„Азов“ превърна интернационалния си батальон в 52-ри щурмов полк Forge

🇺🇦⚔️ Интернационалният батальон на „Азов“, който по данни на командването си е събрал бойци от 40 държави, вече е самостоятелен полк. Това съобщи 1-ви корпус „Азов“ към Националната гвардия на Украйна (НГУ) в официално изявление, според което досегашния батальон в състава на 12-а бригада със специално предназначение „Азов“ става 52-ри отделен международен щурмови полк Forge.

Новото формирование, чието име в превод означава „ковачница“, излиза от състава на бригадата и минава към самостоятелна част на корпуса. Така и „Азов“, и „Хартия“, двата бойни корпуса на гвардията, вече имат щурмови полк, създаден на основата на подразделение с бойци от различни националности. В Сухопътните войски отделните легиони за чужденци бяха вляти в щурмови части още около нова година.

Съобщението беше разпространено на украински и английски в Telegram и X, придружено от кратко видео. „За година и половина 3-ти международен батальон събра хора от 40 държави. Уникалният опит на всички нас изгради общ силен дух, закален в боевете“, пише в него. „Днес ставаме полк. Доказахме, че сме готови за повече: повече отговорност, повече средства и ресурси и по-резултатна работа.“ Изявлението завършва с призив към читателите да се присъединят към новата част.

Съобщението от 12 октомври е публичният завършек на процес, започнал още през пролетта. Страницата на Forge в официалния сайт на „Азов“ беше публикувана на 16 август. На същия ден уебсайта MilitaryLand, който проследява бойния ред на украинските сили, съобщи за сформирането на полка. Според изданието той първоначално е трябвало да носи номер 14. След май в платформата за набиране на военнослужещи LobbyX излизаха обяви за 14-и полк под този номер. Номерът е сменен на 52 по причини, които не бяха уточнени от „Азов“.

Международното подразделение беше основано на 23 и 24 декември 2024 г. от украински военнослужещи от учебния батальон на бригадата и група чужденци, воювали дотогава в нейния 1-ви батальон. Първият му командир, подполковник Юрий Чех с позивна „Карл“, пише през май 2025 г. в Kyiv Independent, че ядрото се е оформило в боевете край Терни между февруари и май 2024 г. По данни на MilitaryLand частта е набирала бойци главно в Западна Европа и Северна Америка, използвайки английския като работен език. Първите си задачи е изпълнила в периода май-август 2025 г. в района на Яблунивка и Олександро-Калинове в района на Торецк. От септември 2025 г. воюва край Золотий Колодяз в Добропилски район, под командването на капитан Павло Курченко с позивна „Киль“, който оглавява и новия полк.

Разликата между батальон и полк не е само в номера. Батальонът в състава на бригада разчита на нейния щаб, тил и огнева поддръжка, а отделният полк има собствени такива. Командирът му отговаря пряко пред командването на корпуса. MilitaryLand очаква Forge да получи повече личен състав, по-тежко въоръжение и по-голяма отговорност в отбраната на Добропилския участък. Последната промяна е част от разрастването на цялото съединение. Още през май неговият командир бригаден генерал Денис Прокопенко обяви, че ще бъде създадена артилерийска бригада, част за безпилотни системи, отряд със специално предназначение, медицински батальон и щурмови полк. От 13 септември Прокопенко командва и групировката „Азов“, която обединява няколко съединения под едно командване в Донецка област. По думите на командването зоната ѝ на отговорност се разширява.

Ходът на „Азов“ повтаря постигнатото от 2-ри корпус „Хартия“ през март, когато неговият 23-ти щурмови полк, първият в гвардията, беше създаден на основата на 4-ти оперативен батальон на бригада „Хартия“, който изпълняваше и ролята на интернационален батальон, в който преобладаваха доброволци от Южна Америка. В Сухопътните войски промяната беше още по-рязка. През декември 2025 г. Генералният щаб, цитиран от украинската служба на BBC, обяви, че 4-те международни легиона ще бъдат разформировани до края на годината, а бойците им ще преминат в щурмови части. Когато през февруари Le Monde написа, че легионът е разпуснат без публично разгласяване, Сухопътните войски възразиха, че не са били закрити, а само са „трансформирани и интегрирани в щурмови подразделения“, и признаха, че проверка е открила нарушения при отчетността. Бойците на 1-ви легион навлязоха като самостоятелна част към 475-и отделен щурмови полк CODE 9.2. „Когато влязохме в полка, веднага получихме по-добро осигуряване и ясни задачи“, каза командирът на легиона с позивна „Чечен“.

Както и да се нарича решението, резултатът е един и същ. В украинската армия и гвардия вече няма единен легион, през който да минават всички чуждестранни бойци. Вместо това те постъпват в украински бригади и корпуси и воюват в щурмови части под украинско командване, обикновено в роти и батальони, групирани според езика. 3-та щурмова бригада тръгна по същия път още през 2025 г. Тогава тя положи основните на първите си собствени чуждестранни части и групира бойците според езика, който владеят. Извън модела остават Международният легион на Главно управление на разузнаването (ГУР), който не е обхванат от това рещение, и по-старите национални части като Грузинския легион, част от въоръжените сили от 2016 г. по думите на командира му Мамука Мамулашвили. „Азов“ не съобщава броя на бойците, а международната част е създадена с участието и на украински военнослужещи. Затова „40 държави“ показва географския обхват на набирането на бойци, а не какъв дял от бойците ѝ са чужденци.

Forge получи и нова нашивка, публикувана на сайта на „Азов“. Заостреният шеврон в цветовете на корпуса, черно и бледожълто. Отгоре е поставен надписът FORGE, в средата има два кръстосани меча сред пламъци, а отдолу стои знакът „Идея на нацията“, монограм на буквите I и N, който „Азов“ носи още от сформирането си през 2014 г. Движението го обяснява като съкращение на „национална идея“. Знакът напомня Wolfsangel („вълчата кука“), използвана от дивизии на Waffen-SS и някои неонацистки групи след войната. Al Jazeera го определя като неонацистки символ, но „Азов“ отрича такъв смисъл.

Руските държавни медии реагираха още вечерта на 12 октомври. РИА Новости цитира анонимен източник в силовите структури, според когото чрез отделни подразделения украинското командване иска да привлече повече чуждестранни бойци, а „ядрото на полка ще бъде съставено от неонацисти“. В заглавието агенцията вече твърди от свое име, че полкът е сформиран „от наемници-неонацисти“, без да посочи име, число или документ. Номерът на новата част и подразделението, на чиято основа е създадена, съвпадат с обявеното от „Азов“ сутринта. Върховният съд на Руската федерация обяви „Азов“ за терористична организация през август 2022 г. и оттогава руските медии пишат името със звездичка и бележка за забраната.

Тиражираното определение за „наемници“ не издържа и по силата на международното право. Член 47 от Допълнителния протокол I към Женевските конвенции, по който Русия също е страна, определя наемника по шест условия, които трябва да бъдат изпълнени едновременно. Едно от тях е лицето да не бъде член на въоръжените сили на страна в конфликта. Чужденецът, подписал договор с гвардията, е военнослужещ в украинските сили за отбрана, поради което автоматично отпада от това определение. Още през май 2025 г. Юрий Чех го обясни с краткото: „Това не са наемници, а доброволци.“

Новият статут ще означава повече от нов номер, ако в следващите месеци корпусът представи собствени батальони и поддържащи подразделения на Forge и ако отчетите за бойните действия към Добропилския сектор започнат да посочват полка, а не 12-а бригада. До момента „Азов“ не е съобщвал какъв е общият дял на чужденците. Когато го стори, ще стане ясно дали полкът е международен по състав, или само по име.

Руските резерви контраатакуваха по лъжливо направление, 3-ти корпус превзе Новое край Лиман

🇺🇦🎻🇷🇺 3-ти армейски корпус на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) обяви днес успешния резултат на третия от четирите „сезона“ на настъпателна операция „Вивалди“, като освободи Новое, Редкодуб и Катериновка северно от Лиман и възстанови контрола върху Карповка и Новомихайловка.

Главната цел на операцията беше Новое – селище на около 19 км от града, определяно от командването на ВСУ като ключов възел в руския плацдарм западно от река Жеребец. На 28 септември корпусът обяви край на третия етап от операцията, поемайки контрол над 51 кв.км и общо 176 кв.км от началото на операцията.

Според корпуса руските загуби в жива сила от последния етап възлизат на 2000 души, а пленените са над 250. По думите на командването руснаците са се предавали с цели подразделения, включително офицери, оператори на дронове и артилеристи. Общо от началото на операцията загубите на Москва в този участък достигат 5000 души. Това увеличава броя военнопленници, които Киев може да предложи на следващите размени.

Командир на корпуса е бригаден генерал Андрий Билецки – основател на батальона „Азов“ и 3-та отделна щурмова бригада, върху която през март 2025 г. е изградено цялото формирование. Той обясни избора на целта с релефа: „Който контролира височините около това селище, държи инициативата на плацдарма.“ По думите му ударът е бил очакван другаде: „Противникът беше убеден, че главното направление на удара е Шандриголово–Зелена Долина. Това го накара безсмислено да изгори резервите си в контраатаки именно по това направление. Руснаците проспаха истинския удар, който беше концентриран върху превземането на Новое.“

Лъжливото направление е било подготвено от специално звено. На 26 септември командването обяви, че е създало наскоро звено за сигурност на операциите, което събира данни от всички подразделения, които се подлагат на анализ и преценява какво е склонен да повярва врагът. Лъжливото направление е представено като истинско, а истинското – като лъжливо. „Врагът знаеше, че обичаме да блъфираме, затова показахме блъфа точно там, където го търсеше“, обясниха от звеното. Част от заблудата са и публичните изказвания на самия Билецки, в които той разказваше как е подвел противника при по-ранната операция „Делфин“.

Блъфът е подействал на командване, което и без него вижда фронта изкривено. По оценка на Института за изследване на войната (ISW) лъжливото докладване по командната верига на руските въоръжени сили води до системно изкривяване на представата на командирите за обстановката. На 25 септември военен блогър, близък до Кремъл, призна за успешното възползване на украинските сили от масовата руска практика да се докладват преувеличени успехи край Лиман. Същия ден командир на украински батальон от същия участък заяви, че погрешните доклади за напредък са скрили украинската подготовка от вражеското командване. Това разминаване с действителната ситуация на терен достигна до Кремъл – президентът Владимир Путин обяви Святогорск за превзет още на 1 септември, в отговор на което§ Билецки записа обръщение на видео от центъра на града, със Святогорската лавра зад гърба си, и заяви, че 60-а механизирана бригада държи отбраната.

