Петролният възел „Самара“ гори след серията удари през октомври

🇺🇦🛢️🇷🇺 Всички големи резервоари на „Самара“, възела на „Транснефт“, в който се смесва износният руски сорт „Уралс“, са повредени или унищожени след поредицата украински удари през октомври, а сред по-малките засегнатите са около 40%. Това се посочва в OSINT разчет на украинския канал „Абсолютно надежден източник“, направен по сателитни снимки от 11 октомври. Авторът отчете през изминалата нощ четвърти удар за месеца след тези на 2, 7 и 10 октомври, които Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) вече потвърдиха.

Пълното име на обекта е линейна производствено-диспечерска станция (ЛПДС) „Самара“. Това е възел на магистрални петролопроводи, в който нефтът се приема, съхранява, смесва и препомпва нататък. Той се намира в близост до селището Просвет в Самарска област, на около 937 км от границата по изчисление на Института за изследване на войната (ISW). Според Силите за специални операции (ССО) на Украйна в него се събират 4 магистрални петролопровода от Западен Сибир и Поволжието, а мястото за съхранение има 71 резервоара с обща вместимост над 1,6 млн. кубически метра. Генщабът описва „Самара“ като мястото, където петрол с високо и ниско съдържание на сяра от различни находища се смесва до сорта „Уралс“. По оценка на същия щаб на този сорт се падат до 50% от руския петролен износ.

Според разбивката, споделяна от украински канали, в парка има 65 резервоара по 20 000 куб. метра и 6 от по 50 000. Сборът отговаря на официалните данни. При такъв състав на парка поразени са и 6-те големи, и около 26 от по-малките, с обща вместимост около 820 000 куб. метра, т.е. около половината от капацитета на възела. Големите резервоари са с плаващ покрив (РВСПК-50000): покривът лежи върху самия петрол и се движи заедно с нивото му, за да ограничи изпарението.

Първият удар беше през нощта на 2 октомври. След него генщабът отчете повредени 11 резервоара от по 20 000 и 3 по 50 000 куб. метра, както и участък от тръбопроводи и автоматизиран наливен пункт за петролни продукти. За атаката на 7 октомври щабът съобщи три дни по-късно, че четири от големите резервоари са унищожени, а на площадката е избухнал мащабен пожар. Щом големите резервоари са шест, поне един от тях е бил поразен и на 2, и на 7 октомври. Третият удар дойде в нощта срещу 10 октомври. ССО обявиха, че е нанесен от техните звена за удари в дълбочина (Deep Strike) заедно със Силите за безпилотни системи, а производителят Fire Point съобщи, че са използвани негови далекобойни дронове FP-1, както и при атаката от 2 октомври.

До днес следобед няма официални съобщения за удара от изминалат нощ. Каналите, които следят обекта, се разминават. Украинският Exilenova+ писа около обяд, че „Самара“ е атакувана 3 пъти и огромен пожар продължава да гори на обекта. „Абсолютно надежден източник“ отделя 11 октомври като самостоятелно поразяване, а на трите му сателитни снимки се виждат открит огън в поне два резервоара и плътен дим, който покрива голяма част от площадката.

През изминалата нощ Самарска област се намираше в режим на тревога до 05:00 ч. местно време. Между 04:12 и 04:56 ч. летище Курумоч край областния град работеше с ограничения за приемане и излитане на самолети, съобщи „Комерсант-Волга“ по данни на Росавиация. Министерство на отбраната включи региона сред 18-те, над които са свалени общо 479 украински дрона, без да предложи отделно число. За нощта на 9 срещу 10 октомври губернаторът Вячеслав Федорищев обяви няколко десетки свалени дрона над областта и уточни, че загинали и пострадали няма.

Станцията беше цел на украински удари и преди повече от година. ССО я поразиха на 20 септември 2025 г. Три дни по-късно украинското командване потвърди повторно поражение от Силите за безпилотни системи (СБС). През октомври 2026 г. ударите следваха през няколко дни, а щетите се натрупаха бързо: след първи удар бяха отчетени 14 поразени резервоара, а 9 дни след това разчетът обхваща всички големи и към 40% от по-малките. По този разчет поразена или напълно унищожена е около половината вместимост, в която „Транснефт“ събира петрола от различни находища и го смесва до износния сорт.

Росфинмониторинг вписа 14-годишна от Самара в списъка на терористите и екстремистите

🇷🇺📋 Росфинмониторинг, федералната служба за финансов мониторинг, добави 14-годишната Софя Моисеева към списъка на терористи и екстремисти. Това направи родената на 23 юни 2012 г. жителка на Самара, най-младият човек в регистъра. Нейното име е отбелязано със звездичка, която службата използва, за да обозначи хората, срещу които е образувано наказателно дело по член за тероризъм. Защо е включена, не е известно: независимото издание The Insider не откри сведения за дело срещу нея нито в изявленията на правоохранителните органи, нито в руските медии. Telegram канал, който препечатва всяко обновление на официалния списък, публикува записа същия ден, а руското радио Business FM го потвърди по данните на сайта на регулатора.

За тероризъм и диверсия наказателната отговорност в страната започва на 14-годишна възраст, въпреки че за повечето от останалите престъпления тя е 16. Именно до тази граница е стигнала службата. Мястото на най-младия в списъка смени притежателя си 4 пъти за 10 седмици. На 30 юли то беше на Виктор Калинин от Санкт Петербург, роден на 29 април 2012 г. На 19 август беше добавен Иван Малцев от Барнаул, роден на 13 юни, а на 22 септември – Мирон Павлов от Томск, роден само два дни след него. Моисеева е родена още осем дни по-късно. И четиримата са отбелязани със звездичка.

Възрастта им при включването е почти една и съща. Малцев попадна в базата данни два месеца след 14-ия си рожден ден, Калинин и Павлов – три месеца след него, Моисеева – три месеца и половина. Сравнението  на датите показва, че възрастта на най-младите вече не пада: тя остава на 14 години и няколко месеца, а се мени само рождената дата на поредното дете.

Правозащитният проект „Първи отдел“ определи същото към началото на август, след като Калинин беше добавен към списъка: практиката на преследване „слезе до долната граница на наказателната отговорност – 14 години“. В изследване на проекта и аналитичния център Parubets Analytics, представено през юли, бяха установени най-малко 779 души, попаднали в регистъра преди навършване на пълнолетна възраст. 754 от тях са включени след началото на пълномащабната инвазия в Украйна през февруари 2022 г. До началото ѝ службата е добавяла по най-много 15 подрастващи на година. През 2023 г. те са 44, а през 2024 г. вече са 141. През 2025 г. броят им достига 354, а само за първите пет месеца на 2026 г. са добавени още 200.

Изследването изчислява, че 88,8% от непълнолетните попадат именно в терористичната част на списъка. Авторите свързват това с начина, по който след 2022 г. се квалифицират палежите на военни комисариати и релейни шкафове, в които е апаратурата за сигнализацията по железниците: като терористичен акт или диверсия. Това са именно онези престъпления, за които се отговаря още от 14-годишна възраст. Към 7 юни 63 души са вписани на минималните години. Всички освен един са добавени през 2024–2026 г.

