Показват се публикациите с етикет УМПК. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет УМПК. Показване на всички публикации

вторник, 27 октомври 2026 г.

Ракетен удар в Елец порази завода, който захранва руските ракети и авиобомби

🇷🇺🎯🇺🇦 В неделя, 25 октомври, ракети удариха през деня промишлената зона на Елец в Липецка област и поразиха завода „Енергия“, в който според Генералния щаб на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) се произвеждат батериите за планиращите авиобомби и оперативно-тактическия ракетен комплекс 9К720 „Искандер-М“. Загинал е охранител, а пострадалите са 7 души, сред които служител на завода, ранен в бедрото от метална отломка.

Генералният щаб потвърди удара на 26 октомври. Според съобщението е поразен цехът за производство на захранващи елементи за оръжия, а на територията на завода е избухнал пожар. Щабът определя „Енергия“ като единствения производител на батерии за универсалните модули за планиране и корекция (УМПК), т.е. комплекти с разгъващи се крила и спътниково насочване, които превръщат обикновената свободнопадаща бомба в управляема. Предприятието произвежда захранващи елементи и за „Искандер-М“, и за крилатите ракети с морско базиране. Губернаторът Игор Артамонов каза, че работниците са евакуирани. Повредени са фасадите на няколко жилищни сгради и Елецкият медицински колеж, който премина към дистанционни занятия.

Списъкът на украинското военно разузнаване, цитиран от The Insider, е по-подробен. Според тези данни „Енергия“ доставя термичните батерии 9Б283 за балистичните ракети на „Искандер-М“. Това са еднократни източници на ток, които се задействат при пуск. За крилатата ракета 9М727 на „Искандер-К“ предприятието доставя захранващ елемент. В списъка влизат бордови батерии за аеробалистична ракета Х-47М2 „Кинжал“ и за ракетите на зенитния ракетно-оръдеен комплекс „Панцир“.

Оръжието назоваха руски военни канали. „Ключовият момент е, че ударът е нанесен с крилати ракети Storm Shadow“, написа същия ден проруският канал „Рибар“. Става дума за британско-френската крилата ракета с въздушно базиране Storm Shadow, която Украйна изстрелва от своите фронтови бомбардировачи Су-24М. Министерство на отбраната на Руската федерация обяви на следващата сутрин, че ПВО е свалила 2 ракети Storm Shadow за последното денонощие, без да уточни къде. Украинският проект за разузнаване по открити източници (OSINT) Exilenova+ отчита поне 7 попадения в различни корпуси, а според анализа на Dnipro Osint единият корпус е разрушен, а другият е изгорял отвътре.

Ударът в Елец е част от серия удари по заводи, които произвеждат компоненти и материали за ракети, а не готови ракети. В съобщението си от 26 октомври генщабът наред с „Енергия“ изброи още микросхемите на „Протон-Електротекс“ в Орел, както и комбината за синтетичен каучук „Толятикаучук“ в Толиати, ударен на 24 октомври. Той определи комбината като звено от веригата за производство на твърдо ракетно гориво. В същия списък е включена и площадка за подготовка и изстрелване на ударни дронове край Донецк.

Ракетните удари по заводите за електроника започнаха по-рано през годината. На 10 март Storm Shadow поразиха брянския завод за микроелектроника „Кремний Ел“, произвеждащ чипове, използвани в дронове и ракетни комплекси. Губернаторът Александър Богомаз съобщи окончателния брой на жертвите: 8 загинали и 47 ранени. На 22 юни крилати ракети удариха Воронеж, където цел е завод за полупроводникови прибори „ВЗПП-С“. Губернаторът Александър Гусев обяви 5 загинали, а руски мониторинг канали писаха за 3 ракети Storm Shadow, свалени над областта. Орел беше ударен на 23 октомври. Генщабът твърди, че основният цех за микросхеми на „Протон-Електротекс“ е унищожен, а губернаторът Андрей Кличков потвърди 3 загинали. Типът на използваните там ракети остава непотвърден: украински мониторингови канали писаха за крилати ракети FP-5 „Фламинго“.

