🇮🇱🕊️🇵🇸 Израел няма да се изтегли от нито една част на Ивицата Газа, преди Хамас да предаде изцяло оръжието си. Това заяви премиерът Бенямин Нетаняху в неделя, 9 август, в началото на седмичното заседание на кабинета, като по този начин обърна последователността, върху която е стъпил целият документ, изготвен от Съвета на мира. „Искам да поясня тук“, каза той. „Израел отхвърля документа от 15 точки.“ След това уточни какво има предвид: тежкото оръжие, по-лекото, всяко оръжие – и то реално, а не фиктивно.
Текстът, обявен от американския президент Доналд Тръмп на 30 юли и публикуван на следващия ден, не определя конкретна последователност между разоръжаването и изтеглянето. Точка 8 предвижда всички тежки оръжия, обекти за военно производство и подземни тунели да бъдат изведени от строя, след като Националният комитет за администрация на Газа поеме властта, а международните сили за стабилизация се разгърнат в палестинския ексклав. Същата точка обвързва процеса с поетапно израелско изтегляне и разоръжаването на Хамас и останалите палестински фракции. Точка 13 задължава Израел да завърши изтеглянето си по съгласуван график.
Точка 3 забранява преминаване към следваща фаза, преди Международна верификационна комисия да удостовери изпълнението на предходната. Механизмите трябва да се изготвят до 14 дни след одобрението от всички страни, финансовият ангажимент е разписан за 3 години с таван от 400 млн. долара, а принципът за сигурността е формулиран като „една власт, един закон, едно оръжие“. Останалото е свързано с цивилно управление: полицейският състав преминава проверка, а онези, които не я издържат, получават цивилна длъжност или пенсия; личните оръжия влизат в палестински регистър и лицензионен режим; страните се задължават да прекратят вътрешните саморазправи и въоръжените шествия; възстановяването върви по план, изготвен и надзираван от Съвета на мира заедно с палестинския комитет.
Искането на Нетаняху засяга не само отделна клауза. То променя логиката, върху която е построен целият документ: всяка страна предприема следващата си стъпка, след като другата е изпълнила своята и това е удостоверено от комисията. Пълното разоръжаване преди първото израелско изтегляне заменя поетапния механизъм с предварително условие: Хамас трябва първо да изпълни изцяло основния си ангажимент и чак тогава Израел да предприеме първата си стъпка назад.
Отказът дойде в края на две седмици, през които израелската позиция се втвърдяваше на всеки няколко дни. На 26 юли кабинетът по сигурността одобри влизането на международните сили, в начален състав до 200 души, извън зоните под израелски контрол и с правен имунитет, въпреки изричното несъгласие на министъра на националната сигурност Итамар Бен-Гвир. Очаква се контингентът да е съставен от войници от Косово, Албания и Мароко; обсъждат се Казахстан и други държави. Самото решение дава на Съвета на мира особен статут и разрешава пилотен проект за връщане на базовите услуги, хуманитарната помощ и подслоните там, където Хамас не управлява. На 30 и 31 юли планът беше съответно обявен и публикуван. В понеделник, 3 август, върховният представител на ООН за Газа Николай Младенов се срещна с Нетаняху в Йерусалим и поиска спиране на ударите. Във вторник Нетаняху публикува видео, в което заяви, че Израел не се е съгласявал с проекта, че не е бил негов и че е върнал свои бележки на американските преговарящи. В четвъртък вечерта министри и началници на службите обсъдиха отговора. На 7 август израелски медии съобщиха, че ръководителят на Шин Бет Давид Зини е описал подписа на Хамас като стратегическа засада и заблуда, насочена към спечелване на време. Шефът на изследователския отдел на военното разузнаване, бригаден генерал Офир Мизрахи-Розен, е добавил пред кабинета, че организацията е приела 15-те точки, без да се е отказала от целта да унищожи Израел.
Спорът има и конкретно измерение на терена. Жълтата линия, зад която израелските войски се върнаха по споразумението от октомври 2025 г., им оставяше контрол върху около 53% от ивицата. Оттогава контролът е разширен. В края на май Нетаняху нареди на армията да достигне 70% и заяви, че вече контролира 60%. В началото на август израелските и американските оценки варират между над 60 и близо 70%. Връщането към жълтата линия следователно означава отказ именно от територията, заета от началото на примирието – и то преди Хамас да е предал каквото и да било.
Жертвите в ивицата продължават да нарастват и при действащото примирие. От октомври 2025 г. досега там са загинали над 1250 души и са ранени над 4120, а изпод развалините са извадени още над 800 тела. Общата равносметка на т.нар. здравно министерство на Газа, контролирано от Хамас, от октомври 2023 г. насам е над 73 300 убити и над 174 000 ранени. Възстановяването, разписано в последната клауза на този документ, не може да започне, преди верификационната комисия да удостовери първата фаза и така зависи от същия спор.
Самата групировка прие текста на 30 юли. В неделя, броени часове след думите на Нетаняху, тя отбеляза, че потвърждава ангажимента си към пътната карта, договорена с посредниците и със Съвета на мира, че е сериозна в изпълнението ѝ и че иска ясен график. Думата „разоръжаване“ Хамас умишлено избягва. Говори за предаване на оръжие за съхранение под палестинска технократична администрация, която да управлява ивицата под надзор на Съвета на мира. Тази предпазливост подкрепя израелската теза, че Хамас се опитва да спечели време. Съществува обаче и втори прочит на същите факти: организацията поиска от Вашингтон и посредниците натиск върху Йерусалим, вместо да оспори която и да е клауза от текста, а публичното ѝ настояване процесът да започне по-бързо е по-трудно съвместимо с поведението на страна, която търси единствено отсрочка.