Месец преди Моисеева, на 10 септември,със звездичка в списъка беше включена и Мария Батура от село Черлак в Омска област, родена през януари 2012 г. През лятото картината е друга: сред добавените до юни подрастващи изследването на „Първи отдел“ отчита 49 момичета, а най-младото от тях е било на 17 години към момента на вписването.

Шест дни преди Моисеева, на 1 октомври, беше добавен и роденият на 19 октомври 2011 г. Алберт Закиров, също от Самара и също под звездичка. Записите посочват мястото на раждане, не адреса, затова общият град не доказва, че делата на двамата са свързани. The Insider не намира в открити източници сведения и за неговото дело.

Там, където делата зад вписванията са известни, става дума за палежи. Калинин, по данни на „Медиазона“, е обвинен, че през юли е подпалил релеен шкаф на железницата. Съдът не го изпраща в следствения арест, а му забранява да излиза от дома. Срещу Малцев се води дело за опит да подпали полицейска кола. Баща му заяви пред същото издание, че нищо не е било подпалено и синът му е действал под външен натиск: „Може да се каже, че са го вербували. Писали са му, заплашвали са го. Плашели са го, че родителите му ще бъдат обвинени“. Според бащата съобщенията, заради които момчето е задържано, са разменени в самото начало на лятото, преди то да навърши 14 години. За Павлов се знае само записът в регистъра. През април в Томска област бяха задържани тийнейджъри по подозрение, че са подпалили жп оборудване, но дали той е сред тях, не е известно.

Последиците от вписването не чакат окончателната присъда. Средствата по банковите сметки се блокират, а разпореждането със средствата се ограничава. От декември 2025 г. операциите на хората от регистъра минават през специални сметки и изискват съгласието на Росфинмониторинг. Законът, който беше одобрен на 10 декември 2025 г. от Съвета на федерацията, допуска такива операции само по заявление до службата и само през онези банки, които тя определи. Какви доходи и в какъв размер би могъл да ползва вписаният, решава правителството. Пред Business FM адвокатът Александър Забейда сравни механизма с „инструмент за финансов контрол, с който държавата има възможност да ограничи правата на потенциалния заподозрян или обвиняем, докато вината му не бъде установена с присъда“.

Списъкът нараства бързо във всички възрастови групи. По данни на руската медийна група РБК от началото на октомври в него са вписани 23 000 души и 900 организации, а сред хората – над 500 непълнолетни. The Insider преброи 518 подрастващи към 24 септември срещу 465 към 7 юни. Междувременно 100 от тези през юни са навършили 18 години, което значи около 150 новодобавени младежи за три месеца и половина. Проектът „Подкрепа за политзатворниците. Мемориал“ определя преследването на 156 непълнолетни от списъка за политически мотивирано.

Разказът на бащата на Малцев показва и друга страна на делата срещу подрастващи: зад деянието на дете може да стои непознат от мрежата, който го е принудил със заплахи. Подобна схема би обяснила защо тези случаи се множат толкова бързо, но не и защо отговорът на държавата е един и същ за възрастни и за деца. Вписването идва преди присъдата, а за 14-годишната от Самара не е известно дори какво ѝ се вменява.

Каквото и да стои зад отделните дела, датите показват едно. Регистърът вече не слиза по възраст, защото по-надолу законът не допуска наказателно дело: стигнал е долната граница и оттук нататък следва усърдно календара. Почти сигурно тази тенденция ще се запази и мястото на най-младия ще смени притежателя си още преди края на годината, с дете, родено след 23 юни 2012 г. Ако до 31 декември няма такова вписване, това ще е първото прекъсване на ритъма, установен от юли насам.

Украински удар запали ЛПДС „Самара“, възел на „Транснефт“ за суров петрол

🇺🇦🔥🇷🇺 Силите за отбрана на Украйна нанесоха удар по линейна производствено-диспечерска станция (ЛПДС) „Самара“, възел на руския държавен оператор „Транснефт“, в който се събира, съхранява и смесва суров петрол от 4 магистрални тръбопровода. След серия от мощни експлозии съоръжението е обхванато от пожар. Геолокация на удара извърши украинският канал Exilenova+, който публикува точните координати на горящата площадка. Руските власти не съобщиха с какви средства е нанесен ударът, нито каква е непосредствената причина за пожара, и не признаха щети по комплекса.

Жители в цялата Самарска област докладваха за прелитащи дронове над населените им места още преди разсъмване. В 5:13 ч. местно време в региона беше обявена ракетна опасност и сирените прозвучаха във всички градове. Особено силна експлозия беше чута около 6:30 ч. Ракетната тревога беше отменена в 7:37 ч. Опасността от дронове обаче остана активна. Губернаторът Вячеслав Федорищев и кметът на областния град Иван Носков съобщиха за въвеждането и отмяната на тревогата, без да споменат нищо за причината и последиците. Носков съобщи само, че наземният градски транспорт временно е спрян, а метростанциите работят като бомбоубежища. Федералната служба за въздушен транспорт „Росавиация“ въведе рестрикции за излитане и кацане на летището на Самара. Съобщения от областта проследиха и дрон, който летеше към Чапаевск, на около 55 км западно от комплекса.

ЛПДС „Самара“ се намира край селището Просвет, на 35 км югоизточно от центъра на Самара. Площта на съоръжението възлиза над 216 хектара. Депото за съхранение на гориво се състои от 71 резервоара с общ капацитет над 1,6 млн. куб. метра, като според местни издания е като най-големия в Европа. В рамките на комплекса влизат още помпените станции „Самара-1“ и „Самара-2“ и отделна станция за смесване. Тук се срещат магистралните нефтопроводи, които до ден-днешен носят в своите имена съветското название на Самара, Куйбишев: линиите от Алметиевск, Калтаси, Нижневартовск през Курган и Гуриев, днешния Атърау. По тях пристига суровина от Западен Сибир, Татарстан, Оренбургска област и Казахстан, която продължава оттук по тръбопроводната система на страната.

Съоръжението не е само склад. В него високосернист петрол от едни находища се смесва с нискосернист от други, за да се получи основният руски експортен сорт „Уралс“. Така го описва Генералният щаб на ВСУ още от септември 2025 г. Източник в Службата за сигурност на Украйна (СБУ) заяви през април, че щетите по такива възлови станции намаляват способността на Руската федерация да подготвя петролни партиди за износ и да изпълнява договорните си задължения. Различава се от рафинерията основно по мястото, което заема във веригата. Рафинерията прави от петрола гориво, а възелът в Просвет се намира на по-ранен етап от нея – там, където суровината от различни находища се превръща в стоката, която Русия продава навън.

