ArcelorMittal няма да пусне отново комбината в Кривой Рог след четири удара

🇺🇦🏭🇱🇺 Люксембургската стоманодобивна група ArcelorMittal обяви, че няма да поднови производство при сегашните условия в най-големия металургичен комбинат в Украйна, дъщерното си предприятие в Кривой Рог. За 5 седмици заводът стана мишена на 4 руски ракетни удара. Компанията е уведомила правителството в Киев, че не може да възстанови производствения процес „безопасно и устойчиво“ и ще отчете около 1 млрд. долара обезценка на активите си там.

Решението е обявено в официално изявление на ArcelorMittal от 25 септември. По данни на компанията при 4-те удара са загинали 5 души, а 17 са ранени, един от които остава в критично състояние. Последният удар беше нанесен на 21 септември.

„С дълбоко съжаление стигнахме до заключението, че вече не можем да осигуряваме безопасната работа на ArcelorMittal Kryvyi Rih“, заяви главният директор на предприятието Мауро Лонгобардо. Групата обсъжда бъдещето на завода с правителството в Киев и ще поддържа инфраструктура без производство, „за да има възможност производството да бъде възобновено, когато мирът най-сетне се върне“.

В комбината работят около 17 000 служители. Предприятието обхваща целия цикъл на производство – от добив на желязна руда до готовите валцувани метални изделия. Компанията не е обявила какво предстои за персонала.

Обезценката не представлява загуба на пари в брой. ArcelorMittal ще намали стойността, по която отчита сградите, съоръженията и оборудването си в Кривой Рог. Това става, след като групата е вложила над 700 млн. долара в дъщерното дружество, за да поддържа дейността му от началото на пълномащабната руска инвазия през февруари 2022 г.

Първият удар беше нанесен през нощта на 15 срещу 16 август. По данни на Командването на украинските ВВС в удара по украинския тил руските сили използваха балистични ракети „Искандер-М“, противокорабни ракети „Оникс“, прилагани и срещу наземни цели, управляеми авиационни ракети Х-59/69 и 106 ударни дрона.

Ударът по комбината засегна основните му енергийни мощности и доменното производство, при което от желязната руда се получава чугун. Първоначално постъпиха съобщения за 2 загинали и 13 ранени, както и за спиране на част от производството. По-късно дружеството уточни, че загиналите са 3, а ранените – 18, включително работници на подизпълнители.

Руското министерство на отбраната обяви, че е поразило цехове за производство на стоманени валцувани изделия за въоръжение и военна техника. ArcelorMittal Kryvyi Rih определя предприятието като граждански обект на минно-металургичната промишленост.

В събота, 12 септември, удар с балистична ракета порази първи доменен комплекс, при което бяха убити двама цивилни, работници за подизпълнител, а други двама служители са били ранени. След нападението заводът прекрати първичното производство на стомана. Останалите мощности са спрени или продължават да работят при минимално натоварване. Тогава групата заяви, че е твърде рано, за да уточни колко дълго ще продължат ремонтите. Към 25 септември първичното производство е преустановено от две седмици насам, а междувременно комплексът беше ударен още два пъти.

Ударите заварват завода във влошено финансово и производствено състояние. В началото на май той спря една от двете си работещи доменни пещи, две агломерационни машини, които подготвят рудата за пещите, и обогатителна фабрика, повишаваща съдържанието на желязо в рудата. Причината е дефицит на суровини, доставяни от държавната жп компания „Укрзализница“. Тогава ръководството съобщава, че предприятието е на загуба за четвърта поредна година.

През първото полугодие на 2026 г. нетната загуба на дружеството възлиза на 6,64 млрд. гривни – с 57,4% повече от същия период година по-рано, съобщава Interfax-Ukraine. От 1 август „Укрзализница“ повишава своите тарифи с 30%. В официалното съобщение за спирането на производството ArcelorMittal отбеляза като причина единствено ударите, жертвите и разрушенията.

Mittal Steel придоби 93% от тогавашния „Криворожстал“ през октомври 2005 г. срещу 4,81 млрд. долара. Сделката следва отмяната по съдебен ред на продажбата от предходната година на консорциум на Ринат Ахметов и Виктор Пинчук.

През април 2021 г. Министерството на икономиката и ръководството на завода подписаха меморандума „Стоманен милиард“, който предвиждаше около 1 млрд. долара инвестиции в екологична модернизация. Тогава ArcelorMittal дава работа на над 29 000 украински граждани. На същата година заводът произведе 4,9 млн. тона стомана. През 2024 г. производството е 1,69 млн. тона – около една трета от равнището през 2021 г.

