Куба освобождава 51 затворници като жест на „добра воля“ към Ватикана

🇨🇺🇻🇦 Правителството на Куба обяви късно снощи, че освобождава 51 политически затворници в знак на „добра воля“ към Ватикана. Решението идва на фона на засилен натиск от страна на администрацията на Тръмп за икономически и политически реформи на острова.

„В знак на добра воля и предвид близките и гъвкави отношения между кубинската държава и Ватикана, с които исторически се поддържа комуникация относно преразглеждането на дела и освобождаването на затворници, кубинското правителство реши в следващите дни да освободи 51 лица, осъдени на лишаване от свобода“, се посочва в правителственото изявление.

В документа не се разкриват подробности за самоличността на затворниците, но се уточнява, че „всички те са излежали значителна част от присъдите си и са имали добро поведение в затвора“. Остава неясно дали това е еднократен акт или властите ще продължат да пускат на свобода хора от списъка с над 1000 политически затворници, които според правозащитни групи са зад решетките. Куба официално не признава наличието на политически затворници в страната.

Обикновено Куба освобождава политически затворници по време на преговори със САЩ. Последният подобен случай е през януари 2025 г., когато бяха пуснати 553 души като „жест“ към папа Франциск – част от сделка с тогавашния американски президент Джо Байдън, която извади Куба от списъка на държавите, спонсориращи тероризма. Тогава обаче бяха освободени само няколко десетки политически затворници, а някои от тях бяха върнати обратно в затвора малко по-късно, като дисидентите Хосе Даниел Ферер и Феликс Наваро.

Ферер в крайна сметка беше пуснат на свобода миналата година, но изпратен в изгнание в САЩ като условие за свободата му. Наваро, дъщеря му Сайли Наваро и други видни дисиденти като артиста Луис Мануел Отеро Алкантара и музиканта Майкел Кастило, осъдени за участие в мащабните протести срещу режима на 11 юли 2021 г., остават в затвора.

Кубинската власт подчерта, че освобождаването на 51-мата е суверенно решение, което е „обичайна практика в нашата правна система, характерно за хуманитарната траектория на Революцията, като този път съвпада с наближаването на религиозните чествания на Страстната седмица“.

От Ватикана потвърдиха, че участват в усилия за посредничество между кубинските лидери и САЩ, след като ръководителят на американското посолство в Хавана Майк Хамър и кубинският министър на външните работи Бруно Родригес посетиха Рим. Медиите в Италия съобщиха, че Родригес, който пътува до Рим като специален пратеник на кубинския лидер Мигел Диас-Канел, е помолил папа Лео да посредничи в разговорите със САЩ.

„Що се отнася до Куба, направихме това, което трябваше – срещнахме се с външния министър и предприехме необходимите стъпки, винаги с оглед на намирането на решение на съществуващите проблеми чрез диалог“, заяви държавният секретар на Ватикана кардинал Пиетро Паролин пред медии в Рим в понеделник.

Новината за затворниците беше съобщена малко след като държавните медии на островната държава обявиха, че Диас-Канел ще направи телевизионно изявление в 7:30 ч. сутринта в петък – необичайно време за подобни събития на острова.

След като спря доставките на петрол от Мексико и Венецуела за острова, Тръмп призова кубинските власти да сключат сделка със САЩ. Неговата администрация води разговори с няколко души от близкото обкръжение на върховната власт в Куба в лицето на Раул Кастро, съобщи по-рано Miami Herald. В последните седмици Тръмп повтори убеждението си, че Куба се намира „в задънена улица“, а нейното правителство ще падне, като дори намекна, че САЩ ще „поемат контрола“ върху острова.

Пускането на политически затворници в Беларус: Свобода с уловка.

Тези смели мъже и жени са арестувани и затворени заради упражняване на своите човешки права и свободи в стремежа си към установяване на демокрация в Беларус, за несъгласие с фалшифицирането на изборите или за позиция против руската агресия срещу Украйна.

🇧🇾 Когато автобусът премина границата с Литва току-що освободеният след пет години затвор в Беларус Микола Дзядук извика: „Бог да благослови Америка!“ Този възглас от анархист и журналист, прекарал половината от зрелия си живот зад решетките заради позицията си против режима на Александър Лукашенко, беше неочакван.

„В този момент обичах цялата американска администрация“, отбеляза той с усмивка в кафене в литовската столица Вилнюс с все още късо подстриганата коса от затвора.

37-годишният Дзядук беше един от 52-ма политически затворници, които бяха пуснати на свобода и депортирани в Литва този месец – едно от най-мащабните помилвания в постсъветската история на Беларус. Това е ход на Лукашенко, авторитарния лидер и съюзник на Путин, за подобряване на отношенията с администрацията на Тръмп.

Освобождаването обаче идва с уловки. Затворите остават пълни с 1168 политически затворници, включително основателя на „Вясна“ и носител на Нобелова награда за мир Аляксандър Бяляцки.

С дипломатически жестове Лукашенко извади Беларус от западната изолация след репресиите у дома и подкрепата за руската агресия срещу Украйна. Облекчаването на американските санкции и намека на президента Тръмп за среща с последния европейски диктатор са очевидна победа за него, но критиците го обвиняват, че използва затворниците като разменна монета.

