Анализ: „Арт.Ашан“ – украинската кампания се насочи към руската артилерия.

🇷🇺🎯🇺🇦 Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) извършиха нова вълна от координирани удари с дронове, насочени към артилерийските средства на руската армия в няколко ключови оперативно-тактически направления на фронта през юни, като по този начин, съгласно собствените им разчети, редуцираха огневата активност на противника. Операцията с кодово название „Арт.Ашан“ е новата фаза от мащабна ударна кампания, координирана от Силите за безпилотни системи, фокусирайки своите вектори на атака по руски артилерийски разчети в Херсонска, Запорожка, Донецка области.

В хода на операция „Арт.Ашан“ са локализирани и поразени 231 цели, от които 171 са напълно унищожени, параметър, който се равнява на около 3/4 от общия обем на засегнатия противников ресурс. Оперативната ефективност, според твърденията на командването, е верифицирана с материали от средства за обективен контрол и посредством прехванати канали за комуникация на руските войски, които в рамките на първото денонощие от началото на ударната кампания руската огнева активност е спаднала с между 30 и 81% по протежение на целия засегнат сектор от фронтовата линия. Но тези количествени показатели произтичат единствено от украинското военно ведомство.

От технологична гледна точка операцията стъпва върху специализиран тип боеприпас, проектиран за поразяване на артилерийските оръдия отвътре, с фокус върху перфориране и деструкция на цевния ствол, а не само насищане на прилежащата позиция с осколочни елементи. По данни на украинската страна с прилагането на този подход в рамките на само две денонощия са унищожени близо 250 руски артилерийски системи. Прецизното прицелване към цевта е технологично и икономически оправдано решение: то парализира скъпото оръдие с използване на минимален експлозивен заряд, а не разчита на пряко попадение в цялата оръжейна платформа, което обяснява и как профилиран артилерийски цикъл на кампанията демонстрира толкова висок дял на пълно унищожение спрямо общия брой засегнати цели.

Конкретното название на операцията носи ироничен характер. „Ашан“, заимствано от едноименна верига хипермаркети, служи за кодово название на цялата стратегическа кампания, „Арт.Ашан“ значи нейното специално артилерийско звено. Операцията не е изолиран епизод, а пряко продължение на офанзивата с безпилотни средства, инициирана през май 2025 г. Първата фаза беше насочена към различен клас цели, бронирана техника, логистични депа и снабдителни вериги дълбоко в тила на настъпващата руска армия; настоящата обаче се концентрира строго в артилерийските единици, осигуряващи огневата поддръжка за този сухопътен натиск. Оперативната логика е двустепенна: първоначално се дезорганизират активи, осигуряващи динамиката на офанзивата, транспортните средства и логистичните линии, а впоследствие се елиминират средствата, които я подсигуряват с огнева мощ. Според украинското военно командване двете фази включват кумулативно около 1180 поразени цели, от които 949 са регистрирани по време на първоначалната вълна.

В рамките на тази първоначална фаза Силите за отбрана, с оперативното участие на специални звена „Немезида“ и „Лазар“, нанесоха едни от най-интензивните си удари по руските войски в окупираните региони, като взеха на прицел бойна техника, материални ресурси и логистична мрежа на значителна дистанция зад фронтовата линия. Според военното ръководство тази вълна е засегнала и неутрализирала 949 цели на оперативна дълбочина от над 50 км, което осезаемо ерозира настъпателния потенциал на руската армия и принуди Москва да изразходва месеци за компенсиране на понесените загуби.

Мащабът на въпросната първа вълна беше пояснен още по-конкретно от министъра на отбраната Михайло Фьодоров. „Миналата година я класифицирахме като „Ашан“, като 3 денонощия са поразени близо 80 броя техника, посочи Фьодоров. По негови думи Украйна е развърнала близо 1000 дрона в продължение на три денонощия, след като предварително е акумулирала нужните производствени количества, генерирайки прецизни разузнавателни данни за набелязаните цели. Той изрично подчерта, че тук не става дума за конвенционална настъпателна операция, а за масиран концентриран удар с дронове срещу руския технически парк, разграничение, което очертава и реалния обхват на кампанията: тя не цели овладяване на територия, а системно изтощаване на материалните средства, с които противникът води бойните действия.

