🇺🇦🛡️ Висши военни служители от цяла Европа и отвъд участваха в преговорите в Париж за възможните контури на международните сили за сигурност за Украйна – идея, тиражирана от Франция и Великобритания, която има за цел да възпре всеки потенциален опит за руска агресия срещу страната, в случай че Москва и Киев се съгласят да сложат край на войната.
Участниците посочиха, че очакват дискусиите при затворени врата да бъдат широкообхватни и да дадат индикация кои държави биха могли да се присъединят към коалиция за Украйна, но не и да бъдат ангажирани с предоставят конкретен брой войски, оборудване или друга помощ.
Ръководените от Франция и Великобритания усилия за успокояване на Украйна и подпомагане на нейната защита от потенциална руска агресия в случай на прекратяване на огъня, идва в момент, когато Киев беше подложен на силен натиск от Белия дом, за да се съгласи да седне на преговори. Високопоставени длъжностни лциа от Украйна и Съединените щати започнаха отделни преговори в саудитския град Джеда във вторник, които бяха фокусирани върху евентуалното прекратяване на огъня, за което украинската делегация изрази готовност.
Френският президент Еманюел Макрон присъства на част от срещата в Париж на ръководителите на армиите на 34 държави и други военни представители, включително дистанционни участници от Япония, Южна Корея, Австралия и Нова Зеландия.
Макрон подчерта, че е време да се „премине от концепция към план“, за да се определят надеждни гаранции за сигурност и настоя, че френско-британският план трябва да бъде приложен с алианса на НАТО и неговите способности, заявиха от Елисейския дворец, без да предлагат допълнителни подробности.
Генерал-лейтенант Роберт Главаз, главнокомандващ армията на Словения, изрази желанието на своята страна, която е членка на НАТО и Европейския съюз, да бъде част от усилията, но посочи, че се надява на по-ясна картина за това как биха могли да функционират международните сили за Украйна след евентуалното спиране на огъня, какви могат да бъдат мисиите им, кои страни искат да бъдат част от тях и дали ще имат мандат от ООН или друг международен орган.
„Въпросът е: Какво следва? Кой ще отиде там? Както знаем, много европейски страни, особено малките държави, нямат много войски“, обобщи той в интервю за Associated Press.
Украински и западни официални лица споделят, че все още няма налице окончателен план за това. Съединените щати, които безспорно са най-мощният във военно отношение член на НАТО, не бяха поканени на преговорите в Париж, тъй като европейските държави искаха да покажат, че са способни да поемат съществена част от ролята в украинската отбрана, след влизането в сила на потенциалното примирие, сподели френски военен.
За украинските официални лица ключовите въпроси са как би реагирала подобна коалиция, в случай че Русия наруши бъдещото примирие, дали ще отговори военно на мащабна офанзива от руска страна и колко бързо ще го стори.
Украинският президент Володимир Зеленски приветства предложението, но изрази скептицизъм през февруари, че само по себе си наличието на чуждестрани войски не е достатъчна гаранция за сигурността на страната му, освен ако подобен план не е подкрепен с оръжия от САЩ и Европа и оказване на подкрепа за Киев в посока развитие на собствената си отбранителна индустрия.
„Дипломатите обсъждат, военните обсъждат, но все още нямаме реални предложения“, каза висш украински служител. Разговорите „не са на първия етап, направихме много на първия етап, но все още нямаме истински солиден подход“.
Какви средства за възпиране?
Тъй като по всичко личи, че Тръмп отхвърля идеята за предоставяне на гаранции за сигурност от страна на САЩ и други американски служители заявиха, че отговорността трябва да падне върху Европа, френско-британският план има за своя цел създаването на сила, оборудвана с достатъчно военна мощ, за да разубеди Русия да атакува отново. „Това е същината на нещата“, посочи западен служител в Киев.
Френски военен служител отбеляза, че силите могат да включват тежко въоръжение и запаси от въоръжение, които могат да бъдат изпратени бързо в рамките на часове или дни, за да помогнат в отбраната на Украйна.
Предлагайки друга идея на масата, западният служител в Киев предположи, че възпирането може да включва нанасянето на директни и незабавни удари по руските активи в отговор на евентуално нарушение на примирието от руска страна.
Подробности се появиха на части през последните седмици, на фона на продължаващи технически дискусии на западни дипломатически, военни служители в Украйна и други европейски столици.
Контурите на план
Миналия месец западни официални лица описаха малки по размер, доминирани от европейците „сили за сигурност“, наброяващи не повече от 30 000 военнослужещи, а не амбициозна армия от мироопазващи сили, разположени по фронтовата линия с дължина от над 1000 километра.
Но други служители заявиха, че числата вече са в процес на обсъждане. Според една от версиите войските ще бъдат изпратени на територията на ключови инфраструктурни обекти, разположени далеч от фронтовата линия, като атомни електроцентрали, и ще бъдат подкрепени от въздушните и морски сили на западните страни. Фронтовата линия ще се наблюдава предимно дистанционно, използвайки дронове и други авангардни технологии. Въздушните сили, базирани в Румъния или Полша, включително ВВС на САЩ, ще бъдат в резерва, за да възпират нарушения и да позволят повторното отваряне на украинското въздушно пространство за търговски полети.
Военноморските сили на съюзниците също биха могли да изиграят ключова роля в разчистването на мини и патрулирането в акваторията на Черно море, гарантирайки безопасността на водното пространство.
Основната идея е да се „обединят“ всички способности, които тези страни са готови да осигурят, за да могат да предложат ефективни гаранции за сигурност, както и че примирието е „стабилно и проверимо“, предположи друг френски служител.
„За да получат сигнали за предпазния механизъм на САЩ, способните и желаещи европейски страни трябва да могат да обединят своите възможности и изисквания“, подчерта той.
Предпазлив украински оптимизъм
Някои западни служители предупредиха, че в мирния план ще има няколко етапа и по-широк кръг от страни може да се присъединят към коалицията на по-късен етап. Първата стъпка може да се изразява в едномесечно замразяване на конфликта, каквото беше предложенението на Зеленски и европейските лидери, като мярка за изграждане на доверие.
Украинските официални лица споделиха, че са оптимисти относно коалицията на желаещите, но признаха, че разполагат с много малко други възможности, когато НАТО не е насреща.
„Напълно вярвам, че е възможно. Тръмп е доволен от идеята, идеята е много положителна за нас и ако Европа иска да бъде истински играч, трябва да направи това“, обобщи едно от украинските официални лица.
„Ако те загубят тази възможност, ще ни поставят в много трудна ситуация“, заключи той.
Няма коментари:
Публикуване на коментар