За самата „Енергия“ ударът не е първи. Дронове атакуваха завода през нощта срещу 23 май 2025 г., когато ранените бяха 8, и през нощта срещу 3 юли 2025 г., след което генщабът обяви производството за спряно. Нова атака с дронове срещу промишлената зона на Елец имаше в началото на януари 2026 г. Неделният удар е най-малко пета известна атака срещу „Енергия“ от май 2025 г. насам. The Insider, който ги изброява, допуска и шеста. Повторните атаки показват границите на ефекта: предприятието беше обявено за спряло през юли 2025 г. и пак е било цел, т.е. предишните удари не са го извадили от строя за постоянно. Всички известни дотогава атаки обаче бяха с дронове. В неделя заводът беше поразен с ракети, и то през деня, когато там е имало работници.

Най-острата реакция в Русия беше насочена към собственото министерство. По-рано на същия ден каналът „Романов Лайт“ беше съобщил, че украински Су-24 и Mirage 2000 летят към Харковска област и могат да изстрелят Storm Shadow. След удара той написа, че „МО не успя да предотврати удара дори при наличието на предварителни данни за пусковете“. В следваща публикация призова стратегическите предприятия да бъдат преместени не просто отвъд Урал, а чак в Далечния изток заради очакваните украински балистични ракети.

„Рибар“ определи Storm Shadow като „трудна цел за ПВО“ и предположи, че пусковете следват доставката на новата партида, „която наскоро беше обявена във Великобритания“. На 15 октомври Bloomberg писа, че Киев ще получи още такива ракети след разговорите на премиера Анди Бърнам с президента Володимир Зеленски предния ден; британското правителство не коментира. Каналът предупреди, че ако не се мисли „крачка напред“, ПВО може да се окаже „с МОГ срещу бързи реактивни изделия“. Мобилните огневи групи са отряди от по няколко човека с картечници, монтирани на автомобили, с които руската отбрана сваля дронове. Част от вината „Рибар“ прехвърли на САЩ: без разузнавателни данни за разположението на руската ПВО, пише каналът, на Украйна щеше да ѝ е много по-трудно да нанесе щети.

Каналът „Два майора“ отиде по-далеч. „За сведение на онези, които планират нашите удари: ударът отново е нанесен в работно време, въпреки че днес да е почивен ден“, написа той. Според канала нощните удари са добри, но дневният е „много по-ефективен“, защото на място е работната смяна, „чието извеждане от строя понякога е по-важно от унищожаването на оборудването“. Изводът беше призив за ответни удари. „Цялото това бърборене за хуманизъм“ според него важи само докато врагът спазва рамките, а на удар „по работещо предприятие“ трябва да бъде отговарено „не със словесно възмущение, а с море от огън“.

Същия ден „Романов Лайт“ сподели оплакване от друг проруски канал, че предварителни данни получава и противникът, който според него „понякога за денонощие, понякога за няколко часа“ знае накъде ще полетят руските ракети и дронове и колко ще са те, а това „не може да се обясни с никакво сателитно разузнаване“. Който иска да провери, трябвало да чете градските чатове. Публикацията не включва доказателства за теч на информация. За балистичните ракети поне има документиран източник на предупрежденията и той е от САЩ. На 13 октомври Зеленски сподели за удар с балистични ракети по Киев „отново без предупреждение от партньорите“. В интервю за NBC News, цитирано на 18 октомври, той каза, че данните за пуск на руските балистични ракети отново постъпват след пауза от няколко дни: „Сега всичко работи“.

Разгледани заедно, ударите от последната седмица показват ясен избор на цели. Украйна нанася удари по заводи за батерии, микросхеми и суровини за ракетно гориво, а генералният ѝ щаб описва поразяването на всяка от целите като удар по производството на ракети и управляеми бомби. В Елец ударът беше извършен през деня, когато на територията на завода е имало работници. Поредната атака срещу „Енергия“ показва и границата на този подход: досега нито един удар не я извади от строя за постоянно, а какви щети е нанесъл неделният, засега не е официално потвърдено. Затова следващите сателитни снимки на поразени корпуси ще кажат повече от всяко изявление: те ще покажат дали Русия ремонтира цеха по-бързо, отколкото Киев успява да го удари повторно.