Пробивът е осъществен с помощта на съветски БТР-60 от 60-те години, които бяха превърнати в камикадзе машини с дистанционно управление, благодарение на което бяха взривени най-здравите руски укрепления. Звеното NC13, което работи с наземни роботизирани комплекси е въоръжило своите роботи камикадзе с по два гранатомета Bullspike. Роботът обстрелва позицията, след това влиза във вътрешността на укритието, от където се детонира, а операторите го управляват от защитени пунктове на десетки километри от линията на контакт. Според публикацията обстрелваните са смятали, че ги атакува цяла щурмова група.

Bullspike е български гранатомет, произвеждан от Вазовски машиностроителни заводи (ВМЗ) в Сопот като усъвършенстван вариант на произвеждания по лиценз съветски РПГ-22. Това е еднократен противотанков гранатомет със 72,5-мм кумулативна граната, чийто насочен взрив пробива до 400-мм броня при 3,4 кг общо тегло. Гранатата действа и срещу хора, укрити в бункери и укрепления.

Украйна доказа, че може и да използва роботите в дълбочина. На 24 септември командването съобщи, че тежки дронове бомбардировачи на 3-та щурмова бригада са доставили наземни роботизирани комплекси от тип „камикадзе“ на повече от 10 км дълбочина в руския тил. Командването нарече тази тактика „Грифон“, определяйки я като първата по рода си. През последния етап украинските сили са унищожили и стартовите площадки на „Рубикон“ – елитния руски център за безпилотни технологии. Според съобщението на корпуса подразделението е изтеглено от направлението.

Корпусът обявява резултатите на части и със закъснение и това се прави съвсем умишлено. Настъплението беше потвърдено публично едва на 15 септември, а още на 25 август ISW отчете въз основа на геолокирани кадри от 18 август, че украинските въоръжени сили вероятно са успели да си върнат Новое и Катериновка. По оценка на френския наблюдател Клеман Молен атаката северно от Лиман е започнала на 22 май, когато механизиран батальон на 3-та щурмова бригада е атакувал позициите около Новое.

Обявената площ включва и сивата зона, в която никоя от страните няма устойчив контрол. След първия етап бяха отчетени 75 кв.км, прочистени от проникнали руски диверсионно-разузнавателни групи, както и 10 кв. км, освободени от окупация. На 20 септември, след втория етап, общата площ достигна 125 кв.км, от които 50 кв.км са освободени от окупация. За последния етап няма подобна разбивка. Независимите картографи достигат до стойности както под, така и над обявените 176 кв.км. На 8 септември Молен отчете повече от 200 кв. км, профилът AKM Mapping достигна до 151 кв. км, а Конрад Музика от Rochan Consulting – до около 240 кв. км.

Плацдармът, споменат от Билецки, е позиция на десния, западен бряг на Жеребец, установен от полковете на 20-а общовойскова армия за офанзивата към Лиман. Според оценка на ISW от 27 септември частите на противника се оттеглят със сражения през реката. Източник, близък до руската групировка войски „Запад“, призна, че нейните сили изпитват трудности в едновременното отстъпление и удържане на западния бряг, където са останали изолирани позиции край Ивановка и Заречное. Според друга оценка на ISW замисълът на 25-а общовойскова армия в участъка е да превземе Лиман, да форсира Северски Донец и да обхване от северозапад „Крепостния пояс“ – укрепената градска агломерация на Славянск, Краматорск, Дружковка и Константиновка.

По думите на самия Билецки за височините около Новое инициативата на плацдарма вече премина изцяло на украинска страна, а картината на ISW за руско отстъпление през Жеребец потвърди това. Руската армия все още държи изолирани точки на западния бряг и според същата оценка се опитва да ги удържи, така че плацдармът продължава да съществува. Северната половина на руската операция за обхващане на „пояса“ обаче много вероятно няма да бъде подновена тази есен, защото частите, които трябваше да я осъществят, отстъпват зад реката.

ISW свързва загубите край Лиман и с промяна в изказванията на Путин. На 25 септември той заяви, че Киев търси примирие за ударите по енергетиката, тъй като те са твърде разрушителни. Путин заяви още, че няма противодействие срещу модернизираните руски дронове „Геран“ и Украйна „трябва да почувства“ ответния удар. Според ISW публичното признаване на украинския напредък северно и североизточно от Лиман може да подтиква Путин да замени теорията си от юни 2024 г. за победа, основана на тромавото, но относително устойчиво настъпление, с кампания от удари в дълбочина през зимата. По-тясното обяснение е, че руските кампании срещу украинската енергетика се повтарят от есента на 2022 г. и не са обусловени от поражение при Лиман. То обаче не обяснява защо в думите на Путин ударите заемат мястото, което досега заемаше непрекъснатото настъпление.

Прогнозата за Лиман ще се потвърди, ако последните руски позиции при Ивановка и Заречное също бъдат изоставени и украинският натиск се прехвърли към южните подстъпи на Лиман – край селищата Диброва и Ямпол, където източници от другата страна вече съобщават за украински контраатаки. Тя ще отслабне, ако противникът все пак съумее да си върне височините около Новое или прехвърли отново сили на западния бряг на река Жеребец. Корпусът вече обяви, че ще има и четвърти сезон на „Вивалди“, а реката, която 20-а армия прекоси, за да достигне Лиман, сега е линията, към която тя отстъпва.

Командирът на „Азов“ очаква руски бронирани пробиви от октомври

🇺🇦🛡️🇷🇺 Командирът на украинския 1-ви корпус „Азов“, бригаден генерал Денис Прокопенко, очаква през октомври руската армия срещу неговите части да премине от действия с малки пехотни групи към опити за механизирани пробиви с тежка бронирана техника. Той предупреди, че допълнителна защита на руските машини прави тяхното унищожаване все по-трудно.

Прокопенко говори в конферентна връзка на 12 септември в панела с фронтови командири при откриването на 22-рата годишна среща „Ялтенска европейска стратегия“ (YES). Той обвързва очакваната промяна със сезона: предстоят силни дъждове и мъгли, денят се скъсява, а движението на пехота през разораните ниви става по-трудно.

„Противникът ще бъде принуден да премине от тактиката на малките пехотни групи към тежката бронирана техника и да се опитва да прави механизирани пробиви в дълбочина“, заяви Прокопенко. Той командва 1-ви корпус „Азов“ на Националната гвардия от април 2025 г. и от няколко дни вече оглавява групировка войски „Азов“, която обединява всички сили в неговата зона на отговорност. По думите му на срещу нея в района на Добропиля действат три руски общовойскови армии – 51-ва, 41-ва и 8-а. Той оценява съотношението на силите на около 1 към 6 в руска полза.

Прокопенко описва и подготовката на руската бронирана техника за тези атаки. По думите му противникът подобрява динамичната и активната защита, усилва допълнително средствата за електронно потискане, заварява решетъчни екрани, известни сред войниците като „мангали“, и поставя противоминни тралове и отвали за разчистване на препятствия.

„Когато видите в интернет клип как гори танк, повярвайте ми, в него влита не един, не два, дори не три FPV дрона“, каза командирът. При FPV операторът управлява дрона чрез изображение от бордовата му камера; в описаните атаки се използват ударни апарати за еднократна употреба. Според Прокопенко подготовката на руската бронирана техника прави унищожаването ѝ значително по-трудно, отколкото изглежда на пръв поглед от отделни видеозаписи.

Механизираните атаки могат да се съчетават с проникване на пехота. Прокопенко описва сегашната руска тактика като проникване на малки групи възможно най-дълбоко зад позициите на украинската отбрана. Те атакуват оператори на дронове там, откъдето излитат дроновете, за да затруднят поддръжката на предните позиции. По думите му корпусът регистрира ежедневно до 200 руски пехотинци в тактическата дълбочина на отбраната си.

Ако към този натиск се добави механизирана колона с над 50 машини, операторите на дронове ще трябва да разпределят своите усилия между значително повече цели. Тъй като всеки дрон се управлява отделно, паралелното настъпление на много машини може да увеличи шанса на агресора. Прокопенко припомня, че руските сили са опитвали подобни атаки и през предишната есен и зима. Тогава, по думите му, колоните са били откривани още в районите за концентриране и поразявани на дълбочина 40–50 км.

За конкретен пример за допълнително защитена бронирана техника разказват американският анализатор Роб Лий, старши сътрудник на Foreign Policy Research Institute, и украинският специалист по бойни дронове Дмитро Путята. Двамата са разговаряли с армейски части, участвали в посрещане на руска атака в сектора на корпуса през лятото. Те я описват в подкаста Ukraine Military History на 12 август и в отделен разговор с австралийския военен анализатор Perun, публикуван на 6 септември.

Сведенията им стъпват върху разкази на участници в отбраната. Според изложеното от двамата експерти в атаката са участвали около 7 танка, посочени като Т-72Б3А с комплекс за активна защита „Арена-М“, около 10 бойни машини на пехотата и няколко десетки АТВ и мотоциклета с пехота.

„Арена-М“ използва радарна система за откриване на приближаващи боеприпаси и защитни заряди, които ги прехващат на няколко метра от танка. Комплексът първоначално е разработен срещу противотанкови ракети и гранати, изстрелвани от гранатомети, а според описанието е адаптиран и за борба с FPV дронове.

По разказа на Лий всеки комплекс е успял да спре между 5 и 7 дрона, преди зарядите да се изчерпят или сензорите да се повредят от осколки. Той съобщава и че украинските оператори са губели видеосигнал на около 5 метра от танковете. Путята оценява разхода за спирането на всяка машина на 15–20 дрона. Според разказа му атаката все пак е завършила с провал: танковете са били спрени далеч от предните украински позиции, а руските загуби са били значителни.

По същите сведения нападателите не са извършили обичайното инженерно разузнаване на маршрутите. Танковете не са носели стандартни минни тралове, но са имали устройство, предизвиквало детонацията на противотанкови мини ПТМ-3 на 2–3 метра пред самите танкове. Тези мини се поставят дистанционно чрез артилерия или дронове и използват магнитен взривател. Лий разказва, че някои танкове са преминали през 16 или 17 мини, без да намалят скоростта.

Самият той описва оборудването само като „някакво устройство“. Полското издание Defence24 допуска, че става въпрос за руския електромагнитен трал ЕМТ. Ако тази идентификация е вярна, действието му срещу магнитни взриватели не означава защита и срещу мини с контактен взривател, включително ТМ-62 в такава конфигурация. Следователно описаният случай не доказва, че танкове могат да преминават през всякакви минни заграждения безпрепятствено.