„Най-важното е да не заменим свободата на страната с тази на затворниците. 50 души са пуснати, но други 50 бяха задържани. Какъв е смисълът?“, попита 39-годишният активист Сергей Спариш от „Народна грамада“, който беше освободен в същата сделка.

Сред задържаните е Мария Колесникова, която отказа изгнание, скъсвайки демонстративно своя паспорт. Според наблюдатели пълното освобождаване би лишило Лукашенко от лост за влияние.

Репресиите започнаха след спорните избори през 2020 г., когато хиляди беларуси протестираха в знак на несъгласие с изборните измами на режима. Дзядук и Спариш бяха арестувани с граждани и журналисти, обвинени в „екстремизъм“ заради коментари или харесвания онлайн.

Британското издание The Guardian присъства на процеса срещу журналиста Игар Иляш в Минск, който беше осъден на четири години за свои публикации, съдържщи критики срещу Лукашенко. Неговата съпруга Кацярина Бахвалова лежа общо осем години за „държавна измяна“.

Освободените описват нечовешки условия в затворите.

„Беларус е полигон за репресии. Първо тук, после Путин го прави“, каза Дзядук. Той разказа за различни изтезания, включително т.нар. „дискотека“, която е изтезание с електрошок и „адвокат“ – побой с палки. Затворниците масово са изолирани, тормозени от обикновени престъпници и са лишавани системно от медицинска помощ.

„В моя затвор починаха четирима. Двама от предотвратими болести, един се обеси, а друг беше пребит до смърт“, каза Дзядук. Един от тях е художникът Аляксандър Пушкин, починал през 2023 г.

Лукашенко твърди, че затворите са нормални, но Дзядук и Спариш, които сега са без паспорти, се адаптират към изгнанието. Политическата им активност зад граница е трудна.

69-годишният опозиционер Микалай Статкевич отказа да напусне Беларус, връщайки се в ареста. „Истинският лидер остава в страната,“ каза Спариш, показвайки чантата му.

Дзядук благодари на американската дипломация, но предупреди западния свят да не се заблуждава от тактиките на Лукашенко. „Най-важното е да спасяваме хора, защото те умират.“

Силите за сигурност на Еквадор получиха обща амнистия в борбата с картелите.

📸 Снимка: Marcos Pin/AFP

🇪🇨 Еквадорският президент Даниел Нобоа обяви превантивна амнистия за всички членове на силите за сигурност, участващи в операции срещу наркокартелите в пристанищния град Гуаякил, разтърсен от сблъсъци между враждуващи банди, в които бяха убити най-малко 22 души.

Нобоа, който е на власт от 2023 г. ще се бори за още четири години на президентския пост на балотажа на президентските избори на 13 април. Той води кампания за окончателна победа срещу наркокартелите, които превърнаха някога една от най-мирните страни в Латинска Америка в една от най-размирните такива.

Нобоа отбеляза в своя публикация на Х, че „всички полицейски и военни служители, които са били изпратени или предстои да бъдат изпратени в Нуева Просперина, вече имат президентско помилване“, след което подчерта, че силите за сигурност на страната трябва „да действат с решителност и без страх от репресии“.

22 души бяха убити, а други трима ранени миналия четвъртък при сблъсъци между враждуващи фракции на една от най-големите престъпни групировки в страната Los Tiguerones в квартал Нуева Просперина в Гуаякил, според полицейски източник, разговарял с AFP.

Еквадор е дом на около 20 престъпни групировки, замесени в трафик на наркотици, отвличания и рекет, които хвърлиха в хаос и насилие страна с население от 18 милиона, притисната между най-големите производители на кокаин в света Перу и Колумбия.

През последните няколко години Еквадор потъна в насилие на фона на бързото разпространение на транснационални картели, които използват неговите пристанища, като Гуаякил, за превоз на кокаин до Съединените щати и Европа.

Убийствата са нараснали от 6 на 100 000 жители през 2018 г. до рекордните 47 през 2023 г. Експерти смятат, че бандите непрекъснато се видоизменят и подсилват с приходите от престъпни дейности.

Гуаякил е столицата на Гуаяс, една от седемте провинции, в които през последните два месеца е в сила извънредно положение, на фона на борбата на правителството срещу престъпниците. През февруари сблъсъци между враждуващи престъпни групи в Гуаякил отнеха живота на 14 души.

Миналия месец президентът Даниел Нобоа сподели, че ще поиска от неназовани съюзнически държави да изпратят контингенти от своите специални сили, които да му помогнат да води тази битка.

Насилието не стихва, докато Еквадор се подготвя за балотаж на изборите на 13 април, в който Нобоа ще се изправи срещу лявата Луиза Гонзалес, която е кандидат на опозицията.

През януари еквадорските военни заявиха, че лидер на един от най-големите престъпни синдикати в Еквадор е бил арестуван в дома си в крайбрежния град Портовиехо. Миналата година Los Lobos бяха обявени от Държавния департамент на САЩ за най-голямата организация за наркотрафик в Еквадор.

Миналата година в страната беше обявено състояние на „вътрешен въоръжен конфликт“ след като бягството от затвора на мощен престъпен бос доведе до безпрецедентна вълна от насилие.