Сега служителите са около 17 000, а планираното обезценяване е почти равна по размер на инвестициите, предвидени в меморандума от 2021 г. Двете суми обаче отразяват различни неща: намаление на отчетната стойност на активите и инвестиционен ангажимент.

Държавната програма за застраховане на бизнеса срещу военен риск притежава 1 млрд. гривни в бюджета за 2026 г. – близо 22 млн. долара. Данило Гетманцев, председател на финансовата комисия на Върховната рада, предлага средствата да бъдат увеличени до 10-30 млрд. гривни.

Спирането на комбината застрашава и значителни данъчни приходи. През 2025 г. предприятието е платило 8,5 млрд. гривни данъци, пише „Економична правда“. Това е повече от общата сума, платена от другите два големи металургични комбината – „Запорожстал“ и „Каметстал“, съответно около 4 и 2 млрд. гривни. Тези данни показват значението на завода за публичните финанси, но не определят размера на бъдещия спад в приходите.

През първото полугодие на 2026 г. износът формира две трети от продажбите на ArcelorMittal Kryvyi Rih. За отрасъла като цяло бяха посочени 6,2 млрд. долара приходи от търговски износ за 2025 г. и 270 000 заети. По данни на Министерството на икономиката, цитирани от РБК-Украйна, металургията е осигурила 13% от всички валутни постъпления в украинската държава през 2025 г. Нейният дял в БВП спадна от 10,3% преди войната до 5,5% през 2025 г.

Комбинатът в Кривой Рог е един от трите водещи металургични завода, спрели след удари от август насам. Financial Times уточнява, че на Запорожстал, Каметстал и ArcelorMittal Kryvyi Rih заедно се пада около 90% от стоманата на Украйна, а балистичните ракети са насочени към доменните пещи и на трите предприятия.

Доменните пещи осигуряват чугуна за следващите етапи на производствения процес. Тяхното прекъсване спира доставките му към конверторите и мартеновите пещи, в които се произвежда стомана, и така засяга цялата производствена верига.

Според „Економична правда“ от август насам руската армия е атакувала „Запорожстал“ с поне 17 балистични ракети, една от които отне живота на 8 работници на 11 август. Предприятието е собственост на холдинга Metinvest, ръководен от Ринат Ахметов. „Каметстал“ в Каменское, също част от Metinvest, е ударен на 5 септември.

През август страната произведе общо 277 000 тона стомана – с 57,3% под обемите от година по-рано. Тези данни все още не отразяват принудителното затваряне на „Каметстал“ и предприятието в Кривой Рог през септември.

„Днес Украйна вече няма стоманена индустрия“, сподели пред Financial Times Олександр Водовиз, началник на офиса на главния изпълнителен директор на Metinvest. Според неговата оценка възстановяването може да отнеме „дни, седмици, месеци или години“.

ArcelorMittal не е обявила продажба и не се е отказала от своята собственост. Групата ще поддържа завода без производство и обвързва подновяването на работата му със завръщането на мира, а за него срок няма.

Бъдещето на предприятието ще зависи от разговорите на групата с правителството в Киев и от решенията за неговите около 17 000 служители. Консервация със запазен персонал, продажба или дейността да бъде поета от друг оператор, са възможни варианти, но в обявеното решение не се споменава нищо конкретно за тях.

За украинската металургия като цяло ключов въпрос ще бъде, дали и кога Metinvest ще възстанови работата на пещите в Запорожие и Каменское. Данните за настоящия месец ще предложат първа месечна картина на производството след спирането и на трите комбината.

Ескалация в Близкия изток: Израел удари ядрен обект и ключови стоманодобивни заводи в Иран.

🇮🇷💥🇮🇱 Ирански медии съобщиха, че съоръжение за производство на уранов концентрат, познат като „жълта торта“, е било поразено от израелски въздушен удар в провинция Язд, като уточняват, че няма засечен теч на радиоактивни материали.

Според местни репортажи обектът се използва за производство на уранов прах в ранните етапи на процеса по обогатяване, при който урановата руда се превръща в „жълта торта“, която после се трансформира в газ, известен като уранов хексафлуорид (UF6), а той от своя страна се подава в каскади от центрофуги, където се върти с висока скорост, за да бъде повишена концентрацията на уран. При по-високи нива на обогатяване материалът може да се използва за ядрени оръжия.