Именно в този кумулативен ефект Фьодоров припознава стратегическата възвръщаемост на операцията. „Механизираният щурм, който руското командване планираше за май, се реализира едва през октомври, което означава, че в продължение на почти половин година противникът на практика бе лишен от подобна оперативна способност“, заяви той. Това твърдение обвързва директно унищожаване на бронирана техника с деструктуриране на руския времеви график. Самото командване обобщава математиката на бойното поле по опростен начин: „Всяка поразена цел редуцира обема на огъня по украинските позиции и селища“, като всяка сходна операция, според тяхната формулировка, „отслабва врага и приближава момента, в който той ще загуби капацитет да диктува условията на бойното поле“.

Стойността на операция „Арт.Ашан“ към момента се определя по-скоро като оперативна, отколкото като дългосрочно стратегическа. Унищожаването на 171 артилерийски системи редуцира огневия капацитет на руската артилерия по четири направления, респективно обема на артилерийските снаряди, които могат да бъдат стоварени върху украинските отбранителни линии, но наличните масиви от данни не индикират промяна в базовия руски оперативен замисъл: Москва запазва своите настъпателни намерения там, където разполага с необходимите ресурси за тяхната реализация. Проведеният удар редуцира текущия капацитет, но не елиминира стратегическото намерение. Регистрираният спад от 30 до 81 процента в рамките на първото денонощие, в случай че бъде верифициран, представлява ефект изключително върху текущата боеспособност, намаляване на интензитета на обстрела, а не структурна промяна в характера на войната; освен това по своята същност той е моментна тактическа снимка, тъй като артилерията, преустановила огъня под заплаха от безпилотни средства, невинаги е идентична с артилерия, която е окончателно изведена от строя.

Оттук произтича и фундаменталният въпрос относно устойчивостта на тази тактика. „Арт.Ашан“ притежава свойствата на кампания, разгърната импулсивно, но не с перманентен натиск: и двете отделни фази в Киев първоначално преминава през период на акумулиране на дронове и подготовка на разузнавателни данни, за да нанесе последващия удар в рамките на силно ограничен времеви прозорец от няколко нощи. Такъв оперативно-тактически модел генерира силно концентриран моментен ефект, но изисква технологично време за логистично презареждане между отделни вълни. Дали този натиск ще придобие стратегическа тежест зависи не от конкретния резултат, а от това дали украинският военнопромишлен комплекс и разузнавателни структури притежават капацитет да възпроизвеждат този цикъл по-бързо, отколкото Руската федерация възстановява своите артилерийски оръдия и бронетехника, а руската отбранителна индустрия поддържа обеми на производство и ремонт на артилерийски системи, които не могат да бъдат изчерпани от единична ударна вълна.

При текущата динамика по-вероятният сценарий, разглеждан единствено като хипотеза с по-висока степен на вероятност, е Киев да поддържа поредица от подобни концентрирани удари, които периодично да снижават руската огнева плътност по избрани вектори, без всяка отделна вълна сама по себе си да притежава потенциала да преобърне хода на кампанията. Стратегическата концепция, противникът да бъде лишен от натрупаната си огнева и ударна маса, преди да я ангажира в офанзивни действия, е напълно ясна и вече е демонстрирана емпирично, при условие че украинската призма за отлагането на руския щурм от май за октомври отговаря на обективната реалност. Нейната повторяемост обаче тепърва предстои да бъде тествана в реални условия на театъра на военните действия, където отбраняващата се страна произвежда и обновява артилерийски средства с темпове, надвишаващи текущите ѝ загуби.