общо с подобни атаки и всички те са инсценирани от Москва.

Русия и Украйна многократно са се обвинявали взаимно за атаките по Запорожката АЕЦ, откакто тя беше превзета от руските сили в първите дни от пълномащабната инвазия; в същото време и двете страни отричат да имат пръст в атаките.

Запорожката АЕЦ е най-голямата атомна електроцентрала на стария континент. Тя е разположена в непосредствена близост до фронтовата линия между руската и украинската армия. Всички нейни реактори са спряни, нo за охлаждането им e необходимо непрекъснато захранване. Липсата на охлаждане крие опасност от разтопяване на активната зона на реактора, което би имало катастрофални последици.

В поверителна бележка до държавите-членки, видяна от Ройтерс във вторник, председателят на 35-членния борд на МААЕ каза, че Украйна и Русия са се свързали с него в предишния ден с искане за извънредна среща.

„С настоящото уведомявам членовете на Борда, че срещата на Борда е организирана, както следва: 15:00 ч. (13:00 GMT) в четвъртък, 11 април 2024 г.“, се казва в бележката.

Към бележката на председателя бяха приложени руското и украинското писмо. Русия заяви, че иска среща относно "последните атаки и провокации на въоръжените сили на Украйна" срещу Запорожие. Киев заяви, че иска да обсъди "ситуацията в Украйна и последиците за безопасността, сигурността и последиците от предпазните мерки".

Правилата на базирания във Виена върховен орган за вземане на решения на МААЕ, който се събира няколко пъти годишно, гласят, че всяка страна в него има правото да свика среща. И Русия, и Украйна са членове на борда през тази година.

Малко вероятно е едно заседание на борда да внесе яснота кой стои зад последните атаки.

Бордът прие четири резолюции, откакто Русия нахлу в Украйна през 2022 г., осъждайки руските действия срещу украинските ядрени съоръжения. Последният беше миналия месец, призовавайки Русия да се оттегли от Запорожие.

Само Китай се присъедини към Русия в противопоставянето на тези резолюции. Дипломатите твърдят, че не са чували за натиск за приемане на резолюция идния четвъртък, което би било значително по-трудно за изпълнение в рамките на толкова кратко предизвестие.

Шефът на МААЕ предупреждава да не се рестартира атомната централа в Запорожие

Руски войник патрулира пред Запорожката атомна електроцентрала в Украйна на 1 май 2022 г.
📸 Снимка: Andrey Borodulin/AFP чрез Getty Images

Шефът на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) Рафаел Гроси предупреди Русия да не рестартира Запорожката атомна централа.

Това не е неизбежно. Обръщам внимание на моите руски колеги към факта, че всяко подобно действие ще изисква редица съображения.

Каза той пред френската информационна агенция AFP в отговор на предложението на руския ядрен оператор централата да бъде пусната отново в експлоатация.

На първо място, това е зона на активни бойни действия и това не може да се игнорира. Второ, тази централа е била спряна за продължителен период от време.

Въпреки че не изключи централата да бъде пусната онлайн в някакъв момент в бъдеще, той каза, че това ще „изисква извършването на редица оценки на безопасността“.

Очаква се Гроси да се срещне с руския президент Владимир Путин по-късно днес в черноморския курорт Сочи, за да обсъдят бъдещето на електроцентралата.

Източник: Al Jazeera