Полша и балтийските държави се превръщат във военнополигон, заяви Лукашенко

🇧🇾 Полша и балтийските държави се превръщат във военен полигон на НАТО. Това заяви беларуският президент Александър Лукашенко по време на тържествено събрание, проведено на 1 юли в навечерието на Деня на независимостта, съобщи държавната информационна агенция БелТА.

„Литва и Полша усърдно изграждат отбранителни способности. Полша купува военно оборудване по целия свят. Всички разходи се финансират от данъците на нейните граждани и от кредити. От американци или по тяхно нареждане. Те се впускат в нови военни съюзи, всъщност враждебни към нас“, отбеляза държавният глава.

Лукашенко припомни, че Франция и Полша са сключили споразумение за засилено сътрудничество в сферата на отбраната, а Полша скоро ще сключи подобно споразумение с Обединеното кралство. „Имайте предвид: две ядрени сили“, подчерта той.

„Никой не иска да си спомня как завърши „Drang nach Osten“ на „Европейския съюз на Хитлер“. Затова Полша и балтийските страни се настройват да бъдат поредния военен полигон след Украйна. Това е единственият статут, който представлява интерес за Запада по отношение на най-близките ни съседи“, продължи Лукашенко.

„Германия създаде ли армия, за да се бие на собствена земя? Не. Виждате прокси война в Украйна. По същия начин те искат да се бият срещу нас, включително срещу Украйна (ние, славянските народи, винаги сме им били на пътя). Те искат да се бият на чужда земя, в случая Литва, Латвия, Естония и Полша. Така че това е единствената роля, която Западът вижда за тези страни. Ако искат да изчезнат отново от световната карта, това ще бъде техен избор!“, обобщи беларуският диктатор.

Държавният глава на Беларус посочи, че страната му е призовала за спиране на братоубийствената война в Украйна, която по думите му е започнала с държавния преврат още през 2015 г. На Срещата на върха на ООН за устойчиво развитие президентът предупреди, че ситуацията има потенциал да се влоши за цивилизования свят.

„Не знаем какво ще се случи, ако не спрем“, каза той. „Виждате: въвлякоха всички, които можеха, в украинския конфликт. Финландия и Швеция, някога миролюбиви страни, които останаха неутрални през последните два века, бяха въвлечени в Северноатлантическия алианс“, заяви държавният глава.

💡 Лукашенко пропуска да спомене основната причина за описаните процеси за засилване на сътрудничеството в сферата на отбраната, а именно пълномащабната руска агресия срещу Украйна, започнала на 24 февруари 2022 г.

Той твърди, че войната в Украйна е „братоубийствена“ и започва след „държавен преврат“ през 2015 г. Това игнорира напълно факта, че руската агресия започва още през 2014 г. с анексията на Крим и последвалото изпращане в Донбас на „зелени човечета“ начело с бившия офицер от ФСБ Игор Гиркин, с което бяха положени основите на продължителен въоръжен конфликт в страната.

Освен това Лукашенко посочва, че Финландия и Швеция са били „въвлечени“ в НАТО. Истината е, че тези страни, които традиционно поддържаха неутралитет, взеха суверенното решение да пуснат кандидатури за членство в НАТО именно в отговор на руската агресия в Украйна. В действията на Москва те видяха пряка заплаха за собствената си сигурност и прецениха, че членството в Алианса е най-добрият начин да гарантират своята защита.

Сравнението с „Drang nach Osten“ (Натиск на Изток), термин, свързан с нацистката политика на експанзия, е силно манипулативно и се опитва да представи отбранителните действия на страните в Европа като агресивно разширяване в източна посока, докато реалността е, че те са в отговор на руската агресия. Западният свят няма стремежи да завладява или подчинява славянски народи, а да защитава суверенитета и териториалната цялост на своите партньори и съюзници, нападнати или застрашени от външна опасност.

Твърдението, че Западът вижда в тези страни единствено „военен полигон“, омаловажава техния суверенитет и активна роля като пълноправни членове на НАТО и ЕС. Това са демократични държави, които избират самостоятелно своите съюзи и допринасят за колективната сигурност, а не пасивни обекти на чужди интереси. Тяхното географско положение ги превръща в ключови за отбраната на източния фланг на НАТО, но това не означава, че са просто „полигон“.