Defence24 посочва, че „Арена-М“ разполага с 12 защитни заряда, и съобщава за руски планове броят им да бъде увеличен до 36 след първото бойно използване. В материала обаче е представена и противоположна оценка. Руски източници, цитирани от Defence Blog, смятат подобно увеличение за малко вероятно заради размерите на комплекса и ограниченото място върху машината. Анализаторът Андрей Тарасенко смята, че допълнителни заряди биха блокирали достъпа до люка над моторно-трансмисионното отделение, който се използва за обслужване на двигателя. Така евентуалното увеличение остава само спорно твърдение, а не установена промяна.

Разходът на дронове за спиране на допълнително защитени танкове може да бъде и по-висок. Лий описва отделен случай отпреди няколко месеца, при който украинската 20-а механизирана бригада, е спряла два танка на руската 4-та мотострелкова бригада с около 125 FPV дрона. По думите му машини, покрити със заварени защитни конструкции и известни като „костенурки“, понякога понасят по 60–70 дрона.

Путята поставя акцент върху операторите и наличните боеприпаси. Един оператор може да управлява само един дрон в даден момент, а според него типичната позиция разполага с около 20-ина дрона. Ако първата атакуваща група изчерпи по-голямата част от тях, запасите може да не бъдат попълнени преди появата на следващата. По-многоброен втори ешелон би могъл да достигне позиции с почти изчерпани дронове. Затова и двамата анализатори подчертават значението на артилерията и минните полета.

Лий определя лятната атака като ранен експеримент, който руската армия ще усъвършенства. Войниците, с които е разговарял, казват, че тя е проведена посред бял ден и при добра видимост – благоприятни условия за използване на дронове. Според тях при ниска облачност през октомври или ноември и срещу по-слабо въоръжена и по-неопитна част резултатът би могъл да бъде различен.

Тази оценка съвпада с предупреждението на Прокопенко за сезонно увеличаване на механизираните атаки. Предишните руски провали не го опровергават: те показват, че украинските войски са успявали да спрат подобни действия, включително срещу машини с описаната допълнителна защита. От тях обаче не следва, че отбраната ще постигне същия резултат при по-лоша видимост, по-малко налични средства или няколко последователни атаки.

Сравнението дава основание да се следи за нови руски механизирани атаки в Добропилския участък през октомври и ноември. Тя не е достатъчна, за да се заключи, че тези атаки непременно ще включват масово танкове с „Арена-М“. Опити за пробив с батальонен мащаб при лошо време биха подкрепили прогнозата за промяна в начина на действие. Кадри, които позволяват надеждна идентификация на комплекса или нова конфигурация с повече заряди, биха подкрепили отделната хипотеза за разширяване на употребата му.

Билецки и Прокопенко поемат две групировки войски в Донецка област

🇺🇦⚔️ Двама от най-известните командири на Украйна ще поемат командването на по една групировка войски в Донецка област. Президентът Володимир Зеленски обяви назначенията на 26 август след проведено съвещание в Запорожие, посветено на обстановката на фронта. Начело на групировките ще застанат бригадните генерали Андрий Билецки и Денис Прокопенко.

Решението се вписва в сравнително ново ниво на украинската командна верига. До октомври 2025 г. между Генералния щаб и бригадите действаха две временни командни структури: оперативно-стратегическите и оперативно-тактическите групировки войски. На 10 октомври тогавашният главнокомандващ Олександър Сирски съобщи, че и двата вида структури прекратяват дейност, а задачите им преминават към групировки войски (сили), изградени върху основата на оперативните командвания.

Заедно с това беше разформирована групировка „Днепър“, известна преди като „Хортица“, а „Таврия“ беше преобразувана в групировка „Юг“. В същото време армейските корпуси поеха свои зони на отговорност и започнаха да се подчиняват на по-горното ниво в командната верига. Сирски обясни закриването на тези структури с отпадането на нуждата от междинно звено между Генералния щаб и корпусите. Оттогава насам групировката е командното ниво непосредствено над корпуса. При същото преустройство Командването на обединените сили, ръководено по това време от Михайло Драпатий, получи собствен участък от фронта с подчинени корпуси.

Каква точно ще бъде формата на новите структури обаче не е обявено. В публикувания от Зеленски текст на английски се посочва, че групировките „ще бъдат създадени“. В пряката му реч на украински, цитирана от „Украинска правда“, президентът казва, че позициите в областта ще бъдат подсилени „благодарение на две обновени групировки“. Командващият Силите за безпилотни системи Роберт Бровди, който също участва в съвещанието, ги определи като новосъздадени. Досега не е публикуван указ или заповед, който да посочва техният състав, граници и подчинение.

Разликата между изявленията не е само стилистична. „Обновена групировка“ предполага трансформация на вече съществуваща структура и нейната зона на отговорност. „Новосъздадена групировка“ би значела появата на допълнителна командна структура в Донецка област, изградена около два корпуса, а не около оперативно командване. След октомври 2025 г. установената практика е групировки да бъдат изграждани именно върху оперативните командвания, което прави първото тълкуване по-вероятно. Единственото ясно установено засега е кой ще ги командва.

И двамата назначени офицери в момента командват корпуси. Билецки е начело на 3-ти армейски корпус от март 2025 г. и на 1 октомври същата година получи чин бригаден генерал. Корпусът отговаря за Лиманското направление, а самият Билецки го описва като лаборатория за промени. През април той обяви намерение да замени около една трета от пехотата с наземни роботизирани комплекси. Билецки е основател на полк „Азов“ и на 3-та отделна щурмова бригада, а на 26 август Зеленски му връчи ордена „Златна звезда“ на Герой на Украйна.

Прокопенко командва 1-ви корпус на Националната гвардия „Азов“ – първото ѝ корпусно съединение, което обединява 6 бригади. Той ръководеше отбраната на Мариупол през 86-те денонощия на пълно обкръжение и се върна на служба след размяната на пленници. Налаганият от него модел в корпуса се характеризира със стандартизирани процедури, продължителна подготовка и стремеж към запазване на личния състав.

Донецка област остава участъкът, подложен на най-силен руски натиск. Руското командване продължава щурмовете по оста Костянтинивка–Дружковка, но според данните на Института за изследване на войната (ISW) за 24-25 август няма потвърден руски напредък въпреки отчетените 19 щурмови действия по сектора. Геолокирани кадри показват украински сили, които удържат или са си върнали позиции, заобиколени преди това от руски инфилтрационни групи югозападно от Костянтинивка.

Основните оперативни цели на настъплението остават Костянтинивка, Славянск и Краматорск, 3-те опорни точки на отбранителната линия, известна като „крепостния пояс“ на Донбас. Отговорност за Костянтинивка  и Славянск досега носи 11-и армейски корпус, отбеляза на 15 август военнослужещият и журналист Юрий Бутусов, призовавайки зоната на отговорност на Билецки да се разшири именно в тази посока. Аргументът му бе, че силите на 3-ти корпус се намират наблизо, а линията Славянск–Краматорск е най-подходящият естествен отбранителен рубеж, с който Киев разполага. 11 дни по-късно Зеленски обяви тези назначения.

Другата основна тема на съвещанието бе обстановката в Запорожка област, където президентът пристигна лично. Към военните командири на срещата се включи и началникът на областната военна администрация Иван Федоров. Руските сили оказват натиск към Орихов, Степногорск и Гуляйполе, а фронтът се придвижва към областния център.

Обстановката по трите направления е различна. При Орихов противникът е променил тактиката си и вместо фронтални атаки се опитва да обходи града по фланговете, засега без успех, сочат сведения на говорителя на Украинската доброволческа армия Сергий Братчук. При Степногорск украинските части са изтласкали руските сили и удържат позициите си срещу контраатаки. При Гуляйполе и река Гайчур броят на руските атаки е нараснал, но без потвърден напредък. Зеленски нареди да се засили отбраната на областния град и на региона, „особено на онези участъци, от които зависят други градове и общини“.

На съвещанието бяха взети и две решения, останали в сянката на съобщението за Донбас: да се увеличат производството и поръчките на наземни роботизирани комплекси и да бъде въведен по-системен подход към ударите на средна далечина. Президентът уточни, че необходимите за това кадрови решения вече са съгласувани.

Става дума за категорията удари, наложила се в украинската военна употреба под названието middle strike – поразяване на цели на разстояние 30-300 км зад фронтовата линия, най-често командни възли, складове и логистични обекти. Отделни екипажи съобщават и за удари по цели на над 500 км. Бровди, чийто сили са отговорни за голяма част от тези операции, заяви през май, че ударите на дълбочина 180 км променят хода на войната. Офицер от 3-ти армейски корпус отдаде стабилизирането на фронта в зоната на корпуса точно на същата категория удари.

Коментирайки назначенията, Бровди написа, че новите структури ще действат в пълна координация със Силите за безпилотни системи и че веригата от разузнавателния сензор до огневото средство ще бъде възможно най-къса.

Ако обявените назначения бъдат оформени със заповед, която предоставя на Билецки и Прокопенко зони на отговорност, надхвърлящи тези на собствените им корпуси, това ще бъде първата съществена промяна във командна структура след смяната на главнокомандващия на 21 юли, когато Драпатий замени Сирски.

Досега новото командване се придържаше към кадрови промени в централния апарат. При първата вълна назначения на 30 юли бяха сменени командващият Силите за логистика и началник-щабът на Сухопътните войски. Издигането на две от най-разпознаваемите фигури с едно командно ниво нагоре в Донбас би било промяна от още по-голям мащаб. Вероятно тя ще е насочена към Славянск–Костянтинивка, а не към целия периметър на Донецка област.

Възможно е обаче и по-ограничено тълкуване на същите факти. Употребата на думата „обновени“ в пряката реч на президента, липсата на обявено преназначаване на двамата офицери и обстоятелството, че никой не е съобщил за промяна в зоната на 11-и корпус, допускат вариант, при който става дума за преименувани и подсилени вече действащи групировки. При него Билецки и Прокопенко биха запазили командването на своите корпуси, като получат и нови подчинени части. В такъв случай обявеното представлява усилване на конкретен участък, а не преустройство на командната верига.

