🇺🇦🇷🇺 Държавната гранична служба на Украйна (ДПСУ) публикува кадри от унищожаване на руско оръдие „Козирог-1“ от FPV-дрон на звеното „Вартові“, с което отбеляза първия документиран случай на този вид оръжие, поразено от началото на войната. Ударът илюстрира уязвимостта на импровизираните системи пред мобилните безпилотни средства.
Концептуално „Козирог-1“ представлява единична направляваща тръба от 122-мм реактивна система за залпов огън БМ-21 „Град“, монтирана на тринога. С това решение Русия директно копира съветската система „Град-П“ („Партизан“), разработена през 60-те години за нуждите на диверсионно-разузнавателни групи във Виетнам. Ключовата разлика между двете се крие в теглото. Докато оригиналният съветски „Партизан“ е проектиран от нулата с леки сплави и тежи 55 кг, съвременната руска модификация достига цели 235 кг. Това фрапиращо тегло показва, че „Козирог-1“ не е прецизно фабрично изделие, а груба импровизация, при която стандартни тежки стоманени тръби от поразени БМ-21 се заварят към масивни, неоптимизирани метални триноги.
Точно тук се корени и ключовият концептуален дефект на оръжието. Смисълът на оригиналната „Град-П“ се крие в нейната висока мобилност – разчет от 2-3 души може бързо да я пренесе на ръце и да произведе изстрел, след което да се изтегли, преди да бъде засечен от противника. При тегло от 235 кг тази логика се разпада напълно. Установката вече не е ръчно преносима, изисква транспортно средство като пикап или камион, а логистиката по разтоварването, разгръщането и последващото прибиране отнема критично много време.
Иронията на съвременното бойно поле е, че „Козирог-1“ вероятно е замислен като евтино решение, което се засича трудно от скъпи контрабатарейни радари, тъй като единичният изстрел не оставя същия топлинен и радиационен отпечатък като залп от 40-цевна установка. В настоящата епоха на тотално въздушно разузнаване обаче времето за реакция е сведено до минути. Небето е наситено с дронове и всяко оръжие, което бъде оставено статично на позиция твърде дълго поради тромава логистика, е практически обречено. Именно компрометираната мобилност превърна руската установка в лесна мишена за украинските оператори.
В по-общ план появата на „Козирог-1“ е ясен сигнал за системен недостиг във военно-промишления комплекс на Руската федерация – както на колесни платформи, така и на цеви за стандартните артилерийски системи. В опитите си да компенсира количествените загуби чрез „ерзац“ (сурогатни) оръжия, руската армия култивира тактически парадокс. Новата установка изгуби основното предимство на партизанската тактика – скоростта и лекотата, без същевременно да придобие огромната огнева мощ и площ на поразяване на конвенционалната артилерия, която се опитва да замести. Сблъсъкът ѝ с украинския дрон доказа за пореден път, че условията на бойно поле днес направиха липсата на мобилност равносилна на смъртна присъда.