Ударът от 2 октомври е поне четвъртият публично обявен срещу ЛПДС „Самара“ за малко повече от година. В нощта срещу 20 септември 2025 г. Генщабът съобщи, че части на Силите за безпилотни системи (СБС) са я поразили заедно с рафинериите в Саратов и Новокуйбишевск. Три дни по-късно щабът обяви „повторно поразяване“ на същата станция, този път заедно с ЛПДС „8-Н“ в Брянска област. В нощта срещу 21 април 2026 г. станцията беше атакувана с дронове на Центъра за специални операции „Алфа“ на СБУ. По данни на източници в службата бяха поразени пет резервоара по 20 000 куб. м и избухна голям пожар. Федорищев тогава говори само за атака срещу промишлено предприятие, без да го назове.

Регионът беше мишена на украинските дронове през изминалите дни. На 22 септември Генералният щаб на ВСУ потвърди удар по Куйбишевската НПЗ в самата Самара, с мощност около 7 млн. тона годишно. Вчера, 1 октомври, украинският президент Володимир Зеленски обяви, че силите за отбрана са поразили петролен обект в региона, без да го назове, заедно с руски плавателен съд в Черно море и площадка за изстрелване на дронове в Орловска област.

В същите часове дронове атакуваха и Волгоград. Губернаторът Андрей Бочаров съобщи за масиран удар по „промишлената инфраструктура“ на областта, без да уточни конкретни цели. В Красноармейски район на града се запали жилищен блок на улица „Удмуртска“ и един човек беше откаран в болница. ASTRA свързва заревото, видимо на кадрите от очевидци, с района на Волгоградската рафинерия на „Лукойл“, с мощност 14-15 млн. тона годишно, и на съседния химически завод „Каустик“; от наличните видеозаписи не може да бъде установено какво точно гори. Рафинерията е атакувана многократно през войната. Министерството на отбраната на Руската федерация обяви 646 свалени дрона над 13 области, окупирания Крим, Азовско море и Черно море, като Самарска и Волгоградска също попадат в списъка.

През нощта на 28 септември, дронове подпалиха петролна база „Еделвайс-95“ в станица Новотитаровская в Краснодарски край. Компанията търгува на едро с бензин и според ASTRA нейната база има капацитет от до 4500 куб. метра. СБУ обяви удари по 4 петролни бази в края, сред тях „Дин-Юг-Ойл“ в същата станица. Оперативният щаб на Краснодарски край съобщи за пожари в 3 предприятия, но отдаде на падащи отломки от дронове. Петролната база и възелът край Самара стоят в двата края на веригата. Базата в Новотитаровская е в края ѝ, при готовото гориво за бензиностанциите, а ЛПДС „Самара“ е в началото, където петролът още не е стигнал до рафинерия или танкер; резервоарният ѝ парк побира над 350 пъти повече от базата.

Кампанията вече е изместила съотношението между преработката и износа на руски петрол. По оценка на Международната агенция по енергетика (МАЕ) от 14 септември през първите осем месеца на годината украинските сили са поразявали руска рафинерия средно веднъж на три дни. През юни преработката падна до 3,8 млн. барела дневно, с 30% под нивото от година по-рано както и най-ниското равнище от май 2004 г. Данните от проследяване на морския трафик, прегледани от Bloomberg, показват 3,71 млн. барела суров петрол дневно, изнесени по море средно за периода от 4 седмици до 27 септември, което е най-високото ниво от началото на август. Агенцията обяснява ръста с това, че спрените от ударите рафинерии оставят повече суровина за износ, докато забраните за износ на дизел и бензин свиват продажбите на по-скъпите горива. В средата на септември Urals от западните пристанища се търгуваше над 110 долара за барел.

Колкото повече петрол Русия изнася в суров вид, толкова повече суровина трябва да премине през възли като този край Самара, които смесват експортния сорт и разпределят потока по магистралите. Мащабите на възела обаче ограничава ефекта на всеки отделен удар. Дори по данните на източниците в СБУ ударът през април е засегнал 5 от 71 резервоара. Това са около 100 000 куб. метра, или близо 6% от вместимостта на парка. Резервоарите са буферът на комплекса, а потокът зависи от помпените станции и от станцията за смесване; към момента няма публични данни за състоянието им. Ако и този път пожарът е обхванал само резервоари, той вероятно ще намали запаса в Просвет, без да спре изпомпването.

Ударите по рафинерии, средно по 1 на 3 дни според МАЕ, затварят пътя на петрола към бензиностанциите, а ЛПДС „Самара“ се намира на пътя му към пристанищата. Затворените заводи изтласкват суровината към износа, а край Самара тя се смесва в сорта, с който Русия излиза на пазара. Сериозен ефект от ударите ще проличи, ако през следващите две седмици „Транснефт“ ограничи приема от производителите по четирите магистрали или ако морският износ на суров петрол падне осезаемо под септемврийските 3,7 млн. барела дневно, без буря или удар по пристанище, които да обяснят спада. Ограничен ефект ще покажат запазеният износ и сателитни снимки, на които щетите остават в резервоарния парк, далеч от помпените станции и от станцията за смесване.

Украински дронове подпалиха рафинерията в Сизран – повторен удар от над 800 км

🇺🇦💥🇷🇺 Украински дронове поразиха отново Сизранската петролна рафинерия в Самарска област през изминалата нощ – второ попадение в един от най-големите заводи на „Роснефт“ за по-малко от два месеца. Ударът е дело на Главното управление на разузнаването (ГУР) към Министерството на отбраната на Украйна, заедно със Силите за безпилотни системи (СБС), Държавната гранична служба (ДПСУ) и други компоненти на Силите за отбрана. Атаката е част от координирана операция срещу горивната инфраструктура, която захранва руската армия.

„В нощта на 12 юли 2026 г. специалисти на ГУР успешно поразиха Сизранската рафинерия като част от съвместна дълбочинна операция“, се посочва в изявление на разузнаването, описвайки завода като една от най-големите петролни рафинерии на „Роснефт“, чието гориво отива за руските въоръжени сили.

Разположена на повече от 800 км от украинската граница, Сизранската рафинерия преработва между 8,5 и 8,9 млн. тона суров петрол годишно по данни на украинското издание Militarnyi, произвеждайки бензин, дизелово и авиационно гориво, мазут, битум и втечнени въглеводородни газове. Заводът е отговорен за снабдяване на Въздушно-космическите сили и военни части в централната и южната част на страната – обстоятелство, което го превръща в приоритетна цел в украинската логика на изтощаване.

Видеокадри, публикувани от местни Telegram канали през нощта, показаха високи пламъци и гъст черен дим над завода, а анализатори от отворени източници по-късно геолокализираха огъня към територията на Сизранската рафинерия. Регионални власти първоначално не коментираха удара, но впоследствие губернаторът на Самарска област съобщи за един загинал и трима ранени, сред които дете, след като един от дроновете е паднал в жилищен квартал на града. Пожарът бе потвърден и от руски издания като „Медуза“ и „Свобода“.

Предварителен анализ на отворени данни допуска, че е повредена инсталацията за първична преработка АВТ-5 – възел, който по груба оценка осигурява до 30 на сто от първичния преработвателен капацитет на завода. Оценката остава непотвърдена, тъй като стъпва на ранни кадри, а не на официално обявена щета.