„Азов“ публикува „Роки: Последният бой“ – FPV кадрите като рекрутингов канал

🎬 Медийният отдел на 1-ви корпус „Азов“ на Националната гвардия на Украйна публикува видео от около две минути, озаглавено „Роки: Последният бой“, което следва плътно сюжета на популярният филм от 1976 г. със Силвестър Сталоун – бедното начало, неуморните тренировки, с които се влиза във форма и финалния мач. В случая обаче героят е руснак, подписал договор с Министерството на отбраната, а „финалният мач“ следва характерния за почти всеки един руски щурм сюжет в „зоната на смъртта“ – илюстриран от компилацията на 41-ви полк за безпилотни системи „Пилум“ в края на видеото, показваща последните мигове на преследвани от дрон руски войници – без укритие и без надежда за оцеляване,

Първата част е ситуирана в руско провинциално жилище. На масата стои кутия цигари „Армейские“, на която стои задължително здравно предупреждение, но заменено с надпис „СВО и пушенето убиват“. До нея са поставени бутилка водка „За Победу“ и черен хляб. На стената един до друг висят портретите на Сталин и Путин, а под тях работи стар телевизор с кинескоп, на който върви агитационен клип и призив „Подпиши договор, стани шампион“. Зад героя, млад мъж с гола глава и моряшка фланелка (телняшка), стои разпъната политическа карта на света от съветската епоха. В крайна сметка руснакът слага подпис върху бланка на Министерство на отбраната със заглавие „Договор за СВО“ и вписана сума от 2 000 000 рубли, а субтитърът гласи: „Добре дошъл, шампионе!“.

Оттук нататък пародията следва дословно класическия тренировъчен монтаж: бинтоване на ръцете, зала за бокс, чувал с ръкавици, тренировка на ринга, набирания на шведска стена, вдигане на щанга и бягане по жп линия по изгрев слънце. Единственото ново допълнение към жанра е FPV дрон, който стои до героя при всяко упражнение и го следва по релсите като „призрак“. След това вече действието се пренася на фронта: същият мъж, вече с каска и пълно бойно снаряжение, докладва по радиостанцията: „На позиция съм, остана един последен щурм“. Кадърът се прехвърля към двама украински оператори, които си слагат очилата за FPV в тъмнината. От този момент нататък видеото е напълно автентично – то включва познат жанр – компилация от последните мигове на руски пехотинци, преследвани от FPV дронове по черни пътища и полета с ниска растителност, без укритие и без изход, подпечатани в долните ъгли с герба на „Азов“ и полкът „Пилум“.

Придружаващият текст към видеото в социалните мрежи разкрива посланието на продукцията без никакви увъртания: „Когато руснакът достигне социалното дъно, пред него често изниква призрачната перспектива за печалба – договор с въоръжените сили на Русия“, се припомня в написаното. „Но колкото и да тренира, както и да се готви за щурм, в зоната на отговорност на 1-ви корпус на НГУ „Азов“ златен медал ще получи само посмъртно. Надпреварата с FPV дронове е един от онези спортове, в които мачовете обикновено завършват с победа за домакините.“

Въпросната зона на отговорност включва оста Покровск-Добропиля. Самият корпус е сформиран на 7 март 2025 г. със заповед № 160 на Министерство на вътрешните работи на Украйна, а на 15 април същата година Денис Прокопенко (с позивна „Редис“) го представи официално като оперативно-тактическо обединение от пет бригади, организирано около 12-а бригада със специално предназначение „Азов“. От август 2025 г. това съединение носи отговорност за отбраната в Покровско направление, а това лято боевете около Родинске и подстъпите към Добропиля продължават да са сред най-ожесточените по цялата 1000-километрова линия на фронта.

До момента медийният отдел залагаше на по-непосредствени форми за предаване на идентично послание. През ноември 2025 г. пилоти от 6-и батальон със специално предназначение към 12-а бригада публикуваха кадри от района на Торецк, които показват изтощен руски войник, който след продължително бягство прави отчаян опит да отклони дрон камикадзе със собствения си юмрук. На 12 март 2026 г. украинският батальон за безпилотни системи „Пилум“ публикува селекция от удари по единични руски пехотинци и малки групи, придружена от пояснение, според което врагът се придвижва самостоятелно с надеждата, че украинските оператори на дронове няма да похабят боеприпас за един-единствен човек. На 4 май 2026 г. въпросната част беше трансформирана в 41-ви полк, чийто герб присъства на бойните сцени във видеото.

Вписаната сума върху бланката в клипа не е избрана произволно. Еднократното федерално възнаграждение при сключване на договор с руското министерство на отбраната възлиза на 400 хиляди рубли, а останалата част до 2 млн се покрива от регионални надбавки, чийто размер варира спрямо изоставането в темпото на мобилизация. През октомври 2025 г. региони като Татарстан, Чувашия, Марий Ел, Самарска и Оренбургска област намалиха своите бонуси до федералния минимум поради занулени местни бюджети. Още в началото на 2026 г. обаче изброените субекти ги повишиха драстично: Самарска област – 1,1 млн рубли, Оренбургска – до 1 млн, а Марий Ел (един от най-бедните региони във Федерацията) – до 2,1 млн. Така средният размер на бонуса в 47 региона достигна 1,47 млн рубли. Причината за тази надпревара за новобранци е видима от бюджетните данни, анализирани от икономиста Янис Клуге: през първото тримесечие на 2026 г. договор са подписали едва 71 216 души – най-ниският показател за последните три години, отбелязващ спад с близо една пета спрямо същия период на предходната година.

С нарастването на цената на един подпис намалява потокът от желаещи и клипът е адресиран именно към тази тенденция – не толкова към украинското общество, колкото към руския гражданин, който все още се колебае дали да предприеме подобен ход. В същото време всяка подобна продукция съдържа пряка връзка към формуляри за кандидатстване в самия корпус, който от ноември 2025 г. провежда открита кампания за рекрутинг под надслов „Азовска школа“. Този апел към противника има и непосредствено институционално измерение: от края на 2022 г. държавният проект „Хочу жить“ на военното разузнаване на Украйна приема молби от руски военнослужещи, които търсят начин да се предадат в плен безопасно. Информационното бойно поле е изключително оспорвано – още през август 2025 г. Центърът за борба с дезинформацията към Съвета за сигурност на Украйна регистрира руски видеа, създадени с изкуствен интелект (AI), и фалшиви профили в социалните мрежи, създадени с цел да саботират усилията за привличане на бойци в редиците на „Азов“. Технологичните средства вече са сходни, с една ключова разлика: пропагандните материали на Кремъл се разпространяват с акаунти, маскирани като украински организации, докато пародията на „Роки“ завършва с официалната емблема на 1-ви корпус.

Анализ: Механизираният щурм при Шахове и зрялата дронова отбрана

🇺🇦🛡️🇷🇺 Руски механизиран щурм по оста Добропиля се разби в сектора на Първи корпус „Азов“, преди да стигне населените места около Шахове. 8-ма и 41-ва гвардейски общовойскови армии, подсилени с 90-а гвардейска танкова дивизия, хвърлиха десетки бронирани и леки машини в едновременно настъпление. 41-ва армия и танковата дивизия атакуваха от посока Новоекономичне, а 8-а армия – от Воздвиженка. В продължение на близо четири часа руските войски се опитваха да пробият към селата в района.

По данни на „Азов“ резултатът е следният: 7 унищожени танка, 6 бойни бронирани машини, 1 установка БМ-21 „Град“, 1 модерна реактивна система „Торнадо-С“, 3 специализирани машини и 47 леки машини. Посочени са още 123 убити и 29 ранени руски военнослужещи. Механизираният удар е спрян, без да доведе до промяна на фронтовата линия.

Значението на подобен епизод обаче не е само в броя на загубените машини. По-ключово е колко бързо се проваля атака с подобен състав и мащаб. Две армии и танкова дивизия, насочени към един сектор и спрени за часове с почти пълна загуба на ангажираната техника и личен състав, показват степента на развитие на отбранителната система в този участък от фронта.

Секторът не е случаен. По оста Добропиля през юли руските войски успяха да създадат вклиняване, което украинската армия се опитваше да ликвидира, докато натискът към Покровск продължаваше. Така описват ситуацията оценките на Института за изследване на войната (ISW) и репортажите на Kyiv Independent.

Добропиля е важен пътен и минен възел северозападно от Покровск. Лятното вклиняване на руската армия в него създаде заплаха за украинския тил и транспортните артерии зад него. Именно обяснява упоритостта, с която Русия подновява натиска въпреки значителните загуби.

През 2025 г. масираните руски механизирани пробиви все по-често се разбиваха в дроновото наблюдение и ударните възможности на украинската страна. В резултат руската армия постепенно мина към употреба на малки инфилтрационни групи, а от 2026 г. към смесен подход, който включва инфилтрация и последващ механизиран натиск. Районът на Шахове показва този метод в действие, но едновременно с това показва и причините, поради които той започва да губи ефективност.

Логиката на този тип атака се основава на три последователни стъпки.

Първо, малки пехотни групи – обикновено по двама-трима души, а понякога и единични бойци – се опитват да проникнат между украинските позиции. Задачата им не е веднага да задържат територия, а да разкрият къде отбраната е най-слаба. Всяка намерена пролука се превръща в ориентир за следващото действие.

След това, когато се установи уязвима точка, основните сили насочват усилието си натам. Концентриран механизиран удар трябва да използва откритата слабост, докато проникналите групи задържат позиции и създават условия за развитие на атаката.

Накрая двете действия се обединяват в общ натиск: инфилтриралите се подразделения и настъпващата бронирана техника атакуват едновременно, подкрепени от планиращи авиобомби, дронове и реактивна артилерия.

Целият замисъл зависи от две условия: наличие на пространство, което не е наблюдавано, и възможност за незабелязано съсредоточаване на силите. В сравнение с челните механизирани атаки от предходни години това е реална адаптация. Методът не разчита само на маса, а на скорост, скрито придвижване и внезапност.

Именно тези две предимства обаче все по-често се ограничават от развитието на дроновата отбрана.

Онова, което първоначално изглеждаше като импровизация, постепенно се превърна в система с ясно разделение на функциите: разузнавателни дронове, FPV ударни дронове, прехващачи, барражиращи боеприпаси и системи със среден радиус на действие. Това разделение не се появи в резултат на един централен план, а чрез продължителен процес на адаптация, основан на проба-грешка в реални бойни условия.

Сравнението с авиацията има своите граници. Авиацията постепенно създаде многоцелеви платформи, които могат да изпълняват различни задачи, докато дроновете все още се развиват в посока на по-тясна специализация. Засега една добре изпълнена специализирана функция често има по-голяма стойност от няколко по-слабо изпълнени роли в една система.

На тактическо ниво дронът все повече прилича не на самолет, а на част от пехотната структура. Той работи близо до фронтовата линия и се интегрира в бойните подразделения, тъй като основното му предимство е съкращаването на времето между откриването на целта и нейното поразяване.