Съветът на мира е най-новата институция в тази конструкция и досега не е бил изпитван срещу израелски отказ. Хартата му беше подписана от Тръмп на 16 януари и представена в Давос на 22 януари, Съветът за сигурност го приветства с Резолюция 2803, а изпълнителният му състав включва държавния секретар Марко Рубио, Джаред Къшнър, специалния пратеник Стив Уиткоф, Тони Блеър и шефа на Световната банка Аджай Банга. Върховен представител за Газа е българският дипломат Николай Младенов, бивш министър на външните работи и дългогодишен посредник на ООН в израелско-палестинския конфликт. Съветът за мир разполага с инструменти, оказващи влияние само върху страна, която има какво да получи от него. За Хамас това са възстановяването, финансирането и достъпът до бъдещата администрация. Спрямо Израел практическият му лост е единствено Вашингтон.
Реакциите в неделя очертаха именно тази асиметрия. Финансовият министър Бецалел Смотрич приветства изявлението и настоя силите за отбрана да не отстъпват и милиметър от Газа и никакво възстановяване да не започва преди пълното разпускане на Хамас. Мохамед Дахлан, бивш висш деец на Фатах и посредник в палестинските преговори, определи обявеното от Нетаняху като предизвикателство, презрение и заблуда спрямо Беляи дом и екипа на Тръмп. По думите му посредниците вече разпознават израелския премиер като пречката пред сигурността и стабилността. Дахлан е близък съветник на президента на ОАЕ Мохамед бин Зайед, а Къшнър се е консултирал с него при разработването на плана за следвоенното управление на ивицата. Един от помощниците му потвърди участието на Дахлан в разговорите за разоръжаването едва миналия месец. Белият дом не коментира.
Отказът беше обявен точно 11 седмици преди изборите за 26-ия Кнесет, насрочени за провеждане на 27 октомври. Последователността на публичните позиции може да бъде проследена: Смотрич, Орит Струк и Ави Дихтер поискаха Израел открито да отхвърли споразумението; Нетаняху го отхвърли с почти същите думи; а Смотрич приветства решението в рамките на часа. Самият Зини описа действията на Хамас като опит да се стигне до изборите без израелска военна операция – тоест и израелската служба разглежда поведението на организацията през същия изборен хоризонт.
Останалата част от изявлението следваше същата логика. Нетаняху заяви, че Хамас е възпрян и от седмици не е атакувал никого точно защото знае каква ще е реакцията; че Иран няма да се сдобие с ядрено оръжие, докато той е премиер, със или без споразумение; и че никога няма да приеме палестинска държава нито в Газа, нито на Западния бряг. За политическите си съперници каза, че те работят в рекламни агенции, докато той действа на терен. Пет дни по-рано Нафтали Бенет го обвини, че се е отказал от разгрома на Хамас и е дал на Катар ключовете от Газа.
В същото изявление Нетаняху включи и Ливан, където размяната „изтегляне срещу оръжие“ от месеци стои блокирана от спора за едно било. Той съобщи, че през последните дни Израел е действал енергично там, включително при Али ат-Тахер, и че операцията е много важна, но не подлежи на разгласяване. Билото над Набатия се намира на 600 метра надморска височина, а под него Хизбула е изградила подземен комплекс от тунели и бункери с дължина над 1 км. Израелското условие за следващите изтегляния е комплексът да се разчисти и да бъде проверено, че групировката вече няма присъствие там. Механизмът с пилотните селища следва именно логиката на поетапно удостоверяване, която Нетаняху отхвърля за Газа: ливанската армия влезе в Заутар ал-Гарбия на 21 юли, след като израелските сили се изтеглиха оттам, и това беше първата реална проба на договореното под американско посредничество. Пробата не премина гладко. Ливанската армия обвини Израел, че продължава обстрелите и разчистващите операции и по този начин предотврати плановете ѝ да поеме изцяло контрола над селата, докато Хизбула отказва да предаде комплекса при Али ат-Тахер. Преговорите продължават на кръгове; седмият се проведе в Рим от 4 до 6 август.
Отхвърлянето не анулира формално документа, но обезсилва основния негов механизъм. Съветът на мира запазва мандата си по Резолюция 2803, международните сили имат одобрение от Израел да влязат в зони извън контрола на Хамас, а хуманитарният и възстановителният пилот могат да започнат без нито една израелска стъпка назад от сегашните линии. Именно това е най-вероятното развитие в следващите няколко седмици: частично изпълнение на клаузите, които не изискват израелска отстъпка, при замразени точки 8, 12 и 13. Изтеглянето остава обвързано с предаването на оръжието – процес, който Хамас избягва да нарича „разоръжаване“, а Израел настоява да види предварително готово. Тръмп вече е заплашвал да се оттегли от процеса, ако не получи ясно съгласие, но публична реакция не беше докладвана нито от Белия дом, нито от Къшнър. Докато Вашингтон не наложи цена, замразяване на процеса без неговото формално прекратяване е по-вероятно от окончателен провал на преговорите и подновяване на пълномащабна израелска операция.
📸 Снимка: Израелски военнослужещи патрулират по границата с ивицата Газа, 5 август 2026 г. (Tsafrir Abayov/Flash90)
Няма коментари:
Публикуване на коментар