Хиляди китайски граждани избягаха от Ангола след нова вълна на насилие.

🇦🇴🇨🇳 Нова вълна от насилие, породено от рязък скок в цените на горивата в Ангола, продължи три дни и засегна голямата като численост китайска общност в страната. Магазини бяха разграбени, фабрики затвориха, а хиляди китайски граждани избягаха от страната.

По данни на местни източници, размириците започнали след решението на правителството да намали субсидиите за бензина. Безредиците предхождат акцията от август, когато властите закриха 25 нелегални криптоферми и експулсираха 60 китайски граждани.

Добивът на криптовалути е забранен в Ангола заради огромното натоварване върху енергийната мрежа. Задържаните китайци получиха 24 часа да напуснат страната.

Видео, публикувано от BBC Zimbabwe и други медии, показва десетки китайски граждани на международното летище в столицата Луанда с куфари на колела. В него мъж се обръща към тях на португалски, а след това на английски добавя: „bye-bye“.

Ангола е дом на около 300 000 китайци – една от най-големите китайски общности в Африка. Те притежават фабрики, мини и магазини, участват активно в строителството и търговията. При избухването на насилието в края на юли бяха опустошени близо 100 китайски магазина в Луанда.

Експерти посочват, че атаките са естествен резултат от нарастващото недоволство от китайското присъствие, възприемано от мнозина анголци като експлоатация.

През 2024 г. властите затвориха две китайски предприятия – металургичен комбинат без лиценз, замърсявал местна река, и завод за производство на пластмаси, обвинен, че държи 113 анголски работници заключени в нечовешки условия. Рибари също се оплакват, че китайски траулери изчерпват рибните запаси.

Въпреки бурния икономически растеж, подхранван от Китай през последните две десетилетия, резултатът е дълбоко социално разслоение – най-богатите 20% печелят най-много, докато най-бедните почти не усещат ползите.

Ангола е водещият бенефициент на финансови средства по инициативата „Един пояс, един път“ – 68,6 млрд. долара за инфраструктура в периода 2000-2021 г. – сочат данни на AidData. Проектите включват новото международно летище „Антонио Агостиньо Нето“, открито миналата година – най-голямото летище извън Китай, финансирано с китайски пари, чийто капацитет възлиза на 15 милиона пътници и 600 000 тона карго годишно.

Ангола се ангажира да изплаща дълговете си с износ на петрол, но тъй като Китай даде приоритет на вноса от Русия и Близкия изток, Лунда изпитва затруднения да погасява своите задължения.

Друга причина за обществено недоволство е, че повечето инфраструктурни проекти се изпълняват от китайски фирми и работници, докато анголците най-често се наемани единствено за нискоквалифициран труд.

В някои случаи проектите се оказаха проблемни. През 2010 г. изграждането на Главната болница в столицата Луанда на стойност 8 млрд. долара доведе до нейното затваряне малко след откриването ѝ заради пукнатини, поставили под съмнение стабилността на сградата. Болницата отвори отново едва след мащабни и продължителни ремонти.

„Инвестициите на Китай не изпълниха високите очаквания за модернизация на технологиите и инфраструктурата в Ангола. Освен това много от пътищата, жилищата и сградите, построени от китайски компании, се отличават с изключително ниско качество“, пише анализаторът Сумие Йошикава в Eurasian Review.

Президентът на Колумбия обяви участието на страната си в китайския проект „Един пояс, един път“.

🇨🇴🤝🇨🇳 Колумбия ще стане част от глобалната стратегия за развитие „Един пояс, един път“, включваща финансиране на инфраструктурни проекти, заяви в понеделник президентът на страната Густаво Петро.

Петро отхвърли предупреждения на исторически съюзници като САЩ и се доближи максимално до сферата на влияние на Китайската комунистическа партия (ККП).

„Ще подпишем Пътя на коприната“, каза Петро в интервю от Великата китайска стена, използвайки част от оригиналното име, дадено на китайската инициатива за развитие. Той допълни, че Колумбия ще се стреми да използва тези средства за проекти за изкуствен интелект и да осигури възможности за работа на младите хора.

„Решихме да направим силна крачка напред за отношенията на Китай с Латинска Америка“, добави той.

Панама се отказа от участието си в „Един пояс, един път“.

🇵🇦🤝🇺🇸 Панама реши да се оттегли от ключово споразумение с Китай, като на практика прекрати участието си в китайската инициатива „Един пояс, един път“ (BRI). Страната взе това решение след интензивни предупреждения от страна на президента Доналд Тръмп и сенатора Марко Рубио. BRI е глобален инфраструктурен проект, ръководен от Китай, целящ укрепване на търговските пътища по света.

Ходът на Панама обаче да прекрати сделката отразява нарастващите опасения относно влиянието на Китай върху глобалната инфраструктура.

Решението на Панама да прекрати участието си е свързано със силната позиция на Вашингтон за ограничаване на китайското присъствие в стратегически глобални активи. Панамският канал, важен воден път, който свързва Тихия и Атлантическия океан, се разглежда като ключова част от световната търговска инфраструктура. САЩ отдавна са загрижени, че нарастващата роля на Китай в подобни проекти може да даде на страната твърде голямо влияние върху канала и друга критична инфраструктура.

САЩ се противопоставят активно на намесата на Китай в Панамския канал. В направени наскоро изявления както Тръмп, така и Марко Рубио дадоха да се разбере, че няма да толерират никакво чуждо влияние върху канала. Тръмп дори предположи, че САЩ могат да предприемат действия за връщане на контрола над канала, ако ролята на Китай продължи да нараства. Рубио похвали решението на Панама, като го нарече важна стъпка в защитата на интересите на САЩ и региона.

Панама се присъедини към китайската инициатива през 2017 г. и сделката даде на Китай достъп до съществени инфраструктурни проекти в Панама. Въпреки това, като част от сделката, властите в Панама също изразиха загриженост относно дългосрочните последици от китайската намеса. През 2026 г. споразумението трябваше да изтече, но президентът на Панама Хосе Раул Мулино обяви, че страната може да го прекрати по-рано, на фона на продължаващия натиск от американското правителство.

Решението на Панама да се дистанцира от Китай се разглежда като победа за САЩ в битката за ограничаване на икономическия обхват на Китай. Сенатор Марко Рубио изрази, че този ход ще подобри отношенията между САЩ и Панама, изпращайки ясно послание срещу нарастващото влияние на Китай по света. Тази стъпка също е отражение на желанието на Панама да запази контрола върху своята критична инфраструктура, включително Панамския канал.

Панамският канал е един от най-важните корабни маршрути в света и контролът на Панама над канала е от централно значение за нейната икономическа мощ. Решението за прекратяване на сделката с Китай гарантира, че Панама запазва контрола върху тази критична част от инфраструктурата. САЩ подчертаха, че каналът трябва да остане свободен от външно влияние, особено от страна като Китай, която все повече утвърждава властта си на световната сцена.