Ударът е вторият по Сизран за под два месеца. На 21 май украински дронове поразиха главната колона за дестилация АВТ-6 (по украински данни около 70 на сто от мощността на предприятието), което доведе до спиране на работата на завода. Украинският Генерален щаб потвърди спирането на 26 май, а източници на Reuters оцениха нужния ремонт на около месец. Повторният удар идва приблизително по времето, когато рафинерията е трябвало да навлиза в режим на възстановяване, и поразява различен възел от предишния. Това очертава модел, при който Киев се връща върху цел точно преди тя да стъпи отново на крака, разрушавайки последователно отделните ѝ инсталации, така че щетите се трупат.

Сизран не беше единствената цел през нощта. Генералният щаб на украинската армия съобщи за удари и по петролни терминали, и по общо 18 плавателни съда – по други украински данни сред тях са 10 танкера и четири ферибота в Азовско море. Комбинацията не е случайна: рафинериите свалят преработката за вътрешния пазар, докато танкерите и терминалите притискат износа – двата края на една и съща верига, ударени в една нощ.

Ударът по Сизран се вписва в обявената около 26 юни от президента Володимир Зеленски дълбочинна операция – серия далекобойни удари по руския тил и по Крим, целящи да принудят Москва към край на войната. Кампанията срещу руския рафиниращ капацитет набра скорост през последните седмици. В средата на юни украински дронове поразиха на два пъти – на 16 и 18 юни – Московската рафинерия в квартал Капотня, оператор „Газпром нефт“, която покрива около една трета от горивното потребление на столицата; заводът спря преработка и по индустриални оценки, цитирани от Reuters, едва ли ще успее да я възстанови напълно преди 2027 г. По OSINT атрибуция при удара по Сизран са използвани далекобойни дронове от типа FP-1 на украинската компания Fire Point. Те достигат цели дълбоко в Поволжието, отвъд обсега на западните системи, доставени на Киев (американските ATACMS имат обсег от около 300 км, а британско-френските Storm Shadow – около 290 км). При дистанция от над 800 км до Сизран западното разрешение за удар губи значение – решаващ е обсегът, а него дава само собственото украинско далекобойно оръжие.

Кумулативният ефект вече е видим далеч отвъд отделния завод. Русия задържа пълна забрана за износ на бензин от април, а на 9 юли правителството я разшири към дизела, за да пренасочи обеми към вътрешния пазар; ограниченията върху износа на керосин са продължени до края на ноември. Недостигът на гориво и ограничения в продажбите засегна 81 от 83-те руски региона (само Чукотка и Еврейска автономна област остават незасегнати), много от които въведоха продажба през ден (четен/нечетен регистрационен номер) с таван от порядъка на 20–30 литра на автомобил; в окупирания Крим свободната продажба беше забранена още на 21 юни. Именно това е фонът, на който идва новият удар по Сизран.

На оперативно ниво ефектът е логистичен, не фронтови: ударите деградират капацитета за преработка, което засяга руските способности, но не и техните намерения. Нищо в наличните данни не сочи промяна в темповете на руската офанзива към момента. Че кампанията вече изпреварва ремонта на национално ниво обаче, личи от самите ограничения на дребно – щом продажбите са ограничени в десетки региони, а Москва спира износа, за да пълни вътрешния пазар, значи свалената преработка не се възстановява със скоростта на ударите. Цената на кампанията се измерва не с единичния удар, а с нейната устойчивост: въпросът вече не е дали Киев може да порази рафинерия, той го доказа многократно, а дали ще може да поддържа темпо, при което ремонтите изостават трайно от новите удари. Двумесечният цикъл в Сизран е първият очевиден индикатор, че такъв темп е постижим, като изведената от строя Московска рафинерия показва горната граница на ефекта при директно попадение по ключов възел. Отвореният въпрос е дали недостигът, който вече засегна гражданския пазар, ще посегне и на военното снабдяване – фронтът се обслужва по отделни, приоритетни вериги, поради което опашките по бензиностанциите не се пренесоха директно в дефицит за армията.

При запазване на сегашната траектория най-вероятният сценарий е Киев да задълбочи натиска върху горивната верига, а руският вътрешен пазар да продължи да страда от тежък дефицит. Дали натискът ще се пренесе и върху горивото за военните, остава истинската неизвестна. Засилване на извода, че ударите вече дават стратегически, а не само битов ефект, би било разширяване на забраните за износ върху нови продукти, трайно нарастване на вноса на горива (включително от Индия) или първи сигнали за недостиг във военната логистика. Обратно – вдигане на експортните забрани и връщане на пазара на дребно към нормален режим би означавало отслабване на ефекта, подсказвайки, че преработката се възстановява по-бързо от ударите.

Украински дронове подпалиха рафинерия и стратегически нефтен завод в Русия.

🇺🇦💥🇷🇺 Силите за безпилотни системи (СБС) на Украйна атакуваха обекти на руската петролна индустрия през изминалата нощ, което предизвика силни пожари в Самарска област и Република Татарстан, става ясно от кадри, публикувани от местни жители и последвало официално изявление на СБС.

Според общността Exilenova+ дроновете са поразили химическия завод „Толиатикаучук“ в едноименния град на Самарска област. Кадри от района на предприятието показват гъст черен дим да се издига в небето след удара. Съобщава се, че руските средства за противовъздушна отбрана (ПВО) и електронна война (РЕБ) в града са били активирани в опит да се справят с приближаващите безпилотни заплахи.

„Толиатикаучук“ е едно от най-големите промишлени предприятия в региона и стратегически обект на сектора за производство на петролни продукти, който държи близо една четвърт от пазара на синтетичен каучук в Русия.

В съоръжението се произвеждат 4 вида каучук и химически компоненти, използвани за производство на гуми и каучукови изделия, както и добавки за бензин за повишаване на октановото число, въглеводородни фракции и продукти за органичен синтез.

През нщта украински дронове атакуваха и ключово предприятие край Нижнекамск, град в Република Татарстан. Според Exilenova+ мишен на атаката е „Нижнекамскнефтехим“, който е сред основните руски производители на петролни продукти. В същото време в социалните мрежи се появиха сведения, според които поразеният обект е „ТАНЕКО“ – е една от най-новите и големи петролни рафинерии в цялата страна, която е стратегически актив на групата „Татнефт“ и произвежда над 20 вида петролни продукти от високо качество.

Точната цел в Нижнекамск все още не е потвърдена от независими източници, но докладите, идващи от района, сочат за удар по важен обект, свързан със руската нефтохимическа или рафинираща индустрия.

Двете атаки са част от системна кампания на Киев срещу руската енергийна индустрия, поддържаща военната икономика на Кремъл. Целите на украинските дронове включват петролни рафинерии, складове за съхранение на гориво и смазочни материали, нефтохимически заводи и свързани с транспорта производствени обекти.