Това съкращаване на цикъла от сензора до огневото въздействие е сред най-важните промени в модерния бой. Командирите на земята вече планират действията си в условия, при които движението на противника може да бъде открито и атакувано много по-бързо от преди.

Дроновете поеха и част от функциите, традиционно свързвани с артилерията: разузнаване, коригиране на огъня и директни удари. Това не значи, че те могат да заменят артилерията. Тя все още осигурява плътност и продължителност на огъня, които дроновете не могат да постигнат. Промени се обаче начинът, по който двете средства се комбинират.

Старият въпрос „количество срещу качество“ вероятно е поставен неправилно. И двата фактора имат значение, но изпълняват различни функции. Евтините дронове, използвани в големи количества, създават постоянен натиск върху противника. Те го принуждават да реагира, да разпределя ресурсите си и да отделя средства за защита срещу множество малки заплахи.

По-сложните системи изпълняват задачи, при които са нужни по-голяма точност, далечина или специални способности. Армиите, които интегрират успешно дроновете, не избират между количество и качество, те използват и двете едновременно.

Оттук идва и идеята за слоеста система за дронова война. Разузнавателните дронове отпред осигуряват сведения за обстановката. FPV дроновете я превръщат в непосредствени удари. Прехващачите се опитват да неутрализират вражеските дронове, които изпълняват същите задачи. Системите със среден радиус на действие атакуват по-дълбоки цели, които поддържат цялата операция – командни пунктове, транспортни връзки и складове.

Най-новото направление – използването на дронове за унищожаване на други дронове – прави въздушното пространство непосредствено над фронта в отделно бойно поле. Доскоро разузнавателният апарат можеше да работи сравнително свободно. Днес всяка страна се стреми да унищожава средствата за наблюдение на противника. От изхода на този двубой зависи дали цялата останала дронова система ще функционира.

Затова контролът над въздушното пространство на тактическо ниво вече не е автоматично предимство на настъпващия. Той се превърна в отделен етап от битката, който трябва да бъде спечелен преди наземното действие. А това се оказва все по-трудно.

Най-голямо значение обаче има не само самото наличие на дронове, а дълбочината на системата.

Дроновата война е изключително зависима от логистиката: батерии, резервни части, боеприпаси, полезен товар, обучени оператори и постоянна поддръжка. Темпът на разход е огромен. Операция, която изглежда успешна на план, може да се провали, ако снабдяването бъде прекъснато.

Именно това е една от задачите, с които системите със среден радиус на действие са особено ефективни. Удар по склад или транспортен възел на 30 км зад фронта може да не изглежда толкова зрелищен, колкото директното унищожаване на бойна машина, но често определя възможностите на противника в следващите дни.

Съществува и широко възприетото схващане, че операторите на дронове могат да бъдат изтеглени далеч зад фронтовата линия. Това е вярно само частично. Ретранслаторите и напредналите комуникации дават на част от операторите да работят от по-защитени позиции. При FPV дроновете обаче близостта до фронта все още е важна. Заглушаването, влошаването на сигнала и закъснението не са абстрактен технически проблем – те могат да бъдат разликата между успешно попадение и падане на дрона без резултат.

Идеята, че целият бой може да се води от защитен пункт на десетки километри зад линията, засега остава недостижима. Зависимостта от надеждна комуникация прави безпилотната система уязвима именно там, където противникът използва електронна война.

При Шахове тези две системи се сблъскаха челно. Руският щурм зависеше от наличие на непокрит участък и възможност за незабелязано съсредоточаване на сили. Украинската дронова отбрана действа в обратната посока – чрез постоянно наблюдение и припокриване на зоните на контрол тя ограничи възможността за проникване и премахна елемента на изненадата.

Отдавна е ясно, че подготвената отбрана има предимство срещу щурм, който няма достатъчно разузнаване. Новото е, че дроновият слой прави това разузнаване евтино, постоянно и повсеместно. Като резултат всяка от трите фази на руския подход може да бъде нарушена поотделно.

Първо, проникването на малките групи може да бъде засечено още в началния етап, докато те се опитват да преминат между позициите. След това концентрирането на бронирана техника може да се наблюдава още преди колоните да започнат атаката. Накрая самият механизиран удар, лишен от изненада, попада под предварително подготвен огън.

Украинската страна вече използва и средства без пряко участие на пехота за прочистване на проникнали групи. Близо до Добропиля позиция на руски подразделения, които са успели да се промъкнат напред, е била прочистена с помощта на наземни роботи и дронове, както описва Forbes.

Традиционното предимство на настъпващия – възможността да компенсира недостиг на сили с изненада – постепенно намалява, когато всяко движение в зоната на битката може да се наблюдава. Конкретният ход на боя следва именно тази логика. „Азов“ и придадените му части блокираха настъпващите механизирани колони. В посоките на движение бяха използвани минно-взривни заграждения, а мостовете бяха повредени чрез действия на тактическата авиация.

Когато руските сили се опитаха да възстановят преминаванията с понтонни средства, украинската авиация ги унищожи. Това е класически пример за прекъсване на логистичния маршрут – същият, който дроновете със среден радиус използват при удари по транспортни и снабдителни цели в дълбочина.

Русия опита първо да отслаби украинското наблюдение и управление на боя, преди да извърши основния удар. За целта използваха „Гербера“ – евтин дрон от пенопласт и шперплат, предназначен за примамка и разузнаване – както и баражиращият боеприпас „Ланцет“.

Използването им срещу украинския слой дронове показва разбиране, че именно системата за наблюдение и бърз удар е ключов елемент на отбраната. Този опит обаче не е достатъчен. Когато механизираната група започва активната фаза на атаката, украинската страна вече разполага с информация за нейното движение и може да реагира според предварително наблюдаван сценарий.

Показателна е структурата на загубите. При десетки ангажирани машини, извадени от строя в рамките на няколко часа, щурмовият ешелон е унищожен, без да постигне териториален резултат, който да оправдае цената.

Особено показателна е загубата на „Торнадо-С“ – 300-милиметрова реактивна система за залпов огън, скъпа и сравнително рядко използвана в непосредствен риск. Тя осигурява огнева поддръжка от по-голяма дълбочина. Унищожаването ѝ показва, че украинското насочване е достигнало не само до предната част на колоната, но и до средствата, които я поддържат.

Заедно с унищожения „Град“ това означава, че огневата поддръжка на щурма – както по-евтините, така и по-ценните компоненти – е била извадена от строя заедно с бронираната техника, вместо да е защитена в дълбочина.

Организационно най-успешният модел напомня начина, по който артилерията традиционно се управлява: фронтът се разделя на зони, зоните – на сектори, а всяко подразделение отговаря за конкретен участък.

Ключово значение има припокриването между съседните сектори. То позволява на системата да поеме внезапен натиск, без да оставя незащитени пространства.

Проблемът възниква, когато към един ограничен район се насочат повече подразделения без достатъчно добра координация. Тогава възникват взаимни смущения в комуникациите, дублиране на действията, както и забавяне при вземане на решения. В крайна сметка прекомерната концентрация може да намали, вместо да увеличи ефективността.

Повече средства не означават автоматично по-добър резултат. Това важи и за двете страни.

Необходимо е определено равновесие в оценката на безпилотните системи. Те трудно могат да бъдат унищожени наведнъж, защото са разпръснати, мобилни и изградени като мрежа. Загубата на отделни позиции или екипи не означава автоматичен срив на цялата система.

При сериозен натиск обаче операторите и оборудването могат да бъдат изтеглени. Електронната война може временно да ги лиши от ефективност, а продължителните проблеми със снабдяването могат да ги ограничат не по-малко от директните удари.

Устойчивостта на дроновата система е реална, но тя не означава неуязвимост.

Първи корпус „Азов“ публикува кадри от системни удари по руската логистика в Приазовието.

🇺🇦🎯🇷🇺 Първи корпус на Националната гвардия на Украйна „Азов“ публикува кадри от удари срещу руска военна логистика по магистралите Мариупол–Таганрог и Мариупол–Волноваха, насочени към прекъсване на маршрутите за снабдяване на окупационните сили в Приазовието и изтласкване на тиловите коридори по-близо до руската граница и окупирания Крим.

Командването на корпуса, оглавяван от бригаден генерал Денис „Редис“ Прокопенко, определя действията като част от усилие за изграждане на „санитарна зона“ – пояс, в който руските сили не могат да придвижват техника, гориво и попълнения безопасно. „Безопасно Приазовие за окупаторите повече няма да има“, гласи съобщението на пресслужбата.

Според специализираното издание Militarnyi основното оръжие в операцията е безпилотната система Hornet на американската компания Perennial Autonomy на бившия изпълнителен директор на Google Ерик Шмид. Този дрон камикадзе от самолетен тип има обявен обсег над 100 км, бойна глава до 5 кг и широка интеграция на елементи на изкуствен интелект. Връзката на оператора с платформата се поддържа през терминали Starlink. По данни на Militarnyi пилотите на 1-ви корпус наблюдават и удрят цели на дълбочина до 160 км зад фронтовата линия, което извежда мариуполското направление от диапазона на класическите FPV-дронове и приближава оперативния обхват на украинските сили до целия източен сектор на Запорожка и Донецка области.

Кадрите, разпространени от „Азов", показват попадения по руски камиони, които транспортират личен състав, боеприпаси и машини за зареждане с гориво. Към края на седмицата платформата Shraik News докладва поне 30 изгорели тежки камиона по магистралата Донецк–Мариупол (Н-20), както и 15 по коридора Ростов–Крим (М-14). Атакуваните участъци, магистралите към Таганрог в Ростовска област и към Волноваха в Донецка, са основните сухопътни артерии, по които руските части в Приазовието получават снабдяване от тила в самата Русия и от Крим, а заедно с Бердянск и Мелитопол съставят т.нар. „Новоросийско шосе" (Р-280).

Кампанията срещу руската логистика не се ограничава само до светлата част на денонощието. Пилоти на „Азов" заявяват пред украински медии, че провеждат операции денонощно; руски военни блогъри също потвърждават, че новите украински платформи „създават системни проблеми, защото работят денем и нощем". Украинската страна разчита освен на бордовия AI на Hornet и на термовизорни сензори за нощно прицелване, и на тактика със засади от т.нар. „чакащи" дронове, скрити покрай маршрутите и активирани при подаване на конкретна цел от разузнавателен дрон. Руските сили на свой ред провеждат доставки през нощта, използват противотермични покривала и комбинират автомобилни конвои с вертолетен и наземно-роботизиран превоз. Според собствените им канали обаче дори тези мерки не премахват загубите по Р-280, а свиват пропускливостта на маршрута.