четвъртък, 7 май 2026 г.

Краматорск: майка пази детето си под короната на дърво, докато руски дронове и авиобомби прелитат над тях.

🇺🇦 В Краматорск майка прегръща детето си и го прибира към основата на дърво в местен парк, докато над тях в небето се чува характерния звук на руски камикадзе дрон, изпратен да пролива невинна украинска кръв. Само секунди по-късно три управляеми авиационни бомби (КАБ) преминават с вой над главите им. Сцената е документирана от украинския фотограф Ян Доброносов, кореспондент на вестник „Телеграф", който работи в града след поредния руски удар по централната му част.

Доброносов идва в Краматорск след удара от 5 май, когато след 17:00 ч. руските въздушно-космически сили хвърлят върху центъра на града три авиационни бомби от типа ФАБ-250, оборудвани с универсални модули за планиране и корекция (УМПК). Това е свободно падащ боеприпас с тегло 250 кг и 100 кг взривен заряд. Модулът добавя сгъваеми крила и инерциална навигация, позволяващи плъзгане от десетки километри извън обхвата на повечето зенитно-ракетни комплекси и осигуряващи директно увеличаване на точността спрямо класическо свободно падане.

По официални данни, цитирани от украински медии и потвърдени от местната администрация, ударът отнема живота на най-малко 6 души, а още 13 са ранени. Поразени са поне 16 жилищни блока, 4 сгради на учреждения, 2 обществени сгради и 14 автомобила. Общинските власти обявиха вчерашния 6 май за ден на траур.

Доброносов документира как местни жители, въпреки продължаващата заплаха от нов руски удар, заковават с шперплат счупените прозорци, разчистват овъглени автомобили и изнасят отломки от входовете с непоправим оптимизъм. Наред с тези превърнали се в рутинни действия, майката с детето се укрива под короната на дърво насред парка: листната корона остава един от малкото методи за прекъсване на визуалния канал на оператора на FPV дрона и създават физическа преграда, която може да предпази човек от леки осколки. За населението в украинските градове близо до фронтовата линия в Донбас дървото отдавна не е метафора, а първичен инстинкт за самосъхранение – особено когато сирената за тревога идва твърде късно, за да остане време за слизане до мазе.

Краматорск се намира в Донецка област на около 25 км северозападно от Костянтинивка, където руската армия води настъпателни действия от есента на 2024 г. Заедно с близкия град Дружковка той остава ключов елемент в т.нар. „крепостен пояс“ с четири града (Костянтиновка, Дружковка, Краматорск и Словянск), последния рубеж с административни и логистични опори на украинската армия в северната част на региона. Систематични удари с авиационни бомби по жилищни и социални обекти в този район започват през 2023 г. с масовото оборудване на свободно падащите авиационни бомби с УМПК.

Самият Краматорск преживя един от най-опустошителните си удари през април 2023 г. Тогава руска балистична ракета „Искандер" порази ресторант в центъра на града, отнемайки живота на 13 цивилни, сред които 3 дечица. Оттогава честотата на ударите расте успоредно с бавното приближаване на руските войски на запад от Бахмут. Към настоящия момент авиационните бомби са станали основна заплаха за украинския тил в близост до фронта и краткото време между засичането на пуск и попадението прави почти невъзможна организирана евакуация на цивилни и обезсмисля стандартния алгоритъм „сирена–укритие".

Появата на руски камикадзе дронове над централната част на града е сравнително нов елемент в заплахата към него. В предходните етапи на войната FPV-операторите поразяваха основно цели в непосредствена близост до фронтовата линия. Въвеждането на дронове с оптично влакно 2024 и 2025 г. ретранслатори и подобрен обхват разшири радиуса на действие на руските рояци от дронове, приближавайки ги до тиловите градове в региона. Подобен модел на целенасочено и систематично поразяване на цивилни в градска среда, вече е документиран на ежедневна база в Херсонска област, където украинските власти и международните организации регистрират стотици напълно съзнателни и хладнокръвни удари в целенасочена кампания за избиване на местните жители.