🔙 Frontline Monitor припомня: По-рано украински дронове и ракети удариха Куйбишевската НПЗ в Самарска област, на чиято територия избухнаха няколко силни пожара. Заводът има проектен капацитет за преработка от около 7 млн. тона петрол годишно, като произвежда основно бензин, дизел, авиационен керосин и мазут.

Украински удари по Самара и Чебоксари разширяват дълбочинната кампания срещу руския тил

🇺🇦💥🇷🇺 Серия от успешни удари рано сутринта днес отново изнесе далекобойната кампания на Украйна на близо 800 км дълбочина в Руската федерация – разстояние, което само допреди две години Москва смяташе за своя недосегаем индустриален тил.

По данни на Telegram канала Exilenova+ украински дронове са поразили Куйбишевската рафинерия в Самара, докато производствена площадка в Чебоксари, столицата на Чувашия, е била поразена от крилати ракети. Хронологията от изминалата нощ подсказва координиран замисъл: според губернатора на Самарска област Вячеслав Федорищев въздушна тревога е била обявена часове по-рано – индикация, че Киев е комбинирал ударни средства с различни профили през цялата нощ.

Куйбишевската рафинерия е една от трите мощности за преработка на „Роснефт" в Самарска област, заедно с Новокуйбишевска и Сизранска, което превръща региона в ключов гръбнак на руското производство на горива за нуждите на армията и за износ. Поразяването ѝ не е изолиран инцидент, а поредния епизод в систематична кампания за изтощаване на паричния поток и логистиката, които захранват войната. Тъкмо тази повторяемост, при която самарският възел е удрян нееднократно през последната година – превръща всеки нов инцидент по резервоарния парк от тактическо събитие в кумулативен натиск върху капацитета за ремонт и икономиката на застраховане на руската петролна индустрия.

Ударът по Чебоксари носи отделна логика. Негова цел е завода ВНИИР-Прогрес, известен като производител на навигационни и GNSS-модули (включително от семейството „Комета") за ударни дронове „Шахед", крилати ракети „Калибър" и балистични ракети „Искандер-М", а също така за авиационни бомби с УМПК. Ударът влиза във фина доктринална тенденция: пренасочване на огъня от платформите към тесните места във веригата на доставки, които правят руските прецизни боеприпаси устойчиви на електронно заглушаване.

Тези два удара не са изключение. Те се наслагват върху серия операции от началото на юни, които очертават паралелен натиск по две отделни оси: стратегическия енергиен и индустриален тил и оперативната логистика на окупирания юг. В нощта на 7 юни украинското командване потвърди поразяване на моста при село Чонгар, една от малкото сухопътни връзки между окупирания Крим и окупираната част на Херсонска област в залива Сиваш. Същата нощ Силите за специални операции. (ССО) на Украйна съобщиха за удар по петролното депо при Йеди Куйу в източен Крим. Ден по-рано, на 6 юни, пилоти на дронове от 3-ти полк на ССО заявиха, че са установили въздушен контрол върху участък от сухопътния коридор, по който Русия снабдява полуострова – твърдение, което очертава тенденция към трайно отричане на маршрути, а не отделни удари.

Хронологичната рамка придава на кампанията и ясно политическо измерение. На 3 юни, докато делегациите пристигаха за Петербургския международен икономически форум – витрината, с която Кремъл демонстрира предполагаемия си имунитет срещу санкциите и международната изолация, украинският президент Зеленски лично потвърди удар по нефтен терминал в Ленинградска област. Изборът на точния момент за удара трудно може да се тълкува като случаен: поразяването на енергийна инфраструктура край Санкт Петербург в деня на откриване на форума е ясен сигнал за реномето на руската икономическа стабилност пред чуждестранните инвеститори.

Сглобена в едно, картината от първите 10 дни на юни показва кампания, която вече не се изчерпва с отделни ефективни удари, а действа като устойчива и непрекъсната система на изтощение. Тя атакува едновременно три различни слоя на руското военно усилие – рафиниращия капацитет, който превръща суровината в гориво за фронта и генерира средства за продължаване на войната; отбранително-промишлени възли, осигуряващи производство на „мозъка" на прецизните оръжия; и сухопътните артерии, които поддържат окупацията на юг.

Стратегически значима обаче е не съдбата на който и да било отделен обект, а постоянството на украинския натиск – Киев разширява систематично и непреклонно географията на своите цели и принуждава Москва да разпределя все по-оскъдната си противовъздушна отбрана върху територия, която доскоро не изискваше никаква.

Дронове удариха химическия завод „КуйбишевАзот“ в Русия

🚨 Украински дронове поразиха химическия завод „КуйбишевАзот“ в град Толиати, Самарска област на Руската федерация, предизвиквайки пожар в един от производствените цехове на предприятието, става ясно от кадри, публикувани от OSINT общността Exilenova+

Публикуваните в мрежата видеозаписи показват пламъци и дим, издигащи се над части от индустриалния комплекс непосредствено след удара. Местни жители твърдят, че огънят е избухнал в Цех №11, въпреки че точната локация и степента на щетите все още не са официално потвърдени.

Заводът „КуйбишевАзот“ е един от водещите химически производители в Русия и произвежда широка гама от индустриални материали. Сред основните му продукти са капролактам, полиамид-6, технически прежди, амониева селитра, карбамид, амониев сулфат, амоняк и азотна киселина.

Предприятието се счита за един от най-големите производители на капролактам и азотни торове в страната, като доставя суровини за химическата и текстилната промишленост. Капролактамът, който е сред ключовите продукти на завода, намира широко приложение в производството на полиамидни пластмаси и синтетични влакна.

Пълният размер на щетите, причинени от нападението с дронове, тепърва предстои да бъде потвърден.

Вчера украинските военновъздушни сили нанесоха прецизен удар по завода за микроелектроника „Кремний ЕЛ“ в Брянск, унищожавайки ключови производствени мощности, обслужващи руската военна индустрия.

Експлозии разтърсиха газовия хъб Нефтегорск

🇺🇦🔥🇷🇺 Дронове атакуваха Нефтегорския газопреработвателен завод в Самарска област през изминалата нощ, предизвикайки пожар в обекта, става ясно от изявление на местните власти и кадри, публикувани в социалните мрежи.

Губернаторът на Самарска област Вячеслав Федорищев потвърди удара и заяви: „Днес през нощта врагът атакува две промишлени площадки в региона“. По-късно той допълни, че няма съобщения за жертви и че на място работят аварийни екипи. Украинските власти все още не са коментирали нападението.

Губернаторът също така напомни на жителите за забраната за публикуване на снимки и видео на дронове, както и за последствията от тяхното разпространение.

Атаката е извършена по време на обявена тревога за дронове в региона. Кадри, споделени онлайн, показват пожар и сияние над промишлената зона в Нефтегорск след поредица от експлозии. Регионалните власти не предложиха подробна оценка на щетите.

Заводът в Нефтегорск е специализиран в преработката на съпътстващ нефтен газ от находища в Поволжието, сред които активи, свързани със „Самаранефтегаз“. Годишният му проектен капацитет възлиза на 0,7–0,75 милиарда кубически метра газ.