Появата на „Азов“ в района на Мариупол има допълнително значение, което самата пресслужба подчертава индиректно с формулата „Азов се завръща в Мариупол“. 1-ви корпус е наследник на бригадата, която водеше отбраната на „Азовстал“ през пролетта на 2022 г. до капитулацията си в средата на май същата година; част от командния състав, включително Прокопенко, прекара над четири месеца в руски плен преди размяната през септември 2022 г. От тогава Мариупол остава под руска окупация, а градът играе ролята на тилов хъб за руските групировки, действащи на юг от Велика Новоселка и в посока Запорожие.

Според съобщение на корпуса, на този етап „Азов“ работи „с разузнавателно-ударен комплекс“, а „дълбочината на ударите ще нараства“. Кадрите от 25 май включват точни попадения срещу движещи се товарни автомобили.

Развитието съвпада с усилията на украинската страна за прехвърляне на инициативата към ударите по руския тил – линия, която Главното управление на разузнаването и Силите за безпилотни системи следват от началото на годината с все по-чести удари по рафинерии, складове за гориво и логистични възли в Краснодарския край и Ростовска област. Появата на тежки безпилотни системи в зоната Мариупол–Таганрог разширява тази логика и към сухопътната логистика на най-плътно окупираната украинска територия.

В стратегическо отношение операцията на „Азов“ има три отделни измерения. Първо, тя показва експортно-оперативния мост между американски частни технологии и украински бойни части без посредничеството на американската военна помощ – Hornet идва по линията на Perennial Autonomy, не по програмата USAI. Шмид е известен дарител и инвеститор в украински стартъп компании за дронове още от 2023 г. Това дава възможност на украинската страна да поддържа темпото на ударите дори при колебанията в политиката на Вашингтон към оказване на военна помощ.

Второ, ударите по района на Мариупол се вписват в трислойна архитектура на украинския безпилотен натиск в окупираните територии – FPV квадрокоптери в първите около 20 км, Hornet и съпоставими AI-платформи до 150 км, ударни FP-1 и FP-2 на Fire Point до 200 км, по данни, обявени от Euromaidan Press. В резултат руските тилови коридори между Ростов, Мариупол, Бердянск и Мелитопол попадат в зона на постоянна заплаха, не епизодични прозорци на удар.

Трето, обявеното завръщане на „Азов“ в Мариупол има ярка символика за украинското общество, която допълва оперативния ефект. За руското командване в Приазовието това е сигнал, че контролираният от 2022 г. тил далеч не е окончателно гарантиран.

Азов продължава системната кампания на удари по руската логистика до Азовско море.

🇺🇦🎯🇷🇺 1-ви корпус на Националната гвардия „Азов“ порази камиони, цистерни и доставки на боеприпаси по маршрутите M-14 (Мариупол–Бердянск–Мелитопол) и T-0509 (Мариупол–Донецк). Геолокирани кадри от 6 и 8 май показват точни попадения до 160 км в дълбочина зад руските линии в окупираните територии по бреговете на Азовско море.

Z-блогърът Алексей Живов окачестви ситуацията като „крайно тревожен сигнал“, тъй като украинските дронове вече достигат основната логистична артерия Таганрог–Джанкой, използвана от руската армия за снабдяването на Крим и целия южен фронт.

Това е резултат на системна кампания, която започна още през миналата година. Институтът за изследване на войната (ISW) фиксира ескалация на ударите по цели на средни разстояния още през декември 2025 г. От март темпото се засилва осезаемо, а новото е инструментът. Според анализи на украински военни канали и западни медии използваните дронове Hornet са доставени от американската компания Perennial Autonomy, свързвана с бившия изпълнителен директор на Google Ерик Шмидт. Машините разполагат с алгоритмично разпознаване на целите и работят чрез връзка със Starlink терминали. Според военнослужещи от „Азов“ руската мрежа за ПВО се оказва неспособна да елиминира заплахата, а операторът запазва визуален контакт с целта до момента на удар. M-14 не е случайна мишена – той продължава в западна посока към окупираните територии на Херсонска и Запорожка област и поддържа защитните линии към Орехов и левия бряг на река Днепър.

Магистралата Таганрог–Джанкой е основната сухопътна алтернатива на Кримския мост. След нанесените щети и нощните удари срещу фериботи в Керченския пролив маршрутът Таганрог–Мариупол–Бердянск–Мелитопол–Джанкой пое основната тежест на логистиката. Именно затова Живов и други Z-канали не говорят за единичен инцидент, а за системна заплаха за режима на снабдяване на полуострова и групировка войски „Юг“.

Окупационната администрация работи публично за свързване на Донецк с Мариупол по жп линия до лятото на 2026 г. – на думи за „туристически“ цели, но на практика за логистика на продължаващите операции, отбеляза ISW. Кримските железници също се превръщат в цел на систематични удари през 2026 г.

В тактически план украинците разширяват зоната, която доскоро беше „мъртва“ за нанасяне на удари по цели с ниска стойност. До неотдавна корпусът „Азов“ удряше главно логистични възли около Донецк, докато сега тези удари обхващат самия Мариупол, включително територията на бившия металургичен комбинат „Азовстал“, където има фиксирани полети на дроновете. Удар на 100–160 км в тила натиска не само снабдяването на Крим, но и поддръжката на руските групировки в посока Орехов и на левия бряг на Днепър.

Дронове на 1-ви корпус „Азов" поразяват логистиката край Мариупол – на 100 км навътре в руския тил.

🇺🇦 1-ви корпус „Азов“ на Националната гвардия на Украйна публикува видео от удар с дрон срещу военен камион „Урал“ на магистрала М-14, непосредствено преди входа на окупирания Мариупол. Точното място на атаката се намира на около 100 км навътре в руския тил в южния сектор на фронта.

Френският експерт по OSINT Клеман Молен пише, че документираният удар бележи навлизане в ключов участък от логистичния пръстен Донецк–Мариупол–Бердянск–Мелитопол–Запорожие, доскоро смятан за относително недосегаем за украинските дронове.

Молен, който проследява движението по логистичните маршрути в окупираните територии, разкри в профила си на X, че досега украинските безпилотни удари по този коридор са били концентрирани в двата края – по шосето Донецк–Мариупол на изток и по отсечката Мелитопол–Запорожие на запад. Според него централният участък Мариупол–Мелитопол–Бердянск, обслужван от магистрала М-14 по крайбрежието на Азовско море, до момента е оставал извън обсега на дълбоките украински удари. Появата на видео от корпус „Азов“ фактически маркира началото на удари по тази най-отдалечена част от маршрута.

Пръстенът Донецк–Мариупол–Бердянск–Мелитопол–Запорожие е основната автомобилна артерия за снабдяване на окупационните сили в Запорожка облсат и поддръжка на фланга на групировката в южната част на Донецка област. Той свързва жп възлите в Ростовска област през окупирания Донбас и бреговете на Азовско море със западната част на окупираната Запорожка област и осигурява връзка с Крим през Чонгарския провлак и Геническ като алтернатива на Кримския мост. Ключови възли по маршрута са градовете Волноваха, Бердянск, Мангуш, Приморск, Мелитопол и Токмак.

Удареният камион принадлежи на семейството „Урал“: руско-съветски тежки тактически автомобили (Урал-375, Урал-4320, Урал Next и т.н.), произвеждани от автомобилния завод в Миас, Челябинска област. Те остават едно от стандартните средства за превоз на личен състав, боеприпаси, гориво и тилови запаси на руските въоръжени сили и обикновено се движат в смесени конвои с автомобили КАМАЗ и леки командно-щабни машини.

Кадрите показват украински дрон камикадзе с фиксирано крило, описан от специализирани канали в Telegram като „шершень“ – жаргонен термин, използван от украинските военни канали за серия леки дронове с витлово задвижване и обсег от над 100 км, които са способни да летят на малка височина, за да избегнат покритието на радарните системи.

Нанасянето на удари на дълбочина около 100 км в тила на окупационните войски надхвърля възможностите на стандартните FPV дронове, които действат ефективно до около 25–30 км. За подобни мисии украинските части от различни родове войски разчитат на комбинация от FPV системи с междинни ретранслатори, които удвояват или утрояват номиналния обсег, самолетен тип ударни дронове от серията „Лютий“, AQ-400 Scythe и различни местни модификации на търговски модели дронове и нощни мисии с термовизионни оптични системи.

1-ви корпус „Азов“, формиран в началото на 2025 г. в рамките на реформи за разширяване на 12-а бригада със специално назначение „Азов“ към Националната гвардия, разполага със собствени звена за дронове, работещи съвместно с разузнавателните структури на звеното за откриване на цели по магистралата.

Появата на украински атакуващи дронове в непосредствена близост до окупирания Мариупол има директно отражение върху логистиката в руския тил на юг. За руското командване новата ситуация поставя въпроса за разпръскване на конвоите, организиране на нощни движения в по-кратки участъци, изграждане на антидрон мрежи над паркинги за тежка техника в населените места по крайбрежието на Азовско море и преоценка на ремонтните и логистичните обекти в Бердянск, Приморск и Мангуш.

Светлината от фаровете и инфрачервените отпечатък на двигателя остава основен ориентир за операторите на безпилотните ударни средства. Ако кампанията се разшири допълнително, ключовите алтернативни маршрути за снабдяване ще минават през Кримския полуостров, чиято пропускателна способност зависи от състоянието на Керченския мост и ограничения капацитет на маршрутите през Чонгарск и Геническ.

„Азов" обяви контрол над руската логистика около окупирания Донецк

🇺🇦 Първи корпус „Азов" към Националната гвардия на Украйна публикува видео, в което отбелязва, че неговите ударни дронове са наложили контрол върху логистичните маршрути на руската армия около областния град Донецк.

„Отсега нататък всички военни цели, които се придвижват по пътищата около Донецк, ще бъдат унищожавани. Окупаторите нямат безопасен тил", заявиха от съединението, цитирано от Gordon.ua. Сред посочените зони на поражение са селищата Зугрес, Андриевка, Старобешево, Горловка и Лисичанск, както и т.нар. околовръстна магистрала на областния град.