петък, 27 юни 2025 г.

Украйна представи собствена „умна“ авиобомба FAB-500 с планиращ модул

Руски бомбардировачи Су-34 с бомби ФАБ-500 преди излитане за нанасяне на удари по южната част на Донецка област на Украйна.

🇺🇦🤝🇫🇷 На 25 юни 2025 г. украинската компания КБ „Медоид“ представи нов планиращ модул за съветските авиобомби ФАБ-500, с което постави началото на стратегическо преоборудване на остарели муниции в управляеми оръжия за далечни удари. Според United24 Media, новата разработка позволява на украинските бомбардировачи да поразяват цели на дистанция от 60 до потенциално 80 километра – сериозно предимство за безопасността на екипажите и за обхвата на ударите.

Модулът, проектиран от базираната в Киев КБ „Медоид“, включва сгъваеми крила и двойна система за насочване – инерционна навигация и сателитна корекция. Това позволява на преоборудваните ФАБ-500, след пуск от самолети Су-24М, да се насочват точно към целта от голямо разстояние. В процес на разработка е и версия със защита срещу смущения, разработвана съвместно с френски партньори. Основната цел е да се минимизира излагането на украинските самолети на системи като руските С-300 и С-400.

Тази иновация е част от по-широкото усилие на Украйна да ускори развитието на собствени въоръжени системи след началото на пълномащабната война. КБ „Медоид“ се превърна във водещ разработчик, ангажиран с трансформацията на съветски боеприпаси в съвременни решения. Макар че ФАБ-500 са налични в големи количества, те първоначално изискваха директен заход над целта и имаха ниска точност. Русия вече използва подобни управлявани бомби с модул УМПК от 2023 г., което създаде тактически превес. Украинският отговор идва чрез локализиране и подобрение на технологията – въз основа на анализ на руски боеприпаси, попаднали в украински ръце.

Въпреки ограниченията, предизвикани от войната – прекъснати логистични вериги, недостиг на енергия, украинският отбранителен сектор успява да поддържа темпото на иновации с разпределено производство и целеви партньорства. За разлика от руските УМПК, произвеждани централизирано и интегрирани лесно с изтребители като Су-34, украинската концепция залага на гъвкавост и лесна поддръжка. Модулът на КБ „Медоид“ се отличава с по-ниска цена и опростена конструкция, което го прави особено подходящ за военновременната реалност.

В сравнение със западни аналози като JDAM-ER (САЩ) или AASM (Франция), украинската система има ограничения по отношение на прецизността и защитата от електронна война. Но при значително по-ниски разходи, тя предлага реална оперативна стойност. Очаква се по-нататъшното ѝ развитие да стесни технологичната пропаст.

Въвеждането на тази „умна“ бомба има сериозни стратегически последици, давайким на Украйна възможност да атакува логистични центрове, командни пунктове и инфраструктура без да излага самолети в опасни зони. От геополитическа гледна точка това е сигнал за намерението на Киев да изгради самостоятелна способност за прецизни удари, намалявайки зависимостта си от НАТО. Военно, модулът неутрализира руското предимство с УМПК и затруднява вражеските планове за противовъздушна отбрана.

Ако системата бъде внедрена широко – не само на Су-24М, но и на други типове самолети – това ще позволи по-евтина и по-разпръсната стратегия за дълбоки удари, съответстваща на логиката на асиметричната война.

Новият модул за бомбите ФАБ-500 се превръща в символ на украинската устойчивост, инженерна находчивост и стратегическа необходимост и също олицетворява преминаването от технологична изостаналост към автономен, гъвкав модел на отбрана. Надпреварата за усъвършенстване на системата – по отношение на обхват, точност и устойчивост на смущения – продължава. Но дори на този етап тя дава на Украйна мощно оръжие, отговарящо на съвременната логика на войната: ниска цена, високо въздействие, адаптивност под натиск.