Заедно с Отрадненския газопреработвателен завод, той е част от Самарския клъстер на „Роснефт“, чийто общ годишен капацитет надхвърля 1,5 милиарда кубически метра.

Непотвърдени съобщения от местни канали в Telegram сочат, че може да са се запалили няколко резервоара за съхранение, а някои източници смятат, че горят до пет резервоара. Тези данни не са потвърдени от независими източници.

🔙 Frontline Monitor припомня: Снощи украински крилати ракети „Фламинго“ удариха Воткинския завод в руската република Удмуртия – ключов производител на балистични ракети и системи „Искандер“. OSINT анализи цитират геолокирани кадри на повредени цехове, а руските власти потвърдиха за атаката.

Украински дронове поразиха рафинерия в Самарска област и пристанище на Черно море.

🇺🇦💥🇷🇺 Украински дронове поразиха за поредна нощ ключови промишлени обекти на територията на Руската федерация, сред които морското пристанище на град Темрюк в Краснодарския край, както и петролната рафинерия в Сизрански район на Самарска област.

Според сведения, публикувани от местни канали в Telegram, около 00:30 ч. местно време в района на пристанището е избухнал пожар, засегнал няколко резервоари с гориво.

Оперативният щаб на Краснодарски край потвърди нападението и отбеляза, че „в резултат на удара на дрон са повредени елементи от пристанищната инфраструктура“, а за гасенето на пожара са били изпратени 32-ма спасители и 8 единици техника. Пострадали няма, персоналът е бил евакуиран.

Приблизително по същото време жители на град Сизран в Самарска област съобщиха за серия от експлозии и стрелба от мобилни зенитно-артилерийски отряди, опитали се да свалят приближаващ дрон. Telegram канали разпространиха кадри с мащабен пожар в местната рафинерия, собственост на Роснефт, чиято мощност възлиза на 8,9 млн. тона годишно. Към момента официални коментари от регионалните власти липсват.

Украински анализатори посочват, че одобреният годишен бюджет на Руската федерация за 2026 г. предвижда рекордните 16,84 трилиона рубли или 217,2 млрд. долара за отбрана и силови структури, което възлиза на почти 38% от общите разходи – скок с 14 % в сравнение с пет години преди това. Експерти смятат, че става въпрос за пълна мобилизация на икономиката за продължителна война.

Военните действия продължават и на двете страни на фронтовата линия.

Украински дронове поразиха обекти на руската енергийна индустрия в Самара и Оренбург

🇺🇦💥🇷🇺 Украинската армия извърши поредната си атака с безпилотни самолети, нанасяйки поражения по обекти на енергийната индустрия на Руската федерация в Самара и Оренбург.

В Оренбург местните жители съобщиха в социалните мрежи за взривове в завода за преработка на газ, цитирани от мониторинг канала Supernova+ в Telegram. Руски източници посочват, че в 3:00 ч. през нощта в областта е обявена заплаха от удари с дронове, а час по-късно Росавиация съобщи за временни ограничения за излитане и кацане на самолети в летището на Оренбург.

Руски канали като Shot съобщиха, че в града са чути между 5 и 7 взрива, при което в небето са били видяни ярки светкавици. Местните жители твърдят, че е противовъздушната отбрана е работила активно, но впоследствие един от районите е започнал да се задимява.

Frontline Monitor припомня, че в началото на годината дронове атакуваха същия завод в Оренбург, което наложи работниците да бъдат евакуирани. Заводът е специализиран в преработка на природен газ и газов кондензат и произвежда природен газ, елементарна сяра, пропан, бутан, смеси от втечнени газове и други компоненти, използвани в химическата промишленост.

Преди това заплаха от удари с дронове беше обявена и в Новокуйбишевск и Самара. На летището в Самара също бяха въведени временни ограничения за излитане и кацане на самолети.

Рано сутринта стана ясно, че Новокуйбишевският НПЗ отново е бил подложен на удари, след което на територията му е избухнал силен пожар.

Политическият консултант Александър Антонюк обясни в ефира на 24 Канал, че около 40% от руските НПЗ вече са поразени, нанасяйки удар върху руската икономика и логистика. Според него въз основа на наличните ресурси Украйна избира най-важните цели и затова атаките ѝ са насочени към НПЗ, а не например към Москва.

Пожарът в рафинерията в град Новошахтинск в Ростовска област продължава пети ден.

🔥 Пожарът в рафинерията в град Новошахтинск в Ростовска област на Руската федерация продължава вече пети ден след украинската атака с дронове миналата седмица, съобщава изпълняващият длъжността губернатор на региона.

Рафинерията в Новошахтинск преработва суров петрол предимно за износ и притежава годишен капацитет от около 5 милиона тона, което се равнява на близо 100 000 барела дневно.

„Площта на пожара в завода за нефтопродукти в Новошахтинск вече е намалена. От 21 август огнеборците се борят с пожара в завода, който беше поразен в резултат на вражеска атака“, съобщи губернаторът Юрий Слюсар в публикация на своя Telegram канал в неделя.

По думите му в операцията за овладяване на ситуацията участват 412 служители на спешните служби и 150 единици техника, включително пожарни влакове.

През юли и август 2025 г. Украйна засили атаките си с дронове срещу руската петролна инфраструктура. Това е тактика, която тя прилага от 2024 г., за да наруши работата на руската военна машина и основния ѝ източник на приходи. Кампанията в последните месеци се отличава със стратегическа дълбочина, тъй като са ударени обекти, намиращи се далеч от фронтовата линия, и са нанесени значително по-мащабни и дългосрочни щети в сравнение с предишни атаки.

‎ 

Хроника на атаките:

▪️ 2 август: Украински дронове удариха рафинерия Новокуйбишевск на „Роснефт“ в Самарска област, повреждайки ключова инсталация за преработка на суров петрол, която осигурява 80% от продукцията на обекта. Рафинерията е изведена напълно от експлоатация и се очаква да остане така най-малко един, а потенциално няколко месеца.

▪️ 2 август: Ударена беше Рязанската рафинерия, ключов доставчик на гориво за Централна Русия и столицата Москва. Две инсталации за преработка на суров петрол бяха повредени, поради което приемът на суров петрол през август беше намален до 60%.

▪️ 10 август: Украински дрон порази петролна рафинерия на „Лукойл“ в Република Коми в атака, поставила рекорд за разстояние - над 2000 км от границите на Украйна. Същия ден беше спряна дейността и на рафинерията на „Роснефт“ в Саратов.

▪️ 14 август: Рафинерията във Волгоград също беше поразена от дрон, което предизвика пожар и разлив на петрол. Това съоръжение, което произвежда бензин, дизел и авиационно гориво, осигурява 5,6% от общия капацитет за рафиниране на Руската федерация.

▪️ Края на август: Удари бяха нанесени срещу обекти в Ленинградска и Самарска област, включително Сизранския завод за преработка на петрол, специализиран в горива за руската армия. Атака с дрон срещу нефтопровод „Дружба“ спря временно доставките на суров петрол за Унгария и Словакия.