Съобщената атака идва часове след като Израелските отбранителни сили (IDF) удариха два от най-големите стоманодобивни завода в Иран – ход, който според израелските служби за сигурност може да причини щети за милиарди долари на икономиката на Ислямската република.

Според ирански източници мишени са били предприятия на компанията „Мобараке“ в Исфахан и компанията „Хузестан“ в Ахваз, близо до границата с Ирак. Източници от IDF заявиха, че ударените цели са били част от военно-промишлената верига за доставки на Ислямската република и са частична собственост на Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC).

По-рано министърът на отбраната Израел Кац заяви, че израелските удари ще се „засилят и разширят към допълнителни цели и сектори, подкрепящи режима в изграждането и експлоатацията на оръжия, използвани срещу израелски цивилни“.

„Предупредихме иранския терористичен режим да спре изстрелването на ракети към цивилното население на Израел“, каза Кац след оценка на сигурността с висшето командване на IDF. „Въпреки предупрежденията обстрелът продължи. Те ще плащат все по-висока цена за това военно престъпление.“

„Мобараке“ се намира под санкции от САЩ от 2018 г. Министерството на финансите я описва като водещия производител на стомана в Близкия изток и Северна Африка и централен стълб на иранската икономика.

Според заключенията компанията е част от мрежа в подкрепа на милицията „Басидж“ под ръководството на IRGC, и играе важна роля като ключов източник на финансиране за иранския апарат за сигурност. Санкциите имаха за цел да разбият това, което американските служители нарекоха „финансова империя“ на „Басидж“, свързана с вътрешни репресии и набиране на кадри.

През 2022 г. заводът в Ахваз беше мишена на кибератака, приписвана на група, наричаща себе си „Хищно врабче“ (Predatory Sparrow), за която се смята, че работи в подкрепа на Израел. По това време Иран заяви, че е осуетил атаката, но призна, че производството в завода е било спряно.

По-късно хакери пуснаха кадри, за които се твърди, че показват щети вътре в обекта, включително внезапна поява на силна светлина от посока на една от инсталациите. Групата заяви, че операцията е била извършена внимателно, за да се избегне застрашаването на човешки животи.

Производството на стомана е считано за ключов отрасъл за икономиката на Ислямската република, водещия производител на стомана в Близкия изток и сред 10-те най-големи производители в света. През последните години индустрията беше засегната от засилената руска конкуренция след западните санкции, наложени заради войната в Украйна.

Заместник-канцлерът на Германия призова за пълна забрана на руската стомана.

🇩🇪🚫🇷🇺 Заместник-канцлерът и министър на финансите на Германия Ларс Клингбайл отправи призив за пълна забрана на вноса на руска стомана в навечерието на предстоящата „Стоманена среща на върха“ в Канцеларията, съобщава германското издание Der Spiegel.

Клингбайл, който е представител на Социалдемократическата партия (SPD), обясни, че суровите стоманени плочи, произведени в Руската федерация и преработвани в ЕС, все още са освободени от санкции – ситуация, която е трудно да се обясни на работниците в местната стоманена индустрия.

Той е категоричен, че Европа се нуждае от „повече местно производство, ясен акцент върху климатично чиста качествена стомана, произведена в Германия и Европа“, и призова за отказ от отвъдморски дъмпинг и глобални капацитети. Според Der Spiegel сред ключовите теми ще бъде намаляването на разходите за енергия чрез система за индустриални цени на електроенергията.

Срещата на върха, свикана от канцлера Фридрих Мерц на 6 ноември, ще събере ключови фигури от индустрията и премиерите на провинции с производство на стомана, сред които Северен Рейн-Вестфалия, Долна Саксония, Бранденбург и Саарланд. На нея също така ще присъстват самият Клингбайл, министърът на икономиката Катарина Райхе и министърът на труда Бербел Бас.

Бас обеща държавна подкрепа за стоманената индустрия, като отбеляза, че Германия ще инвестира в сектора и очаква компаниите да инвестират локално и да подкрепят работната си сила.

Frontline Monitor припомня: германският министър на икономиката Катарина Райхе пристигна в Киев, за да дискутира мерките за укрепване на енергийната устойчивост на Украйна и задълбочаване на сътрудничеството в сферата на отбранителната индустрия на фона на засилените руски удари по гражданска инфраструктура в Украйна.