Във видеото, публикувано в Telegram канала на корпуса, се вижда прелитане на украински безпилотен апарат над „Донбас Арена" – 50-хилядният стадион на „Шахтьор" Донецк, проектиран от ArupSport и открит през 2009 г. Футболното бижу беше затворено през май 2014 г. – броени дни след като Игор Гиркин, кадрови офицер от Федералната служба за сигурност (ФСБ) на Руската федерация, навлезе със своя отря през държавната граница в Донецка област, за да превземе административни сгради в Словянск и Донецк, принуждавайки украинската армия да започне антитерористична операция (АТО). Донбас Арена беше поразявана от артилерийски обстрел многократно през август и октомври същата година. Разследване на вестник „Украинска правда" от 2025 г. разкрива, че стадионът се използва денонощно за тренировки на военнослужещи от руската армия, поради което има поддържан вид, за разлика от всички останали спортни обекти в региона. Прелитането на украински разузнавателен дрон над обекта е символичен акт – демонстрация на оперативен обхват дълбоко в руския тил.

Историята на „Азов" е неразделна част от хода на руско-украинската война. Звеното е основано на 5 май 2014 г. като доброволчески батальон със специални задачи към патрулната полиция, по инициатива на крайнодесния активист Андрий Билецки с финансовата подкрепа на Игор Коломойски. Първоначално действа като милиция в Харков, като провежда първата си значима бойна операция по време на Първата битка за Мариупол през май 2014 г. когато помага за освобождаването на града от сепаратистите. През септември е преобразуван в полк, а на 11 ноември 2014 г. е интегриран официално в Националната гвардия на Украйна като „Отряд за специални операции «Азов»" към 12-а оперативна бригада. Билецки напуска командването още през октомври 2014 г.

Произходът на звеното е обвързан с крайнодесни организации като „Патриот на Украйна" и Социал-национална асамблея, а оригиналната му символика включва знака „Волфсангел". Русия експлоатира активно тази история като обосновка за манипулативния наратив за „денацификация" и през август 2022 г. обявява формированието за терористична организация. През юни 2024 г. обаче Държавният департамент на САЩ вдигна ограниченията за използване на американски оръжия от бригадата, потвърждавайки, че тя е преминала проверката по закона „Лийхи" без установени нарушения на правата на човека.

Най-героичната глава в историята на „Азов" остава отбраната на Мариупол по време на руската обсада на града през април и май 2022 г. След пълномащабната инвазия полкът е сред основните защитници на пристанищния град. В началото на април бойците се оттеглят в металургичния завод „Азовстал", който се превръща в символ на украинската съпротива. На 16–17 май около 2500 украински военнослужещи, сред които Денис Прокопенко, командир на „Азов", се предават. Част от тях са държани в Оленовка, където през юли 2022 г. при спорен взрив загиват най-малко 50 души. През септември 2022 г. Украйна разменя олигарха Виктор Медведчук срещу 215 военнопленници, включително Прокопенко и неговия заместник Святослав Паламар, при условие да останат в Турция до края на войната.

През февруари 2023 г. Министерство на вътрешните работи на Украйна обяви сформирането на нова бригада „Азов" в рамките на инициатива с името „Настъпателна гвардия", създадена от оцелели от Мариупол, ветерани и доброволци. Прокопенко се завръща в Украйна през юни 2023 г. и поема отново командването два месеца по-късно.

На 15 април 2025 г. бригадата е реорганизирана в Първи корпус „Азов", най-голямото формирование в състава на Националната гвардия, с указ №160 на МВР. Корпусът обединява пет бригади: 1-ва президентска оперативна бригада „Буревий", 12-а бригада специално предназначение „Азов", 14-а оперативна бригада „Червона калина", 15-а оперативна бригада „Кара-Даг" и 20-а оперативна бригада „Любарт".

На 25 февруари 2026 г. Зеленски присвоява звание бригаден генерал на Прокопенко, става ясно от репортаж на вестник „Украинска правда".

„Азов" играе ключова роля в отбраната на Донецка област. През август 2025 г. е разгърнат в Покровски сектор, за да блокира руския пробив, напреднал над 23 км в дълбочина към пътя Доброполие–Краматорск. До ноември  частите му ликвидират руски клин от 40 кв. км северно от Покровск, отвоюват шест селища в областта (Грузке, Весело, Нововодяне, Петровка, Рубижне и Золотий Колодяз) и стабилизират фланговете, защитаващи Покровск и Мирноград.

През броени дни „Азов" използва за първи път наземна роботизирана система за гасене на пожар, предизвикан от руски удар по Краматорск. През март организира в Киев конференция „MITS x Azov Corps: Defense Technology Horizons 2026" съвместно с представители на страни членки на НАТО и украински производители в сферата на отбраната, посветена на интеграцията на авангардни технологии в бойните операции. Прокопенко подчерта, че съвременните технологии трябва да са „прости за употреба и оперативно съвместими в рамките на системите за командване и контрол".

Заявлението на „Азов" не е изолиран случай – то вписва се в продължаващите украински усилия, насочени към систематично поразяване на руската логистика в оперативна дълбочина. Според геолокализирани данни, които  Институтът за изучаване на войната (ISW) анализира, украинските сили са нанесли поне 41 безпилотни удара на средно разстояние през януари, 61 през февруари и 115 през март – трикратен ръст само за тримесечие.

За периода март 2025 – март 2026 г. Atlantic Council документира над 365 подобни удара в зоната от 20 до 300 км от линията на съприкосновение, насочени срещу складове, командни пунктове, транспортни възли, радарни системи и зенитно-ракетни комплекси. В конкретния случай с Донецк ударните дронове на „Азов" са действали на дълбочина над 60 км от фронта – посред бял ден и без видим опит за противодействие от страна на руската противовъздушна отбрана, отбелязва Focus.ua.

Сред вероятните платформи, използвани за подобни мисии, местни издания посочват дронове от самолетен тип „Бабай" (обсег до 60 км) и „Жук" (до 45 км), а по-новите средни ударни системи като FP-2 и „Булава" разшириха обхвата допълнително. Украинските производители разработиха модели с подобрена навигация, устойчивост на руската електронна война и възможност за корекция на траекторията по време на полет, като почти всички са с изцяло местно производство, според изследване на Atlantic Council. ISW оценява, че тази кампания вероятно ще затрудни съществено руските настъпателни планове за пролетта и лятото на 2026 г.

Първи корпус „Азов“ на Националната гвардия на Украйна зае позиции в Покровск.

Членове на 12-та бригада със специално предназначение „Азов“ по време на учение по разчистване на окопи на 14 октомври 2023 г. в Краматорск, Украйна.
📸 Снимка: Getty Images

🇺🇦⚔️🇷🇺 Първи корпус „Азов“ на Националната гвардия на Украйна е бил изпратен да заеме отбранителни позиции в сектора Покровск, за да блокира настъпващите руски сили, съобщи подразделението на 12 август.

Покровск, прифронтов град в Донецка област, от месеци е едно от най-оспорваните бойни полета на руската офанзива за завладяване на Донецка област.

Азов съобщи, че силите му са пристигнали в района преди няколко дни. Подразделението отбелязва, че ситуацията по това направление е „сложна и динамична“, с руски войски, които непрекъснато се опитват да напреднат, докато според съобщенията претърпяват загуби както в личен състав, така и в техника.

Подразделенията на Азов вече са приложили мерки за блокиране на руските войски в района, като резултатите от тях ще бъдат докладвани по-късно, гласи изявлението.

Новината идва в момент, когато руските сили осъществяват максимален натиск към магистралата Добропилия–Краматорск в Донецка област, пробивайки украинската отбрана и завземайки позиции в близки селища, за да подкрепят по-нататъшни настъпателни операции.

Добропилия се намира на 94 км северозападно от окупирания областен център Донецк и на около 22 км северно от обсадения Покровск.

Украинските бригади, които са сериозно недокомплектовани с пехота, се борят да удържат линията срещу руския натиск в Донецка област, тъй като руските сили изглежда се научиха да целят слаби точки в украинската отбрана.

Евакуацията на цивилното население от оспорвани или окупирани райони е изключително опасна, с руски войски, които многократно са обвинявани в умишлени нападения срещу цивилни.

Първи корпус „Азов“ на Националната гвардия на Украйна (в/ч 4110) е оперативно-тактическо съединение, създадено през април 2025 г. в рамките на реформата за преминаване към корпусна система на Силите за отбрана на Украйна. Формиран е на базата на 12-та бригада със специално предназначение „Азов“ и включва пет бригади, които са доказали своята ефективност в боевете:

• 1-ва Президентска бригада оперативно назначение „Буревий“ – известна с участието си в отбраната на Киев и боевете в Серебрянския лес.
• 12-та бригада със специално предназначение „Азов“ – основата на корпуса, с опит от тежки битки като обсадата на Мариупол през 2022 г.
• 14-та бригада оперативно назначение „Червона Калина“ – участвала в освобождаването на Харковската областна администрация през 2014 г. и боеве край Покровск.
• 15-та бригада оперативно назначение „Кара-Даг“ – ключова в отбраната на Орехов, Запорожка област, с фокус върху връщането на Крим.
• 20-та бригада оперативно назначение „Любарт“ – новосъздадена, произлиза от 5-ти батальон на „Азов“, с опит в боеве в Бахмут и Херсон.

Командир на корпуса е полковник Денис Прокопенко с позивна „Редис“, който ръководи „Азов“ от 2017 г. и е известен с ролята си в отбраната на Мариупол. Началник на щаба е подполковник Арсен Дмитрик с позивна „Лемко“.

Корпусът разполага с дивизион за противовъздушна отбрана, който включва дронове-прехващачи за унищожаване на руски безпилотни самолети „Шахед“, и батальон за обучение.

В центъра на Киев се проведе традиционната акция „Свободен Азов“.

🇺🇦 Днес в украинската столица Киев се проведе традиционната акция „Свободен Азов“, като участниците в нея се събраха пред Националния академичен театър за опера и балет „Тарас Шевченко“ в централната част на града.

Близки и роднини на пленените защитници на Мариупол се събират в различни квартали на столицата с призиви за възможно най-скорошно освобождаване на пленените от Кремъл.

Сред участниците в акцията е и 79-годишната Лида, която държи в ръцете си плакат с надпис „79-а бригада“, където е служил нейният внук, което я накара да дойде на шествието с надеждата да чуе някакви новини за него.

„Внукът ми е изчезнал, няма информация. Може би е в плен, може би е загинал. Той беше в Покровското направление, просто го доведоха в поделението, остана 5 дни и го изпратиха в този котел. Искам да се срещна поне с някой от тази бригада, може би ще каже нещо, вече съм подала молба за изчезнал навсякъде, но засега няма информация“, сподели тя.

Всеки един от участниците в акцията има своя история. Някои чакат близките си от плен, други издирват изчезналите. Има както войници, завърнали се от плен, така и такива, които просто не могат да останат безразлични.