❗ Тези атаки извадиха от строя значителна част от индустриалния капацитет за рафиниране на територията на Руската федерация – най-малко 10%, а по-вероятно над 13% – и доведоха до остър недостиг на бензин в различни региони на страната. В отговор Русия спря износа на бензин в опит да стабилизира вътрешния пазар, но това не успя да предотврати рекордно високите цени на горивата на едро и дребно.

‎ 

Най-мрачната прогноза за руската икономика

Ако украинските атаки продължат със сегашния си темп в близките няколко седмици, перспективите за руската икономика безспорно изглеждат мрачни, което ще изостри съществуващите уязвимости. Най-мрачната прогноза би включвала комбинация от преки и непреки икономически сътресения, водещи до задълбочаване на кризата.

▪️ Остър недостиг на гориво и скок на цените: Продължаващите атаки биха парализирали способността на Русия да произвежда петролни продукти като бензин и дизел. Въпреки че Русия разполага с известен капацитет за съхранение на суров петрол, той е ограничен и бързо ще се изчерпи, което ще доведе до „излишък на суров петрол“, който страната не може да преработи. Това ще принуди Русия или да намали добива на суров петрол – пряк удар върху основните ѝ приходи от износ – или да изнася повече суров петрол на потенциално по-ниски цени. Във вътрешен план недостигът ще стане повсеместен, което ще засегне не само гражданския транспорт, но и селското стопанство и военната логистика. Цените ще продължат да се покачват, подхранвайки общественото недоволство и подкопавайки твърденията на Кремъл за икономическа стабилност.

▪️ Намаляване на приходите и бюджетен дефицит: Загубата на капацитет за рафиниране пряко влияе върху способността на Русия да изнася петролни продукти с добавена стойност. Въпреки че износът на суров петрол все още осигурява значителен дял от приходите на страната, неспособността за преработване в по-ценни стоки като дизел и бензин ще намали размера на общите приходи от износа. Това, в съчетание с падащите световни цени на петрола и наложените санкции от международната общност, ще задълбочи допълнително бюджетния дефицит на Русия. Правителството вече е изправено пред значителен такъв, а по-нататъшният спад на приходите от петрол и газ ще натовари способността му да финансира военните усилия и социалните програми.

▪️ Икономическа контракция и стагнация: Руската икономика показва признаци на забавяне още преди скорошната серия от украински безпилотни атаки. Международният валутен фонд (МВФ) понижи прогнозата си за растежа на Русия за текущата година, а Централната банка на Руската федерация прогнозира близък до нулевия растеж до края на годината. Продължаващите атаки вероятно ще тласнат икономиката към рецесия. Гражданските сектори отдавна вече се борят с високи лихвени проценти, недостиг на работна ръка (отчасти поради привличането на военнослужещи за военните усилия в Украйна) и спад на инвестициите. Петролният сектор, който беше основен двигател на растежа по време на инвазията, сега е на прага на шок в предлагането, който вероятно ще доведе до свиване на икономическата активност.

▪️ Системна нестабилност: Съвкупният ефект от този натиск може да доведе до системна криза. Правителството може да прибегне до по-отчаяни мерки, като например контрол на цените, което в условията на пазарна икономика може да доведе до повсеместен недостиг и черни пазари, напомнящи за съветската епоха. Високата инфлация и отслабването на рублата, съчетани с нарастващите разходи за внос, допълнително ще намалят покупателната способност на руските граждани. Тъй като икономическите трудности стават по-видими и лични, те биха могли да увеличат общественото недоволство и да поставят под въпрос обществения договор, който е в основата на управлението на Путин.

В разигралия се мрачен сценарий продължаващите атаки, съчетани със насрещния вятър в икономиката и международните санкции, не само биха нарушили военните усилия на Русия, но и биха могли да предизвикат по-дълбока икономическа и социална криза, която да постави под въпрос стабилността на руската държава, макар последното звучи по-скоро като химера, с оглед на самосъзнанието на руското общество към днешна дата.

‎ 

Международен контекст

Случаят с Новошахтинск подчертава уязвимостта на руската енергийна инфраструктура – ключов сектор за финансирането на нейната военна агресия срещу Украйна. Ограниченията върху руските петролни приходи вече играят важна роля в глобалната стратегия за отслабване на Кремъл. В този процес международните санкции, въведени и разширявани след 2014 г., остават решаващ фактор.

Администрацията на Доналд Тръмп изигра ограничена, но ключова роля в затягането на икономическия натиск над Москва, въвеждайки мерки в енергийния и финансовия сектор и разширявайки обхвата на санкциите срещу руските компании и олигарси. Изброените мерки, заедно със санкциите на ЕС и партньорските нации от Г-7, ускоряват изолацията на Москва от международните пазари и намаляват нейния достъп до критични технологии за добив и преработка.

Перспективата за още по-строги мерки, включително налагането на пълна забрана на износ на руски нефт и газ за определени пазари, има потенциала да подейства като катализатор на икономическия колапс, който да доведе до дестабилизация на режима в Кремъл.

Безпрецедентна евакуация от Москва със самолети на Кремъл, ФСБ и Министерство на отбраната.

🇷🇺✈️ Безпрецедентна група самолети на Кремъл, Федералната служба за сигурност (ФСБ) и Министерство на отбраната на Руската федерация бяха засечени да излитат в рамките на минути от различни летища в покрайнините на Москва, отправяйки се в източна посока.

Необичайно високата концентрация на правителствени самолети, излитащи по едно и също време от района на столицата и последвалото заглушаване и изключване на транспондери повдигнаха въпроси относно провеждането на координирана евакуация или спешна операция.

Според данни от публично достъпни платформи за мониторинг на въздушния трафик, част от тези самолети са поели курс към Самара и Казан – два ключови военно-логистични центъра, намиращи се дълбоко в руска територия. Други машини преустановиха излъчването на транспондерния сигнал почти веднага след тяхното излитане или предаваха невалидни кодове, което силно затрудни техния мониторинг. Все още няма официална информация за крайната дестинация или целта на полетите.

Сред излетелите машини е засечен и специализиран самолет Ту-214ПУ-СБУС – въздушен команден пункт, предназначен за осигуряване на връзка между висшето военно-политическо ръководство на Кремъл, щабовете и командните обединения на руските въоръжени сили. Присъствието на подобни самолети подсилва спекулациите за евентуална кризисна координация. Ан-148С на ФСБ също бяха регистрирани като изходящи полети от московски летища

В същото време руската армия осъществи една от най-варварските си атаки с крилати и балистични ракети и дронове камикадзе по столицата Киев от началото на пълномащабната война – с повече от 250 дрона и поне 20 ракети. Противовъздушната отбрана на Киев посочи, че е прехванала общо 245 дрона и 6 ракети. Според президента Володимир Зеленски, „всяка такава атака доказва, че причина за продължаването на войната е Москва“.

Експерти подчертават, че макар движението на самолети на Министерство на отбраната на Руската федерация да не е необичайно, синхронизираните излитания, използването на множество въздушни платформи с най-различно предназначение и липсата на прозрачност говорят съвсем недвусмислено за координирани действия от най-високо ниво в държавното ръководство, каквито до момента не са наблюдавани от началото на войната.

Продължаваме да следим темата.

Украински дронове атакуваха петролна рафинерия в Самара и склад за гориво в Ростов

🇺🇦💥🇷🇺 Украински дронове атакуваха петролната рафинерия в Сизран, Самарска област през нощта на 4 март 2025 г. След експлозиите в района е избухнал пожар, според руски източници и Андрий Коваленко от Центъра за противодействие на дезинформацията.

Публикации в социалните мрежи от руснаци, оплакващи се от експлозиите започнаха да се появяват около 01:00 часа местно време. В района на рафинерията е избухнал силен пожар, като в интернет се появиха първите кадри, съобщава Осторожно новости.

Андрий Коваленко, ръководител на Центъра за противодействие на дезинформацията, потвърди атаката и напомни, че през февруари петролната рафинерия в Сизран вече е спряла работа след друго нападение. Той посочи и особеностите на тази рафинерия.

„Капацитетът ѝ за рафиниране е 8,9 милиона тона нефт годишно, което я прави една от средните рафинерии в Русия. Продуктите ѝ включват гориво, авиационен керосин и битум. През 2015 г. заводът премина изцяло към производство на продукти по стандарт Евро-5. Преработва нефт от Западен Сибир и Самарска област“, ​​пише Коваленко.

Той също така добави, че рафинерия от подобно ниво играе важна роля в доставките на гориво за руската армия и също така е част от нейната логистика.

📌 Склад за гориво в Чортковски район на Ростов на Дон също беше атакуван от украински дронове.

В Ростовска област беше обявена въздушна тревога заради предполагаемо нападение с безпилотни самолети, като според първоначалните съобщения, руската противовъздушна отбрана е отбила атаката край Новошахтинск.

По-късно обаче местни жители съобщиха за избухването на пожар в петролната база в Чертково, който беше заснет на видео. Областният губернатор потвърди, че са били чути експлозии, преди да бъде съобщено за пожар в едно от съоръженията.

„Персоналът на петролното депо беше евакуиран и няма съобщения за жертви. Пожарникарите са на място и са започнали да гасят огъня, но все още е трудно да се направи това поради интензивния огън“, съобщават руски медии.

Руски транспортен хеликоптер Ми-8 е унищожен край Самара

🇷🇺⚔️🇺🇦 Главното разузнавателно управление на Украйна твърди, че през нощта на 16 срещу 17 април е бил унищожен руски транспортен хеликоптер Ми-8 на военното летище "Кряж" в град Самара. Вероятно става дума за саботаж, а не за удар с далекобойно оръжие.

От украинското разузнаване публикуваха клип официалния си канал в Telegram.

Ми-8 е хеликоптер от съветската епоха, използван най-често като транспортен самолет както от руските военни, така и от цивилните правителствени служби. Приблизителната цена на хеликоптера е около 10-15 милиона долара.

„Агресорът използва този хеликоптер във войната срещу Украйна за транспортиране на оръжие и личен състав“, съобщава агенцията.

Операцията е вторият украински военен успех за днешния ден след масираната атака срещу руската военна база на летището в Джанкой, Крим.

Руски депутат съобщи за "огромен брой пленници" от Самарска област

📸 Снимка: Дмитрий Духанин, Коммерсант

Депутатът от Държавната дума на Руската федерация Александър Хинштейн публикува в канала си в Telegram видеообръщение на предполагаеми руски военнопленници от Самарска област до областния управител Дмитрий Азаров.

„Получих огромен брой съобщения за жители на района на Самара, които са били заловени от украинци. Някои от тях са били в плен от три години“, пише Александър Хинштейн.

Парламентаристът се обърна към ръководството на руското министерство на отбраната и комисаря по правата на човека „с молба за съдействие за бързото освобождаване на бойците“.

Във видеото мъжете молят Дмитрий Азаров „да помогне за бързото освобождаване от плен“. Според един от затворниците много от тях са с наранявания с различна степен на тежест.

„Бих искал да помоля това да бъде предадено на властите, така че всичко това да допринесе за нашето освобождение“, казва мъжът пред камерата. Друг военнопленник каза, че на мнозина им липсва крайник и не са били разменяни дълго време.

Източник: Комерсант

🌎 Намерете ни във Facebook 🔹 Twitter 🔹 Telegram 🔹 YouTube

Украйна нанесе удари по руски петролни рафинерии в Самарска област

Украинските сили предприеха множество атаки срещу Русия на 16 март, като убиха най-малко трима души в руския граничен град Белгород и удариха петролна рафинерия в района на Самара, казаха руски официални лица.

Мъж и две жени загинаха при украинския обстрел, при който бяха ранени и други трима в Белгород, написа областният управител Вячеслав Гладков в Telegram.

Служителят добави, че петима души също са ранени, когато украински дрон удари кола в село Глотово, на около 2 километра от украинската граница.

Украински удар с дрон предизвика пожар в петролна рафинерия, която принадлежи на руския петролен гигант Роснефт в района на Самара, на около 850 километра югоизточно от Москва, каза областният управител Дмитрий Азаров. Няма незабавни съобщения за жертви.

Видеоклипове в социалните медии показват изображения на горящи сгради. Азаров каза, че е осуетена атака срещу друга рафинерия.

Атаките идват ден след удар с руска балистична ракета, който уби най-малко 20 души и рани повече от 70 други в южния украински град Одеса.

Две ракети Искандер-М, изстреляни от окупирания от Русия Крим, удариха жилищен район в Одеса на 15 март, каза губернаторът Олег Кипер.

Няколко от жертвите бяха медици и спасители, които бяха убити от втора ракета, след като се втурнаха към мястото, за да лекуват хора, ранени при първоначалния удар, добави Кипер.

Във вечерно видео обръщение на 15 март украинският президент Володимир Зеленски обеща, че Русия ще получи „справедлив отговор“ от силите на Киев.

На 16 март Федералната служба за сигурност на Русия (ФСБ) съобщи, че е задържала 61-годишен руснак за планиране на терористична атака от името на Украйна на транссибирски железопътен възел в района на Свердловск в Уралските планини.

Държавната информационна агенция ТАСС цитира ФСБ, че мъжът е бил вербуван от разузнавателните служби на Киев в западния украински град Лвов и изпратен в Русия. Агенцията каза, че мъжът е признал обвиненията и сътрудничи на разследването.

Украйна по-рано заяви, че е насочена към Транссибирската железопътна линия, ключов маршрут за руски товари, преминаващи през страната.

Украинските атаки от 16 март идват, когато Русия навлезе във втория ден от гласуването на президентските избори, които почти сигурно ще удължат управлението на Владимир Путин с още шест години, след като той смаже несъгласието. Путин обвини Киев, че се опитва да провали изборите.

Източник: Radio Free Europe/Radio Liberty