Максим е служил в редиците на бригада Азов, но в момента е в инвалидна количка, защото остава без крака, в момента минава през рехабилитация и чака протезиране. Въпреки трудностите, той намери сили да дойде и да подкрепи изчезналите.

„Бях ранен в Торецко направление, колата ми беше ударена от мина. Изтичах, пробягах няколко километра и втора мина попадна в краката ми. В момента съм на рехабилитация и чакам протези. Докато имам свободно време стигах дотук с такси и слизах на операта. Необходимо е винаги тези акции да бъдат чути, те трябва да знаят какво се случва сега“, заяви Максим.

Семейството на 28-годишния Артем очаква да се завърне от плен от напускането му от Азовстал през май 2022 г. Неговият син, който беше на едва 4 месеца, когато баща му попадна в руски плен, го чака у дома.

„Две години не знаехме къде е. Щом братята му започнаха да излизат, ни съобщиха къде е. И един ден той се обади. Първо се представи адвокат, който каза, че иска да говори със сина си и му каза: Помня те и те обичам“, разказаха родителите на войника.

Хората идват на традиционната акция „Свободен Азов“ със снимки на украинските защитници и плакати с различни надписи. За близо три години участниците станаха като семейство. Всички те споделят едно общо желание – да видят имената на близките си в списъка на следващия обмен на военнопленници.

На 30 декември 2024 г. беше проведена размяна на пленници между Украйна и Русия, в резултат на която бяха върнати 187 войници от украинските въоръжени сили и двама украински цивилни. Това беше 59-ата размяна от началото на пълномащабната руска инвазия, а сред освободените в нея бяха защитниците на Азовстал, военнослужещи от АЕЦ Чернобил и Змийския остров, както и бойци, които са били пленени в различни части от фронтовата линия.

Андрий Юсов, представител на Главното разузнавателно управление (ГУР) към Министерство на отбраната на Украйна заяви, че координационният щаб за военнопленниците е извършил 59-ия обмен от началото на пълномащабната война, като общо 3956 украинци са върнати от 2022 г. От тях 1358 украинци са били върнати у дома през изминалата година, според украинския президент Володимир Зеленски.

По-рано Зеленски съобщи, че към 21 октомври украинската страна е успяла да върне общо 3767 души от руски плен, като почти всички се нуждаят от продължително лечение и рехабилитация.

На 18 октомври Украйна проведе 58-ма размяна на военнопленници с руската страна, при която 95 украински военнослужещи се завърнаха у дома. Предишната размяна на 14 септември върна 103-ма пленени украинци, сред които 23-ма азовци.

Украинският регистър на изчезналите при особени обстоятелства съдържа имената на 55 хиляди души към края на септември 2024 г. На 8 ноември телата на 563 загинали украински защитници бяха върнати в родината им, където получиха достойно погребение. На 18 октомври телата на други 501 загинали украински военнослужещи бяха върнати.

Украинската бронирана машина Inguar-3 с успешни изпитания в реален бой

🇺🇦 Новата изцяло украинска бронирана машина Inguar-3 премина успешно бойните си изпитания и получи първите си поръчки, сподели Артем Юшчук, главен изпълнителен директор на Inguar Defense, който разкри любопитни подробности пред местната информационна агенция Укринформ.

„2024 беше година на строги тестове за нашата компания. Подходихме към това отговорно и като цяло машината беше подложена на около 10 000 километра екстремни тестове, включващи бойни изпитания с бригада Азов в Серебрянската гора и в момента в Сумския сектор“, обясни Юшчук.

Компанията е осигурила първите си държавни договори с две организации, които няма как да бъдат разкрити в момента поради договорни задължения. Готовите машини трябва да бъдат разположени на фронтовата линия в първата половина на 2025 г.

„Обратната връзка от бойните изпитания на бригада „Азов“ доведе до нашия дългоочакван първи договор. Първоначалната партида машини ще достигне фронтовата линия до второто тримесечие на 2025“, отбеляза той.

Въпреки направените поръчки, производственият капацитет на Inguar Defense остава незапълнен и компанията се нуждае спешно от допълнителни договори. „Можем да произведем много повече. Без редовни договори поне на всеки два месеца компанията ни рискува да затвори“, изрази своите опасения той.

Inguar-3 е продукт на изцяло местно производство „от нулата“, което не разчита на шасита от цивилни превозни средства. Този подход осигурява по-висока локализация и създава повече работни места за местното население, но също така превръща производството в далеч по-сложно и предизвикателно от това на много конкуренти.

Юшчук се надява държавата да продължи да подкрепя местното производство, което се придържа към съвременните военни стандарти. „Конкуренцията е жестока, дори агресивна. Но нямаме друг избор, освен да продължим напред“, категоричен бе той.

Компанията може да се похвали и с по-напреднали разработки, което отразява нейната амбиция за по-нататъшни иновации в отбранителния сектор.

Както беше съобщено, 12-та бригада специални сили “Азов“ на Националната гвардия на Украйна извърши изпитания на машината по време на участието си в бойните действия в Серебрянската гора в Луганска област.

Ингуар-3 е изцяло украинска модулна тактическа бронирана техника от ново поколение, която представлява лека, многоцелева бронирана машина от клас MRAP, специално проектирана за осигуряването на защита от огън с малки оръжия, импровизирани взривни устройства и противопехотни мини за своя екипаж.

Тя е разработена от млади инженери на средна възраст от 22-23 години, възпитаници на „Киевски политехнически институт Игор Сикорски“, и беше официално представена през пролетта.

“Азов“ остава най-популярната украинска бойна единица, търси новобранци с английски език

Операторите на безпилотни летателни апарати от 6-ти батальон, 12-та бригада специални сили “Азов“ към Националната гвардия на Украйна в Серебрянската гора, Луганска област, Украйна.
📸 Снимка: Julia Kochetova

🇺🇦 Най-популярната бойна единица в украинската армия търси новобранци, които владеят добре английски език, и то в момент, когато предстоящото встъпване в длъжност на Доналд Тръмп означава, че Киев вероятно ще бъде подложен на силен натиск на бойното поле.

Азов, доброволческата бригада, чийто десетилетен националистически произход я превърна в мишена на руската пропаганда, планира да изгради международен батальон, за да увеличи числеността си, докато Украйна се насочва към четвъртата си година на пълномащабна война.

Командирът на частта с позивна е “Карл” сподели, че до голяма степен бригадата му се е надявала да наеме хора с военен опит, защото страната му е далеч по-малка от своя враг, поради което има нужда от цялата помощ, която може да ѝ бъде предоставена в битка от международно значение.

„Ние се борим да не позволим на Русия да доближи Европа“, подчерта командирът и предположи, че дори и да заграби цялата украинска територия, Путин не би могъл да спре дотук и ще продължи със заплахите си срещу Полша, Прибалтика и други европейски страни.

Най-малко петнадесет британски граждани, участващи във войната като войници или доброволци на украинска страна, са били убити от началото на пълномащабната руска инвазия, сред които двама, чиято смърт беше обявена едва този месец: Джордан Маклаклан, 26-годишен медик на първа линия от Шотландия и Джейк Уодингтън, 34-годишен бивш военнослужещ от британската армия и член на Международния легион.

Те са част от непрестанния прилив бойци от западни страни, присъединяващи се към въоръжените сили на Украйна в продължаващия близо три години конфликт, отнел живота на стотици хиляди руски и украински военнослужещи.

Пътуването до Украйна, за да се сражавате в редиците на въоръжените сили на страната, е съвсем законно, освен ако не сте член на въоръжените сили на Обединеното кралство. В ранните етапи на войната тогавашният министър на отбраната Бен Уолъс заяви, че британските граждани, които не са минали военно обучение няма да бъдат от голяма полза за украинската армия.

Неукраинците, които искат да се присъединят към Азов, трябва да преминат процес на набиране, включващ интервюта в Киев, които според Карл включват психологическа оценка „и тестове на полиграф, за да се провери дали не работят под прикритие за руските специални части“.

Първоначалното обучение има продължителност от два до три месеца, дори за тези с военен опит, в групи с численост от около 80 души, за да бъдат отразени реалностите на бойното поле, където се наблюдава интензивна употреба на ударни дронове и артилерия. „Обучението на някои войници в Европа не се е променило много от Втората световна война“, изтъкна Карл.

След обучение желаещите да останат се очаква да се присъединят към пехотните щурмови части. Карл призна, че новобранците в крайна сметка ще бъдат изложени в различни опасни ситуации. „Реалността може да бъде доста лоша, това е война“, каза командирът.

Азов сега действа близо до Торецк в източната част на страната – призрачен град, разделен между армиите на двете страни. Очаква се ситуацията по целия фронт да се влоши за Украйна, тъй като според мнозина Тръмп ще ограничи потока от американска военна помощ в опитите си да сложи край на конфликта.

В миналото неведнъж бяха повдигани въпроси относно ефективността на Международния легион, специалното звено за чуждестранни бойци в началото на войната, с обвинения в корупция и лошо командване, което в крайна сметка води до тежки загуби.

Азов обаче остава една от най-популярните бойни единици за украинците, въпреки намаляващото желание на цивилните да се присъединят към армията. Бригадата си е изградила имидж на добре управлявана структура в сравнение с други части и продължава да се счита за един от стълбовете в украинската отбрана, след героичния отпор, който даде на руските нашественици при обсадата на Мариупол през пролетта на 2022 г.

Бригадата започна своя път като доброволческа милиция, сражаваща се с проруските сепаратисти в Донбас през 2014 г. Някои от лидерите ѝ имат ултранационалистически и крайнодесни възгледи, а Кремъл я добави в списъка си със забранени терористична организация през 2022 г. докато по-рано в продължение на няколко години ѝ бяха отказвани директните доставки на военна помощ от Съединените щати.

Въпреки това Азов премина през огромни трансформации в последното десетилетие на почти непрестанни сражения. През лятото проверка от страна на американските власти приключи с извода, че звеното не е извършило никакви нарушения на човешките права и в крайна сметка доведе до премахване на забраната за доставки на оръжие. Това от своя страна доведе до нови обвинения от Русия по адрес на Белия дом за това, че е готов да „флиртува с неонацистите“, коментари, които членовете на Азов отхвърлят като абсурдна пропаганда.

„Нашият подвиг в Мариупол промени много“, спомня си Карл. През май 2022 г. бригадата беше обкръжена в подземията на завода “Азовстал“ и близо 2500 от нейните бойци сложиха оръжие след като се оказаха с изчерпани запаси на боеприпаси. Близо 900 от тях все още се намират в плен в Русия.